Над 400 доброволци се включиха в проект за това как влияе ДНК на здравето ни
Повече от 400 доброволци от София и Пловдив се включиха в пилотната фаза на огромния план „ Геномът на България “ , който се осъществя от медицинските университети в двата града и Европейската научна инфраструктура за биобанкиране.
Информацията от плана ще се употребява в научни проучвания, свързани с генетични болести, като редки заболявания, рак, чести обществено значими болести като диабет, сърдечно-съдови заболявания, невродегенеративни болести и даже инфекциозни заболявания. С присъединяване си в него нашата страна ще се подреди измежду страните, ползващи последните постижения на международната просвета.
От събраните безусловно непринудено кръвни проби ще бъде изолирана ДНК , която да бъде прочетена напълно (пълно геномно секвениране), с цел да се открият всички вариации в генома на участниците. Това ще помогне за оформяне на груповия български геном, като в първия стадий се възнамерява да се изследват общо 1000 пълнолетни български жители.
Доброволците в плана „ Геномът на България “ действително оказват помощ за развиването на медицината у нас и в Европа. Чрез него ще се изследва по какъв начин ДНК-то ни въздейства на нашето здраве, какъв е рискът от развиване на другите генетични болести, кои разновидности в нашия геном дефинират по какъв начин българите усвояват разнообразни медикаменти, към какви болести сме по-предразположени и към кои имаме вродена резистентност, кои лечения биха били ефикасни при всеки участник и кои - не толкоз.
„ Това е късмет всеки от нас да способства за здравето на нашите деца, за бъдещето ни като нация, тъй като дарявайки нашите генетични данни , оказваме помощ за развиването на медицината. Събраната информация ще даде опция да се прави по-добра профилактика и диагностика, да се разработят по-ефективни и персонализирани лечения за доста тежки и чести болести “, споделя ръководителят на плана, проф. Радка Кънева.
Българският екип на самодейността включва учени от Медицински университет-София и Медицински университет-Пловдив. Биологичен материал от доброволците се събира в лабораториите на двата
университета, а Центърът по молекулна медицина към МУ-София ще извърши геномното секвениране (пълно разчитане на генома), обработка и предпазване на данните. Конфиденциалността е обезпечена, като данните ще бъдат закодирани и съхранявани при най-високо равнище на сигурност.
Очаква се по-късно през 2024г., след утвърждение от Европейска комисия, България да се включи пълноценно и в огромния план „ Геномът на Европа “, за който ще е нужно да се съберат генетичните данни на 6500 пълнолетни български жители от всички географски региони на България.
Информацията от плана ще се употребява в научни проучвания, свързани с генетични болести, като редки заболявания, рак, чести обществено значими болести като диабет, сърдечно-съдови заболявания, невродегенеративни болести и даже инфекциозни заболявания. С присъединяване си в него нашата страна ще се подреди измежду страните, ползващи последните постижения на международната просвета.
От събраните безусловно непринудено кръвни проби ще бъде изолирана ДНК , която да бъде прочетена напълно (пълно геномно секвениране), с цел да се открият всички вариации в генома на участниците. Това ще помогне за оформяне на груповия български геном, като в първия стадий се възнамерява да се изследват общо 1000 пълнолетни български жители.
Доброволците в плана „ Геномът на България “ действително оказват помощ за развиването на медицината у нас и в Европа. Чрез него ще се изследва по какъв начин ДНК-то ни въздейства на нашето здраве, какъв е рискът от развиване на другите генетични болести, кои разновидности в нашия геном дефинират по какъв начин българите усвояват разнообразни медикаменти, към какви болести сме по-предразположени и към кои имаме вродена резистентност, кои лечения биха били ефикасни при всеки участник и кои - не толкоз.
„ Това е късмет всеки от нас да способства за здравето на нашите деца, за бъдещето ни като нация, тъй като дарявайки нашите генетични данни , оказваме помощ за развиването на медицината. Събраната информация ще даде опция да се прави по-добра профилактика и диагностика, да се разработят по-ефективни и персонализирани лечения за доста тежки и чести болести “, споделя ръководителят на плана, проф. Радка Кънева.
Българският екип на самодейността включва учени от Медицински университет-София и Медицински университет-Пловдив. Биологичен материал от доброволците се събира в лабораториите на двата
университета, а Центърът по молекулна медицина към МУ-София ще извърши геномното секвениране (пълно разчитане на генома), обработка и предпазване на данните. Конфиденциалността е обезпечена, като данните ще бъдат закодирани и съхранявани при най-високо равнище на сигурност.
Очаква се по-късно през 2024г., след утвърждение от Европейска комисия, България да се включи пълноценно и в огромния план „ Геномът на Европа “, за който ще е нужно да се съберат генетичните данни на 6500 пълнолетни български жители от всички географски региони на България.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ