"Д-р Опенхаймер невинаги спазваше стриктно правилата за сигурност"
Преди дни по кината потегли филмът " Опенхаймер " на режисьора Кристофър Нолан, основан върху биографичната книга " Опенхаймер: Американският Прометей ". Филмът за основателя на атомната бомба стана шлагер и в България.
Книгата " Опенхаймер: Американският Прометей ", която споделя историята на немския физик, излезе на български още преди Коледа предходната година. Тогава. Сега ви предлагаме втори фрагмент от книгата, възложен от издателство " Сиела ".
Биографичната книга зад кино лентата " Опенхаймер " е писана четвърт век
Из " Опенхаймер: Американският Прометей " от Кай Бърд, Мартин Шервин
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
" Твърде доста секретност "
...тази политика те слага в състояние да се опитваш да свършиш извънредно сложна работа с три ръце, вързани зад тила...
Д-р Едуард Кондън към Опенхаймер
Опенхаймер. Американският ПрометейС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
ПЪРВАТА ИСТИНСКА административна рецесия за новия шеф настава при започване на пролетта. С утвърждението на военачалник Гроувс, Опенхаймер назначава Едуард Кондън, някогашния си състудент от Гьотинген, за помощник-директор. Идеята е Кондън да снеме от плещите му част от управническото задължение и да служи като връзка с военното командване. Две години по-възрастен от Опенхаймер, Кондън е по едно и също време ослепителен академик и умел админ. Получава докторска степен в Бъркли през 1926 година, а след това прави изследвания в Гьотинген и Мюнхен. Преподава в няколко университета, в това число в Принстън, и разгласява първия англоезичен учебник по квантова механика.
През 1937 година напуща Принстън и постъпва на работа в Westinghouse Electric Company. Следващите няколко години управлява проучванията на компанията в региона на нуклеарната физика и микровълновия радар. Към есента на 1940 година напълно се посвещава на планове, свързани с войната, най-вече в Радиационната лаборатория на Масачузетския софтуерен институт. Накратко, най-малко що се отнася до опита, той е доста по-квалифициран от Опенхаймер да управлява новата лаборатория в Лос Аламос.Кондън не е толкоз политически деен като Опенхаймер през 30-те и не храни благосклонности към комунистическата партия.
Възприема се като " демократичен " покровител на Новия курс и предан демократ, гласуващ за Франклин Рузвелт. Израства като квакер и един път споделя на другар, че би се включил към всяка организация, която изповядва благородни цели, на своя глава дали в нея има комунисти. Като мечтател със мощна либертарианска жила той има вяра, че положителната просвета не може да възникне без свободен продан на хрумвания, и лобира пламенно за постоянни контакти на физиците от Лос Аламос с другите лаборатории в страната3. Това неизбежно му навлича гнева на военачалник Гроувс, който чува от своите подчинени многократни отчети за нарушавания на сигурността. За него водещ е правилото всеки да знае единствено това, което е належащо.
През април 1943 година Гроувс научава, че Опенхаймер е пътувал до Чикагския университет, с цел да разисква графика за произвеждане на плутоний с Артър Комптън, завеждащ металургичната лаборатория на план " Манхатън ". Генералът вини Кондън за случилото се и разгневен отива в Лос Аламос да търси сметка от двамата мъже. Кондън му се опълчва, само че за свое удивление осъзнава, че Опенхаймер не го поддържа и взема решение да подаде оставка. Първоначалното желание на Кондън е да остане до края на плана, само че престоят му трае единствено шест седмици.
" Унищожителят на светове ", рискуван от родината си: кой е Робърт Опенхаймер
В писмото си за оставка до Опенхаймер той написа: " Това, което най-вече ме гнети, е извънредно строгата политика за сигурност. Не се усещам в правото да слагам под подозрение нейната основателност, защото не съм наясно с мащабите на вражеската шпионажна и саботажна активност. Мога да кажа единствено, че в моя случай изключителната грижа за сигурността е мъчително потискаща, изключително що се отнася до цензурирането на пощата и телефонните диалози ".
По-нататък Кондън изяснява, че е бил толкоз шокиран от укорите на военачалник Гроувс, че едвам е повярвал на ушите си. " Тази политика те слага в състояние да се опитваш да завършиш извънредно сложна работа с три ръце, свързани зад тила. " Според него, в случай че той и Опенхаймер в действителност не могат да се срещат с човек като Комптън, без да нарушават сигурността, то научната страна на плана е безнадеждна. Кондън заключава, че би могъл по-добре да способства за военните старания, в случай че се върне в Westinghouse и работи върху радарната технология.
Той си потегля тъжен и комплициран от явното отвращение на Опи да се опълчи на Гроувс. Кондън не знае, че Опенхаймер към момента не е получил личното си позволение за достъп до класифицирана информация, тъй като армейската администрация се пробва да блокира издаването му. Но Опи е наясно, че не трябва да притиска нещата, в случай че желае да резервира работата си.
Динамиката на връзките сред Опенхаймер и Гроувс е комплицирана. Предната есен всеки от тях е решил другия и надменно е решил, че ще може да господства над него. Генералът има вяра, че харизматичният физик ще е от значително значение за триумфа на плана и таман заради левия му политически уклон има намерение да употребява неговото минало, с цел да го управлява. Робърт от своя страна схваща, че ще резервира поста си единствено в случай че Гроувс продължава да го счита за най-хубавия вероятен шеф. Той осъзнава, че комунистическите му благосклонности дават на Гроувс известна власт над него, само че има вяра, че в случай че показва неповторимата си подготвеност, генералът ще го остави да ръководи лабораторията както откри за добре.
Опенхаймер в действителност поддържа Кондън и също като него счита, че драконовските ограничения за сигурност работят задушаващо на учените. Но е убеден, че с времето позицията му ще надделее, тъй като в последна сметка Гроувс се нуждае от неговите умения също толкоз, колкото той се нуждае от утвърждението на Гроувс.
Погледнато в ретроспекция, те са съвършеният екип за продобиване на конкуренцията с германците за основаване на нуклеарно оръжие. Стилът на Робърт е да поражда консенсус посредством своя харизматичен престиж, до момента в който Гроувс упражнява властта си посредством заплашване. Химикът от Харвард Джордж Кистяковски отбелязва: " По принцип неговият метод за ръководство на планове е да респектира подчинените си до степен на сляпо послушание ". Робърт Сърбър счита, че за Гроувс е " въпрос на политика да бъде допустимо най-лош към по-низшестоящите ". Присила Грийн Дъфийлд, секретарката на Опи, си спомня по какъв начин на минаване край бюрото ѝ, вместо да я поздрави, генералът постоянно е намирал да ѝ каже нещо неприятно, от рода на " лицето ти е изцапано ". Това жестоко държание го прави обект на множеството недоволства в базата и отклонява рецензиите от Опенхаймер. Но във връзка с самия Опи той нормално се въздържа и го оставя да реализира своето.
Робърт също прави нужното, с цел да угоди на Гроувс, като се трансформира в умел и ефикасен админ. В Бъркли бюрото в кабинета му е постоянно заринато от купища документи, а в Лос Аламос настава коренна смяна. Д-р Луис Хемпелман, доктор от Бъркли и негов непосредствен другар, отбелязва: " Робърт беше станал ужасно спретнат. Наоколо не се мяркаше и парченце непотребна хартия. Имаше и чисто физическа промяна - беше подстригал дългата си къдрава коса толкоз ниско, че изначало не го познах ".
Всъщност още когато Кондън напуща Лос Аламос, разпоредбите за сигурност стартират да се трансформират. Опенхаймер може да заобикаля директната борба по въпроса, само че с напредването на плана става все по-очевидно смисъла на свободния продан на хрумвания сред учените с " бели пропуски ". Дори Едуард Телър осъзнава, че разделянето е спънка за успеваемостта. В началото на март 1943 година той изяснява на Опенхаймер, че му е изпратил публично писмо по въпросите на сигурността не с цел да го нервира, а с цел да му даде опция да употребява изказването му когато и да е, в случай че счете за належащо. Колкото и да се мъчи, Гроувс не съумява да накара най-отговорните и високопоставени учени да играят по неговите правила.
Веднъж Ърнест Лорънс посещава Лос Аламос, с цел да изнесе лекция пред определена публика. Генералът го дръпва встрани и деликатно го инструктира какво е позволено да приказва, а какво не. За негов смут броени минути по-късно Лорънс се изправя пред черната дъска и стартира: " Знам, че военачалник Гроувс не желае да ви го споделям, само че ". Официално нищо не се е трансформирало, само че на процедура разделянето сред учените се ползва все по-слабо.
Гроувс постоянно упреква за тези трендове въздействието, оказвано от Кондън върху Опенхаймер. Пред 1954 година той свидетелства: " Кондън нанесе големи вреди при първичната организация в Лос Аламос. Така и не можах да схвана дали той или доктор Опенхаймер бяха по-виновни за разчупването на рестриктивните мерки ". Според него е едно двайсет или трийсет водещи учени да беседват свободно между тях, а напълно друго, в случай че стотици хора подценяват политиката.
В последна сметка той признава, че в Лос Аламос условията на науката надвиват над съображенията на военната дисциплинираност. " Аз ръководех обстановката като цяло, само че за доста неща бях заставен да отстъпя. Д-р Опенхаймер не всеки път спазваше прецизно разпоредбите за сигурност, само че съгласно мен ще е заслужено да отбележа, че в това отношение не беше по-лош от който и да е от останалите учени. "
През май 1943 година Опенхаймер привиква среща, на която е решено общият колоквиум да се организира всяка втора седмица12. Той убеждава Телър да се заеме с организацията, а щом Гроувс показва безпокойствие от необятния обсег на полемиките, му дава отговор много твърдо, че те са нужни. Единствената отстъпка е да ограничи наличието единствено до членове на научната общественост. Също е безапелационен, че неговите хора би трябвало да могат да обменят информация със свои сътрудници от другите местоположения на план " Манхатън ".
През юни да вземем за пример упорства Енрико Ферми от металургичната лаборатория на Чикагския университет да получи позволение да посети Лос Аламос. Казва на Гроувс, че визитата на Ферми е от основно значение и че не носи отговорност за възможния ѝ отвод. Гроувс отстъпва и разрешението е обещано.
През лятото на 1943 година Опенхаймер изяснява възгледите си пред чиновник по сигурността на план " Манхатън ": " Моето виждане за цялата проклета работа е, че главната информация, върху която стъпваме, е известна на всички държавни управления по света, които се интересуват от нея. Колкото до информацията за това, което вършим, тя евентуално няма да им е от никаква изгода, тъй като е пъклен комплицирана ". Опасността съгласно него не е в това, че механически детайлности за бомбата могат да изтекат в друга страна. Истинската загадка са " интензивността на напъните и мащабът на въвлечените интернационалните вложения ". Ако други държавни управления научат за ресурсите, които Америка хвърля за създаване бомба, може да се опитат да дублират плана. Той счита, че това няма да има необикновен резултат по отношение на Русия, само че може да има доста огромен резултат по отношение на Германия и даже е " уверен в това... както всички останали ".
Докато Опенхаймер се занимава с условията за сигурност, някои от по-младите чиновници се оплакват, че тромавото армейско управление на план " Манхатън " пилее скъпо време. По времето, когато Лос Аламос е открит през март 1943 година, са минали четири години от откриването на нуклеарното разделяне и множеството физици, работещи по плана, допускат, че немските им сътрудници имат най-малко две години преднина. Тласкани от възприятието за необходимост, те се нервират от ограниченията за сигурност, от тромавата администрация и въобще от всичко, което води до закъснение.
Същото лято Фил Морисън от металургичната лаборатория написа на Опи: " Ентусиазмът, съпровождащ работата през миналата зима, е съвсем липсващ. Отношенията сред нашите чиновници и военните са извънредно обтегнати, а създалата се атмосфера е несъвместима с бързия триумф ". Дузина млади учени от чикагската лаборатория стигат даже до такава степен да адресират писмо до президента Рузвелт, в което оповестяват, че по тяхна трезва преценка планът губи време, а армейското му управление е мудно и стереотипно.
" Скоростта е от значително значение, а армията не се съветва с малцината научни водачи, способени в новата област. Животът на нацията ни е заплашен от сходна политика. "
Три седмици по-късно, на 21 август 1943 година, Ханс Бете и Едуард Телър споделят с Опенхаймер личните си терзания за темпото. " По последни индикации както от пресата, по този начин и от разузнаването германците може да създават мощно ново оръжие, което да бъде готово сред ноември и януари. " Те предизвестяват, че евентуално става въпрос за Tube Alloys, което е английското кодово название за атомна бомба. " Едва ли е нужно да описваме евентуалните последствия, в случай че се окаже, че в действителност е по този начин. "
По-нататък се жалват, че частните компании, виновни за производството на обогатен уран, бавят програмата, и оферират " да се дават средства за спомагателна стратегия непосредствено на тези учени, които имат максимален опит в другите аспекти на казуса ".
Опенхаймер споделя мнението им. Той също се тормози, че може да изостанат от германците, по тази причина работи още по-усилено и кара хората си да вършат същото.
Книгата " Опенхаймер: Американският Прометей ", която споделя историята на немския физик, излезе на български още преди Коледа предходната година. Тогава. Сега ви предлагаме втори фрагмент от книгата, възложен от издателство " Сиела ".
Биографичната книга зад кино лентата " Опенхаймер " е писана четвърт век Из " Опенхаймер: Американският Прометей " от Кай Бърд, Мартин Шервин
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
" Твърде доста секретност "
...тази политика те слага в състояние да се опитваш да свършиш извънредно сложна работа с три ръце, вързани зад тила...
Д-р Едуард Кондън към Опенхаймер
ПЪРВАТА ИСТИНСКА административна рецесия за новия шеф настава при започване на пролетта. С утвърждението на военачалник Гроувс, Опенхаймер назначава Едуард Кондън, някогашния си състудент от Гьотинген, за помощник-директор. Идеята е Кондън да снеме от плещите му част от управническото задължение и да служи като връзка с военното командване. Две години по-възрастен от Опенхаймер, Кондън е по едно и също време ослепителен академик и умел админ. Получава докторска степен в Бъркли през 1926 година, а след това прави изследвания в Гьотинген и Мюнхен. Преподава в няколко университета, в това число в Принстън, и разгласява първия англоезичен учебник по квантова механика.
През 1937 година напуща Принстън и постъпва на работа в Westinghouse Electric Company. Следващите няколко години управлява проучванията на компанията в региона на нуклеарната физика и микровълновия радар. Към есента на 1940 година напълно се посвещава на планове, свързани с войната, най-вече в Радиационната лаборатория на Масачузетския софтуерен институт. Накратко, най-малко що се отнася до опита, той е доста по-квалифициран от Опенхаймер да управлява новата лаборатория в Лос Аламос.Кондън не е толкоз политически деен като Опенхаймер през 30-те и не храни благосклонности към комунистическата партия.
Възприема се като " демократичен " покровител на Новия курс и предан демократ, гласуващ за Франклин Рузвелт. Израства като квакер и един път споделя на другар, че би се включил към всяка организация, която изповядва благородни цели, на своя глава дали в нея има комунисти. Като мечтател със мощна либертарианска жила той има вяра, че положителната просвета не може да възникне без свободен продан на хрумвания, и лобира пламенно за постоянни контакти на физиците от Лос Аламос с другите лаборатории в страната3. Това неизбежно му навлича гнева на военачалник Гроувс, който чува от своите подчинени многократни отчети за нарушавания на сигурността. За него водещ е правилото всеки да знае единствено това, което е належащо.
През април 1943 година Гроувс научава, че Опенхаймер е пътувал до Чикагския университет, с цел да разисква графика за произвеждане на плутоний с Артър Комптън, завеждащ металургичната лаборатория на план " Манхатън ". Генералът вини Кондън за случилото се и разгневен отива в Лос Аламос да търси сметка от двамата мъже. Кондън му се опълчва, само че за свое удивление осъзнава, че Опенхаймер не го поддържа и взема решение да подаде оставка. Първоначалното желание на Кондън е да остане до края на плана, само че престоят му трае единствено шест седмици.
" Унищожителят на светове ", рискуван от родината си: кой е Робърт Опенхаймер В писмото си за оставка до Опенхаймер той написа: " Това, което най-вече ме гнети, е извънредно строгата политика за сигурност. Не се усещам в правото да слагам под подозрение нейната основателност, защото не съм наясно с мащабите на вражеската шпионажна и саботажна активност. Мога да кажа единствено, че в моя случай изключителната грижа за сигурността е мъчително потискаща, изключително що се отнася до цензурирането на пощата и телефонните диалози ".
По-нататък Кондън изяснява, че е бил толкоз шокиран от укорите на военачалник Гроувс, че едвам е повярвал на ушите си. " Тази политика те слага в състояние да се опитваш да завършиш извънредно сложна работа с три ръце, свързани зад тила. " Според него, в случай че той и Опенхаймер в действителност не могат да се срещат с човек като Комптън, без да нарушават сигурността, то научната страна на плана е безнадеждна. Кондън заключава, че би могъл по-добре да способства за военните старания, в случай че се върне в Westinghouse и работи върху радарната технология.
Той си потегля тъжен и комплициран от явното отвращение на Опи да се опълчи на Гроувс. Кондън не знае, че Опенхаймер към момента не е получил личното си позволение за достъп до класифицирана информация, тъй като армейската администрация се пробва да блокира издаването му. Но Опи е наясно, че не трябва да притиска нещата, в случай че желае да резервира работата си.
Динамиката на връзките сред Опенхаймер и Гроувс е комплицирана. Предната есен всеки от тях е решил другия и надменно е решил, че ще може да господства над него. Генералът има вяра, че харизматичният физик ще е от значително значение за триумфа на плана и таман заради левия му политически уклон има намерение да употребява неговото минало, с цел да го управлява. Робърт от своя страна схваща, че ще резервира поста си единствено в случай че Гроувс продължава да го счита за най-хубавия вероятен шеф. Той осъзнава, че комунистическите му благосклонности дават на Гроувс известна власт над него, само че има вяра, че в случай че показва неповторимата си подготвеност, генералът ще го остави да ръководи лабораторията както откри за добре.
Опенхаймер в действителност поддържа Кондън и също като него счита, че драконовските ограничения за сигурност работят задушаващо на учените. Но е убеден, че с времето позицията му ще надделее, тъй като в последна сметка Гроувс се нуждае от неговите умения също толкоз, колкото той се нуждае от утвърждението на Гроувс.
Погледнато в ретроспекция, те са съвършеният екип за продобиване на конкуренцията с германците за основаване на нуклеарно оръжие. Стилът на Робърт е да поражда консенсус посредством своя харизматичен престиж, до момента в който Гроувс упражнява властта си посредством заплашване. Химикът от Харвард Джордж Кистяковски отбелязва: " По принцип неговият метод за ръководство на планове е да респектира подчинените си до степен на сляпо послушание ". Робърт Сърбър счита, че за Гроувс е " въпрос на политика да бъде допустимо най-лош към по-низшестоящите ". Присила Грийн Дъфийлд, секретарката на Опи, си спомня по какъв начин на минаване край бюрото ѝ, вместо да я поздрави, генералът постоянно е намирал да ѝ каже нещо неприятно, от рода на " лицето ти е изцапано ". Това жестоко държание го прави обект на множеството недоволства в базата и отклонява рецензиите от Опенхаймер. Но във връзка с самия Опи той нормално се въздържа и го оставя да реализира своето.
Робърт също прави нужното, с цел да угоди на Гроувс, като се трансформира в умел и ефикасен админ. В Бъркли бюрото в кабинета му е постоянно заринато от купища документи, а в Лос Аламос настава коренна смяна. Д-р Луис Хемпелман, доктор от Бъркли и негов непосредствен другар, отбелязва: " Робърт беше станал ужасно спретнат. Наоколо не се мяркаше и парченце непотребна хартия. Имаше и чисто физическа промяна - беше подстригал дългата си къдрава коса толкоз ниско, че изначало не го познах ".
Всъщност още когато Кондън напуща Лос Аламос, разпоредбите за сигурност стартират да се трансформират. Опенхаймер може да заобикаля директната борба по въпроса, само че с напредването на плана става все по-очевидно смисъла на свободния продан на хрумвания сред учените с " бели пропуски ". Дори Едуард Телър осъзнава, че разделянето е спънка за успеваемостта. В началото на март 1943 година той изяснява на Опенхаймер, че му е изпратил публично писмо по въпросите на сигурността не с цел да го нервира, а с цел да му даде опция да употребява изказването му когато и да е, в случай че счете за належащо. Колкото и да се мъчи, Гроувс не съумява да накара най-отговорните и високопоставени учени да играят по неговите правила.
Веднъж Ърнест Лорънс посещава Лос Аламос, с цел да изнесе лекция пред определена публика. Генералът го дръпва встрани и деликатно го инструктира какво е позволено да приказва, а какво не. За негов смут броени минути по-късно Лорънс се изправя пред черната дъска и стартира: " Знам, че военачалник Гроувс не желае да ви го споделям, само че ". Официално нищо не се е трансформирало, само че на процедура разделянето сред учените се ползва все по-слабо.
Гроувс постоянно упреква за тези трендове въздействието, оказвано от Кондън върху Опенхаймер. Пред 1954 година той свидетелства: " Кондън нанесе големи вреди при първичната организация в Лос Аламос. Така и не можах да схвана дали той или доктор Опенхаймер бяха по-виновни за разчупването на рестриктивните мерки ". Според него е едно двайсет или трийсет водещи учени да беседват свободно между тях, а напълно друго, в случай че стотици хора подценяват политиката.
В последна сметка той признава, че в Лос Аламос условията на науката надвиват над съображенията на военната дисциплинираност. " Аз ръководех обстановката като цяло, само че за доста неща бях заставен да отстъпя. Д-р Опенхаймер не всеки път спазваше прецизно разпоредбите за сигурност, само че съгласно мен ще е заслужено да отбележа, че в това отношение не беше по-лош от който и да е от останалите учени. "
През май 1943 година Опенхаймер привиква среща, на която е решено общият колоквиум да се организира всяка втора седмица12. Той убеждава Телър да се заеме с организацията, а щом Гроувс показва безпокойствие от необятния обсег на полемиките, му дава отговор много твърдо, че те са нужни. Единствената отстъпка е да ограничи наличието единствено до членове на научната общественост. Също е безапелационен, че неговите хора би трябвало да могат да обменят информация със свои сътрудници от другите местоположения на план " Манхатън ".
През юни да вземем за пример упорства Енрико Ферми от металургичната лаборатория на Чикагския университет да получи позволение да посети Лос Аламос. Казва на Гроувс, че визитата на Ферми е от основно значение и че не носи отговорност за възможния ѝ отвод. Гроувс отстъпва и разрешението е обещано.
През лятото на 1943 година Опенхаймер изяснява възгледите си пред чиновник по сигурността на план " Манхатън ": " Моето виждане за цялата проклета работа е, че главната информация, върху която стъпваме, е известна на всички държавни управления по света, които се интересуват от нея. Колкото до информацията за това, което вършим, тя евентуално няма да им е от никаква изгода, тъй като е пъклен комплицирана ". Опасността съгласно него не е в това, че механически детайлности за бомбата могат да изтекат в друга страна. Истинската загадка са " интензивността на напъните и мащабът на въвлечените интернационалните вложения ". Ако други държавни управления научат за ресурсите, които Америка хвърля за създаване бомба, може да се опитат да дублират плана. Той счита, че това няма да има необикновен резултат по отношение на Русия, само че може да има доста огромен резултат по отношение на Германия и даже е " уверен в това... както всички останали ".
Докато Опенхаймер се занимава с условията за сигурност, някои от по-младите чиновници се оплакват, че тромавото армейско управление на план " Манхатън " пилее скъпо време. По времето, когато Лос Аламос е открит през март 1943 година, са минали четири години от откриването на нуклеарното разделяне и множеството физици, работещи по плана, допускат, че немските им сътрудници имат най-малко две години преднина. Тласкани от възприятието за необходимост, те се нервират от ограниченията за сигурност, от тромавата администрация и въобще от всичко, което води до закъснение.
Същото лято Фил Морисън от металургичната лаборатория написа на Опи: " Ентусиазмът, съпровождащ работата през миналата зима, е съвсем липсващ. Отношенията сред нашите чиновници и военните са извънредно обтегнати, а създалата се атмосфера е несъвместима с бързия триумф ". Дузина млади учени от чикагската лаборатория стигат даже до такава степен да адресират писмо до президента Рузвелт, в което оповестяват, че по тяхна трезва преценка планът губи време, а армейското му управление е мудно и стереотипно.
" Скоростта е от значително значение, а армията не се съветва с малцината научни водачи, способени в новата област. Животът на нацията ни е заплашен от сходна политика. "
Три седмици по-късно, на 21 август 1943 година, Ханс Бете и Едуард Телър споделят с Опенхаймер личните си терзания за темпото. " По последни индикации както от пресата, по този начин и от разузнаването германците може да създават мощно ново оръжие, което да бъде готово сред ноември и януари. " Те предизвестяват, че евентуално става въпрос за Tube Alloys, което е английското кодово название за атомна бомба. " Едва ли е нужно да описваме евентуалните последствия, в случай че се окаже, че в действителност е по този начин. "
По-нататък се жалват, че частните компании, виновни за производството на обогатен уран, бавят програмата, и оферират " да се дават средства за спомагателна стратегия непосредствено на тези учени, които имат максимален опит в другите аспекти на казуса ".
Опенхаймер споделя мнението им. Той също се тормози, че може да изостанат от германците, по тази причина работи още по-усилено и кара хората си да вършат същото.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ