Практически всички модерни интернет браузъри предлагат т.нар. инкогнито режим. Той

Практически всички съвременни интернет браузъри оферират така наречен тайно режим. Той не събира данни за посетените страници и се стреми да ограничи следенето на потребителя от самите интернет страници.
Прочетете още
Самото име на режима основава усещане в потребителя, че той може да сърфира на практика анонимно. Това обаче надалеч не е по този начин.

Инкогнито режимът в действителност не събира данни за посетените страници от потребителя. Той не пази и „ бисквитки “ след края на сесията. Но анонимността му в огромна степен се изчерпва с това.

Браузърите фактически изпращат и „ поръчка “ към интернет страниците да не събират данни за потребителската сесия. Самите уеб сайтове обаче не са задължени да се преценяват с това предпочитание. Тяхното обвързване е да извършват общите регламенти и наредби на институциите във връзка с събирането и анализирането на данни.

Друг, който също може да „ види “ трафикът, е интернет доставчикът, както и DNS сървърите. Самият трафик може да е криптиран, тъй че само да се разбере към кой уебсайт се свързва обещано устройство, само че не и каква информация се обменя.

В взаимозависимост от мрежата, да вземем за пример следена корпоративна мрежа или мрежа с функционалности за наставнически надзор, също може да е допустимо да се ревизира кои уеб сайтове са били посетени, отбелязва How-to Geek. Част от данните се пазят и в кеш паметта на някои DNS сървъри, като се изтрива след избран период.

Накратко, тайно режимите не са метод човек да се „ скрие “ в интернет. Но пък могат да са доста потребни за дискретно търсене и поръчка на подарък за непосредствен, без той да разбере по историята на търсенията.