Най-конфликтните ситуации между новите родители
Появата на бебето внася доста нови линии в фамилния обичай, само че те са освен светли – наред с възторга, насладата, любовта и умилението се сблъскваме с недоумение, оскърбление и обиди от страна на индивида, който ни е непосредствен и на който най-вече разчитаме.
Случва се да балансираме на ръба на абсурда, което по никакъв метод не прибавя към щастието на новоизпечени родители. Какво се желае? Малко повече разсъдък и внимание, с цел да не изпадаме в обстановки, при които раздразнени и недоспали си насочваме упреци един на различен и изнервени от своята неумелост като майки и бащи изтезаваме колегата със кавги и безкрайни разногласия – за какво при другите е по този начин, а при нас - другояче.
Да забележим кои са най-острите подводни камъни на родителството в първата година след раждането :
Без виновност отговорен
Тя: „ Правиш всичко погрешно! “
Той: „ Ти виждаш зложелател в мое лице! “
Мъжът мисли, че жена му непрекъснато го управлява – по какъв начин държи шишето за мляко, по какъв начин взема детето на ръце, по какъв начин го поставя да спи, дава му да разбере, че му няма доверие и го подценява като татко. Тя пък усещам дискомфорта, който бебето изпитва, когато той не прави нещата както би трябвало и в такива моменти той ѝ го връчва с думите: „ Щом знаеш по-добре, направи го сама. “
Решение
Излезте за малко от стаята, в която е таткото с бебето и пробвайте умерено да анализирате – с какво той е навредил на детето? Ако няма такова нещо, оставете ги да се оправят. „ Важно е мъжете да намерят собствен път и сами да преценяват по какъв начин да се оправят с новите задания, свързани с бебето “, споделя детският психолог и началник на стратегия за фамилна терапия в Университета в Минесота, Уилям Дохърти. – „ Майката през цялото време е с бебето и това ѝ оказва помощ да поддържа връзка с него по най-естествен метод. За сътрудникът ви е значимо да разбере, че му имате доверие, само че сте подготвени да помогнете в сериозна обстановка. Кажете му: „ Забелязах, че е по-лесно да променям памперса, в случай че детето е в тази поза – пробвай, може и на теб по този начин да ти е по-удобно. “
Това звучи като подготвеност да помогнете, а не като ултиматум, от който се подразбира, че сте недоволни по какъв начин той се оправя с бащините отговорности.
За мъжете е доста значимо да решат сами по какъв начин най-добре да се оправят с новите за тях грижи.
Колко безсърдечен татко
Тя: „ Бебето плаче! Как можеш да си стоиш умерено и да си гледаш в телефона?! “
Той: „ Всички бебета плачат, то би трябвало да се успокои единствено. “
Някои майки доста страдат, когато децата им плачат дълго – не са гладни, сухи са, наспали са се – какво става? В тези случаи най-често ги вземат на ръце, само че мъжете не са на същото мнение. Според доста от тях бебето би трябвало да се научи единствено да се успокоява, а това изказване нервира майките – по какъв начин по този начин сами?!
Решение
Очевидно е, че мъжете и дамите имат друго равнище на приемливост към детския рев. „ Възможно е тази разлика да е корени в гените, като кара майките бързо да се отзовават на бебешките вопли “, счита детският психолог Ирина Чацкая. „ Исторически видяно, точно дамите още преди епохи е трябвало незабавно да реагират на потребностите на детето и да им обезпечават успокоение, до момента в който мъжете са се занимавали с лов и търсене на храна. Ако майката се тормози за бебето и мисли, че е належащо незабавно да се притече „ на помощ “, тъкмо по този начин и би трябвало да постъпи. “
Продължава на страницата на
