Най-голямата слънчева обсерватория показа първите снимки на атмосферата на Слънцето
Повечето астрономически обекти могат да бъдат изучавани с най-разнообразни телескопи. При Слънцето обаче нещата стоят по по-различен метод – то е способно да унищожи за момент сензитивните принадлежности на множеството професионални телескопи. Националната слънчева обсерватория (NSF) съществува, с цел да построява и работи с телескопи из цяла Америка, подобаващи за наблюдението на нашия източник на светлина. Слънчевият телескоп „ Даниъл К. Иноуей “ – най-мощният инструмент до ден сегашен – се намира в Мауи, Хавай и той към този момент действа на цялостни обороти. Нещо повече – към този момент можем да забележим и първите фотоси, направени с него (включително на хромосферата, слънчевата атмосфера).
Телескопът бе претрупан публично с първата си задача на 31 август, само че фотосите, които виждате в този момент, са направени през юни, когато Слънцето се е намирало съвсем непосредствено над Иноуей във вулкана Халеакала.
„ Слънчевият телескоп на Националната научна фондация е най-мощният телескоп от този вид в света, който ще промени вечно метода, по който изследваме и добиваме информация за нашето Слънце “, съобщи шефът на Националната научна фондация Сетураман Панчанатан. „ Неговите прозрения ще трансформират метода, по който нашата нация, както и планетата, ще предвижда и ще се приготвя за събития като слънчеви стихии. “
Една от новите фотоси е на „ повърхността “ на нашето Слънце, а другата – на хромосферата – междинния атмосферен слой. Тъй като звездата е построена от газ, повърхността ѝ не е твърда. Съществуват обаче съществени разлики сред това, което възприемаме за главното тяло на Слънцето, и неговата атмосфера. И двата детайла би трябвало да бъдат проучени в детайли.
Снимката на " повърхността " на Слънцето. Източник: NSO/AURA/NSF
От много време насам Хелакала е едно от главните места, от които астрономите учат Слънцето. Слънчевата обсерватория „ Мийс “ отваря на това място през 1964 година Телескопът Иноуей, който разполага с огледало с диаметър 4 метра, съставлява напълно ново равнище на мощ. Плановете за него съществуват от 25 години, а структурата му продължава съвсем десетилетие.
Толкова огромни принадлежности се нуждаят от много време, с цел да проработят изцяло, и това важи в цялостна мощ за слънчевите телескопи – те би трябвало да разпилян цялата топлота, която гигантските им телескопи концентрират. През 2020 година видяхме тестови фотоси на „ клетките “ на Слънцето, както и на едно слънчево леке, което наподобяваше непосредствен кадър на око.
Снимката на слънчевото леке съответно е с пространствена резолюция, която е 2,5 пъти по-висока от всичко, постигано до оня миг – на нея виждаме магнитни структури по слънчевата повърхнина с минимални размери от 20 км.
Когато тестовите фотоси са направени, Слънцето към момента бе своя най-малко. По това време през множеството дни не е имало нито едно слънчево леке, нито следи от интензивност от вида на слънчеви изригвания или коронални изхвърляния на маса. Днес, когато нашата звезда, ускорява своята интензивност, можем да забележим на фотосите пет групи със слънчеви петна, както и едно леке на противоположната страна, което е толкоз огромно, че визира слънчевите трептения.
Цялата тази интензивност би трябвало да ускори полярните сияния. За момента обаче нашата планета е пощадена от нещо по-мощно, способно да нанесе по-сериозни вреди.
От друга страна, Венера бе ударена от две слънчеви стихии, които бяха толкоз мощни, че в случай че бяха ориентирани към Земята, щяха да нанесат големи вреди. Телескопът Иноуей би могъл да ни помогне да разберем по-добре този пик в слънчевата интензивност и да се подготвим за идващия.
Източник: IFLScience
