Защо не бива да спим с крака към вратата?
Повечето от нас, когато пътуват, се пробват по всевъзможен метод да се усещат удобно.
Но колкото и да е комфортно леглото, човек подсъзнателно ще се опита да легнете по този начин, че краката му да не сочат към вратата. Дори да е на посетители и да лежи на нечие друго легло, той би предпочел да реалокира леглото или просто да постави краката си върху горната страна. Защо?
„ Така изнасят покойниците “
Основната причина за появяването на това поверие е погребалния ритуал, по време на който умрелият се изнася с краката напред. Затова по време на сън мнозина се пробват да положат краката си надалеч от вратата.
По-любознателните могат да зададат още един въпрос - за какво мъртвите се изнасят по този метод?
iStock
Разрешаване на мистерията откриваме в античните норвежки легенди.
Фактът, че крайници, сочещи към вратата по време на сън са изцяло неприемливи, се откриват в митовете на антична Скандинавия. Според концепциите на античните светът се състои от 3 елементи.
Първата - Мидгард представляваше светът на хората, който е заобиколен от Утгард - светът на ужасни чудовища , неустановеност и заплаха. И, несъмнено, има трета част от света – тази на божествата, която се назовава Асгард.
Древните вярвали, че домът им е Мидгарт, който е предпазен от околния Утгардт със стени и порти. Ето за какво вратата се е свързвала достъпа до отвъдното, рисков свят, в който душите на мъртвите намират леговище.
iStock
Самото положение на сън се е смятало в антични времена за идентично с това на гибелта . Хората, не разбирайки по какъв начин се изяснява положението на съня, са го считали за „ къса смърт”. Смятало се е, че по време на сън душата се отделя от тялото и се реалокира в друго пространство. Затова хората се страхували, че когато спят с крайници към вратата, душата, излизаща от тялото, ще отиде напряко към другия свят и връщането оттова би било мъчно. И традицията тялото на умрелия да се изнася с краката напред също се свързва с това поверие, защото душата на умрелия няма смисъл да остава в света на живите.
iStock
Съвременната интерпретация на суеверието
Разбира се, мисълта за прехода на душата към подземния свят по време на сън през днешния ден не е реалистична. Но, колкото и необичайно да наподобява, и в днешно време пораждат както нови тълкувания на остарели суеверия, по този начин и изцяло нови предубеждения - да вземем за пример че човек не трябва да се снима в огледало.
Всъщност дискомфорта да спим с крайници към вратата има психическо пояснение – някои хора подсъзнателно се усещат в тази поза по-незащитени. Ето за какво някои хора в това състояние спят доста неспокойно , което може да докара до кошмари, отмалялост и уязвимост.
Но колкото и да е комфортно леглото, човек подсъзнателно ще се опита да легнете по този начин, че краката му да не сочат към вратата. Дори да е на посетители и да лежи на нечие друго легло, той би предпочел да реалокира леглото или просто да постави краката си върху горната страна. Защо?
„ Така изнасят покойниците “
Основната причина за появяването на това поверие е погребалния ритуал, по време на който умрелият се изнася с краката напред. Затова по време на сън мнозина се пробват да положат краката си надалеч от вратата.
По-любознателните могат да зададат още един въпрос - за какво мъртвите се изнасят по този метод?
iStock Разрешаване на мистерията откриваме в античните норвежки легенди.
Фактът, че крайници, сочещи към вратата по време на сън са изцяло неприемливи, се откриват в митовете на антична Скандинавия. Според концепциите на античните светът се състои от 3 елементи.
Първата - Мидгард представляваше светът на хората, който е заобиколен от Утгард - светът на ужасни чудовища , неустановеност и заплаха. И, несъмнено, има трета част от света – тази на божествата, която се назовава Асгард.
Древните вярвали, че домът им е Мидгарт, който е предпазен от околния Утгардт със стени и порти. Ето за какво вратата се е свързвала достъпа до отвъдното, рисков свят, в който душите на мъртвите намират леговище.
iStock Самото положение на сън се е смятало в антични времена за идентично с това на гибелта . Хората, не разбирайки по какъв начин се изяснява положението на съня, са го считали за „ къса смърт”. Смятало се е, че по време на сън душата се отделя от тялото и се реалокира в друго пространство. Затова хората се страхували, че когато спят с крайници към вратата, душата, излизаща от тялото, ще отиде напряко към другия свят и връщането оттова би било мъчно. И традицията тялото на умрелия да се изнася с краката напред също се свързва с това поверие, защото душата на умрелия няма смисъл да остава в света на живите.
iStock Съвременната интерпретация на суеверието
Разбира се, мисълта за прехода на душата към подземния свят по време на сън през днешния ден не е реалистична. Но, колкото и необичайно да наподобява, и в днешно време пораждат както нови тълкувания на остарели суеверия, по този начин и изцяло нови предубеждения - да вземем за пример че човек не трябва да се снима в огледало.
Всъщност дискомфорта да спим с крайници към вратата има психическо пояснение – някои хора подсъзнателно се усещат в тази поза по-незащитени. Ето за какво някои хора в това състояние спят доста неспокойно , което може да докара до кошмари, отмалялост и уязвимост.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ