Италия изненада банките с 40% данък свръхпечалба и едва не затри 10 млрд. евро от пазарите
Правителството на Джорджа Мелони в Италия се оказа в комплицирана обстановка, откакто се принуди да редактира " в крачка " една от най-новите си финансови политики.
На 8 август държавното управление разгласи, че ще предложи еднократен налог от 40% върху свръхпечалбите на банките в страната - облагането визира чистия лихвен марж, или позитивната разлика сред банковите доходи от заеми и ипотеки по отношение на разноските им по обслужване на спестовни сметки и депозити.
Решението беше оповестено на фона на увеличаващите се съществени лихвени проценти в еврозоната. Цената на заемите пораства, до момента в който кредиторите задържат по-ниски лихвите по депозитите.
Това докара и до рекордни облаги за банките, на фона на инфлационния напън върху семействата и влошаващата се среда за бизнеса.
Вицепремиерът Матео Салвини е индивидът, който афишира новия налог - не Мелони или финансовият министър Джанкарло Джорджети. Салвини споделя, че банките са натрупали милиарди облаги единствено за половин година.
Министърът на външните работи Антонио Таяни декларира, че мярката не е ориентирана против банките, а " за отбрана на фамилиите ". Парите би трябвало да влязат в специфичен фонд за помощ на семействата и компаниите.
Идеята на Мелони не е напълно нова - сходни ограничения се ползват в страни като Испания и Унгария.
В началото на 2023 година и италианското държавно управление стартира да " опипва почвата " за въвеждането на налог върху банковите свръхпечалби, само че решението се отсрочва за неустановен интервал. Докато не е оповестено като приключен факт посред лятната почивка.
Проблемът на Джорджа Мелони се появява сега, в който финансовите пазари реагират с трагичен спад в акциите на най-големите италиански банки.
Към края на търговията във вторник на борсата в Милано банки като Intesa Sanpaolo и UniCredit губят надлежно 8% и 6,5% от пазарната си капитализация. Акциите на Banco BPM и държавната Monte dei Paschi di Siena бележат спад с по 8,2% и 7,4%.
Натискът от финансовите пазари се трансферира и върху други банки като немските Deutsche Bank и Commerzbank, и френските BNP Paribas и Credit Agricole.
Всичко това провокира Министерството на финансите на Италия да стартира да търси решение, с което " най-малко отчасти да успокоят разтреперването на пазарите ", както написа Financial Times.
Изходът, който държавното управление на Мелони намира, е да разгласи, че данъкът няма да засегне всички банки и общата му сума няма да надвишава 0,1% от активите на съответната финансова институция.
Пояснението, което не обяснява дали лимитът ще е единствено върху италианските или върху световните активи на банките, беше задоволително, с цел да успокои пазарите и да възвърне загубите от предходния ден.
Bloomberg подлагат на критика дейностите на Мелони като ход в полза на " по-популистките детайли в дясната ѝ коалиция " и трансферират виновността за недомислената мярка върху напън от страна на Матео Салвини. Според техни източници - решението е наложено върху Министерството на финансите, чийто началник Джоджети не е бил склонен с него.
Те правят оценка краткотрайните загуби на банките от вторник на към 10 милиарда евро, преди да настъпи покачването на цената на акциите.
Медията цитира учител по бизнес тактики в университета Bocconi Карло Алберто Карневале Мафе, който разяснява, че " самоунищожителният ход на държавното управление е пагубен за репутацията на страната ".
Бившият консултант на екс-премиера Марио Драги Франческо Джаваци също подлага на критика кабинета, като показва, че " новите правила би трябвало да се изясняват " и че " интернационалните вложители чакат финансовият министър да разгласи това решение, а не индивидът, отговарящ за мостовете " (Салвини е министър и на превоза и инфраструктурата).
На 8 август държавното управление разгласи, че ще предложи еднократен налог от 40% върху свръхпечалбите на банките в страната - облагането визира чистия лихвен марж, или позитивната разлика сред банковите доходи от заеми и ипотеки по отношение на разноските им по обслужване на спестовни сметки и депозити.
Решението беше оповестено на фона на увеличаващите се съществени лихвени проценти в еврозоната. Цената на заемите пораства, до момента в който кредиторите задържат по-ниски лихвите по депозитите.
Това докара и до рекордни облаги за банките, на фона на инфлационния напън върху семействата и влошаващата се среда за бизнеса.
Вицепремиерът Матео Салвини е индивидът, който афишира новия налог - не Мелони или финансовият министър Джанкарло Джорджети. Салвини споделя, че банките са натрупали милиарди облаги единствено за половин година.
Министърът на външните работи Антонио Таяни декларира, че мярката не е ориентирана против банките, а " за отбрана на фамилиите ". Парите би трябвало да влязат в специфичен фонд за помощ на семействата и компаниите.
Идеята на Мелони не е напълно нова - сходни ограничения се ползват в страни като Испания и Унгария.
В началото на 2023 година и италианското държавно управление стартира да " опипва почвата " за въвеждането на налог върху банковите свръхпечалби, само че решението се отсрочва за неустановен интервал. Докато не е оповестено като приключен факт посред лятната почивка.
Проблемът на Джорджа Мелони се появява сега, в който финансовите пазари реагират с трагичен спад в акциите на най-големите италиански банки.
Към края на търговията във вторник на борсата в Милано банки като Intesa Sanpaolo и UniCredit губят надлежно 8% и 6,5% от пазарната си капитализация. Акциите на Banco BPM и държавната Monte dei Paschi di Siena бележат спад с по 8,2% и 7,4%.
Натискът от финансовите пазари се трансферира и върху други банки като немските Deutsche Bank и Commerzbank, и френските BNP Paribas и Credit Agricole.
Всичко това провокира Министерството на финансите на Италия да стартира да търси решение, с което " най-малко отчасти да успокоят разтреперването на пазарите ", както написа Financial Times.
Изходът, който държавното управление на Мелони намира, е да разгласи, че данъкът няма да засегне всички банки и общата му сума няма да надвишава 0,1% от активите на съответната финансова институция.
Пояснението, което не обяснява дали лимитът ще е единствено върху италианските или върху световните активи на банките, беше задоволително, с цел да успокои пазарите и да възвърне загубите от предходния ден.
Bloomberg подлагат на критика дейностите на Мелони като ход в полза на " по-популистките детайли в дясната ѝ коалиция " и трансферират виновността за недомислената мярка върху напън от страна на Матео Салвини. Според техни източници - решението е наложено върху Министерството на финансите, чийто началник Джоджети не е бил склонен с него.
Те правят оценка краткотрайните загуби на банките от вторник на към 10 милиарда евро, преди да настъпи покачването на цената на акциите.
Медията цитира учител по бизнес тактики в университета Bocconi Карло Алберто Карневале Мафе, който разяснява, че " самоунищожителният ход на държавното управление е пагубен за репутацията на страната ".
Бившият консултант на екс-премиера Марио Драги Франческо Джаваци също подлага на критика кабинета, като показва, че " новите правила би трябвало да се изясняват " и че " интернационалните вложители чакат финансовият министър да разгласи това решение, а не индивидът, отговарящ за мостовете " (Салвини е министър и на превоза и инфраструктурата).
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ