Край на дребнавата игра. Кой и за какво всъщност арестува Коломойски
Повдигането на обвиняване и последвалия арест на олигарха Игор Коломойски е събитие от дълго чакана категория. „ Имах четиридесет имена, имах седем паспорта “, както в песента на Висоцки, - това е за него, и съвсем безусловно. Има най-малко три паспорта (гражданин е на Украйна, Кипър и Израел, плюс позволение за престояване в Швейцария). Заповеди за арест на Коломойски, издадени от Съединени американски щати (2020 г.) и Русия (2022 г.). От 2021 година той и фамилията му са под глобите на Съединени американски щати.
Още през 2017 година Върховният съд на Лондон разгласява решение за международен арест на активите на Коломойски и неговия бизнес сътрудник Генадий Боголюбов. Тогава той избяга от Украйна в Швейцария. Оттам, опасявайки се от искане за екстрадиция от Съединени американски щати, - в Израел. Но даже и тази страна той трябваше да напусне, макар че се счита, че тя не екстрадира своите жители.
През 2019 година олигархът се завърна вкъщи, само че не в Украйна на Порошенко, откъдето напусна, а в Украйна на Зеленски. Последният беше считан за негова креатура: предаванията и сериалите на настоящия президентски екип се пускаха години наред по канала 1 + 1, благосъстоятелност на Коломойски, хора от обкръжението на предприемача придружаваха комика по време на изборите и по-късно. Още по-забавно е, че в последна сметка Зеленски го арестува. Въпреки че това несъмнено не беше негово лично решение.
Поделиха по приятелски
„ Олигарх “ е позната дума за постсъветското пространство. Но не на всички места има едно и също значение.
Ако във връзка с капитала, украинските огромни предприемачи в никакъв случай не можеха да се конкурират с съветските, то във връзка с степента на въздействие те бяха отвън всяка конкуренция. Олигархията в Украйна е нещо като съветската „ семибанкирщина “ от 90-те години. Само че не за три-четири години, както в Русия, а за няколко десетилетия.
Ако се опитате да не навлизате прекомерно надълбоко в детайлности, тогава главното нареждане се образува по времето на Леонид Кучма, чието президентство се падна в интервала на приватизацията. Още от времето на Украинската ССР, в републиката са се развили два огромни административни клана - Донецкия и Днепропетровския. Самият Кучма принадлежеше към последните, тъй че е разумно хората от тези кланове в последна сметка да приватизират най-атрактивните активи. И не става въпрос единствено за промишлеността.
В донецкия клан, след поредност от високопоставени убийства в средата на 90-те години, Ринат Ахметов стартира да играе централна роля. В Днепропетровск с това се заеха така наречен Група „ Приват “ /Privat/ (Коломойски с партньори), Леонид Кучма и неговият шурей Виктор Пинчук. Всъщност това са хората, в чийто интерес беше осъществена огромната приватизация.
Тъй като един от участниците в него имаше сериозен политически покрив, останалите също трябваше да затвърдят позициите си в политиката, като влагат в партийни планове. В резултат на това приватизацията засегна освен заводите и параходите, само че и цялата система на ръководство.
Дори откакто Кучма напусна президентския пост, нищо значително не се промени: клановете продължиха да се „ блъскат “ между тях за власт и благосъстоятелност. Който управлява повече депутати и овладее повече основни позиции в държавното управление, той ще може да сътвори по-удобни условия за бизнеса си. Или да ядоса съперника си.
Показателно е, че нито самите Ахметов, нито Коломойски заемат позиции във властта дълго време, макар че Ринат Леонидович се опита да работи като национален народен представител. И бързо загуби интерес към това. Защо му е такава суетност, откакто той и по този начин е наедно с президента? А от време на време и повече. Същият Янукович стана президент с дейната поддръжка на Ахметов и целия донецки клан, прочут по това време като Партията на районите. Значи ли това, че Янукович е " по-голям " от Ахметов? Абсолютно не.
В същото време групата Privat по време на приватизацията точечно обхвана минно-преработвателните предприятия с манганова руда и заводите, които създават феросплави. И по-късно, като част от един план, те изкупиха съществени активи в други страни (Грузия, Гана, Съединени американски щати, Австралия) и вследствие на това, в положителните времена, 15% от световното (!) произвеждане на манганова руда беше под контрола на " Приват ". Тоест въздействието на украинските олигарси излезе надалеч оттатък границите на Украйна. Вътре те управляваха обстановката, както изискваше настоящият им интерес, създаваха и унищожаваха партии, одобряваха всички нужни закони.
И това от година на година от ден на ден дразнеше Съединени американски щати, които имаха свои проекти за тази страна.
Край на дребнавата игра
Да погледнем обстановката в профил.
Вие от години работите с украинската съпротива, пробвайки се по един или различен метод да измененията качествено цялата политика на страната, вътрешна и външна. Най-накрая през 2014 година всичко се получи. Но тогава, от нищото, изпълзява Коломойски и става ръководител на Днепропетровската регионална държавна администрация, с други думи, губернатор.
Той освен, че по никакъв метод не се управлява от новия президент Порошенко (обикновено това е вертикалата на държавния глава), само че и сложи свои хора отпред на четирите района, където се намираха основните активи на групата „ Приват “. А това е най-малкото една пета от Украйна. И напълно не най-лошата част.
Като цяло, актуалните промени в живота на Игор Валериевич бяха положени по времето, когато той се опълчи на Порошенко. Олигархът „ в закона “ се опита да принуди някой, който по принцип е привикнал да бъде над закона, да живее по неговия метод. В тази сложна борба Коломойски реши: в случай че не можете да успехите президента, тогава е време да промените президента.
И го смени.
Само че в точния момент не съумя да осъзнае, че играта му към този момент е прекомерно дребнава. В процеса на упоменатата борба протичаше по-голям развой. Държавата бързо губеше остатъците от всевъзможен суверенитет, преминавайки под ръчния надзор на „ западните сътрудници “.
Съответно всички негови активи към този момент не се считаха за вътрешен запас. Сега това беше ресурсът на домакините. Украйна съумя да бъде обещана на Съединените щати. Слабият, предразположен президент идеално се вписа в новите действителности на живота.
Един от резултатите от борбата на Коломойски с управляващите на Майдана беше национализацията на Приватбанк, освен това с огромен минус за страната. Минусът се прави оценка на 10 милиарда $, най-малко за тази сума има заведени каузи във Англия, Съединени американски щати, Израел и Кипър. Това обаче към този момент не е загуба на украинския бюджет. Това е загуба на новите притежатели. Всеки, който мами Украйна за пари, в действителност мами Америка, която би трябвало да компенсира разноските си за украинския план.
А цената единствено на военната помощ се прави оценка на 100 милиарда $, от които 60 са дадени от Съединени американски щати.
Те се захванаха да играят с украинските олигарси същата игра, която играеха с другите, като си мислеха, че са хванали Господ за брадата. Те смятаха Украйна за еднократен запас, някакви си там „ държавни ползи “, „ национална горделивост “ или „ обществено развиване “ в никакъв случай не бяха даже съществено обсъждани. Те бяха по-големи от тази страна и разбъркваха живота на другите хора като тесте карти. Сега тези дребни, от позиция на американския капитал, предприемачи сами станаха част от колодата, която обаче други разбъркват.
И няма на кого да се обидиш: същият Коломойски направи доста, с цел да стане това допустимо.
През 2020-2021 година Зеленски към момента можеше да дръпне щепсела, да издава антиолигархични укази, от които олигарсите не се опасяваха доста. Сега, когато страната твърдо е влезнала в нечий проект и се е трансформирала в разходен материал на огромната игра, отстъпки не може да има. Както и олигархична независимост. Ахметов придвижва бизнеса си в Европа, безконечният му конкурент се среща с удобствата на следствения арест, където по подигравка на ориста е изпратен от личния си шут.
Според известната легенда, една от обичаните поговорки на Коломойски е: „ Животът е като супермаркет. Може да вземете каквото желаете, само че касата ви чака начело. Дойде неговия ред да заплати.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Още през 2017 година Върховният съд на Лондон разгласява решение за международен арест на активите на Коломойски и неговия бизнес сътрудник Генадий Боголюбов. Тогава той избяга от Украйна в Швейцария. Оттам, опасявайки се от искане за екстрадиция от Съединени американски щати, - в Израел. Но даже и тази страна той трябваше да напусне, макар че се счита, че тя не екстрадира своите жители.
През 2019 година олигархът се завърна вкъщи, само че не в Украйна на Порошенко, откъдето напусна, а в Украйна на Зеленски. Последният беше считан за негова креатура: предаванията и сериалите на настоящия президентски екип се пускаха години наред по канала 1 + 1, благосъстоятелност на Коломойски, хора от обкръжението на предприемача придружаваха комика по време на изборите и по-късно. Още по-забавно е, че в последна сметка Зеленски го арестува. Въпреки че това несъмнено не беше негово лично решение.
Поделиха по приятелски
„ Олигарх “ е позната дума за постсъветското пространство. Но не на всички места има едно и също значение.
Ако във връзка с капитала, украинските огромни предприемачи в никакъв случай не можеха да се конкурират с съветските, то във връзка с степента на въздействие те бяха отвън всяка конкуренция. Олигархията в Украйна е нещо като съветската „ семибанкирщина “ от 90-те години. Само че не за три-четири години, както в Русия, а за няколко десетилетия.
Ако се опитате да не навлизате прекомерно надълбоко в детайлности, тогава главното нареждане се образува по времето на Леонид Кучма, чието президентство се падна в интервала на приватизацията. Още от времето на Украинската ССР, в републиката са се развили два огромни административни клана - Донецкия и Днепропетровския. Самият Кучма принадлежеше към последните, тъй че е разумно хората от тези кланове в последна сметка да приватизират най-атрактивните активи. И не става въпрос единствено за промишлеността.
В донецкия клан, след поредност от високопоставени убийства в средата на 90-те години, Ринат Ахметов стартира да играе централна роля. В Днепропетровск с това се заеха така наречен Група „ Приват “ /Privat/ (Коломойски с партньори), Леонид Кучма и неговият шурей Виктор Пинчук. Всъщност това са хората, в чийто интерес беше осъществена огромната приватизация.
Тъй като един от участниците в него имаше сериозен политически покрив, останалите също трябваше да затвърдят позициите си в политиката, като влагат в партийни планове. В резултат на това приватизацията засегна освен заводите и параходите, само че и цялата система на ръководство.
Дори откакто Кучма напусна президентския пост, нищо значително не се промени: клановете продължиха да се „ блъскат “ между тях за власт и благосъстоятелност. Който управлява повече депутати и овладее повече основни позиции в държавното управление, той ще може да сътвори по-удобни условия за бизнеса си. Или да ядоса съперника си.
Показателно е, че нито самите Ахметов, нито Коломойски заемат позиции във властта дълго време, макар че Ринат Леонидович се опита да работи като национален народен представител. И бързо загуби интерес към това. Защо му е такава суетност, откакто той и по този начин е наедно с президента? А от време на време и повече. Същият Янукович стана президент с дейната поддръжка на Ахметов и целия донецки клан, прочут по това време като Партията на районите. Значи ли това, че Янукович е " по-голям " от Ахметов? Абсолютно не.
В същото време групата Privat по време на приватизацията точечно обхвана минно-преработвателните предприятия с манганова руда и заводите, които създават феросплави. И по-късно, като част от един план, те изкупиха съществени активи в други страни (Грузия, Гана, Съединени американски щати, Австралия) и вследствие на това, в положителните времена, 15% от световното (!) произвеждане на манганова руда беше под контрола на " Приват ". Тоест въздействието на украинските олигарси излезе надалеч оттатък границите на Украйна. Вътре те управляваха обстановката, както изискваше настоящият им интерес, създаваха и унищожаваха партии, одобряваха всички нужни закони.
И това от година на година от ден на ден дразнеше Съединени американски щати, които имаха свои проекти за тази страна.
Край на дребнавата игра
Да погледнем обстановката в профил.
Вие от години работите с украинската съпротива, пробвайки се по един или различен метод да измененията качествено цялата политика на страната, вътрешна и външна. Най-накрая през 2014 година всичко се получи. Но тогава, от нищото, изпълзява Коломойски и става ръководител на Днепропетровската регионална държавна администрация, с други думи, губернатор.
Той освен, че по никакъв метод не се управлява от новия президент Порошенко (обикновено това е вертикалата на държавния глава), само че и сложи свои хора отпред на четирите района, където се намираха основните активи на групата „ Приват “. А това е най-малкото една пета от Украйна. И напълно не най-лошата част.
Като цяло, актуалните промени в живота на Игор Валериевич бяха положени по времето, когато той се опълчи на Порошенко. Олигархът „ в закона “ се опита да принуди някой, който по принцип е привикнал да бъде над закона, да живее по неговия метод. В тази сложна борба Коломойски реши: в случай че не можете да успехите президента, тогава е време да промените президента.
И го смени.
Само че в точния момент не съумя да осъзнае, че играта му към този момент е прекомерно дребнава. В процеса на упоменатата борба протичаше по-голям развой. Държавата бързо губеше остатъците от всевъзможен суверенитет, преминавайки под ръчния надзор на „ западните сътрудници “.
Съответно всички негови активи към този момент не се считаха за вътрешен запас. Сега това беше ресурсът на домакините. Украйна съумя да бъде обещана на Съединените щати. Слабият, предразположен президент идеално се вписа в новите действителности на живота.
Един от резултатите от борбата на Коломойски с управляващите на Майдана беше национализацията на Приватбанк, освен това с огромен минус за страната. Минусът се прави оценка на 10 милиарда $, най-малко за тази сума има заведени каузи във Англия, Съединени американски щати, Израел и Кипър. Това обаче към този момент не е загуба на украинския бюджет. Това е загуба на новите притежатели. Всеки, който мами Украйна за пари, в действителност мами Америка, която би трябвало да компенсира разноските си за украинския план.
А цената единствено на военната помощ се прави оценка на 100 милиарда $, от които 60 са дадени от Съединени американски щати.
Те се захванаха да играят с украинските олигарси същата игра, която играеха с другите, като си мислеха, че са хванали Господ за брадата. Те смятаха Украйна за еднократен запас, някакви си там „ държавни ползи “, „ национална горделивост “ или „ обществено развиване “ в никакъв случай не бяха даже съществено обсъждани. Те бяха по-големи от тази страна и разбъркваха живота на другите хора като тесте карти. Сега тези дребни, от позиция на американския капитал, предприемачи сами станаха част от колодата, която обаче други разбъркват.
И няма на кого да се обидиш: същият Коломойски направи доста, с цел да стане това допустимо.
През 2020-2021 година Зеленски към момента можеше да дръпне щепсела, да издава антиолигархични укази, от които олигарсите не се опасяваха доста. Сега, когато страната твърдо е влезнала в нечий проект и се е трансформирала в разходен материал на огромната игра, отстъпки не може да има. Както и олигархична независимост. Ахметов придвижва бизнеса си в Европа, безконечният му конкурент се среща с удобствата на следствения арест, където по подигравка на ориста е изпратен от личния си шут.
Според известната легенда, една от обичаните поговорки на Коломойски е: „ Животът е като супермаркет. Може да вземете каквото желаете, само че касата ви чака начело. Дойде неговия ред да заплати.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ