Преди атака над Пърл Харбър, една красива датска журналистика пристига

Преди офанзива над Пърл Харбър, една красива датска публицистика идва в Съединени американски щати и се надява, че ще успее да се наложи като един завладяващ публицист. В нейната автобиография има мотиви за горделивост като победи в състезания за хубост, както и някои други награди, в това число за чиста северна хубост. Последното е комплимент, юридически от самия Адолф Хитлер и неговите поддръжници.

Датчанката съумява да си откри работа във Washington Times Herald и написа всекидневна колонка за разнообразни забавни персони в столицата на Съединени американски щати. Нейното спорно минало ще улови вниманието на Едгар Хувър и бързо ще го стимулира да направи едно следствие, добавяйки дневни занимания и срещи. Красавицата се споделя Инга Арвад и до този миг е известна като една от надарените млади писателки, само че за господин Хувър, това може да е просто красива добавка към опцията да играе ролята и на освен това – евентуален нацистки сътрудник под прикритие.

Инга се ражда през 1913 година в Копенхаген. Нейната майка – Олга, е лекар по британска литература и удоволствието от този език ще се трансферира върху наследничката. Преди гибелта на татко ѝ, Инга и фамилията ѝ се местят в Париж, където хубавицата учи пианото в консерваторията в Брюксел. По-късно още веднъж се връща назад във Франция и на 16-годишна възраст ще получи премията „ Кралица на хубостта “ в Дания, следвано от кандидат за Мис Европа, откакто подписва брак на 17-годишна възраст за египетския посланик Камал Абдел Наби. Бракът ще издържи към две години и фамилията ще се разведе. Инга се връща назад в Копенхаген и стартира работа като сътрудник за един от най-големите вестници в Дания – Berligske Tidene.

Вярвате или не, хубостта в действителност избавя света и работи в интерес на своя собственик. Инга има тъкмо такава, само че пък носи и сериозен разсъдък и гений, двете са изключително оценени във висшите кръгове на страната, както и в политиката. Красавицата няколко пъти пътува до Германия, с цел да взима изявленията на нацистки представители, както и да опише своите усещания за Хитлер и неговото държание по време на Олимпийските игри в Берлин през 1936 година

На същите участва и Борис III, прочут с това, че е единственият, който не прави нацисткия привет. Инга печели вниманието на публиката с една доста истинска концепция – не приказва за политика, а се концентрира върху всекидневната работа на нацистите, техните действия и още доста други. И тъкмо тези срещи, в това число с Хитлер ще задействат вниманието на ФБР към Инга. Главният прокурор на Съединени американски щати ще сметне, че има голяма опция да се приказва за датската хубавица като съдбовната жена, изпратена персонално от Гестапо, с цел да работи против Съединени американски щати.

През 1935 година Инга ще подписа още един брак, този път ще завърти главата на Пол Фехос, кино шеф с много опит зад тила си, награждаван боен деец и офицер на кавалерията, добавил към своето добро име и здравна тапия. Унгарецът идва в Съединени американски щати през 1929 година и става американски жител доста скоро по-късно. Инга и Фехос ще пътуват до Датските Източни Инди, Китай и други екзотични местоположения. Обикновеният човек ще види в тях красива световна двойка, само че ФБР не се отхвърля от своите претекстове.

Пол и Инга гостуват на нов техен чиновник – Аксел Венер-Грен. Мъжът живее на Бахамите, където отваря нов клон на своята банка. Приятел е с рубрика и графинята на Уиндсор, занимава се с финансите на кралски особи, а в този миг се приказва, че самият граф е колаборатор на нацистите и притегля нови фрагменти от английския парламент.

Аксел попада под ударите на американското правосъдие, откакто неговата компания е глобена и остава без лиценз за търговия със Съединени американски щати. Неговото минало е сенчесто и мъчно може да се наблюдава от организации като ФБР. Фехос не стопира да бъде другар с Аксел даже го следва по време на експедиция до Южна Америка. Инга също не е надалеч от прожектора, ФБР няколко пъти показва, че дамата е посещавала компанията на Аксел в Ню Йорк и Вашингтон.

През февруари 1940 година хубавицата публично се мести в Съединени американски щати и учи публицистика в университета Колумбия. Финансовите доходи на Инга са към 6000 $, като половината са получени от Аксел. Приятелствата ѝ с по-сериозни персони и фамилии в Съединени американски щати публично демонстрират, че Инга се е срещала с Джон Кенеди, съумяла е даже да се запознае с тогавашния президент Франклин Рузвелт и за изненада на мнозина, не е поискала нещо в подмяна, срещата е била напълно по гледище на Кенеди.

ФБР следи Инга, Пол и Акселс. Тримата не разкриват своите съществени хрумвания и проекти. Агентите на разследващата организация се пробват да намерят метод да извикат госпожица Арвад на разпит и да ревизират доколко е същинска теорията, че същата работи като специфичен сътрудник за Аксел и неговата компания. Разходките в Европа и Съединени американски щати, на практика единствено покачват съмненията. ФБР желае да разбере и по какъв начин дамата е съумяла да се срещне с Фехос, какви са връзките и връзките им в предишното. Кога Пол е станал чиновник в компанията на Аксел и най-важното, какво е правил по време на археологическата експедиция в Перу, тъй като ФБР изрично не приема, че става въпрос за научна експедиция.

Г-ца Арвад се среща с Аксел Венер-Грен сред 1937-1938 година и е била на борда на неговата персонална яхта. Няма информация за нейния курс, както и местата, където Аксел е слизал от плавателния съд. Възможно е да е пренасял пари или да е транспортирал нещо доста по-важно. Всички тези въпроси ще не престават да тревожат Едгар Хувър и неговите подчинени.

Инга се дипломира през юни 1941 година и се мести във Вашингтон, където получава и своята нова колонка – изявленията с известни персони по отношение на бизнеса и държавното управление. Една от интервюираните е Катлин Кенеди, която ще запознае датчанката с брат си Джон Ф. Кенеди. Легендата споделя, че младият Кенеди е останал без думи пред визията на хубавицата с тяло на провидение, пред което нито един мъж не би съумял да се въздържи. Твърди се, че Инга постоянно нажежавала пристрастеностите в стаята, задоволително е да участва.

Главният редактор на издание Хералд се радва на славата на своята подчинена, само че схваща, че Инга има и някои проблеми. Един от тях е изявлението с Адолф Хитлер. Именно от него потегля и изказванието, че датската журналистка и модел, е разузнавач.

Издателят на вестника – Пейдж Хюйдекопер ще отиде във ФБР и ще изясни историята на своята служителка. Апартаментът на Инга стартира да се подслушва и сътрудници я наблюдават ежедневно, подслушват телефона ѝ, отварят авансово писмата ѝ и други не толкоз приятни занимания.

Единствената непрекъсната информация, която може да се удостовери на началния стадий на следствието е, че Инга има ухажор, който идва когато и да е в жилището ѝ, прекарва известно време и по-късно си потегля. Въпросният господин е мичман Джон Ф. Кенеди. По това време ФБР схваща, че същият господин работи във военноморското разузнаване, само че преглежда отчети без особена стойност.

Офисът на флотата също стартира следствие. Кенеди е потърсен, с цел да даде информация по отношение на връзката си с датчанката, като твърди своите началници, че е взел ограничения за преустановяване на връзките и трансфер на работната му позиция, който ще е надалеч от Вашингтон.

Така и става, мичманът се озовава във военноморска база в Чарлстън, Южна Каролина и се надява, че с всичко това ще завърши своите афери. Инга не е доста съгласна и стартира да пътува, множеството ѝ билети се закупуват по телефона, затова сътрудниците постоянно са покрай нея. Прави многократни разходки до Чарлстън, настанява се в хотел Франсис Марион, а по-късно чака нейният обичан да завърши вахтата си. Предстоят към 1-2 дни без овакантяване на стаята. Най-вероятно в тези моменти идват и откровенията, че датската журналистка желае да се раздели със своя брачен партньор. Нейното предпочитание е да вземе по-младия Кенеди за брачен партньор, само че той самият отхвърля чак такова обвързване.

По данни на ФБР, Кенеди ще показа значима информация по отношение на дипломатическите връзки сред Съединени американски щати и Англия. Докладът към Едгар Хувър на 6 февруари 1942 година ще бъде с прикрепена с информация, че Инга е разочарована от обстоятелството, че Кенеди отхвърля да се дами за нея, а това най-вероятно е нещо сходно на кодова дума. На 27 януари 1943 година Инга изпраща писмо на Клайд Толсон. Датчанката изисква от получателя да откри време и метод, с цел да накара Едгар Хувър да се срещне с нея и да приказват за каузи от персонално естество, като единствено този човек може да ѝ помогне. Красавицата е подготвена да пътува, просто се нуждае от време, с цел да стигне до точката на интерест. И до през днешния ден няма доста информация по отношение на тематиките на диалозите.

Аферата скоро се вижда и от бащата на Джон, великият някогашен дипломат на Съединени американски щати в Лондон. Той самият ще потърси Едгар Хувър и ще изиска точно той да се заеме с окончателното привършване на връзките. Точно по този начин, ФБР се занимава с връзките на мичмана от военноморското разузнаване, само че при такива родители в действителност не е мъчно да се забележи сходен мащаб. Само няколко дни по-късно позвъняване, младият Кенеди ще заяви на своята датска държанка, че връзката им завършва. Години наред ще се твърди, че точно Инга Арвад е била неговата най-голяма обич. По политически и други съображения, татко му не дава тези занимания да не престават.

Кенеди е изместен още веднъж на борда на PT 109 и по-късно става 35-я американски президент.

Междувременно през 1942 година ФБР има известие от Марив МакИнтаър. Посочва се, че следението на журналистката би трябвало да продължи, тъй като се носят най-различни клюки, обвързани с нейното минало и заниманията ѝ. Твърди се, че Инга знае за новото предопределение на Нилс Блох, който ще бъде изместен в друга секция във Военното министерство, а Инга ще се опита да кандидатства за неговата позиция.

Двамата имат връзки през последните две седмици. Инга Аравд ще продължи да твърди, че няма никакви връзки с нацисти, само че нейните сътрудници описват нещо по-различно. Инга е изразявала анти-семитски възгледи пред тях. След разсекретяването на нейното досие от ФБР, на никое място не могат да се открият следи, че в миналото е работила за немското разузнаване, само че не е ли това точният смисъл – никакви следи и никакви съмнения.