Да си спомним за великия Тодор Диев, който ни напусна преди ...
Преди 28 години точно на Йордановден ни напусна един от най-великите български футболисти за всички времена. Тодор Диев, прочут още като бате Дорчо иВаляка от " Кючук Париж " си отива от този свят на 6 януари 1995 година, няколко седмици преди да навърши 61 г.
Диев е измежду героите на Спартак Пловдив, триумфирали с шампионската купа през 1963 година и Купата на Съветската войска (тогава със статут на национална купа) пет години преди този момент. Вицешампион на страната през 1962 година, три пъти голмайстор на " А " група - през 1955, 1962 и 1963 година. Бате Дорчо, както галено го назовават в златните му години, записва 308 мача в А група, в които осъществя 146 гола.
Отличаващият се с изключителна невзискателност Диев свети и с екипа на националния тим на България. Той е измежду най-изявените нападатели в Европа при започване на 60-те години на предишния век. Бронзов медалист от Олимпийските игри през 1956 година, взе участие на Мондиал`1962 - първата изява на България на международно състезание.
Демонстрира изключителната си класа още през 1958 година, когато изнася страховит мач и се разписва на митичния Ещадио " Морумби " в Сао Пауло при посещение с представителната групировка на България. След мача мощното дясно крило получава оферта от гранда Ботафого с галактическата за времето си сума от 320 000 $. Диев обаче отхвърля, а пред слисаните представители на бразилския клуб рецитира стихотворението " Аз съм българче ".
Тодор Диев е един от първите кумири на именития капитан на националния тим и Локомотив Пловдив Христо Бонев. " Кoгaтo бях 15-16-гoдишен Спaртaк беше стрaшилищетo нa грaдa. Тoдoр Диев несъмнено бе най-големият в този популярен тим, без несъмнено да недооценявам съотборниците му, които също бяха страхотни футболисти. По това време ние още хлапета, се възхищавахме от него. По-късно, когато към този момент бях израстнал като футболист, доста пъти съм си приказвал с Диев. Той беше и прелестен човек ", спомня си за него Зума.
„ Той беше доста огромен състезател. Сегашното потомство не го познава, само че той беше доста здрав, крепък, умееше доста добре да употребява силовите си качества. Притежаваше добра техника за растежа и килограмите... това му позволяваше да печели множеството единоборства. Като пуснеше топката около тъчлинията и в случай че имаше пред себе си пространство, нямаше кой да го спре. Много добре гардираше топката, пазеше я ”, написа за него Иван Вуцов в своята автобиография.
Стадионът на Спартак носи името на великия Тодор Диев.
Диев е измежду героите на Спартак Пловдив, триумфирали с шампионската купа през 1963 година и Купата на Съветската войска (тогава със статут на национална купа) пет години преди този момент. Вицешампион на страната през 1962 година, три пъти голмайстор на " А " група - през 1955, 1962 и 1963 година. Бате Дорчо, както галено го назовават в златните му години, записва 308 мача в А група, в които осъществя 146 гола.
Отличаващият се с изключителна невзискателност Диев свети и с екипа на националния тим на България. Той е измежду най-изявените нападатели в Европа при започване на 60-те години на предишния век. Бронзов медалист от Олимпийските игри през 1956 година, взе участие на Мондиал`1962 - първата изява на България на международно състезание.
Демонстрира изключителната си класа още през 1958 година, когато изнася страховит мач и се разписва на митичния Ещадио " Морумби " в Сао Пауло при посещение с представителната групировка на България. След мача мощното дясно крило получава оферта от гранда Ботафого с галактическата за времето си сума от 320 000 $. Диев обаче отхвърля, а пред слисаните представители на бразилския клуб рецитира стихотворението " Аз съм българче ".
Тодор Диев е един от първите кумири на именития капитан на националния тим и Локомотив Пловдив Христо Бонев. " Кoгaтo бях 15-16-гoдишен Спaртaк беше стрaшилищетo нa грaдa. Тoдoр Диев несъмнено бе най-големият в този популярен тим, без несъмнено да недооценявам съотборниците му, които също бяха страхотни футболисти. По това време ние още хлапета, се възхищавахме от него. По-късно, когато към този момент бях израстнал като футболист, доста пъти съм си приказвал с Диев. Той беше и прелестен човек ", спомня си за него Зума.
„ Той беше доста огромен състезател. Сегашното потомство не го познава, само че той беше доста здрав, крепък, умееше доста добре да употребява силовите си качества. Притежаваше добра техника за растежа и килограмите... това му позволяваше да печели множеството единоборства. Като пуснеше топката около тъчлинията и в случай че имаше пред себе си пространство, нямаше кой да го спре. Много добре гардираше топката, пазеше я ”, написа за него Иван Вуцов в своята автобиография.
Стадионът на Спартак носи името на великия Тодор Диев.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ