Празник на Селското хоро - в листата на нематериалното културно наследство, ще има в Перник
Празник на Селското хоро, вписано в Националната представителна листа на детайли на нематериалното културно завещание, се приготвя в Перник. Надиграването е под наслов „ Дръж се земьо, граовец те гази " и ще се състои на 20 април на открита сцена пред Двореца на културата.
Хорото е витално, наситено с доста характер, динамичност и темп. То е неизменима част от културата на района, играе се от мало и огромно. " Няма перничанин, чието сърце да не трепва при звуците на Селското хоро, показа пред Българска телеграфна агенция Владимир Русев - съучредител на съдружие с нестопанска цел " Локално завещание ", което е уредник на проявата.
Селското (Граовско) хоро е измежду най-обичаните в региона на Средна Западна България. Характеризира се с лекост на придвижванията, пъргавост и скокливост, демонстрира последователност сред поколенията. Според неписания Кодекс на миньорския град, не може да си от Перник, в случай че земята под краката ти не се разтресе от ритъма на Селското хоро, напомнят уредниците.
„ Селското хоро в Пернишко " е вписано в Националната представителна листа на детайли на нематериалното културно завещание през 2021 година " Горд съм, че след обичая Сурова и нашето обичайно Селско хоро става част от културната съкровищница на България ", съобщи кметът Станислав Владимиров. Танцът е втората сполучлива районна кандидатура в Националната листа, която показва важен детайл от обичайна просвета на Пернишкия край. Общините Брезник, Трън, Перник, Земен и Радомир са групови носители на кандидатурата.
Селското хоро се извършва в темп 2/4. Играе се в граовския подрегион под най-различни наименования, разяснява пред Българска телеграфна агенция Тодор Тодоров - хореограф на ансамбъла за национални песни и танци " Граовска младост ". По думите му според от обитаемото място хорото се е наричало Зидарско, Витановско, Калкашко, Бучинско, Брезнишко, Ноевско, Кошаервско, Дренско, Горнодиканско и така нататък То постоянно стартира постепенно, след което следва бърза част.
Граовското хоро е ситно, краката би трябвало да са допустимо най-ниско, поучава Тодоров. Най-добрият или най-високият повежда хорото, след него се подреждат останалите. Навремето танцът се е играел под музикален акомпанимент на кемене, гайда, дудук, свирка и други принадлежности, а най-хубавите играорци били от селата Зидарци, Витановци и Вискяр.
В годините хорото било обогатявано с придвижвания, измислени от самите участници в танца. Така изключително през днешния ден, когато съставите показват създаден фолклор, хорото е много по-различно от достоверното, сподели Тодоров.
Селското хоро се играе " за пояс ", по тази причина уредниците са изработили 200 коланчета (играорки), с които ще поканят публиката да се включи в надиграването. Ще бъде проведен уъркшоп за проучване стъпките на танца от публиката и гостите на празника.
В първото издание на надиграването ще вземат участие единствено локални танцови школи, обединения и сформира. " Целта е те да показват локалните особености в осъществяването на хорото на другите селищни общности. Ще се подчертава в трансмисията сред поколенията, като ще се включат носители от по-възрастните и младежи и деца, които усвояват обичайното танцуване от тях ", сподели още Русев.
Предвижда се празникът да с трансформира в обичайната демонстрация, като в идващите години в нея се включат и креативен сформира от цялата страна.
Събитието се финансира от Национален фонд „ Култура ".
Хорото е витално, наситено с доста характер, динамичност и темп. То е неизменима част от културата на района, играе се от мало и огромно. " Няма перничанин, чието сърце да не трепва при звуците на Селското хоро, показа пред Българска телеграфна агенция Владимир Русев - съучредител на съдружие с нестопанска цел " Локално завещание ", което е уредник на проявата.
Селското (Граовско) хоро е измежду най-обичаните в региона на Средна Западна България. Характеризира се с лекост на придвижванията, пъргавост и скокливост, демонстрира последователност сред поколенията. Според неписания Кодекс на миньорския град, не може да си от Перник, в случай че земята под краката ти не се разтресе от ритъма на Селското хоро, напомнят уредниците.
„ Селското хоро в Пернишко " е вписано в Националната представителна листа на детайли на нематериалното културно завещание през 2021 година " Горд съм, че след обичая Сурова и нашето обичайно Селско хоро става част от културната съкровищница на България ", съобщи кметът Станислав Владимиров. Танцът е втората сполучлива районна кандидатура в Националната листа, която показва важен детайл от обичайна просвета на Пернишкия край. Общините Брезник, Трън, Перник, Земен и Радомир са групови носители на кандидатурата.
Селското хоро се извършва в темп 2/4. Играе се в граовския подрегион под най-различни наименования, разяснява пред Българска телеграфна агенция Тодор Тодоров - хореограф на ансамбъла за национални песни и танци " Граовска младост ". По думите му според от обитаемото място хорото се е наричало Зидарско, Витановско, Калкашко, Бучинско, Брезнишко, Ноевско, Кошаервско, Дренско, Горнодиканско и така нататък То постоянно стартира постепенно, след което следва бърза част.
Граовското хоро е ситно, краката би трябвало да са допустимо най-ниско, поучава Тодоров. Най-добрият или най-високият повежда хорото, след него се подреждат останалите. Навремето танцът се е играел под музикален акомпанимент на кемене, гайда, дудук, свирка и други принадлежности, а най-хубавите играорци били от селата Зидарци, Витановци и Вискяр.
В годините хорото било обогатявано с придвижвания, измислени от самите участници в танца. Така изключително през днешния ден, когато съставите показват създаден фолклор, хорото е много по-различно от достоверното, сподели Тодоров.
Селското хоро се играе " за пояс ", по тази причина уредниците са изработили 200 коланчета (играорки), с които ще поканят публиката да се включи в надиграването. Ще бъде проведен уъркшоп за проучване стъпките на танца от публиката и гостите на празника.
В първото издание на надиграването ще вземат участие единствено локални танцови школи, обединения и сформира. " Целта е те да показват локалните особености в осъществяването на хорото на другите селищни общности. Ще се подчертава в трансмисията сред поколенията, като ще се включат носители от по-възрастните и младежи и деца, които усвояват обичайното танцуване от тях ", сподели още Русев.
Предвижда се празникът да с трансформира в обичайната демонстрация, като в идващите години в нея се включат и креативен сформира от цялата страна.
Събитието се финансира от Национален фонд „ Култура ".
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ