Георги Мараджиев: Две истории - една истина
Позиция на регионалния координатор на ГЕРБ Георги Мараджиев:
Ще ви опиша две истории. Едната история е измислена, другата е същинска. Ще стартира с измислената: Имало едно време едно селце в България. Да го назовем примерно Полатово. Имало след това и една гара – наричали я Кричим. Минали години и двете селища се слели в едно - Гара Кричим, а след още време селището било наречено Кричим. Изнизвали се година след година. Добри кметове управлявали градчето, което в това време получило името Нови Кричим. Всеки кмет, по отношение на времето, в което управлявал и по отношение на опциите на времето, градил, творил. Градчето се разраствало и към този момент почнало да се назовава Стамболийски. Един от кметовете, да речем, че се казвал Иван Атанасов, решил да го направи община. Успял! И над двайсет години към този момент съществува тази прелестна приблизително огромна община в България! Минали години, кметовете се сменяли и всеки реализирал резултати. Преди шест години хората избрали нов кмет. Май се казвал Мараджиев и бил от една партия, която от самото начало доста му пособия. Толкова доста, че общината се преобразила. Най-важното било, че хората повярвали, че може да се живее и по-добре! Видимите резултати не закъснели! Имало и недоволни. Нормално. Но и те с времето разбрали, че от цървул трандафор не става! ……..
А в този момент ще Ви опиша и същинската история: Истинската история сте Вие, жителите на тази община. Хората, на които имам вяра и разгадавам! Истинската история я пишете вие, скъпи хора. Вие сте суверенът. Истинската история е тази, че един фантом броди в България и това е „ призракът на изчегъркването “. Какво се случи!? Един министър председател – да речем Борисов, обикаляше с една джипка! Да, обаче, откъдето минеше по обитаемоте места, пари оставяше! Мина и около нашата община. Доста пари и на нас остави - над 6 милиона лв. за 6 години. Как ще „ изчегъркате “ улици, пътища, подлези, надлези, по какъв начин ще „ изчегъркате “ 160 кмета! Това е същинска история. Кой и какво ще „ изчегърка “ зависи от Вас, които в този момент на 11-ти ще напишете тази същинска история. Какво се случва сега!? За няколко месеца забравихме приятелите си, озлобихме се. По улиците вървим и не се поздравяваме - от завист ли, от какво? Да „ изчегъркаш “ нещо не е елементарно. Ще получиш мазоли. Те се пукат и след това доста боли. Тази същинска история по какъв начин ще приключи зависи от нас, всички! Обичам да гласоподавам. Правил съм го постоянно. В тази същинска история вземам участие и аз като кмет, само че по-важното - като човек и български жител. Истинските истории споделят, че кметове се сменят и доста от тях желаят да останат в историята. Аз не желая това, аз трансформирам разпоредбите и с работа желая да потвърдя, че даже и една птичка може да направи пролет! В тази същинска история ще кажа, че имам пет пръста на всяка ръка, пет пръста на всеки крайник. Петте пръста са въплъщение на петте стълба, на които се държи общината. 1 сте Вие, жителите с които пребивавам и вдишвам, 2 е бюджетът на общината, трето е Пмс - помощта от държавното управление, 3 европроекти, 4 данъчна система, 5 общинска администрация! Тези пет стълба са всеки пръст от моята ръка. Еднаква болежка изпитвам и еднообразно ме боли за всеки един пръст. Истинската история е, че ще гласоподавам с номер 5. Направете го и Вие! Да подкрепим освен реда в хауса, а да покажем, че дружно за Стамболийски ще продължим напред и нагоре. Приятели, дано същинската история продължи. За да може след години да се споделя и от други, и да се помни цифрата 5.
Ще ви опиша две истории. Едната история е измислена, другата е същинска. Ще стартира с измислената: Имало едно време едно селце в България. Да го назовем примерно Полатово. Имало след това и една гара – наричали я Кричим. Минали години и двете селища се слели в едно - Гара Кричим, а след още време селището било наречено Кричим. Изнизвали се година след година. Добри кметове управлявали градчето, което в това време получило името Нови Кричим. Всеки кмет, по отношение на времето, в което управлявал и по отношение на опциите на времето, градил, творил. Градчето се разраствало и към този момент почнало да се назовава Стамболийски. Един от кметовете, да речем, че се казвал Иван Атанасов, решил да го направи община. Успял! И над двайсет години към този момент съществува тази прелестна приблизително огромна община в България! Минали години, кметовете се сменяли и всеки реализирал резултати. Преди шест години хората избрали нов кмет. Май се казвал Мараджиев и бил от една партия, която от самото начало доста му пособия. Толкова доста, че общината се преобразила. Най-важното било, че хората повярвали, че може да се живее и по-добре! Видимите резултати не закъснели! Имало и недоволни. Нормално. Но и те с времето разбрали, че от цървул трандафор не става! ……..
А в този момент ще Ви опиша и същинската история: Истинската история сте Вие, жителите на тази община. Хората, на които имам вяра и разгадавам! Истинската история я пишете вие, скъпи хора. Вие сте суверенът. Истинската история е тази, че един фантом броди в България и това е „ призракът на изчегъркването “. Какво се случи!? Един министър председател – да речем Борисов, обикаляше с една джипка! Да, обаче, откъдето минеше по обитаемоте места, пари оставяше! Мина и около нашата община. Доста пари и на нас остави - над 6 милиона лв. за 6 години. Как ще „ изчегъркате “ улици, пътища, подлези, надлези, по какъв начин ще „ изчегъркате “ 160 кмета! Това е същинска история. Кой и какво ще „ изчегърка “ зависи от Вас, които в този момент на 11-ти ще напишете тази същинска история. Какво се случва сега!? За няколко месеца забравихме приятелите си, озлобихме се. По улиците вървим и не се поздравяваме - от завист ли, от какво? Да „ изчегъркаш “ нещо не е елементарно. Ще получиш мазоли. Те се пукат и след това доста боли. Тази същинска история по какъв начин ще приключи зависи от нас, всички! Обичам да гласоподавам. Правил съм го постоянно. В тази същинска история вземам участие и аз като кмет, само че по-важното - като човек и български жител. Истинските истории споделят, че кметове се сменят и доста от тях желаят да останат в историята. Аз не желая това, аз трансформирам разпоредбите и с работа желая да потвърдя, че даже и една птичка може да направи пролет! В тази същинска история ще кажа, че имам пет пръста на всяка ръка, пет пръста на всеки крайник. Петте пръста са въплъщение на петте стълба, на които се държи общината. 1 сте Вие, жителите с които пребивавам и вдишвам, 2 е бюджетът на общината, трето е Пмс - помощта от държавното управление, 3 европроекти, 4 данъчна система, 5 общинска администрация! Тези пет стълба са всеки пръст от моята ръка. Еднаква болежка изпитвам и еднообразно ме боли за всеки един пръст. Истинската история е, че ще гласоподавам с номер 5. Направете го и Вие! Да подкрепим освен реда в хауса, а да покажем, че дружно за Стамболийски ще продължим напред и нагоре. Приятели, дано същинската история продължи. За да може след години да се споделя и от други, и да се помни цифрата 5.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ