Права е Илияна Йотова - в смисъл, че истината“ взе

Права е Илияна Йотова - в смисъл, че „ истината “ взе че мазета през нейната уста. През миналата седмица, някак си апропо, вицепрезидентката напряко разруши тезата, че даже някак си и по конституция, съществуването на високодържавническия пост „ вицепрезидент “ е по-скоро анекдот. Като без подбив в замерянето на управляващите с кво ли не Йотова метна ново бомба – вида „ светлинна бомба “. Такава дето си е разрушително оръжие колкото и атомна бомба, само че е „ по-безопасно от нуклеарното оръжие “. Щото не замърсява радиоактивно околната среда. Екологична е!

Вицепрезидентът-еколог отбрани президента-премиер, като бомбастично освети, че сегашните (не)коалиционно съединени като изпълнителна власт били канили Румен Радев, имали оферта към президента, и той да е част от Сглобката. Ама тъй като бил „ човек на достойнството “, той е отказал. И излиза, че точно по тази причина двустранното бомбене минава на нов стадий. След като този път Радев не размахал пестник, а единствено междинния пръст от него.

Може и да е права Илияна Йотова, знае ли човек – то при политпартийни сглобки, еле пък писмено (не)коалиционни, няма приложена директива за сглобяване, всеки се сглобява, както самичък си прецЕня. Не е това обаче цялата истина, което значи, че цялостното осветление не се е случило. Речено по различен метод, с по-рекламен сюжет – занапред следва. И то не екологично!

Точно по този начин, щото президентът-премиер може да се е врътнал на врътката – да й е обърнал тил, само че това дето в този момент той си върти политпартийно, й чертае непосредствено светли съдбини на настоящата ротационна власт. Може би точно поради една такава на процедура поддръжка, сега към този момент въобще не стои на дневен ред ще стане ли ротацията сред ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ в този момент през март, а към този момент се разисква идващото завъртане – след още 9 месеца. И по този начин сме си напълно постоянно във валса до цялостен властови мандат от 4 години.

Положението е следното съгласно политолого-социологията. В момента (поне този от миналата седмица) наклонността за спад в поддръжката към държавното управление е спряла заради обявление на задоволително доста позитивна оценка. Ако това беше вирусна болест, щеше да се регистрира, че сме достигнали пика и почваме да слизаме надолу. В тази връзка повече от половината от българите не чакат някаква сериозна смяна в Сглобката към идните рокади. Демек, даже и да има напрежение към промяната на някои министри, това няма да заплаши живота на настоящото държавно управление. Във вътрешнослобковите връзки също не се съзира напрежение, което да ги избомби. Понеже първо - нито един от сътрудниците няма интерес от нови избори. Защото при предварителен избор нито ГЕРБ-СДС, нито ПП-ДБ, нито носителят на конституционното болшинство Движение за права и свободи ще имат по-висок резултат спрямо последните избори. Като при ПП-ДБ даже упованията са за по-нисък, изключително за частта Политическа партия. И тъй като второ нито една от ръководещите партии няма различен сътрудник, с който да може да направи ново сглобяване. А също така трето – нови избори могат, в случай че не да отворят, то да полуотворен вратата за промъкване на нов политически индивид, който да поразмести електоралните пластове.

И ей го, на, точно туй третото, а то си е първостепенно, е онуй за което приказваме – че президентът Румен Радев й рисува светлата бъднина на сглобката. Чрез нова бомба, но не против настоящата власт, а която в действителност ще й освети бъдещето.

Как по този начин ли? Ами елементарно, вижда се даже и от аероплан, както се вижда и кой си го кара тоя президентски аероплан. След всичките „ каузи “ на Румен Радев да се нарежда като единствена опция на постоянната настояща власт, взе че се нарежда „ кеш “ в „ документите “ на историята. Ама това е по-малкото. Голямото „ историческо “ позициониране на настоящия втори мандат президент може да се окаже като на „ гробар “ на сегашната въпреки всичко съпротива. Според политологията „ Радев с тези свои дейности, ориентирани против болшинството в Народното събрание, се пробва да натрупа политически капитал, с цел да показа себе си за евентуална опция, оставяйки парламентарната съпротива с второстепенна роля “.

А то, електоратът на тази парламентарна и освен съпротива, е повече ляв. Така капацитетът на Румен Радев, на юмрука му, към този момент е съвсем единствено вляво – измежду електоратите на Българска социалистическа партия, „ Възраждане “, „ Левицата “. Тях съгласно настоящия „ дневен ред “ единствено може да нападна и да избомби в действителност сполучливо президентът.

Което не значи нищо друго, с изключение на задаващият се резултат – нов президентски пестник праща ЛЯВОТО У ЛЕВО. Разкарва ги, без да го е еня за тях, каквото значи фразеологично " у лево ". А като единствена „ опция “ на Юмрука е да си разчисти пътя и да си постеле с чакъла им политпартийността си. Само дето по този начин персонално президентът-премиер разчиства, асфалтира, сглобява чисто нова автомагистрала по пътя на Сглобката.