Преди 35 години Христо Проданов става първият българин, покорил най-високия

Преди 35 години Христо Проданов става първият българин, покорил най-високия връх на планетата - Еверест (8848 метра). Той е четвъртият човек в света, изкачил се самичък, тринадесетият човек, съумял да доближи до върха без кислороден уред, и то по най-трудния и дълъг път - западния (непалски) скат, именуван още „ Жестокия път “.

Изкачва върха от базовия лагер за 33 дни - връх за този маршрут. Пак той е алпинистът, преодолял най-голямата денивелация за един ден към върха. Освен това Христо Проданов е първият човек, изкачил Еверест още през април, което е прекомерно рано за нормалните офанзиви на върха.

Проданов обаче по този начин и не се върна от Хималаите... Загива при слизането си от върха.

- Аз съм над огромната сива кула. Не съм надалеч. Не съм надалеч.

- Дръж се, Ицо, идват! Идват към тебе, хвани се!

- Стефчо, аз не съм в лагер пет, не съм в лагер пет. Аз...

- Вижда ли се от теб пети лагер... палатката?

- Не мога да го видя от тука. Аз съм на жълтия пояс.

- Ице, ти си огромен мъж, не заспивай! Ти си българин! Всичко е ок, към тебе тичат хора. Моля те, не заспивай! НЕ ЗА-СПИ-ВАЙ!!!

Този диалог, накъсван непрекъснато от разстройства в радиостанциите, е извършен на 21 април 1984 година сред Стефан Калоянов - радист на експедицията, и Христо Проданов.

Малко преди да тръгне към реализирането на фантазията си, Христо Проданов е декларирал: „ Аз не съм самонадеян, само че в това време твърдо имам вяра, че ще направя всичко допустимо да се стъпи на Еверест. Но най-огромното ми предпочитание е нашата експедиция да приключи сполучливо освен с нанагорнище на който и да е от нашите алпинисти, само че всички живи и здрави да се върнем в България. Това ще бъде най-големият ми триумф, всичко останало е пепел ”.

На съдбовния 20 април 1984 година Христо и шерпът Ринджи са събудени по радиостанцията малко преди 3 часа сутринта и им е обявено, че атмосферните условия са идеални за офанзива на върха. Двамата обаче се забавят и потеглят след повече от два часа (което е напълно разумно, като приказваме, че те се намират на 8000 метра и още няма 3 часа сутринта).

Драмата стартира на 8200 метра, когато пред двамата се изправя 90-метрова канара с противоположен надолнище. Христо я качва без проблеми. Шерпът Ринджи - другояче чудесно квалифициран физически, само че неможещ да катери отвесни скални сектори, не съумява. Пропада и опитът на Проданов да го изтегли. Вероятно там са изгубени доста време и сили.

Шерпът слиза надолу, а Христо продължава самичък към върха. Може би в този миг Проданов е крачил към върха с ясната мисъл и съзнанието, че шансът да оцелее е най-малък, незабележим, в случай че не и никакъв. Но той е вървял метър по метър напред и нагоре към задачата, към фантазията си. А тя е достигната, въпреки и съдбовно късно - след 18 ч. на 20 април.

Сеща се, че е не запомнил българското знаме в една от раниците си надолу по ската, само че оставя фотоапарата си и откъсва част от стоящото там руско знаме. Това му лишава цели 33 минути - също съдбовно дълго. Но все пак звучи благополучен и спокоен по радиостанцията. Проданов не носи спален чувал за бивакуване, а сигналните ракети в револвера му се оказват негодни. Той обаче успокоява останалите, че ще откри място да спи под върха, тъй като на мрачно слизане е невероятно.

След тревожната нощ за сътрудниците му и насладата за България на идващия 21 април новината, че Христо към момента не се е завърнал в лагера, доближава и до родината.

За едни походът му е безумство, неблагоразумие, болна упоритост, която му коства животът, а за други - героизъм, горделивост, великолепие за целия ни народ.

Какво ли не се е изписало и изговорило през годините за Христо Проданов и българската експедиция „ Еверест 1984 ", изпреварила американското лято на Пеневата чета от 1994-та като най-великото събитие за родния спорт през ХХ век.

Христо Проданов стъпва на върха прекомерно късно - в 18.10 ч. и престоява там прекомерно дълго - цели 33 минути. На слизане нощта го застига, а силите му привършват, откакто посреща трето денонощие без кислородна маска при височина над 8000 метра.

Фатално за него е, че за разлика от последвалите офанзиви към върха на свръзките сред Иван Вълчев - Методи Савов и Николай Петков - Кирил Досков, Христо Проданов остава (а съгласно някои избира да бъде) самичък по пътя си нагоре.