С машина са гласували 60% от хората. Най-много избиратели на ДПС, ГЕРБ и БСП са предпочели хартиена бюлетина
Повече от половината дали своят вот на парламентарните избори на 2 април са избрали да гласоподават с машини. Това сподели на Института за развиване на обществената среда (ИРПС), оповестен в четвъртък.
Според данните на Централната изборна комисия (ЦИК), оценени от организацията, 59,12% или 1 476 809 гласоподаватели са дали своят вот с машини. Най-висок е техният дял в трите изборни региона в София-град (над 72% във всеки от тях) и в Пловдив-град (над 70%).
Анализът демонстрира още, че минимален дял от гласоподавателите са дали своят вот с машини в регионите Видин (40,2%), Разград (42,14%) и Търговище (43,72%).
На изборите на 2 април хората можеха да избират дали да гласоподават с машина или с хартиена бюлетина във всички секции с над 300 гласоподаватели по лист. Това стана, откакто ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия одобриха промени в Изборния кодекс, с които отстраниха напълно машинното гласоподаване в тези секции. Освен това те вкараха условието машините да отпечатват бюлетини и резултатите от тяхното ръчно броене да се приема за автентичен.
В секциите с под 300 гласоподаватели се гласуваше единствено на хартия. Данните, оценени от ИРПС, се отнасят за всички секции, в това число и тези, в които гласоподавателите не са можели да изберат да гласоподават с машина. В разбора се отбелязва, че в тези секции на изборите през октомври 2022 година са дали своят вот към 175 хиляди души. Такива данни за последните избори досега няма.
Анализът на ИРПС демонстрира още, че максимален дял от гласоподавателите на „ ИТН “ (80,21%), обединението „ Продължаваме Промяната – Демократична България “ (79,13%) и „ Възраждане “ (69,51%) са дали своят вот машинно. В най-малка степен по този метод са дали своят вот гласоподавателите на Движение за права и свободи (40,19%), ГЕРБ-СДС (43,58%) и Българска социалистическа партия (49,48%).
„ Тези партии, които в най-голяма степен упорстваха за връщането на хартиената бюлетина и въвеждането на смесено гласоподаване, техните гласоподаватели са се възползвали в най-голяма степен “, разяснява пред Диана Ефтимова от ИРПС.
Основният мотив на ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия да упорстват за връщане на хартиените бюлетини като опция на машинното гласоподаване в секциите с над 300 гласоподаватели беше, че напълно машинното гласоподаване отблъсква гласоподавателите и понижава изборната интензивност. Данните на ЦИК демонстрират, че интензивността на изборите на 2 април интензивността е с 1,22% по-висока от тази на изборите на 2 октомври, когато се гласуваше напълно машинно, и с 1,56% по-ниска от тази на изборите на 11 юли 2021 година, когато още веднъж се гласуваше напълно машинно.
В разбора на ИРПС се показва още, че новите условия за бюлетините, които разпечатваха машините за гласоподаване, са били измежду главните аргументи за следените проблеми с устройствата в изборния ден. На изборите в неделя те за пръв път използваха по-различна хартия и разпечатваха по-дълги бюлетини от разпечатваните преди разписки.
Според данните на Централната изборна комисия (ЦИК), оценени от организацията, 59,12% или 1 476 809 гласоподаватели са дали своят вот с машини. Най-висок е техният дял в трите изборни региона в София-град (над 72% във всеки от тях) и в Пловдив-град (над 70%).
Анализът демонстрира още, че минимален дял от гласоподавателите са дали своят вот с машини в регионите Видин (40,2%), Разград (42,14%) и Търговище (43,72%).
На изборите на 2 април хората можеха да избират дали да гласоподават с машина или с хартиена бюлетина във всички секции с над 300 гласоподаватели по лист. Това стана, откакто ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия одобриха промени в Изборния кодекс, с които отстраниха напълно машинното гласоподаване в тези секции. Освен това те вкараха условието машините да отпечатват бюлетини и резултатите от тяхното ръчно броене да се приема за автентичен.
В секциите с под 300 гласоподаватели се гласуваше единствено на хартия. Данните, оценени от ИРПС, се отнасят за всички секции, в това число и тези, в които гласоподавателите не са можели да изберат да гласоподават с машина. В разбора се отбелязва, че в тези секции на изборите през октомври 2022 година са дали своят вот към 175 хиляди души. Такива данни за последните избори досега няма.
Анализът на ИРПС демонстрира още, че максимален дял от гласоподавателите на „ ИТН “ (80,21%), обединението „ Продължаваме Промяната – Демократична България “ (79,13%) и „ Възраждане “ (69,51%) са дали своят вот машинно. В най-малка степен по този метод са дали своят вот гласоподавателите на Движение за права и свободи (40,19%), ГЕРБ-СДС (43,58%) и Българска социалистическа партия (49,48%).
„ Тези партии, които в най-голяма степен упорстваха за връщането на хартиената бюлетина и въвеждането на смесено гласоподаване, техните гласоподаватели са се възползвали в най-голяма степен “, разяснява пред Диана Ефтимова от ИРПС.
Основният мотив на ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия да упорстват за връщане на хартиените бюлетини като опция на машинното гласоподаване в секциите с над 300 гласоподаватели беше, че напълно машинното гласоподаване отблъсква гласоподавателите и понижава изборната интензивност. Данните на ЦИК демонстрират, че интензивността на изборите на 2 април интензивността е с 1,22% по-висока от тази на изборите на 2 октомври, когато се гласуваше напълно машинно, и с 1,56% по-ниска от тази на изборите на 11 юли 2021 година, когато още веднъж се гласуваше напълно машинно.
В разбора на ИРПС се показва още, че новите условия за бюлетините, които разпечатваха машините за гласоподаване, са били измежду главните аргументи за следените проблеми с устройствата в изборния ден. На изборите в неделя те за пръв път използваха по-различна хартия и разпечатваха по-дълги бюлетини от разпечатваните преди разписки.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ