Реставрираха 300-годишната часовникова кула в Пещера
Повече от 300 години часовникът на остарялата кула в Пещера буди жителите на родопското градче. Това е втората по възраст в България часовникова кула и към този момент се е трансформирала в един от знаците на града. През предходната година " Сахата ", както локалните назовават кулата, беше реставрирана, а часовниковият механизъм сменен с електронен.
По няколко пъти дневно жителите на Пещера се радват на приятния звън на " Сахата ". Преди доста години камбаната на часовника оповестявала часовете по турски - в 1 и 2 часа следобяд биела по 7 и 8 пъти, а в 7 и 8 часа сутринта – един и два пъти. Тя е служела за контролиране на стопанския живот.
" Да слагат началото и края на работния ден на занаятчиите в работилниците и на дюкяните. Тогава еснафските сдружения са били доста съществени организации със строги устави и не се е допускало нелоялна конкуренция. Значи някой да отвори по-рано и да продава повече стока да навакса, а другите по-късно. Всички трябвало да отварят в едно и също време и да затварят в едно и също време. И звънът на камбанката е служил за това ", изясни Георги Шопов, организатор Исторически музей – Пещера.
" Сахата " е знак и на етническата приемливост, която пещерци са потвърдили, че имат в годините.
" Не инцидентно той е издигнат тук на това място. Защото тук единствено на стотина метра от тази кула взаимно съжителстват през вековете един християнски храм и една мюсюлманска джамия и несъмнено часовника " Сахата ", който отмервал толерантността на времето. С това Пещера се разграничава от другите градове - с пословичната наша етническа и религиозна приемливост ", сподели Димитър Павлов, Община Пещера.
Часовниковата кула е изоставена след Освобождението, а механизмът откраднат. В следствие е реставрирана през 70-те години на предишния век. Дълги години до гибелта си за поддръжката на " Сахата " се е грижел дядо Халил. Сега това прави неговата брачна половинка, която в Пещера назовават " Пазителката на часовниковата кула ".
88-годишната жена се грижи региона към кулата постоянно да е измит и пази " Сахата " от вандали. За баба
Силвие Гаджанакова това е горделивост:
Българска национална телевизия: Целия ти живот е минал тук до часовника?
- Ми да.
Българска национална телевизия: Какво е за теб часовника?
- Хубаво е, хубаво е. Излязиш, разкараш се, хората идват, глядат, поздравяват, питат ме.
През предходната година кулата е изцяло актуализирана, като е непокътнат оптимално достоверният ѝ тип. Така " Сахата " ще остане измежду знаците в Пещера и за бъдещите генерации, описват локалните.
Репортаж: Таня Кабурова, Деян Цветков
По няколко пъти дневно жителите на Пещера се радват на приятния звън на " Сахата ". Преди доста години камбаната на часовника оповестявала часовете по турски - в 1 и 2 часа следобяд биела по 7 и 8 пъти, а в 7 и 8 часа сутринта – един и два пъти. Тя е служела за контролиране на стопанския живот.
" Да слагат началото и края на работния ден на занаятчиите в работилниците и на дюкяните. Тогава еснафските сдружения са били доста съществени организации със строги устави и не се е допускало нелоялна конкуренция. Значи някой да отвори по-рано и да продава повече стока да навакса, а другите по-късно. Всички трябвало да отварят в едно и също време и да затварят в едно и също време. И звънът на камбанката е служил за това ", изясни Георги Шопов, организатор Исторически музей – Пещера.
" Сахата " е знак и на етническата приемливост, която пещерци са потвърдили, че имат в годините.
" Не инцидентно той е издигнат тук на това място. Защото тук единствено на стотина метра от тази кула взаимно съжителстват през вековете един християнски храм и една мюсюлманска джамия и несъмнено часовника " Сахата ", който отмервал толерантността на времето. С това Пещера се разграничава от другите градове - с пословичната наша етническа и религиозна приемливост ", сподели Димитър Павлов, Община Пещера.
Часовниковата кула е изоставена след Освобождението, а механизмът откраднат. В следствие е реставрирана през 70-те години на предишния век. Дълги години до гибелта си за поддръжката на " Сахата " се е грижел дядо Халил. Сега това прави неговата брачна половинка, която в Пещера назовават " Пазителката на часовниковата кула ".
88-годишната жена се грижи региона към кулата постоянно да е измит и пази " Сахата " от вандали. За баба
Силвие Гаджанакова това е горделивост:
Българска национална телевизия: Целия ти живот е минал тук до часовника?
- Ми да.
Българска национална телевизия: Какво е за теб часовника?
- Хубаво е, хубаво е. Излязиш, разкараш се, хората идват, глядат, поздравяват, питат ме.
През предходната година кулата е изцяло актуализирана, като е непокътнат оптимално достоверният ѝ тип. Така " Сахата " ще остане измежду знаците в Пещера и за бъдещите генерации, описват локалните.
Репортаж: Таня Кабурова, Деян Цветков
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ