Правната дирекция на парламента ще изпрати становище до комисията по

Правната дирекция на Народното събрание ще изпрати мнение до комисията по спор на ползи към институцията дали депутатът от Движение за права и свободи Делян Пеевски е в спор на ползи, откакто в качеството си на медиен издател е и вносител на промени в медиен закон.

Това изясни пред Mediapool ръководителят на отрасловата комисия Борис Ячев ( " Обединени патриоти " ) в петък. Както стана известно, Пеевски не е заявил частен интерес при внасянето на законодателните промени, чиито съавтор е с още трима депутати.

Преди ден Борис Ячев е показал пред сътрудниците си сигнала на партия " Да. България ", в който се упорства да бъде осъществена инспекция по проблема. Формацията желае след приключването на инспекцията, в случай че има потвърдено нарушаване, резултатите да бъдат изпратени в новата Комисия за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество след нейното конституиране.

Ячев посочи обаче, че единствено е показал сигнала, без депутатите в комисията да се занимават всъщност с него. " Оказа се, че Пеевски е изискал мнение от правната дирекция в Народното събрание. Щом получим отговора, ще се занимавам и със сигнала за него. Те са директно свързани ", сподели той пред Mediapool.

Неофициално от администрацията на Народното събрание настояват, че най-вероятно идната седмица ще са подготвени със мнение, с изключение на " в случай че не се наложи " да не са.

В отрасловата комисия за спор на ползи обаче още предходната седмица бе зародил проблем. В момента е анулиран остарелият закон за спор на ползи, а новият влезе в действие, само че по него текат периоди. Един от тези периоди е за одобряване на мостри на заявления, които обществените длъжности би трябвало да подават. Новият антикорупцинен орган има време до 23 април да създаде пример на новите заявления за спор на ползи. Ако има официално нарушаване на Пеевски, той може да се позове на този законодателен пропуск и да излезе чист от обстановката.

За да се стигне въобще до декларациите обаче, е значимо да се разбере кой орган би трябвало да се произнесе по проблема. Комисията за попречване и определяне на спор на ползи (КПУКИ) към този момент не работи, защото тя се сля с новия мегаорган за битка с корупцията, условно наименуван комисия " Антикорупция ". " Антикорупция " обаче към момента се конституира, сега тече процесът по желание на ръководител, който пък по-късно би трябвало да предложи заместител и членове. Към момента функционалностите й се извършват краткотрайно от КОНПИ.

Според адвокати няма никакъв проблем първо комисията за спор на ползи в Народно събрание да се занимае с Пеевски и законотворчеството му, а по-късно КОНПИ, която извършва ролята на новия орган.

И в остарелия, и в новия закон, третиращ тематиката с спора на ползи, участва текстът: " Лице, заемащо обществена служба, няма право да взе участие в подготовката, разискването, приемането, издаването или постановяването на актове, да извършва контролни или проверяващи функционалности или да постанова наказания в частен интерес. " Дефиницията за " частен интерес " пък е следната: " Частен е всеки интерес, който води до полза от веществен или невеществен темперамент за лице, заемащо висша обществена служба, или за свързани с него лица, в това число всяко поето обвързване. "

В началото на февруари четирима депутати от Движение за права и свободи, измежду които и Пеевски, внесоха промени в Закона за наложителното складиране на печатни и други творби. Те плануват всички медии, а освен печатните както до момента, да подават пред Министерството на културата информация за това кои са притежателите им. Предвижда се да заявяват и всички доходи отвън рекламата и банковите заеми, т.е., финансиране от неправителствени организации, дарения и прочие В претекстовете се споделя, че това " ще докара до оптималната бистрота на медийния пазар в страната, както и до осведоменост на обществото по отношение на публицистичната политика на медиите, които се устоят по непазарен метод, и ще сведе до най-малко опциите за манипулиране на публичното мнение от медии, съществуващи не поради приходите си от активността, а с помощта на безплатно корпоративно или задгранично финансиране ".

Законът " Пеевски " не търси бистрота във връзка с банково финансиране на медии (какъвто е казусът с медийната група на Пеевски, основана с пари на банкрутиралата КТБ) или пък за медии, които не вършат постоянно дължимите осигурителни вноски към бюджета, както и за медиите, финансирани от държавното управление, от министерства и организации.

По този метод измененията целят единствено и само да легитимират притежаваните или следени от Пеевски медии като " пазарни ". Не е ясно какво ще произтече за медиите, които и все още е известно, че получават финансиране от фондации. Нищо чудно в някаква форма да се възкреси оттегленият предходната година законопроект, забраняващ финансирането на магистратски организации от западни фондации, като този път това се приложи за медии.

Депутатът от Движение за права и свободи Хамид Хамид, който съвносител на закона, разяснява по-рано пред БНР, че сътрудника му Пеевски към този момент бил оповестил в декларациите си за спор на ползи, че е притежател на медии, а също така законът му търсел повече бистрота, а не персонална полза. В декларациите на депутата попада " Интръст " ООД, която е притежател на сдруженията, издаващи " Телеграф " и " Монитор ".