Селски кметове сложиха Тодор Живков в малкия си джоб
Преамбюл
Селски управници държат върховете за оцеляване във властта с по 4 десетилетия на поста. Тази есен най-вече са кметовете, които се борят за трети или четвърти мандат, само че има и такива, които ще търсят утвърждението на съселяните си за осми следващ път
За многомандатниците кметуването се е трансформирало в специалност. То обаче е и отговорност. Обясняват дълголетието на постовете с отдадеността си на своите родни места. Някои ръководят от зрелия социализъм до през днешния ден и печелят изборите на конвейер без значение кой е мощният на деня на жълтите павета в столицата. Твърдят, че за триумфа не е значимо коя партия стои до теб, а какво си направил, какви проблеми си решил на локалните хора. Има и други многомандатници, които ръководят села и паланки единствено тъй като няма кой да се хване с тази работа. Трети пък не са изключително сполучливи, само че се задържат години наред във властта с елементарното предписание
" може нищо да не върша, само че на никого не преча ".
В тази група сигурно не е абсолютният рекордьор Делчо Митев - най- дългогодишният кмет в България. Той ръководи хасковското село Брягово към този момент 43 година, а се готви и на нов мандат. Надминах Тодор Живков, само че още имам какво да дам, споделя Митев.
Зад бюрото в селското кметство е от 13 декември 1976 година Поел юздите в Брягово малко откакто излязъл от казармата. В нея влезнал по-късно от наборите си поради заболяване. Оправил се и щом отбил службата, взел че станал кмет. Бил доста млад. Дете на антифашисти, имал малко опит в Комсомола. Бил секретар в прилежащото село Динево. По това време длъжността била платена. Демокрацията го сварва като професионален властник. С измененията пристигнали и действителните избори, а това е огромната мощ на Митев. Той печели доверието на съселяните си мандат след мандат. Има свое верую са триумфа - назовава нещата с същинските им имена, споделя какво не може да направи и не увърта. Винаги обаче е радушен и вежлив с хората.
В селото кметът е всичко и хората идват при него за щяло и нещяло. Свикнал съм, би трябвало да се почитаме, добавя той. По време на дългогодишното си кметуване видял какво ли не. Веднъж даже жена родила в прилежащата стая, където имало лекарски кабинет. И през днешния ден има, само че доктор в него липсва, и това е болката на хората в Брягово. Другата е водата - тече черна като катран поради доста манган в нея, споделя кметът. Това са нещата, с които не могъл да се оправи, тъй като не зависят от него.
Престъпност тук обаче нямаме, хвали се кметът. Видеонаблюдението в селото е от години. Първо било към мрежата на кабелния оператор, от 2 година камери има на основни места. Не са доста кражбите, всичко се вижда. Достатъчно е да кажеш на злосторника какво си видял, изяснява кметът.
В селото има 560 непрекъснати поданици и още 190 с сегашен адрес в него.
Как се печелят избори ли? С копнеж,
споделя още Митев.
Близо до него по управнически опит е кметът на Кръстевич Румен Айвазов. Селото се намира в подножието на Средна гора. То е най-западната част на Пловдивска област, административно е към община Хисаря, въпреки да е единствено на десетина километра от Стрелча. За пръв път Айвазов седнал в управническия кабинет при започване на 80-те години на предишния век и с няколко спирания ръководи Кръстевич и през днешния ден. Макар да няма доста с какво да се похвали в ръководството, Айвазов е без конкуренция и на идния избор. Някои хора го харесват, други споделят, че за всичките близо 40 години и един гвоздей не е забил в селото. Отчитат като свършено спирката на центъра. И това лятото дворовете горят от безводието, към този момент втори месец локалните се къпят по график. Опонентите на Айвазов се надяват в изборите другия месец най-сетне да се яви различен, по-млади и деятелен претендент. Не могат да си спомнят от коя партия е управникът им.
Родопите също имат своя рекордьор.
Повелителят на властта
тук е кметът на смолянското село Търън Явор Говедаров. Вече е на 71 години и не помни по кое време за пръв път е влезнал в кабинета. В администрацията е от 44 години, от които 34 е кмет.
Говедаров е един от най-популярните авджии в региона. Шеф на локалната ловна дружинка. Известен е с възприятието си за комизъм и ексцентрични решения.
Преди време пръв вкара " седналия служител на реда ". Мъж от краткотрайната претовареност седеше на стол със светлоотразителна жилетка и палка в ръка на основния път Смолян - Мадан, който минава през центъра на селото. Така стряскаше водачите и те съблюдаваха ограничаването за обитаемо място.
Говедаров се прочу и с ладата си, на която бе закачил трибагреник, и по този начин обикаляше региона. Кметът е прочут и с остроумните си лафове. Миналата година той бе почетен с почетната „ Значка на Смолян ”.
Казва, че към този момент не помни какъв брой пъти се е явявал на избори и не брои мандатите.
" Започнах като кмет, когато закриха дребните общини и ги сплотиха в огромна с декрет на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Целият ми трудов стаж е напълно в системата на управата в общината. От 25 януари 1975 година съм почнал като секретар на община Търън. В интервала 1979-1981 година бях кмет на село Селище, а по-късно и на Търън. Сигурно сме един-двама с подобен стаж в страната. През годините на избори съм имал от двама до петима съперници, само че постоянно са ме избирали на първи тур с над 70-80% ", споделя Говедаров.
Според него хората го избират, тъй като пази техните ползи.
" Не ги разделям на мои и твои и нямам почивен ден, постоянно ми е отворена вратата и по персонални, и по служебни въпроси. Съдействам им пред институции, за лечебни заведения, за лекари. Когато дава отговор на техните ползи, кметът не работи единствено за себе - гласоподават отново за него, другояче не биха го избирали отново и отново. Хората не гледат толкоз дали има партия зад тебе на локални избори, той е по-скоро личностен избор. А партията носи и активи, само че и пасиви. Аз съм бил претендент от доста партии, само че хората гласоподават за индивида ", споделя Говедаров.
И още мисли дали да отстъпи поста, или да продължи да ръководи Търън.
Селски управници държат върховете за оцеляване във властта с по 4 десетилетия на поста. Тази есен най-вече са кметовете, които се борят за трети или четвърти мандат, само че има и такива, които ще търсят утвърждението на съселяните си за осми следващ път
За многомандатниците кметуването се е трансформирало в специалност. То обаче е и отговорност. Обясняват дълголетието на постовете с отдадеността си на своите родни места. Някои ръководят от зрелия социализъм до през днешния ден и печелят изборите на конвейер без значение кой е мощният на деня на жълтите павета в столицата. Твърдят, че за триумфа не е значимо коя партия стои до теб, а какво си направил, какви проблеми си решил на локалните хора. Има и други многомандатници, които ръководят села и паланки единствено тъй като няма кой да се хване с тази работа. Трети пък не са изключително сполучливи, само че се задържат години наред във властта с елементарното предписание
" може нищо да не върша, само че на никого не преча ".
В тази група сигурно не е абсолютният рекордьор Делчо Митев - най- дългогодишният кмет в България. Той ръководи хасковското село Брягово към този момент 43 година, а се готви и на нов мандат. Надминах Тодор Живков, само че още имам какво да дам, споделя Митев.
Зад бюрото в селското кметство е от 13 декември 1976 година Поел юздите в Брягово малко откакто излязъл от казармата. В нея влезнал по-късно от наборите си поради заболяване. Оправил се и щом отбил службата, взел че станал кмет. Бил доста млад. Дете на антифашисти, имал малко опит в Комсомола. Бил секретар в прилежащото село Динево. По това време длъжността била платена. Демокрацията го сварва като професионален властник. С измененията пристигнали и действителните избори, а това е огромната мощ на Митев. Той печели доверието на съселяните си мандат след мандат. Има свое верую са триумфа - назовава нещата с същинските им имена, споделя какво не може да направи и не увърта. Винаги обаче е радушен и вежлив с хората.
В селото кметът е всичко и хората идват при него за щяло и нещяло. Свикнал съм, би трябвало да се почитаме, добавя той. По време на дългогодишното си кметуване видял какво ли не. Веднъж даже жена родила в прилежащата стая, където имало лекарски кабинет. И през днешния ден има, само че доктор в него липсва, и това е болката на хората в Брягово. Другата е водата - тече черна като катран поради доста манган в нея, споделя кметът. Това са нещата, с които не могъл да се оправи, тъй като не зависят от него.
Престъпност тук обаче нямаме, хвали се кметът. Видеонаблюдението в селото е от години. Първо било към мрежата на кабелния оператор, от 2 година камери има на основни места. Не са доста кражбите, всичко се вижда. Достатъчно е да кажеш на злосторника какво си видял, изяснява кметът.
В селото има 560 непрекъснати поданици и още 190 с сегашен адрес в него.
Как се печелят избори ли? С копнеж,
споделя още Митев.
Близо до него по управнически опит е кметът на Кръстевич Румен Айвазов. Селото се намира в подножието на Средна гора. То е най-западната част на Пловдивска област, административно е към община Хисаря, въпреки да е единствено на десетина километра от Стрелча. За пръв път Айвазов седнал в управническия кабинет при започване на 80-те години на предишния век и с няколко спирания ръководи Кръстевич и през днешния ден. Макар да няма доста с какво да се похвали в ръководството, Айвазов е без конкуренция и на идния избор. Някои хора го харесват, други споделят, че за всичките близо 40 години и един гвоздей не е забил в селото. Отчитат като свършено спирката на центъра. И това лятото дворовете горят от безводието, към този момент втори месец локалните се къпят по график. Опонентите на Айвазов се надяват в изборите другия месец най-сетне да се яви различен, по-млади и деятелен претендент. Не могат да си спомнят от коя партия е управникът им.
Родопите също имат своя рекордьор.
Повелителят на властта
тук е кметът на смолянското село Търън Явор Говедаров. Вече е на 71 години и не помни по кое време за пръв път е влезнал в кабинета. В администрацията е от 44 години, от които 34 е кмет.
Говедаров е един от най-популярните авджии в региона. Шеф на локалната ловна дружинка. Известен е с възприятието си за комизъм и ексцентрични решения.
Преди време пръв вкара " седналия служител на реда ". Мъж от краткотрайната претовареност седеше на стол със светлоотразителна жилетка и палка в ръка на основния път Смолян - Мадан, който минава през центъра на селото. Така стряскаше водачите и те съблюдаваха ограничаването за обитаемо място.
Говедаров се прочу и с ладата си, на която бе закачил трибагреник, и по този начин обикаляше региона. Кметът е прочут и с остроумните си лафове. Миналата година той бе почетен с почетната „ Значка на Смолян ”.
Казва, че към този момент не помни какъв брой пъти се е явявал на избори и не брои мандатите.
" Започнах като кмет, когато закриха дребните общини и ги сплотиха в огромна с декрет на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Целият ми трудов стаж е напълно в системата на управата в общината. От 25 януари 1975 година съм почнал като секретар на община Търън. В интервала 1979-1981 година бях кмет на село Селище, а по-късно и на Търън. Сигурно сме един-двама с подобен стаж в страната. През годините на избори съм имал от двама до петима съперници, само че постоянно са ме избирали на първи тур с над 70-80% ", споделя Говедаров.
Според него хората го избират, тъй като пази техните ползи.
" Не ги разделям на мои и твои и нямам почивен ден, постоянно ми е отворена вратата и по персонални, и по служебни въпроси. Съдействам им пред институции, за лечебни заведения, за лекари. Когато дава отговор на техните ползи, кметът не работи единствено за себе - гласоподават отново за него, другояче не биха го избирали отново и отново. Хората не гледат толкоз дали има партия зад тебе на локални избори, той е по-скоро личностен избор. А партията носи и активи, само че и пасиви. Аз съм бил претендент от доста партии, само че хората гласоподават за индивида ", споделя Говедаров.
И още мисли дали да отстъпи поста, или да продължи да ръководи Търън.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ