Когато полиция и прокуратура са твърде близки: Проблемът с полицейското насилие
Потресаващите фрагменти с полицейско принуждение от юли предходната година в София демонстрират, че ликвидиране като това на Джордж Флойд е можело да се случи и в България. Темата поражда полемики по целия свят, в това число и в Германия.
Нека да стартираме с дефиницията: полицейско принуждение – що е то? Според криминологията става дума за физическо или психическо принуждение, упражнявано от полицейски чиновници. Вярно, по закон служителите на реда имат право да ползват принуждение в избрани рамки – и в случай че се придържат към тези рамки, тогава използването на мощ е законосъобразна. Когато обаче полицейските чиновници прекрачат законовата граница, си имаме работа с полицейски произвол.
Какво е " несъответстващо принуждение "
Според дефиницията на правозащитната организация „ Амнести Интернешънъл “, полицейско принуждение има тогава, когато хора биват „ измъчвани или изтезавани, когато върху тях се упражнява несъответстващо принуждение “. Правозащитниците изясняват какво тъкмо значи „ несъответстващо принуждение “: когато насилието е прекомерно по отношение на законосъобразната цел, която преследва полицията.
В Германия, само че и в международен мащаб, жертви на полицейски произвол стават най-често наркомани, бездомници, скитници, проституиращи, членове на етнически и религиозни малцинства, само че също по този начин стачкуващи и публицисти.
Според Ерик Тьопфер от Германския институт по човешките права, в страната към момента съществува сериозен проблем с полицейското принуждение. Сърцевината на този проблем: полицията и прокуратурата са в прекомерно близки връзки, а самостоятелна инстанция не съществува. От подадените в Германия тъжби за хипотетично полицейско принуждение единствено дребен % влизат в правосъдна зала. Съветът по човешките права към Организация на обединените нации предлага на политически Берлин да сътвори самостоятелна работа за подаване на недоволства за полицейско принуждение, каквато има в Дания, да вземем за пример.
Опасната непосредственост сред полиция и прокуратура
Всяка година в Германия се подават към 2000 тъжби за нанесени телесни повреди в следствие от хипотетично полицейско принуждение, изяснява Тьопфер. Но единствено дребен % от въпросите стигат до правосъдна зала, тъй като прокуратурата нормално приключва преписките. Тьопфер счита тази процедура за съмнителна, тъй като в част от случаите „ има редица признаци за това, че сред прокуратурата и полицията съществува избрана непосредственост, в следствие от която следствията не се водят изключително усърдно, както би било в други случаи. “
В няколко федерални провинции към този момент действат по този начин наречените „ пълномощници за полицията “. „ Трябва обаче да се има поради, че това са служби, които в последна сметка нямат право на лични следствия. Те могат да одобряват тъжби и да изследват случаите, не могат да организират наказателно-правно следствие “, изяснява Тьопфер. Тоест, сега единствената институция, която проверява случаите на полицейско принуждение, си остава прокуратурата. „ И таман в това е казусът, “ обобщава правозащитникът.
Един трагичен случай от Германия
Темата „ полицейско принуждение “ развълнува цяла Германия във връзка със гибелта на Ури Джало през 2005 година. Бежанецът от Сиера Леоне умря в една килия в предварителния арест в Десау. Причината за гибелта му така и не беше открита, откакто полицията откри мощно овъгления му мъртвец в килията. „ А след това следствието организираха чиновници от прилежащия полицейски сектор и от провинциалната полиция, “ споделя Тьопфер, съгласно който тази процедура не е вярна.
Вярно, следствието се организира под надзора на прокуратурата, само че „ разпитите на очевидците и криминоложките дейности в самата килия бяха осъществени от полицейски чиновници, “ разяснява той. Повторната експертиза откри, че не е било допустимо арестантът самичък да подпали матрака на леглото си, както се твърдеше от самото начало. Прокуратурата проверява случая чак до 2018 година, само че макар основателното съмнение, че външен човек е употребявал запалителна течност за подпалване на пожара в килията, отговорни не бяха открити.
За въздържане на полицейското принуждение най-правилно е да бъдат основани контролни органи, които са самостоятелни от полицията и от Вътрешното министерство, счита Тьопфер. „ Прокуратурата би трябвало да разполага с екип от експерти, които нямат връзка с полицията. Тъкмо този екип би трябвало да води следствието “, споделя той. Според правозащитника в такова следствие би трябвало да вземат участие както хора, които познават полицията от вътрешната страна, по този начин и персони от напълно други сфери, които да внасят напълно друга позиция – и в случаите на прекалено принуждение да слагат въпроса дали не е можело и иначе.
Нека да стартираме с дефиницията: полицейско принуждение – що е то? Според криминологията става дума за физическо или психическо принуждение, упражнявано от полицейски чиновници. Вярно, по закон служителите на реда имат право да ползват принуждение в избрани рамки – и в случай че се придържат към тези рамки, тогава използването на мощ е законосъобразна. Когато обаче полицейските чиновници прекрачат законовата граница, си имаме работа с полицейски произвол.
Какво е " несъответстващо принуждение "
Според дефиницията на правозащитната организация „ Амнести Интернешънъл “, полицейско принуждение има тогава, когато хора биват „ измъчвани или изтезавани, когато върху тях се упражнява несъответстващо принуждение “. Правозащитниците изясняват какво тъкмо значи „ несъответстващо принуждение “: когато насилието е прекомерно по отношение на законосъобразната цел, която преследва полицията.
В Германия, само че и в международен мащаб, жертви на полицейски произвол стават най-често наркомани, бездомници, скитници, проституиращи, членове на етнически и религиозни малцинства, само че също по този начин стачкуващи и публицисти.
Според Ерик Тьопфер от Германския институт по човешките права, в страната към момента съществува сериозен проблем с полицейското принуждение. Сърцевината на този проблем: полицията и прокуратурата са в прекомерно близки връзки, а самостоятелна инстанция не съществува. От подадените в Германия тъжби за хипотетично полицейско принуждение единствено дребен % влизат в правосъдна зала. Съветът по човешките права към Организация на обединените нации предлага на политически Берлин да сътвори самостоятелна работа за подаване на недоволства за полицейско принуждение, каквато има в Дания, да вземем за пример.
Опасната непосредственост сред полиция и прокуратура
Всяка година в Германия се подават към 2000 тъжби за нанесени телесни повреди в следствие от хипотетично полицейско принуждение, изяснява Тьопфер. Но единствено дребен % от въпросите стигат до правосъдна зала, тъй като прокуратурата нормално приключва преписките. Тьопфер счита тази процедура за съмнителна, тъй като в част от случаите „ има редица признаци за това, че сред прокуратурата и полицията съществува избрана непосредственост, в следствие от която следствията не се водят изключително усърдно, както би било в други случаи. “
В няколко федерални провинции към този момент действат по този начин наречените „ пълномощници за полицията “. „ Трябва обаче да се има поради, че това са служби, които в последна сметка нямат право на лични следствия. Те могат да одобряват тъжби и да изследват случаите, не могат да организират наказателно-правно следствие “, изяснява Тьопфер. Тоест, сега единствената институция, която проверява случаите на полицейско принуждение, си остава прокуратурата. „ И таман в това е казусът, “ обобщава правозащитникът.
Един трагичен случай от Германия
Темата „ полицейско принуждение “ развълнува цяла Германия във връзка със гибелта на Ури Джало през 2005 година. Бежанецът от Сиера Леоне умря в една килия в предварителния арест в Десау. Причината за гибелта му така и не беше открита, откакто полицията откри мощно овъгления му мъртвец в килията. „ А след това следствието организираха чиновници от прилежащия полицейски сектор и от провинциалната полиция, “ споделя Тьопфер, съгласно който тази процедура не е вярна.
Вярно, следствието се организира под надзора на прокуратурата, само че „ разпитите на очевидците и криминоложките дейности в самата килия бяха осъществени от полицейски чиновници, “ разяснява той. Повторната експертиза откри, че не е било допустимо арестантът самичък да подпали матрака на леглото си, както се твърдеше от самото начало. Прокуратурата проверява случая чак до 2018 година, само че макар основателното съмнение, че външен човек е употребявал запалителна течност за подпалване на пожара в килията, отговорни не бяха открити.
За въздържане на полицейското принуждение най-правилно е да бъдат основани контролни органи, които са самостоятелни от полицията и от Вътрешното министерство, счита Тьопфер. „ Прокуратурата би трябвало да разполага с екип от експерти, които нямат връзка с полицията. Тъкмо този екип би трябвало да води следствието “, споделя той. Според правозащитника в такова следствие би трябвало да вземат участие както хора, които познават полицията от вътрешната страна, по този начин и персони от напълно други сфери, които да внасят напълно друга позиция – и в случаите на прекалено принуждение да слагат въпроса дали не е можело и иначе.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ