Паоло Малдини пред Христо Стоичков: С днешните пари младите играчи лесно се губят по пътя
Предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ излъчи неповторим диалог сред двама огромни в международния футбол - Христо Стоичков и Паоло Малдини. В днешния комерсиален свят на футбола има един образец за семейство, което единствено по себе си символизира популярен футболен клуб. И в действителност в очите на света това е нещо извънредно. А когато става въпрос за гранд, ликувал 7 пъти като европейски клубен първенец, казусът е колкото неповторим, толкоз и необикновен. Дядо, татко и внук. И всички играчи на Милан. Чезаре, Паоло и Даниел - все от известното по света семейство Малдини. И до момента в който Чезаре е бил също в Триестина и Торино, то синът му Паоло да вземем за пример в никакъв случай не е напускал „ Сан Сиро “. Той завоюва седем трофеи на Италия. Освен това е петкратен притежател на „ купата с огромните уши “ в Шампионската лига и международен клубен отличник.
- Паоло Малдини, над 1000 мача с фланелката на Милан - по какъв начин се реализира това?
- Трябва да започнеш доста млад, в моя случай на 16 години и да завършиш доста късно, аз завърших на 41. 25 години професионален футбол е много. Би трябвало да имаш и някакви генетични заложби. Баща ти и майка ти да са свършили добра работа. И, естествено, да си имал шанса да избегнеш тежките травми.
- Започнал си млад, само че заобиколен от такива футболисти като Франко Барези, Костакурта, Мауро Тасоти. Как се усещаше в компанията на такива огромни играчи?
- Имах шанса да стартира да упражнявам с първия тим още на възраст от 15 години. Тогава започнахме да практикуваме игра с четирима в защита, издигнати в линия. Тоест, това към този момент не беше обичайна италианска отбрана човек за човек, а в линия, търсейки топката. В този тим към този момент играеха като централни бранители Барези, Филипо Гали, Костакурта, Тасоти отдясно и имаше едно свободно място отляво... Аз играх от самото начало в юношеските обединения от дясната страна, само че при съществуването на това свободно място в защитата отляво - аз го заех.
- Когато дойде Ариго Саки отпред на отбора, каква работа вършеше той с защитата?
- Когато пристигна Ариго Саки, той промени всичко. С него пристигнаха доста мощни футболисти. Той промени главно манталитета и метода, по който се тренира. Тренировките бяха дълги и тежки. С бранителите непрестанно работеше в линия. Шегувахме се дори дружно със Саки, че в случай че се срещнем на улицата, дружно с Барези, Костакурта и Тасоти, незабавно ще се построим в линия. Толкова пъти сме повтаряли тези придвижвания, че то е останало вътре в нас.
- Паоло, играл си в най-големия тим на Милан в историята, в който имаше осем италианци и трима невероятни холандци. Как може да обясниш тази отборна работа?
- Мисля, че концепцията на господин Саки беше да има база от класни италианци като Барези, Тасоти. А с тримата холандци, на първо време Гулит и Ван Бастен, а след това и Рийкард, трябваше да има нещо по-особено. Това беше интернационалната концепция да нападат и концепцията да побеждават. Защото холандците го имат това вътре в себе си. Трябваше да го прибавят като качество към тима, освен на техническо равнище, само че и на ментално.
- Израснал си около един от най-големите бранители в историята на футбола - Франко Барези. Какво значи той за теб?
- Той е на първо място за мен насочна точка. Когато аз започнах да играя футбол, бях много затворен като темперамент. А Франко Барези беше още по-затворен от мен. От него видях по какъв начин може да бъдеш водач, без даже да кажеш една дума. От него научих, че с цел да бъдеш водач, не е належащо да приказваш непрестанно, а по-рядко, само че по този начин те слушат по-внимателно. Лидерството на Франко беше старанието, което той влагаше на терена.
- Спечелил си доста пъти “скудетото”, вдигал си и купата в Шампионската лига. Но първата постоянно си остава първа. Какво си спомняш от момента, когато за пръв път подвигна купата в Шампионската лига?
- Беше нещо велико, което през днешния ден към този момент няма по какъв начин да се случи. Защото ние играхме финала в Барселона против Стяуа, а тогава съществуваше комунизмът, в Румъния отпред с Чаушеску. Стяуа нямаше свои последователи на трибуните. Само един рейс с хора. Докато останалите 90 000 по трибуните бяха почитатели на Милан. Играехме все едно сме си вкъщи. Стана празник от първия ден там. Тифозите на Милан в Барселона извираха отвред. Така че Стяуа, още с появяването си на терена в тази атмосфера, като че ли знаеше, че ще загуби. Имаше прекомерно огромен напън по отношение на румънците от трибуните.
- Какво мислеше, държейки купата в своите ръце след мача?
-Бях доста благополучен, тъй като да достигнеш до край в Шампионската лига и да го спечелиш, това е необичаен късмет. Смятах, че това е първият и финален път, когато това се случва с мен. Но бяхме доста мощни, тъй че още веднъж достигнахме до финала и го спечелихме. Аз съм доста упорит, само че осъзнавах, че е допустимо това да е първият и единствен път, когато това се случва в кариерата ми.
-Защо си останал правилен на Милан толкоз дълго време, че да изиграеш над 1000 мача за този тим?
- Аз съм роден в Милано, завързан съм към града, към тима на Милан. Моят татко е бил капитан на този тим. Той е първият италиански футболист, вдигнал КЕШ през 1963 година. Моят живот, както във футбола, по този начин и отвън него, е обвързван с град Милано и с Милан.
- Винаги ли ще бъде по този начин?
- Изглежда да, тъй като до момента кариерата ми постоянно се е развивала тук. Баща ми е бил в Милан първо като състезател, след това като началник. Двамата ми сина минаха през всички детско-юношески обединения на клуба. Така че съгласно мен като началник мога да бъда обвързван единствено с Милан.
- Разговаряхме и с един състезател от това време в Милан, който надали не всеки ден причиняваше някакви безредици. Говоря за Даниеле Масаро. Какво можеш да ни разкажеш за него?
- Смяташе се, че той не наподобява постоянно обвързван с клуба, само че в действителност не беше по този начин. Той постоянно се е въплъщавал в разнообразни функции в тима. Смятам, че той доближи максимума в развиването си, когато игра против теб и Барселона в Атина през 1994 година. Също по този начин на международното състезание в Съединени американски щати през същата година. Той беше изцяло сложен футболист. Да се потърси преподавател за млад нападател, по тази причина по какъв начин да нападна празните пространства, би трябвало да потърсиш точно Масаро. Той беше същински маестро в това отношение.
- Във футбола в този момент има доста пари - малките екрани, реклами. Това добре ли е или зле за младите футболисти?
- За страдание или за благополучие - не знам, в този момент във футбола текат избрани процеси. Едно време беше друго. Тогава имаше повече персонални контакти. Но в този момент футболистите са задоволени финансово още в ранна възраст, което значи, че би трябвало да бъдат зрели през цялото време. Сега е доста по-лесно да изгубиш пътя.
- Какво може да се чака от Милан в идващите 2-3 години?
- Трудно е, тъй като в последните 15 години се образува огромна бездна сред най-големите клубове и такива като Милан, които малко са излезли от този кръг. Барселона и Реал (Мадрид) имат 4-5 пъти по-голям бюджет от този на Милан. Говорим за напълно разнообразни неща във финансово отношение към този момент. Но защото имаме значима история зад тила си, нашият развой на израстване ще бъде малко по-кратък, спрямо други клубове. Според мен по този начин нареченият финансов феърплей усилва дистанцията сред топ клубовете в Европа и тези, които се стремят да ги доближат.
- За пръв път в историята до финалите в двата европейски клубни шампионата доближиха 4 британски тима. Как може да се състезаваш с доста пари в Англия?
- На процедура всичко е въпрос на математика. Сред най-хубавите 16 тима предходната година бяха най-богатите 14. Така че - там, където има пари, има и победи. Не можеш да избягаш от това отношение сред вложения и резултати. За жал е по този начин. На процедура 20-ият тим в класирането на британското състезание, разполага с бюджета на Милан. Става в действителност доста мъчно да се конкурираш с най-хубавите.
- Един от най-хубавите бранители в света сега е Ван Дайк, какво е мнението ти за него?
- Голям футболист, сигурно. Страхотна персона. Трябва да кажа, че и ролята на бранителите се промени доста. На мен, на Костакурта, на Барези, на бранителите, които са играли по мое време, се харесваше да се надиграваме един на един с съответния нападател, да се предизвикаме един различен. Сега играта е доста по-интелигентна и се заобикаля надиграването един на един. Ван Дайк в действителност като физика и наличие е един от най-хубавите бранители в света. Но ролята на бранителя ненапълно се промени. Много халфове към този момент могат да играят като централни бранители. Играе се доста повече откъм гърба, тъй като се играе доста повече с топката. Донякъде обаче се загуби чистият бранител, бранителят, който знае по какъв начин се пази.
- В Шампионската лига какво се случва по принцип?
- Да, може да има и някоя и друга изненада. Но до края постоянно доближават тимовете с вложени в тях големи вложения. Винаги са забъркани огромни клубове, с други думи грандовете. Ако приказваме за позитивните изненади измежду по-малките тимове, бих показал отбора на Аталанта.
- Пристигането в Италия на единия от двамата най-емблематични футболисти в света - Кристиано Роналдо способства ли с нещо на италианския футбол?
- Да, тук също парите се усилват. Лукаку, да вземем за пример, бе обезщетен с трансферна сума от 75 милиона. Водещите италиански клубове стартират да заплащат пари, каквито вадят британските клубове или двата испански гранда. Пристигането тук на Кристиано Роналдо придаде лустро на италианския футбол, придаде му мощ. А Ювентус през последните години се справяше в действителност доста добре. Този тим в действителност може да се равнява по най-силните европейски отбори.
- Силвио Берлускони, Галиани, Бреда. Това ли е най-важното трио при триумфите на Милан?
- Разбира се. Успехите на един тим в продължение на към 20 години няма по какъв начин да не се дължат на това, че става дума за огромен клуб. За президент, който прави огромни вложения, както и за кадърни ръководители. Всеки един от нас имаше своя роля. Например аз имах своята роля на капитан и не се бърках в делата на управлението. От своя страна и управлението не ми се бъркаше в отговорностите на капитан. Имаше едно взаимно почитание към обособените функции. Това почитание и естествено качествени футболисти е основата на триумфите.Ние всички имаме Милан в сърцето си и се стремим да създадем клуба още веднъж популярен.
- Паоло Малдини, над 1000 мача с фланелката на Милан - по какъв начин се реализира това?
- Трябва да започнеш доста млад, в моя случай на 16 години и да завършиш доста късно, аз завърших на 41. 25 години професионален футбол е много. Би трябвало да имаш и някакви генетични заложби. Баща ти и майка ти да са свършили добра работа. И, естествено, да си имал шанса да избегнеш тежките травми.
- Започнал си млад, само че заобиколен от такива футболисти като Франко Барези, Костакурта, Мауро Тасоти. Как се усещаше в компанията на такива огромни играчи?
- Имах шанса да стартира да упражнявам с първия тим още на възраст от 15 години. Тогава започнахме да практикуваме игра с четирима в защита, издигнати в линия. Тоест, това към този момент не беше обичайна италианска отбрана човек за човек, а в линия, търсейки топката. В този тим към този момент играеха като централни бранители Барези, Филипо Гали, Костакурта, Тасоти отдясно и имаше едно свободно място отляво... Аз играх от самото начало в юношеските обединения от дясната страна, само че при съществуването на това свободно място в защитата отляво - аз го заех.
- Когато дойде Ариго Саки отпред на отбора, каква работа вършеше той с защитата?
- Когато пристигна Ариго Саки, той промени всичко. С него пристигнаха доста мощни футболисти. Той промени главно манталитета и метода, по който се тренира. Тренировките бяха дълги и тежки. С бранителите непрестанно работеше в линия. Шегувахме се дори дружно със Саки, че в случай че се срещнем на улицата, дружно с Барези, Костакурта и Тасоти, незабавно ще се построим в линия. Толкова пъти сме повтаряли тези придвижвания, че то е останало вътре в нас.
- Паоло, играл си в най-големия тим на Милан в историята, в който имаше осем италианци и трима невероятни холандци. Как може да обясниш тази отборна работа?
- Мисля, че концепцията на господин Саки беше да има база от класни италианци като Барези, Тасоти. А с тримата холандци, на първо време Гулит и Ван Бастен, а след това и Рийкард, трябваше да има нещо по-особено. Това беше интернационалната концепция да нападат и концепцията да побеждават. Защото холандците го имат това вътре в себе си. Трябваше да го прибавят като качество към тима, освен на техническо равнище, само че и на ментално.
- Израснал си около един от най-големите бранители в историята на футбола - Франко Барези. Какво значи той за теб?
- Той е на първо място за мен насочна точка. Когато аз започнах да играя футбол, бях много затворен като темперамент. А Франко Барези беше още по-затворен от мен. От него видях по какъв начин може да бъдеш водач, без даже да кажеш една дума. От него научих, че с цел да бъдеш водач, не е належащо да приказваш непрестанно, а по-рядко, само че по този начин те слушат по-внимателно. Лидерството на Франко беше старанието, което той влагаше на терена.
- Спечелил си доста пъти “скудетото”, вдигал си и купата в Шампионската лига. Но първата постоянно си остава първа. Какво си спомняш от момента, когато за пръв път подвигна купата в Шампионската лига?
- Беше нещо велико, което през днешния ден към този момент няма по какъв начин да се случи. Защото ние играхме финала в Барселона против Стяуа, а тогава съществуваше комунизмът, в Румъния отпред с Чаушеску. Стяуа нямаше свои последователи на трибуните. Само един рейс с хора. Докато останалите 90 000 по трибуните бяха почитатели на Милан. Играехме все едно сме си вкъщи. Стана празник от първия ден там. Тифозите на Милан в Барселона извираха отвред. Така че Стяуа, още с появяването си на терена в тази атмосфера, като че ли знаеше, че ще загуби. Имаше прекомерно огромен напън по отношение на румънците от трибуните.
- Какво мислеше, държейки купата в своите ръце след мача?
-Бях доста благополучен, тъй като да достигнеш до край в Шампионската лига и да го спечелиш, това е необичаен късмет. Смятах, че това е първият и финален път, когато това се случва с мен. Но бяхме доста мощни, тъй че още веднъж достигнахме до финала и го спечелихме. Аз съм доста упорит, само че осъзнавах, че е допустимо това да е първият и единствен път, когато това се случва в кариерата ми.
-Защо си останал правилен на Милан толкоз дълго време, че да изиграеш над 1000 мача за този тим?
- Аз съм роден в Милано, завързан съм към града, към тима на Милан. Моят татко е бил капитан на този тим. Той е първият италиански футболист, вдигнал КЕШ през 1963 година. Моят живот, както във футбола, по този начин и отвън него, е обвързван с град Милано и с Милан.
- Винаги ли ще бъде по този начин?
- Изглежда да, тъй като до момента кариерата ми постоянно се е развивала тук. Баща ми е бил в Милан първо като състезател, след това като началник. Двамата ми сина минаха през всички детско-юношески обединения на клуба. Така че съгласно мен като началник мога да бъда обвързван единствено с Милан.
- Разговаряхме и с един състезател от това време в Милан, който надали не всеки ден причиняваше някакви безредици. Говоря за Даниеле Масаро. Какво можеш да ни разкажеш за него?
- Смяташе се, че той не наподобява постоянно обвързван с клуба, само че в действителност не беше по този начин. Той постоянно се е въплъщавал в разнообразни функции в тима. Смятам, че той доближи максимума в развиването си, когато игра против теб и Барселона в Атина през 1994 година. Също по този начин на международното състезание в Съединени американски щати през същата година. Той беше изцяло сложен футболист. Да се потърси преподавател за млад нападател, по тази причина по какъв начин да нападна празните пространства, би трябвало да потърсиш точно Масаро. Той беше същински маестро в това отношение.
- Във футбола в този момент има доста пари - малките екрани, реклами. Това добре ли е или зле за младите футболисти?
- За страдание или за благополучие - не знам, в този момент във футбола текат избрани процеси. Едно време беше друго. Тогава имаше повече персонални контакти. Но в този момент футболистите са задоволени финансово още в ранна възраст, което значи, че би трябвало да бъдат зрели през цялото време. Сега е доста по-лесно да изгубиш пътя.
- Какво може да се чака от Милан в идващите 2-3 години?
- Трудно е, тъй като в последните 15 години се образува огромна бездна сред най-големите клубове и такива като Милан, които малко са излезли от този кръг. Барселона и Реал (Мадрид) имат 4-5 пъти по-голям бюджет от този на Милан. Говорим за напълно разнообразни неща във финансово отношение към този момент. Но защото имаме значима история зад тила си, нашият развой на израстване ще бъде малко по-кратък, спрямо други клубове. Според мен по този начин нареченият финансов феърплей усилва дистанцията сред топ клубовете в Европа и тези, които се стремят да ги доближат.
- За пръв път в историята до финалите в двата европейски клубни шампионата доближиха 4 британски тима. Как може да се състезаваш с доста пари в Англия?
- На процедура всичко е въпрос на математика. Сред най-хубавите 16 тима предходната година бяха най-богатите 14. Така че - там, където има пари, има и победи. Не можеш да избягаш от това отношение сред вложения и резултати. За жал е по този начин. На процедура 20-ият тим в класирането на британското състезание, разполага с бюджета на Милан. Става в действителност доста мъчно да се конкурираш с най-хубавите.
- Един от най-хубавите бранители в света сега е Ван Дайк, какво е мнението ти за него?
- Голям футболист, сигурно. Страхотна персона. Трябва да кажа, че и ролята на бранителите се промени доста. На мен, на Костакурта, на Барези, на бранителите, които са играли по мое време, се харесваше да се надиграваме един на един с съответния нападател, да се предизвикаме един различен. Сега играта е доста по-интелигентна и се заобикаля надиграването един на един. Ван Дайк в действителност като физика и наличие е един от най-хубавите бранители в света. Но ролята на бранителя ненапълно се промени. Много халфове към този момент могат да играят като централни бранители. Играе се доста повече откъм гърба, тъй като се играе доста повече с топката. Донякъде обаче се загуби чистият бранител, бранителят, който знае по какъв начин се пази.
- В Шампионската лига какво се случва по принцип?
- Да, може да има и някоя и друга изненада. Но до края постоянно доближават тимовете с вложени в тях големи вложения. Винаги са забъркани огромни клубове, с други думи грандовете. Ако приказваме за позитивните изненади измежду по-малките тимове, бих показал отбора на Аталанта.
- Пристигането в Италия на единия от двамата най-емблематични футболисти в света - Кристиано Роналдо способства ли с нещо на италианския футбол?
- Да, тук също парите се усилват. Лукаку, да вземем за пример, бе обезщетен с трансферна сума от 75 милиона. Водещите италиански клубове стартират да заплащат пари, каквито вадят британските клубове или двата испански гранда. Пристигането тук на Кристиано Роналдо придаде лустро на италианския футбол, придаде му мощ. А Ювентус през последните години се справяше в действителност доста добре. Този тим в действителност може да се равнява по най-силните европейски отбори.
- Силвио Берлускони, Галиани, Бреда. Това ли е най-важното трио при триумфите на Милан?
- Разбира се. Успехите на един тим в продължение на към 20 години няма по какъв начин да не се дължат на това, че става дума за огромен клуб. За президент, който прави огромни вложения, както и за кадърни ръководители. Всеки един от нас имаше своя роля. Например аз имах своята роля на капитан и не се бърках в делата на управлението. От своя страна и управлението не ми се бъркаше в отговорностите на капитан. Имаше едно взаимно почитание към обособените функции. Това почитание и естествено качествени футболисти е основата на триумфите.Ние всички имаме Милан в сърцето си и се стремим да създадем клуба още веднъж популярен.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ