Повечето от нещастията в живота, човек си ги създава сам - ЕКХАРТ ТОЛЕ
Повечето от по този начин наречените несгоди в живота на хората се дължат на несъзнанието. Човек си ги основава самичък, или по-точно, основава ги егото.
Тези неща аз от време на време назовавам „ драма “. Когато сте изцяло съзнаващи, драмата към този момент не се появява в живота ви.
Нека ви напомня в резюме по какъв начин работи егото и по какъв начин то основава драма.
Егото е ненаблюдаваният разум, който ръководи живота ви, когато не присъствате като наблюдаващо схващане, като очевидец.
Егото се възприема като обособена отломка в една враждебна галактика, без същинска вътрешна връзка с което и да е друго създание, заобиколено от себеподобни, в които или вижда евентуална заплаха, или се пробва да ги употребява за личните си цели.
Основните модели на егото са предопределени да се борят с надълбоко вкоренения му боязън и възприятие за непълнота.
Такива модели са съпротивата, контролът, властта, алчността, самоотбраната, нападението.
Някои от тактиките на егото са доста хитри, само че те в никакъв случай не позволяват проблемите му, просто тъй като самото его е казусът.
Когато егото се събере с друго его – било то във връзка сред двама души, или в организация, или в институция, рано или късно се случват „ неприятни “ неща – някакъв тип драма под формата на спор, проблеми, битка за власт, прочувствено или физическо принуждение и така нататък
Тук се включва груповото зло – войната, геноцидът и употребата, които се дължат на всеобщото несъзнание.
Освен това доста типове заболявания се предизвикват от непрекъснатата опозиция на егото, която основава трудности и тапи пред протичането на силата в тялото.
Когато възстановите връзката си с Битието и към този момент не сте под командването на мозъка, вие преставате да създавате тези неща. Вече не създавате драми и не участвате в тях.
Когато едно его се събере с друго или с повече, резултатът е един или различен тип драма.
Но даже да живеете напълно сами, отново ще създавате своята лична драма.
Когато се самосъжалявате, това е драма. Когато изпитвате виновност или паника, това е драма.
Когато позволявате на предишното или на бъдещето да затъмнят сегашното, създавате време – психическо време, материалът, от който се състои драмата.
Винаги, когато пренебрегвате сегашния миг, като не му позволявате да бъде подобен, какъвто е, създавате драма.
Повечето хора са влюбени в своята съответна житейска драма. Тяхната история е тяхната идентичност. Егото ръководи живота им. Цялото им съзнание е вложено в него.
Дори нормално несполучливото им търсене на отговори, решения или излекуване се трансформира в част от драмата.
Краят на драмата е това, от което най-силно се опасяват и против което най-вече се съпротивляват.
Докато са едно и също с мозъка си, те най-вече се опасяват и противят против своето лично събуждане.
Когато приемате напълно това, което е, това е краят на всички вероятни драми в живота ви. Вече никой няма да може да се скара с вас, колкото и да се пробва.
Не можеш да се скараш с напълно усещащ човек. Спорът допуска себеотъждествяване с мозъка и с неговата позиция, както и опозиция и реакция против позицията на другия.
Така полярните противоположности взаимно се енергитизират. Такъв е механизмът на несъзнанието.
Вие все по този начин можете да изразите мнението си ясно и твърдо, само че зад него няма да има мощ на реакция, няма да има защита или нахлуване, по тази причина то няма да се трансформира в драма.
Когато сте изцяло съзнаващи, споровете свършват. Човек, който е в единение със себе си, в никакъв случай не може да намерения за спор.
Това се отнася освен до споровете с другите, само че с още по-голяма мощ за споровете вътре във вас, които изчезват, когато изчезне конфликтът сред настояванията и упованията на мозъка и това, което е.
„ Силата на сегашното “
