Ето защо е толкова трудно да се освободим от тревогите
Познато ли ви е прокрадващото се възприятие на виновност, когато усещате, че „ не се тревожите задоволително “ за нещо? Чудим се по какъв начин да се избавим от хилядите паники, които ни уморяват, напрягат, скапват съня и концентрацията ни, с две думи – вършат ни нещастни. Осъзнаваме, че това с нищо не оказва помощ. Повечето неща, от които се опасяваме, в последна сметка не се случват. Но едно тъничко гласче в нас мисли другояче.
Всеки път, когато се тревожим и неприятното нещо не се случи, мозъкът ни свързва паниката с попречване на нещастието. Изводът е „ Добре, че се тревожих “. Ние най-вероятно не сме умишлено наясно с този умствен развой, само че той е главната причина толкоз постоянно да попадаме в клопката на безпокойството. Тя може да одобри разнообразни форми.
1. Ако се безпокоя, ще избегна неприятните изненади
Никой не обича да получи неприятна вест ненадейно, така че постоянно се тревожим, с цел да предотвратим вероятно отчаяние. За страдание не можем да предвидим всичко, което може да ни се случи, така че е невероятно да избегнем разочарованията. Междувременно, какъв брой страдаме, когато се опасяваме за бъдещето?
2. По-безпасно е да се безпокоя
Нашите убеждения за паниката могат да имат религиозен детайл, тъй като имаме вяра, че самият акт на паниката някак понижава вероятността за резултата, от който се притесняваме. Може да мислим, че в случай че спрем да се безпокоим, „ дърпаме дявола за опашката “. Но в случай че непрестанно се безпокоим, в никакъв случай не съумяваме да подложим на инспекция това разбиране, с цел да забележим дали е правилно. През множеството време паниките ни имат толкоз въздействие върху събитията, колкото въображаемо да задържаме самолета във въздуха, до момента в който летим (освен в случай че не сме водач на самолета).
3. Като се безпокоя, демонстрирам, че ме е грижа
Може да считаме, че паниката споделя нещо хубаво за нас: „ Тревожа се, тъй като ме е грижа “. Това може да е правилно, само че постоянно го обръщаме и мислим „ Ако не се безпокоя, това значи, че не ме е грижа “. Трябва да създадем разлика сред загрижеността за дадена обстановка – и непотребната и безполезна паника за нея. Ако се чудите кое от двете е, попитайте околните си – дали избират да се тревожим, или да покажем загрижеността си по различен метод.
4. Тревогата ме стимулира
Не е извънредно да се счита, че в случай че спрем да се тревожим, ще станем самодоволни или непродуктивни. Помислете за неотдавнашен миг, когато сте били обхванати от паника: Можете ли да си визиите, че сте стимулирани да се справите със обстановката, даже да не бяхте се тревожили толкоз? Трябва да вършим разлика сред непродуктивното терзание и продуктивната угриженост и решение на проблемите.
5. Тревогата ми оказва помощ да вземам решение проблемите
Може да си споделяме, че паниката е метод, по който намираме решения за проблемите си. Въпреки това, крайната паника е по-вероятно да попречи на решаването на проблемите. Още един път, би трябвало де сме наясно с разликата сред продуктивното решение на проблемите и безпричинното терзание. Помислете за тези два режима на деяние от личен опит: Какво е възприятието, когато се грижите за даден проблем и когато се тревожите „ какво ще се случи, в случай че? “
Източник: Psychology Today
