Една 25-годишна мистерия: Екипът на “Титаник” бил дрогиран от неизвестен извършител
Преди 25 години филмът “Титаник ” на Джеймс Камерън завоюва сърцата на феновете с прочувствено разказаната любовна история на фона на майсторски пресъздадено трагично историческо събитие. Снимките на толкоз огромен филм се славят с не една и две куриозни случки, само че никоя от тях не се приближава до една потулена история - за това по какъв начин екипът на “Титаник ” бил замаян. И до ден сегашен не са изяснени детайлностите към случая.
Когато часовникът ударя среднощ на 9 август 1996 година, снимачната площадка на “Титаник ” в Халифакс, Нова Скотия избухва в безпорядък. Заснемането е прекъснато. Причината - една на пръв взор безобидна чорба от миди , която екипът на продукцията похапвал сладко малко по-рано. Супата била толкоз вкусна, че някои хора изяли три-четири купи от нея. Те не знаели, че това е огромна неточност.
Усещайки всеобщо комплициране, помощник-режисьорът разделя всички на две групи: „ добър екип “ от едната страна, „ неприятен екип “ от другата. Разделянето обаче няма нищо общо с качеството на нечия работа, а с вещество, наречено фенциклидин (PCP).
Объркахме ли ви? Имайте самообладание, всичко ще се обясни (или съвсем всичко).
Оказва се, че кетъринг компанията е предоставила чорба от морски блага, подправена с фенциклидин. Фенциклидин е рисков опиат, в началото създаден като анестетик. Известен също като “ангелски прахуляк ”, опиатът е употребен основно за развлечение поради забележителните му изменящи съзнанието резултати. Той може да аргументи халюцинации, накриво разбиране на звуци и нападателно държание.
Халифакс било мястото, където Камерън снима подиуми с рамкиращи устройства от „ Титаник “, включващи артиста Бил Пакстън като водач на експедиция, която открива огърлицата на Роуз.
„ Едно от момчетата стартира да приказва в действителност хиперактивно “, споделя членът на екипа Джейк Кларк. „ Той беше наедрял човек, към шест-четири фута висок, и сподели: „ Момчета добре ли се чувствате? Защото аз не се усещам добре. Имам възприятието, че съм на нещо и повярвайте ми, щях да знам в случай че е по този начин. “ Той просто си бърбореше по този начин. И тъкмо до момента в който споделяше това, видяхме Джеймс Камерън да тича до вратата с този статист зад него. Той сподели: „ Има нещо в мен! Извадете го! “
В този миг всички осъзнават, че нещо не е наред. Първоначално Камерън подозира, че казусът е в нещо известно като „ червен прилив “ - естествено срещащ се токсин, който може да направи мидите рискови за ястие. Но в реалност се схваща, че някой е сипал упойващото вещество в супата.
Двадесет и пет години по-късно никой не знае кой и за какво. Дори полицейското следствие не можа да открие виновника. Така че теориите не престават. Бил ли е кетъринг чиновник със свои лични подли претекстове или шега, отишла прекомерно надалеч? Може би някой се е опитал да даде подтик в неправилна “парти ” посока на това, което трябвало да бъде последната нощ на “Титаник ” в Нова Скотия, преди продукцията да се реалокира в Мексико?
Тъй като случаят се случил на снимачната площадка на кино лентата в Халифакс, г лавните артисти Леонардо ди Каприо и Кейт Уинслет не били наранени . Именно по тази причина злополучната преживелица съумява да не доближи до медиите незабавно. Камерън, Пакстън и доста други обаче, изяждат рисковата чорба.
В рамките на един час групата на „ неприятния екип “ се усилва. Докато трезвите се пробват да задържат обстановката под надзор, групата в нетрезво положение, която включва режисьора Джеймс Камерън и артиста Бил Пакстън, се изсипват заедно в близката болница в Дартмут. Някои били ужасени и откачали. Други пък си прекарвали добре. „ Бил Пакстън беше същински сладур “ - споделя декораторът Клод Русел пред Vulture - „ Той седеше до мен в коридора на болничното заведение и някак се наслаждаваше на цялото бръмчене. Междувременно останалите дрогирани хора правели колела в инвалидни колички в болничното заведение.
Медицинските сестри раздали на всеки течен въглен, надявайки се да ги предпазят от това, което в началото считали за хранително отравяне. Един човек, който е изял цели четири купи от супата, стоял в болничното заведение до 10:00 на идната заран.
Джеймс Камерън си напомня случая в изявление от 2009 година за Vanity Fair, в което споделя: „ Хората стеха и плачеха, ридаеха, рухваха върху маси и колички. ”
Джейк Кларк си спомня, че е видял Камерън и Пакстън по-късно, до момента в който нервността отшумявала.
„ Очите им бяха червени като цвекло, необикновено “, споделя той.
Когато часовникът ударя среднощ на 9 август 1996 година, снимачната площадка на “Титаник ” в Халифакс, Нова Скотия избухва в безпорядък. Заснемането е прекъснато. Причината - една на пръв взор безобидна чорба от миди , която екипът на продукцията похапвал сладко малко по-рано. Супата била толкоз вкусна, че някои хора изяли три-четири купи от нея. Те не знаели, че това е огромна неточност.
Усещайки всеобщо комплициране, помощник-режисьорът разделя всички на две групи: „ добър екип “ от едната страна, „ неприятен екип “ от другата. Разделянето обаче няма нищо общо с качеството на нечия работа, а с вещество, наречено фенциклидин (PCP).
Объркахме ли ви? Имайте самообладание, всичко ще се обясни (или съвсем всичко).
Оказва се, че кетъринг компанията е предоставила чорба от морски блага, подправена с фенциклидин. Фенциклидин е рисков опиат, в началото създаден като анестетик. Известен също като “ангелски прахуляк ”, опиатът е употребен основно за развлечение поради забележителните му изменящи съзнанието резултати. Той може да аргументи халюцинации, накриво разбиране на звуци и нападателно държание.
Халифакс било мястото, където Камерън снима подиуми с рамкиращи устройства от „ Титаник “, включващи артиста Бил Пакстън като водач на експедиция, която открива огърлицата на Роуз.
„ Едно от момчетата стартира да приказва в действителност хиперактивно “, споделя членът на екипа Джейк Кларк. „ Той беше наедрял човек, към шест-четири фута висок, и сподели: „ Момчета добре ли се чувствате? Защото аз не се усещам добре. Имам възприятието, че съм на нещо и повярвайте ми, щях да знам в случай че е по този начин. “ Той просто си бърбореше по този начин. И тъкмо до момента в който споделяше това, видяхме Джеймс Камерън да тича до вратата с този статист зад него. Той сподели: „ Има нещо в мен! Извадете го! “
В този миг всички осъзнават, че нещо не е наред. Първоначално Камерън подозира, че казусът е в нещо известно като „ червен прилив “ - естествено срещащ се токсин, който може да направи мидите рискови за ястие. Но в реалност се схваща, че някой е сипал упойващото вещество в супата.
Двадесет и пет години по-късно никой не знае кой и за какво. Дори полицейското следствие не можа да открие виновника. Така че теориите не престават. Бил ли е кетъринг чиновник със свои лични подли претекстове или шега, отишла прекомерно надалеч? Може би някой се е опитал да даде подтик в неправилна “парти ” посока на това, което трябвало да бъде последната нощ на “Титаник ” в Нова Скотия, преди продукцията да се реалокира в Мексико?
Тъй като случаят се случил на снимачната площадка на кино лентата в Халифакс, г лавните артисти Леонардо ди Каприо и Кейт Уинслет не били наранени . Именно по тази причина злополучната преживелица съумява да не доближи до медиите незабавно. Камерън, Пакстън и доста други обаче, изяждат рисковата чорба.
В рамките на един час групата на „ неприятния екип “ се усилва. Докато трезвите се пробват да задържат обстановката под надзор, групата в нетрезво положение, която включва режисьора Джеймс Камерън и артиста Бил Пакстън, се изсипват заедно в близката болница в Дартмут. Някои били ужасени и откачали. Други пък си прекарвали добре. „ Бил Пакстън беше същински сладур “ - споделя декораторът Клод Русел пред Vulture - „ Той седеше до мен в коридора на болничното заведение и някак се наслаждаваше на цялото бръмчене. Междувременно останалите дрогирани хора правели колела в инвалидни колички в болничното заведение.
Медицинските сестри раздали на всеки течен въглен, надявайки се да ги предпазят от това, което в началото считали за хранително отравяне. Един човек, който е изял цели четири купи от супата, стоял в болничното заведение до 10:00 на идната заран.
Джеймс Камерън си напомня случая в изявление от 2009 година за Vanity Fair, в което споделя: „ Хората стеха и плачеха, ридаеха, рухваха върху маси и колички. ”
Джейк Кларк си спомня, че е видял Камерън и Пакстън по-късно, до момента в който нервността отшумявала.
„ Очите им бяха червени като цвекло, необикновено “, споделя той.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ