Истински хора с истински истории - дивите фото разкази на Иво Данчев
Преди 15 години Иво Данчев купува първия си фотоапарат и става фотограф. Не е изучавал фотографското изкуствво, само че геният му да рисува му оказва помощ да изрази това, което вижда и усеща през обектива. Роден е в София, а през днешния ден живее на границата сред Източни и Западни Родопи. От 2009-та година работи за списание National Geographic България, основава наличие за GETTY Images, а негова фотография печели уважението и признанието, и на BBC.
Снимка: Личен списък: Иво Данчев
Срещнахме се с Иво в Балкана – обичаното му място. На високо, където съгласно него в балканджиите, тупти същинското сърце на Българя.
„ Търся същински хора, същински истории. Места, които не са към момента част от туристическите забележителности на България и света. Аз съм израснал в един от Софийските квартали и още от дете най-голямата ми фантазия беше да пребивавам в планината. Бях работил няколко години като планински лидер. Паралелно с това бях работил и по един природозащитен план за запазване на хищните птици на Централен балкан. Тогава – лятото работих крепко и си събрах малко пари, с които съумях да си купя първия фотоапарат. “
Снимка: Личен списък: Иво Данчев
‚ДИВИ РАЗКАЗИ... С ПОРИВ И СЪРЦЕ “
Първата история, която Иво споделя, към този момент като фотограф е от Балкана. Снимки на дивите коне в България дават старт на кариерата му. Тогава той осъзнава, че е разкрил себе си.
Снимка: Личен списък: Иво Данчев
„ Бях седнал на едно хълмче в Балкана и гледах с бинокъл в близост за птици. Тогава внезапно започнаха да излизат от гората мъже с кончета. Един дядо хвърли с пръчка една примка и я метна на жребеца на стадото. Примката към врата на коня имаше два края - на всеки от двата края се държаха по 4 индивида и това конче ги разнасяше тези хора като консервени кутии в продължение на един час, в който те се опитваха да го укротят това животно. Това е методът, по който в Балкана дивите коне ги смъкват долу, с цел да ги употребяват за нещо, да ги опитомят. Аз съумях да снима тази трагична битка и в действителност това беше моментът, когато разбрах, че желая да фотографирам. Осъзнах, че хората от Балкана, балканджиите, хората измежду природата са нещото, което ме зарежда и ме въодушевява. “ – споделя фотографът
Снимка: Личен списък: Иво Данчев
„ БЪДИ КАТО БАЛКАНА... “
Снимка: Личен списък: Иво Данчев
„ След като бях спечелил няколко фотоконкурса, добих малко самочувствие и взех решение да опитам със списанието National Geographic България. Записах на един диск най-хубавите си фотоси и занесох в редакцията. Точно в този миг започнаха една нова серия от местни материали за България. Първата ми история там беше историята за каракачаните. Трябваше да фотографирам каракачанския събор и търсех разнообразни ъгли, през които да илюстрирам тази история. Съвсем инцидентно попаднахме на една история в локалния сливенски вестник за една баба, която става на 100 години и незабавно взехме решение да я открием. Оказа се, че бабата, заради преклонната си възраст е с деменция. Прекарахме известно време дружно. В последна сметка прекратих фотосесията и на потегляне от къщата на бабата, по този начин с едно възприятие за виновност, хванах ръката на бабата и я целунах. В този миг тя като че ли се разсъни от някакъв сън, погледна нагоре, отвори си необятно очите, подвигна си ръката и ми сподели „ Бъди като Балкана “. В следствие разбрах, че това е някаква остаряла благословия, която хората в миналото са отправяли. Това значи „ Да доживееш старини, да помъдрееш като Балкана “.
Снимка: Личен списък: Иво Данчев
„ ПИСМА ОТ ПУЩИНАЦИТЕ... “
.В продължение на 5 години бях и art шеф на списание NG – България. След като материалът е сниман и завършен графично за списанието, той се изпраща в редакцията на списанието във Вашингтон, от където утвърждават или вършат редакция на материала и го връщат в краен тип, подготвен за издание. Това е процесът. С National Geographic работим по разнообразни планове, в това време аз получавам други задания. През годините имах щастието да обиколя целия балкански полуостров и осъзнах какъв брой близки сме с всички останали хора на Балканския полуостров. Имаше истории за каракачански овце, за чушки и лютеница в Сърбия, сирене в Турция или някаква рядка порода бикове на един остров в Хърватска. “ – споделя Иво Данчев
Снимка: Личен списък: Иво Данчев
“ ЕДИН СВЯТ ЗА ХУБОСТ И МЪЖЕСТВО... ”
“Попаднах на един пастир, който живееше високо в една планина. Той ми се показа като Лудака. Направи ми кафе на едно малко огънче през колибата си и ме предложения вътре. Всъщност неговата пещеричка беше доста подредена – едно легло, едно пънче и една печка. Виждайки тази сцена – осветена, през меката светлина на мръсните прозорци още веднъж изпаднах в това положение на фотографско замайване. Овчарите са ми измежду най-любимите герои в планината. Те са запазили такава елементарност и непорочност на общуването. Те са доста открити хора, извънредно естествени и достоверни хора, които носят една антична мъдрост. “ – споделя Иво
Снимка: Личен списък: Иво Данчев
„ РОДОПСКИ ВЛАСТЕЛИНИ “
„ С дядо Рамадан се запознахме на една турска женитба, тук в планината. Когато си тръгвахме от сватбата се оказа, че сме в една посока и му предложихме да го закараме до тях. Неговата къща е в планината – надалеч от селото. Без ток и вода. Самият дядо Рамадан беше облякъл най-хубавия си костюм за сватбата и се получи един забавен миг с дядото - издокаран като от филм с ретро костюм, на фона на дивата природа “ – спомня си Иво
Снимка: Личен списък: Иво Данчев
„ За нас градските хора, които всеки ден са във Facebook и Инстаграм, фотосите към този момент са се обезценили, до момента в който за тези хора фотосите към момента са този спомен, който си го слагаш на стената и цялостен живот се връщаш към този миг, който е запечатан. “ – разяснява Иво
Снимка: Личен списък: Иво Данчев
„ Не от дълго време бях снимал един каракачанин с неговото куче, в Балкана. Исках да му подаря фотографията и когато му се обадих, с цел да се разберем по какъв начин ще се забележим се оказа, че в действителност кучето, с което съм го снимал тогава е било изядено от вълци. Така този негов портрет се трансформира в единствения му спомен за това куче, което за него се оказа, че е било извънредно правилен приятел и когато му занесох фотографията, той безусловно се разплака… “ – споделя фотографът
ОРИСИЯ...
„ Сега пребивавам в Родопите, в резервата Червената стена, в едно малко селце в полите на Родопите. Моето идване на село беше следващото премеждие и предизвикателство, към което се насочих, без въобще да знам дали ще бъде сполучливо. Когато пристигнах тук живота ми се прекатурна. Дишам чист въздух; множеството от храната, която хапвам е създадена на село; забавно е, че откогато пребивавам на село имам доста повече работа. “ – разяснява Иво Данчев
Снимка: Личен списък: Иво Данчев
„ Една от моите обичани книги е „ Диви разкази “ на Николай Хайтов. За мен пътуванията, които върша и местата, които диря са приказките от детството ми. Опитвам се дам на децата си това, което самият аз като съм бил дете, израствайки в бетонните здания на София, аз постоянно съм си мечтал за зеленината, природата на селото и имам вяра, че най-малкото тази среда е доста здравословна за едно дете и се надявам да предам тази обич към природата, към която аз постоянно съм носел към себе си. Когато живеех в града имах доста фантазии, в този момент изживявам фантазията си. “ – споделя още фотографът Иво Данчев
Снимка: Личен списък: Иво Данчев
Прочетете още за фотографите, които избрахме да ви представим в рубриката - Стоян Ненов, Огнян Стефанов, Симон Варсано, Веселин Боришев.
Снимка: Личен списък: Иво Данчев
Срещнахме се с Иво в Балкана – обичаното му място. На високо, където съгласно него в балканджиите, тупти същинското сърце на Българя.
„ Търся същински хора, същински истории. Места, които не са към момента част от туристическите забележителности на България и света. Аз съм израснал в един от Софийските квартали и още от дете най-голямата ми фантазия беше да пребивавам в планината. Бях работил няколко години като планински лидер. Паралелно с това бях работил и по един природозащитен план за запазване на хищните птици на Централен балкан. Тогава – лятото работих крепко и си събрах малко пари, с които съумях да си купя първия фотоапарат. “
Снимка: Личен списък: Иво Данчев
‚ДИВИ РАЗКАЗИ... С ПОРИВ И СЪРЦЕ “
Първата история, която Иво споделя, към този момент като фотограф е от Балкана. Снимки на дивите коне в България дават старт на кариерата му. Тогава той осъзнава, че е разкрил себе си.
Снимка: Личен списък: Иво Данчев
„ Бях седнал на едно хълмче в Балкана и гледах с бинокъл в близост за птици. Тогава внезапно започнаха да излизат от гората мъже с кончета. Един дядо хвърли с пръчка една примка и я метна на жребеца на стадото. Примката към врата на коня имаше два края - на всеки от двата края се държаха по 4 индивида и това конче ги разнасяше тези хора като консервени кутии в продължение на един час, в който те се опитваха да го укротят това животно. Това е методът, по който в Балкана дивите коне ги смъкват долу, с цел да ги употребяват за нещо, да ги опитомят. Аз съумях да снима тази трагична битка и в действителност това беше моментът, когато разбрах, че желая да фотографирам. Осъзнах, че хората от Балкана, балканджиите, хората измежду природата са нещото, което ме зарежда и ме въодушевява. “ – споделя фотографът
Снимка: Личен списък: Иво Данчев
„ БЪДИ КАТО БАЛКАНА... “
Снимка: Личен списък: Иво Данчев
„ След като бях спечелил няколко фотоконкурса, добих малко самочувствие и взех решение да опитам със списанието National Geographic България. Записах на един диск най-хубавите си фотоси и занесох в редакцията. Точно в този миг започнаха една нова серия от местни материали за България. Първата ми история там беше историята за каракачаните. Трябваше да фотографирам каракачанския събор и търсех разнообразни ъгли, през които да илюстрирам тази история. Съвсем инцидентно попаднахме на една история в локалния сливенски вестник за една баба, която става на 100 години и незабавно взехме решение да я открием. Оказа се, че бабата, заради преклонната си възраст е с деменция. Прекарахме известно време дружно. В последна сметка прекратих фотосесията и на потегляне от къщата на бабата, по този начин с едно възприятие за виновност, хванах ръката на бабата и я целунах. В този миг тя като че ли се разсъни от някакъв сън, погледна нагоре, отвори си необятно очите, подвигна си ръката и ми сподели „ Бъди като Балкана “. В следствие разбрах, че това е някаква остаряла благословия, която хората в миналото са отправяли. Това значи „ Да доживееш старини, да помъдрееш като Балкана “.
Снимка: Личен списък: Иво Данчев
„ ПИСМА ОТ ПУЩИНАЦИТЕ... “
.В продължение на 5 години бях и art шеф на списание NG – България. След като материалът е сниман и завършен графично за списанието, той се изпраща в редакцията на списанието във Вашингтон, от където утвърждават или вършат редакция на материала и го връщат в краен тип, подготвен за издание. Това е процесът. С National Geographic работим по разнообразни планове, в това време аз получавам други задания. През годините имах щастието да обиколя целия балкански полуостров и осъзнах какъв брой близки сме с всички останали хора на Балканския полуостров. Имаше истории за каракачански овце, за чушки и лютеница в Сърбия, сирене в Турция или някаква рядка порода бикове на един остров в Хърватска. “ – споделя Иво Данчев
Снимка: Личен списък: Иво Данчев
“ ЕДИН СВЯТ ЗА ХУБОСТ И МЪЖЕСТВО... ”
“Попаднах на един пастир, който живееше високо в една планина. Той ми се показа като Лудака. Направи ми кафе на едно малко огънче през колибата си и ме предложения вътре. Всъщност неговата пещеричка беше доста подредена – едно легло, едно пънче и една печка. Виждайки тази сцена – осветена, през меката светлина на мръсните прозорци още веднъж изпаднах в това положение на фотографско замайване. Овчарите са ми измежду най-любимите герои в планината. Те са запазили такава елементарност и непорочност на общуването. Те са доста открити хора, извънредно естествени и достоверни хора, които носят една антична мъдрост. “ – споделя Иво
Снимка: Личен списък: Иво Данчев
„ РОДОПСКИ ВЛАСТЕЛИНИ “
„ С дядо Рамадан се запознахме на една турска женитба, тук в планината. Когато си тръгвахме от сватбата се оказа, че сме в една посока и му предложихме да го закараме до тях. Неговата къща е в планината – надалеч от селото. Без ток и вода. Самият дядо Рамадан беше облякъл най-хубавия си костюм за сватбата и се получи един забавен миг с дядото - издокаран като от филм с ретро костюм, на фона на дивата природа “ – спомня си Иво
Снимка: Личен списък: Иво Данчев
„ За нас градските хора, които всеки ден са във Facebook и Инстаграм, фотосите към този момент са се обезценили, до момента в който за тези хора фотосите към момента са този спомен, който си го слагаш на стената и цялостен живот се връщаш към този миг, който е запечатан. “ – разяснява Иво
Снимка: Личен списък: Иво Данчев
„ Не от дълго време бях снимал един каракачанин с неговото куче, в Балкана. Исках да му подаря фотографията и когато му се обадих, с цел да се разберем по какъв начин ще се забележим се оказа, че в действителност кучето, с което съм го снимал тогава е било изядено от вълци. Така този негов портрет се трансформира в единствения му спомен за това куче, което за него се оказа, че е било извънредно правилен приятел и когато му занесох фотографията, той безусловно се разплака… “ – споделя фотографът
ОРИСИЯ...
„ Сега пребивавам в Родопите, в резервата Червената стена, в едно малко селце в полите на Родопите. Моето идване на село беше следващото премеждие и предизвикателство, към което се насочих, без въобще да знам дали ще бъде сполучливо. Когато пристигнах тук живота ми се прекатурна. Дишам чист въздух; множеството от храната, която хапвам е създадена на село; забавно е, че откогато пребивавам на село имам доста повече работа. “ – разяснява Иво Данчев
Снимка: Личен списък: Иво Данчев
„ Една от моите обичани книги е „ Диви разкази “ на Николай Хайтов. За мен пътуванията, които върша и местата, които диря са приказките от детството ми. Опитвам се дам на децата си това, което самият аз като съм бил дете, израствайки в бетонните здания на София, аз постоянно съм си мечтал за зеленината, природата на селото и имам вяра, че най-малкото тази среда е доста здравословна за едно дете и се надявам да предам тази обич към природата, към която аз постоянно съм носел към себе си. Когато живеех в града имах доста фантазии, в този момент изживявам фантазията си. “ – споделя още фотографът Иво Данчев
Снимка: Личен списък: Иво Данчев
Прочетете още за фотографите, които избрахме да ви представим в рубриката - Стоян Ненов, Огнян Стефанов, Симон Варсано, Веселин Боришев.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ