Ханибал Лектър от Димитровград разсече с брадва две жени
Преди 21 години димитровградчанинът Георги Патрашков съсече с секира 61-годишната си мащеха Руска и комшийката им Мария Костова (73 г.). След като специалисти го освидетелстваха за неуравновесен, той бе пратен на лекуване в ловчанското Съдебно поделение на тамошната Държавна психиатрична клиника. Сега заведението за рискови луди се води към пандиза в същия град.
Ако отидете в крайния квартал на Димитровград - " Изток ", по-известен като " Млада армия ", сигурно ще видите по какъв начин локален гражданин се рови в боклуците. Той обаче услужливо ще ви насочи към улица " Марбас ", където се намира остаряло миньорско блокче. От 1997 година насам олющената постройка с номер 7 се назовава от локалните и кооперацията на ужасите.
Там се намира жилището на семейство Патрашкови. На входната врата е застанал различен гид - Иван. Казва, че обектът на медийния интерес отишъл за самун и може да бъде заварен в отсрещния магазин. Магазинът пък съставлява нещо приблизително сред бакалия и кръчма. Зад тезгяха се хили притежателят, който настанява пишещия тези редове на свободна маса и води при Патрашков-младши. 63-годишният мъж отхвърля препоръчаната му бира с довода " пия медикаменти ", бакалинът пък прави физиономия, с която желае да каже, че с изключение на илачи Патрашков не е зложелател и на алкохола. Все отново Георги с ненаситност отпива от препоръчаната му кока-кола.
" С този уред, дето ме снимате, по малкия екран ли ще ме пущате, тогава да знаете, че желая безвъзмездна карта за градския превоз, срамотия е да не ми я издадат, аз съм неработоспособен ", подрежда Патрашков. Запалва цигара и свежда леко глава, а погледът му прилича оня на Ханибал Лектър от кино лентата " Мълчанието на агнетата ".
Зловещата история, в която той е основен воин, се случи на 22 януари 1997 година към 13 часа. Тогава шизофреникът разсякъл мащеха си през чатала, отделил главата от тялото и я ритнал под леглото. После излязъл на двора и с острието на топора разпорил през слепоочието и врата 83-годишната баба Мария.
След клането Георги подпрял брадвата на стената в кухнята, отишъл до кварталната пощенска станция. Там телеграфирал на родственици: " Идвайте! Бързо, мама умря! ". След това оплискания с кръв мъж го задържали служителите на реда. Докато пък бил заключен в килията на следствието в Димитровград, Патрашков се съблякъл чисто гол. " Старши, ела ми вържи х... на възел ", подвикнал шизофреникът на охраняващия го еднообразен.
" Спомням си всичко за оня ден ", споделя години по-късно пациентът на ловчанската лудница. Признава си и че не изпитва страдание за стореното. " Това е типично за хора с неговото психическо положение ", разясниха експерти.
Петилетката престой в Съдебното поделение в северния град Патрашков прекарал в компанията на още 38 души. Всички тези пациенти са заплашили или лишили живота на свои близки. Заради лудостта си обаче те не подлежат на правосъдна отговорност.
" Не си мислете, че пациентите ни са направили действията си за наслаждение, това е защитна реакция ", разяснява през 1998 година тогавашният началник на психиатрията в Ловеч доктор Илко Дафов. Когато изпаднели в рецесия, пациенти с диагнозата на Георги не поемали постоянно медикаментите си и приемали като опасност за живота подканянията на околните да пият предписаните илачи. Така се стигнало и до описаното нагоре клане, допускат психиатри.
В лудницата на всеки шест месеца експерти правели експертизи на Патрашков. След тях съдът преценявал дали лекуването да продължи в диспансера, или пациентът да бъде пренасочен към районната психиатрия, в която се води на учет. Допреди 10 години в България имаше единствено едно Съдебно поделение - това в Ловеч, а след това сходно бе намерено и на " Четвърти километър " в София.
" Като възпитаник ме лекуваха, пенсия взех, га ма изписаха от Кърджали, а един път от Ловеч ма пратиха и на санаториум в Наречен. Там бях, закото ми се появи туберкулоза и след това отново ма върнаха там ", изяснява Георги с присъщия акцент за района. Той пали следващата му препоръчана цигара и за всеки случай поставя още една зад ухото.
" Къде вървиш, бе? Нито самун си купил, нито медикаментите си пил, пък и тука един публицист те търси, а, намерил те е! ", намесва се в диалога и преди малко появилият се гид от улица " Марбас ". После също се интересува дали обектът на медийното внимание ще бъде показан по кабелната телевизия.
Георги поема към дома си. В ръката му се поклаща найлонова торбичка с самун. Собственикът на бакало-кръчмата гледа след него, клати глава и върти многозначително китката си, смисъла е - " в пет на въртележката ".
" Гошо в този момент е спокоен, то и преди да утрепе женските, отново не беше нападателен, но какво да се прави - киндилици ", споделят поданици от квартала.
След тази среща кварталът се оглася от звучното: " Пом, пом-пом-пом, здрасти, а, старши, по какъв начин е? ". Този въпрос задава следващият " изпушил ". Без да дочака отговор, изкрейзилият юноша поема по посока изгрева на слънцето, огласяйки покрайнината с: " Пом, пом-пом-пом, ху! ". Отнякъде се разнася и писък на сирена, но не е ясно дали е същинска, тъй като преди време имаше и един различен образец, дето се мислеше за кола за спешна помощ.
Ако отидете в крайния квартал на Димитровград - " Изток ", по-известен като " Млада армия ", сигурно ще видите по какъв начин локален гражданин се рови в боклуците. Той обаче услужливо ще ви насочи към улица " Марбас ", където се намира остаряло миньорско блокче. От 1997 година насам олющената постройка с номер 7 се назовава от локалните и кооперацията на ужасите.
Там се намира жилището на семейство Патрашкови. На входната врата е застанал различен гид - Иван. Казва, че обектът на медийния интерес отишъл за самун и може да бъде заварен в отсрещния магазин. Магазинът пък съставлява нещо приблизително сред бакалия и кръчма. Зад тезгяха се хили притежателят, който настанява пишещия тези редове на свободна маса и води при Патрашков-младши. 63-годишният мъж отхвърля препоръчаната му бира с довода " пия медикаменти ", бакалинът пък прави физиономия, с която желае да каже, че с изключение на илачи Патрашков не е зложелател и на алкохола. Все отново Георги с ненаситност отпива от препоръчаната му кока-кола.
" С този уред, дето ме снимате, по малкия екран ли ще ме пущате, тогава да знаете, че желая безвъзмездна карта за градския превоз, срамотия е да не ми я издадат, аз съм неработоспособен ", подрежда Патрашков. Запалва цигара и свежда леко глава, а погледът му прилича оня на Ханибал Лектър от кино лентата " Мълчанието на агнетата ".
Зловещата история, в която той е основен воин, се случи на 22 януари 1997 година към 13 часа. Тогава шизофреникът разсякъл мащеха си през чатала, отделил главата от тялото и я ритнал под леглото. После излязъл на двора и с острието на топора разпорил през слепоочието и врата 83-годишната баба Мария.
След клането Георги подпрял брадвата на стената в кухнята, отишъл до кварталната пощенска станция. Там телеграфирал на родственици: " Идвайте! Бързо, мама умря! ". След това оплискания с кръв мъж го задържали служителите на реда. Докато пък бил заключен в килията на следствието в Димитровград, Патрашков се съблякъл чисто гол. " Старши, ела ми вържи х... на възел ", подвикнал шизофреникът на охраняващия го еднообразен.
" Спомням си всичко за оня ден ", споделя години по-късно пациентът на ловчанската лудница. Признава си и че не изпитва страдание за стореното. " Това е типично за хора с неговото психическо положение ", разясниха експерти.
Петилетката престой в Съдебното поделение в северния град Патрашков прекарал в компанията на още 38 души. Всички тези пациенти са заплашили или лишили живота на свои близки. Заради лудостта си обаче те не подлежат на правосъдна отговорност.
" Не си мислете, че пациентите ни са направили действията си за наслаждение, това е защитна реакция ", разяснява през 1998 година тогавашният началник на психиатрията в Ловеч доктор Илко Дафов. Когато изпаднели в рецесия, пациенти с диагнозата на Георги не поемали постоянно медикаментите си и приемали като опасност за живота подканянията на околните да пият предписаните илачи. Така се стигнало и до описаното нагоре клане, допускат психиатри.
В лудницата на всеки шест месеца експерти правели експертизи на Патрашков. След тях съдът преценявал дали лекуването да продължи в диспансера, или пациентът да бъде пренасочен към районната психиатрия, в която се води на учет. Допреди 10 години в България имаше единствено едно Съдебно поделение - това в Ловеч, а след това сходно бе намерено и на " Четвърти километър " в София.
" Като възпитаник ме лекуваха, пенсия взех, га ма изписаха от Кърджали, а един път от Ловеч ма пратиха и на санаториум в Наречен. Там бях, закото ми се появи туберкулоза и след това отново ма върнаха там ", изяснява Георги с присъщия акцент за района. Той пали следващата му препоръчана цигара и за всеки случай поставя още една зад ухото.
" Къде вървиш, бе? Нито самун си купил, нито медикаментите си пил, пък и тука един публицист те търси, а, намерил те е! ", намесва се в диалога и преди малко появилият се гид от улица " Марбас ". После също се интересува дали обектът на медийното внимание ще бъде показан по кабелната телевизия.
Георги поема към дома си. В ръката му се поклаща найлонова торбичка с самун. Собственикът на бакало-кръчмата гледа след него, клати глава и върти многозначително китката си, смисъла е - " в пет на въртележката ".
" Гошо в този момент е спокоен, то и преди да утрепе женските, отново не беше нападателен, но какво да се прави - киндилици ", споделят поданици от квартала.
След тази среща кварталът се оглася от звучното: " Пом, пом-пом-пом, здрасти, а, старши, по какъв начин е? ". Този въпрос задава следващият " изпушил ". Без да дочака отговор, изкрейзилият юноша поема по посока изгрева на слънцето, огласяйки покрайнината с: " Пом, пом-пом-пом, ху! ". Отнякъде се разнася и писък на сирена, но не е ясно дали е същинска, тъй като преди време имаше и един различен образец, дето се мислеше за кола за спешна помощ.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ