Зографската стая на Софийския университет съдържа вече над 600 дигитални ръкописа
Повече от 600 цифровизирани ръкописи съдържа към този момент първата електронна библиотека за славянски ръкописи "Зографска стая " в Софийския университет, сподели във Варна проф. Вася Велинова, шеф на Центъра за славяно-византийски изследвания "Проф. Иван Дуйчев ".
Тя е измежду участниците в национална конференция, отдадена на 60-годишнината на Музея на Възраждането в крайморския град. Първият огромен корпус ръкописи - над 280, в електронната библиотека бяха от Зографския манастир и по тази причина тя носи неговото име, уточни Велинова, представена от Българска телеграфна агенция.
По думите ѝ от този момент са постъпили нови книги от музеи и читалища в Кюстендил, Пловдив, Варна, Плевен, както и от Троянския манастир. Те са главно с богословско и богослужебно наличие, добави Велинова.
Тя посочи, че има малко текстове с по-светско наличие и те са от 17 и 18 век. Най-старият ръкопис в цифровата библиотека - Зографските листове, датира от началото на 11 век. От същото време е и Асеманиевото евангелие, копие от което е предоставила Ватиканската апостолическа библиотека.
Сега се чака Рилският манастир също да даде материали за библиотеката и тогава тя ще бъде преименувана на "Зографско-Рилска " в символ на респект към двата най-големи български манастира, добави Велинова.
Тя добави, че сега "Зографската стая " съдържа и доста сръбски ръкописи, защитавани на наша територия. Ръкописите и старопечатните книги са нещо доста скъпо, освен с това, което съдържат, а и с написаното в профил от другите им притежатели, уточни Велинова. По думите ѝ посредством тях се намират сведения с изключение на за развиването на езика и културата, и за ежедневните паники и наслади на хората, които най-често историята като просвета загърбва. Музеят на Възраждането във Варна съхранява редки и скъпи ръкописи, първи издания на значими за българската история книги, измежду които "Рибния буквар " на Берон и "Стематографията " на Хр. Жефарович.
В сбирката му са и картини на известни художници, икони, църковна утвар. Сред атрактивните предмети са персонални движимости на български опълченци и възрожденци, а револверната сабя на Хаджи Димитър е един от експонатите, който най-често взе участие в изложения отвън Варна. Музеят съхранява и едно от бойните флагове на Гарибалди, под което са се сражавали и доста българи.
Тя е измежду участниците в национална конференция, отдадена на 60-годишнината на Музея на Възраждането в крайморския град. Първият огромен корпус ръкописи - над 280, в електронната библиотека бяха от Зографския манастир и по тази причина тя носи неговото име, уточни Велинова, представена от Българска телеграфна агенция.
По думите ѝ от този момент са постъпили нови книги от музеи и читалища в Кюстендил, Пловдив, Варна, Плевен, както и от Троянския манастир. Те са главно с богословско и богослужебно наличие, добави Велинова.
Тя посочи, че има малко текстове с по-светско наличие и те са от 17 и 18 век. Най-старият ръкопис в цифровата библиотека - Зографските листове, датира от началото на 11 век. От същото време е и Асеманиевото евангелие, копие от което е предоставила Ватиканската апостолическа библиотека.
Сега се чака Рилският манастир също да даде материали за библиотеката и тогава тя ще бъде преименувана на "Зографско-Рилска " в символ на респект към двата най-големи български манастира, добави Велинова.
Тя добави, че сега "Зографската стая " съдържа и доста сръбски ръкописи, защитавани на наша територия. Ръкописите и старопечатните книги са нещо доста скъпо, освен с това, което съдържат, а и с написаното в профил от другите им притежатели, уточни Велинова. По думите ѝ посредством тях се намират сведения с изключение на за развиването на езика и културата, и за ежедневните паники и наслади на хората, които най-често историята като просвета загърбва. Музеят на Възраждането във Варна съхранява редки и скъпи ръкописи, първи издания на значими за българската история книги, измежду които "Рибния буквар " на Берон и "Стематографията " на Хр. Жефарович.
В сбирката му са и картини на известни художници, икони, църковна утвар. Сред атрактивните предмети са персонални движимости на български опълченци и възрожденци, а револверната сабя на Хаджи Димитър е един от експонатите, който най-често взе участие в изложения отвън Варна. Музеят съхранява и едно от бойните флагове на Гарибалди, под което са се сражавали и доста българи.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ