8 септември - Малка Богородица
Православната черква уважава на 8 септември църковния празник Рождество на Пресвета Богородица. Денят, в който се е родила Света Дева Мария, е един от най-големите християнски празници, прочут в националната традиция като Малка Богородица.
Имен ден честват Мария, Борис, Богдан, Богомил, Богомила, Богомир и други.
Празник имат Мариите, които са още деца или не са минали под венчило – счита се, че е под въздействие на гръцката традиция.
На Малка Богородица не се прави домакинска работа.
Макар и наименуван от народа ни „ Малка Богородица ” – евентуално поради това, че на него се уважава раждането на едно свято момиченце, предопределено да стане Божия майка - това въпреки всичко е един от огромните празници в годишния кръг. Християните обичат и надълбоко почитат този празничен ден.
По национална традиция на него означават своя имен ден девойките, които носят името Мария.
На този ден храмов празник имат редица манастири в страната: Рилският, Троянският, Роженският, Врачешкият и други
Третият празник в чест на Божията майка е този на нейното рождество.
8 септември се празнува най-вече от дамите, с цел да са живи и здрави, да раждат леко и да им оказва помощ Богородица в неволя или тежка работа.
В нейно име се месят огромна пита, Богородичен самун, който се разчупва и раздава на всички в фамилията.
Едно парче се оставя за добитъка и се стрива в храната му, друго парче се назовава на къщата, с цел да я пази Богородица. В някои краища пазят това парче чак до четвъртия ден на Божията майка, когато е празникът Събор на Пресвета Богородица (26 декември).
Този християнски празник е и един от най-предпочитаните за кръщенета и сватби.
В множеството региони сред Голяма и Малка Богородица дамите не тъкат, не шият (а някъде и не месят), с цел да са здрави децата им.
Между двете Богородици се пресаждат и развъждат множеството пролетни, многогодишни цветя и шубраци — божури, перуники, люляк. Празникът Малка Богородица се ознаменува и с общоселски събори, хора, песни; нормално около черкви, манастири и оброчни места, свързани с Божията майка. Някъде в нейна чест колят и курбан - овен.
Обредността, обвързвана с Богородица постоянно има известни езически детайли, заради функционалната връзка на християнската светица с античните божества на плодородието и богините-майки. Рожденият ден на Богородица съответствува с раждането на новия поземлен сезон. Ритуалните практики се дефинират от концепцията за този поврат: те целят обезпечаване на изобилие, плодовитост и здраве посредством житната и животинска жертва. Така в националния календар под патронажа на Божията майка стартира новият селскостопански цикъл.
Имен ден честват Мария, Борис, Богдан, Богомил, Богомила, Богомир и други.
Празник имат Мариите, които са още деца или не са минали под венчило – счита се, че е под въздействие на гръцката традиция.
На Малка Богородица не се прави домакинска работа.
Макар и наименуван от народа ни „ Малка Богородица ” – евентуално поради това, че на него се уважава раждането на едно свято момиченце, предопределено да стане Божия майка - това въпреки всичко е един от огромните празници в годишния кръг. Християните обичат и надълбоко почитат този празничен ден.
По национална традиция на него означават своя имен ден девойките, които носят името Мария.
На този ден храмов празник имат редица манастири в страната: Рилският, Троянският, Роженският, Врачешкият и други
Третият празник в чест на Божията майка е този на нейното рождество.
8 септември се празнува най-вече от дамите, с цел да са живи и здрави, да раждат леко и да им оказва помощ Богородица в неволя или тежка работа.
В нейно име се месят огромна пита, Богородичен самун, който се разчупва и раздава на всички в фамилията.
Едно парче се оставя за добитъка и се стрива в храната му, друго парче се назовава на къщата, с цел да я пази Богородица. В някои краища пазят това парче чак до четвъртия ден на Божията майка, когато е празникът Събор на Пресвета Богородица (26 декември).
Този християнски празник е и един от най-предпочитаните за кръщенета и сватби.
В множеството региони сред Голяма и Малка Богородица дамите не тъкат, не шият (а някъде и не месят), с цел да са здрави децата им.
Между двете Богородици се пресаждат и развъждат множеството пролетни, многогодишни цветя и шубраци — божури, перуники, люляк. Празникът Малка Богородица се ознаменува и с общоселски събори, хора, песни; нормално около черкви, манастири и оброчни места, свързани с Божията майка. Някъде в нейна чест колят и курбан - овен.
Обредността, обвързвана с Богородица постоянно има известни езически детайли, заради функционалната връзка на християнската светица с античните божества на плодородието и богините-майки. Рожденият ден на Богородица съответствува с раждането на новия поземлен сезон. Ритуалните практики се дефинират от концепцията за този поврат: те целят обезпечаване на изобилие, плодовитост и здраве посредством житната и животинска жертва. Така в националния календар под патронажа на Божията майка стартира новият селскостопански цикъл.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ