Путин цели промяна на глобалното статукво
Последвайте ”Гласове " в.
Една от най-често употребяваните изречения от Путин е “качествено нов стадий “. Той не я включи в обръщението си, с което разгласи началото на частична готовност, а тя щеше да е доста подобаваща, с цел да опише същността на неговото решение. Защото в действителност то зададе прехода освен към нов стадий от войната против Украйна, само че и в опълчването сред Русия и Запада.
Комбинацията от готовност и провеждането на референдуми е явен знак, че търсенето на компромисен мир не влиза повече в дневния ред на Москвa. Тя очевидно е решена да преследва постигането на цялостен погром на Украйна. А което е още по-тревожно, съветският държавен глава уточни не Украйна, а Запада като главен зложелател на своята татковина и позволи опцията в границите на това противоборство да се стигне и до размяната на нуклеарни удари.
Показателно е, че Путин увеличи залога на противоборството в миг, когато страната му показва откровена уязвимост. Тя претърпя военно проваляне в региона на Изюм, а в дипломатически аспект се усеща, че от нея се отдръпват сътрудници и другари, на които тя смяташе да се опира на интернационалната сцена. На срещата на Шанхайската организация за съдействие (ШОС) в Самарканд ясно си пролича, че Китай и Казахстан не са подготвени да дадат поддръжката, на която разчиташе Кремъл, а Индия напряко осъди войната в Украйна. От друга страна, във вътрешен проект също се демонстрираха признаци на публично неспокойствие. Породено не от самата война, а от нейното зацикляне. И със своето решение Путин сподели, че за него водещи са настроенията вътре в страната, а не предизвестията на Запада и препоръките на партньорските страни.
Сега проблемът за него е, че и в случай че след мобилизацията Русия не реализира значими военни триумфи, още повече пък в случай че се стигне и до нови провали, ръководството му съществено ще се дискредитира във вътрешен проект. Той дотолкоз съумя да убеди народа си, че войната против Украйна е нужна, че към този момент няма по какъв начин да избяга от отговорността за нейния резултат.
А дейностите му до момента демонстрираха, че политиката му към Украйна представляваше низ от подценявания. Той се излъга в мощта на украинската опозиция, в нейния капацитет да активизира своите човешки запаси, в решимостта на Запада да постанова наказания (бе позволено половината от валутните запаси на Русия да бъдат замразени) и в размера на военно-икономическа помощ, която ще се насочи към Украйна. От тази позиция, референдумите съставляват опит да се придвижи акцента от позволените провали към постигнатите териториални придобивки.
Въпросът е дали в този момент Путин няма да се хвърли в другата прекаленост. Какви цели ще преследва посредством мобилизацията. Дали посредством нея ще търси затвърждаване на към този момент завоюваните земи или тя е предвестител на нова огромна атака. Този въпрос буди на Запад и в Украйна доста по-голямо безпокойствие, в сравнение с идната анексия на завзетите украински територии. Защото увеличението на една войскова формация няколко пъти значи съвсем неизбежно интензифициране на бойните дейности. А това ще изправи Киев, Брюксел и Вашингтон пред доста тежък проблем. За всички тях съставлява огромно предизвикателство да отговорят съответно на търсената от Путин ескалация на войната.
Украйна и до момента с тъга сдържаше съветските офанзиви, а подхванатата от нея атака към Изюм може да се дефинира най-вече като действен триумф. Който беше реализиран основно заради ниската бройка на съветските сили в региона. И който, съгласно голям брой източници, е обезщетен с големи човешки загуби. Ако това е пределът на украинското военно изпитание, на страната през зимата предстоят явно тежки тествания. От които ще зависи самото ѝ битие.
Засега Зеленски показва забележително самочувствие и решителност, само че държанието му може и да е обезверен блъф, целящ да прикрие изчерпващ се капацитет за опозиция. Все отново кадровата му войска понесе тежки загуби, а е спорно доколко запасните елементи могат да компенсират този факт и да се трансфорат в изцяло боеспособни съединения. Проблем е и практическата липса на въздушно прикритие, което работи извънредно обременително на всеки опит за осъществяване на някаква атака. И най-после, украинското общество също има някакъв предел на толерантност и не е ясно по какъв начин ще понесе възходящия брой човешки загуби на фронта и една тежка зима, придружена от недостиг, мраз и висока инфлация в тила.
За Запада също съставлява предизвикателство намирането на съответен отговор на последните дейности на Русия. Санкциите очевидно не са в положение да обуздаят политиката на Путин по отношение на Украйна, военните доставки за Украйна не доведоха до съдбоносен поврат във войната и не се вижда какво ново може да измислят американците и европейците, с цел да нивелират многократното увеличаване на съветската военна формация.
Но даже това не е основният проблем за западните страни. Те няма по какъв начин да не са съществено разтревожени, че Москва все по-ясно дефинира тях самите като главен собствен геополитически съперник. Именно в дейностите на Запада Путин вижда същинската опасност за Русия и неслучайно той насочи против тях предизвестието си за приложимост на нуклеарно оръжие. А това е нещо, което западните водачи не могат да пренебрегват. Дори на равнище реторика.
Защото обвързването на войната в Украйна с мисълта за нуклеарен Армагедон, слага под въпрос смисъла от ангажирането на Запада с този спор. Много мъчно могат да бъдат уверени обществата да поддържат политика, която слага под въпрос съществуването на личните им страни. А тъкмо това е посланието, което Русия се пробва да вклини в медийното пространство на своите съперници.
Путин не преглежда украинската рецесия единствено като прийом за приемане на нови териториални придобивки. Тя му е нужна и като инструмент за смяна на световното статукво. А продължаването на войната играе ролята на трансмисия сред двете цели.
Едва когато види по какъв начин Европа ще понесе зима без " Газпром ", по какъв начин украинската войска и общество ще устоят тестванията на студа и какви ще бъдат политическите последствия на тези спешни обстановки, едвам тогава Путин може да ревизира настоящето си държание. Дали то ще бъде в посока ескалация или търсене на помирение, сега никой не може да предвижда.
Свързани публикации:
Една от най-често употребяваните изречения от Путин е “качествено нов стадий “. Той не я включи в обръщението си, с което разгласи началото на частична готовност, а тя щеше да е доста подобаваща, с цел да опише същността на неговото решение. Защото в действителност то зададе прехода освен към нов стадий от войната против Украйна, само че и в опълчването сред Русия и Запада.
Комбинацията от готовност и провеждането на референдуми е явен знак, че търсенето на компромисен мир не влиза повече в дневния ред на Москвa. Тя очевидно е решена да преследва постигането на цялостен погром на Украйна. А което е още по-тревожно, съветският държавен глава уточни не Украйна, а Запада като главен зложелател на своята татковина и позволи опцията в границите на това противоборство да се стигне и до размяната на нуклеарни удари.
Показателно е, че Путин увеличи залога на противоборството в миг, когато страната му показва откровена уязвимост. Тя претърпя военно проваляне в региона на Изюм, а в дипломатически аспект се усеща, че от нея се отдръпват сътрудници и другари, на които тя смяташе да се опира на интернационалната сцена. На срещата на Шанхайската организация за съдействие (ШОС) в Самарканд ясно си пролича, че Китай и Казахстан не са подготвени да дадат поддръжката, на която разчиташе Кремъл, а Индия напряко осъди войната в Украйна. От друга страна, във вътрешен проект също се демонстрираха признаци на публично неспокойствие. Породено не от самата война, а от нейното зацикляне. И със своето решение Путин сподели, че за него водещи са настроенията вътре в страната, а не предизвестията на Запада и препоръките на партньорските страни.
Сега проблемът за него е, че и в случай че след мобилизацията Русия не реализира значими военни триумфи, още повече пък в случай че се стигне и до нови провали, ръководството му съществено ще се дискредитира във вътрешен проект. Той дотолкоз съумя да убеди народа си, че войната против Украйна е нужна, че към този момент няма по какъв начин да избяга от отговорността за нейния резултат.
А дейностите му до момента демонстрираха, че политиката му към Украйна представляваше низ от подценявания. Той се излъга в мощта на украинската опозиция, в нейния капацитет да активизира своите човешки запаси, в решимостта на Запада да постанова наказания (бе позволено половината от валутните запаси на Русия да бъдат замразени) и в размера на военно-икономическа помощ, която ще се насочи към Украйна. От тази позиция, референдумите съставляват опит да се придвижи акцента от позволените провали към постигнатите териториални придобивки.
Въпросът е дали в този момент Путин няма да се хвърли в другата прекаленост. Какви цели ще преследва посредством мобилизацията. Дали посредством нея ще търси затвърждаване на към този момент завоюваните земи или тя е предвестител на нова огромна атака. Този въпрос буди на Запад и в Украйна доста по-голямо безпокойствие, в сравнение с идната анексия на завзетите украински територии. Защото увеличението на една войскова формация няколко пъти значи съвсем неизбежно интензифициране на бойните дейности. А това ще изправи Киев, Брюксел и Вашингтон пред доста тежък проблем. За всички тях съставлява огромно предизвикателство да отговорят съответно на търсената от Путин ескалация на войната.
Украйна и до момента с тъга сдържаше съветските офанзиви, а подхванатата от нея атака към Изюм може да се дефинира най-вече като действен триумф. Който беше реализиран основно заради ниската бройка на съветските сили в региона. И който, съгласно голям брой източници, е обезщетен с големи човешки загуби. Ако това е пределът на украинското военно изпитание, на страната през зимата предстоят явно тежки тествания. От които ще зависи самото ѝ битие.
Засега Зеленски показва забележително самочувствие и решителност, само че държанието му може и да е обезверен блъф, целящ да прикрие изчерпващ се капацитет за опозиция. Все отново кадровата му войска понесе тежки загуби, а е спорно доколко запасните елементи могат да компенсират този факт и да се трансфорат в изцяло боеспособни съединения. Проблем е и практическата липса на въздушно прикритие, което работи извънредно обременително на всеки опит за осъществяване на някаква атака. И най-после, украинското общество също има някакъв предел на толерантност и не е ясно по какъв начин ще понесе възходящия брой човешки загуби на фронта и една тежка зима, придружена от недостиг, мраз и висока инфлация в тила.
За Запада също съставлява предизвикателство намирането на съответен отговор на последните дейности на Русия. Санкциите очевидно не са в положение да обуздаят политиката на Путин по отношение на Украйна, военните доставки за Украйна не доведоха до съдбоносен поврат във войната и не се вижда какво ново може да измислят американците и европейците, с цел да нивелират многократното увеличаване на съветската военна формация.
Но даже това не е основният проблем за западните страни. Те няма по какъв начин да не са съществено разтревожени, че Москва все по-ясно дефинира тях самите като главен собствен геополитически съперник. Именно в дейностите на Запада Путин вижда същинската опасност за Русия и неслучайно той насочи против тях предизвестието си за приложимост на нуклеарно оръжие. А това е нещо, което западните водачи не могат да пренебрегват. Дори на равнище реторика.
Защото обвързването на войната в Украйна с мисълта за нуклеарен Армагедон, слага под въпрос смисъла от ангажирането на Запада с този спор. Много мъчно могат да бъдат уверени обществата да поддържат политика, която слага под въпрос съществуването на личните им страни. А тъкмо това е посланието, което Русия се пробва да вклини в медийното пространство на своите съперници.
Путин не преглежда украинската рецесия единствено като прийом за приемане на нови териториални придобивки. Тя му е нужна и като инструмент за смяна на световното статукво. А продължаването на войната играе ролята на трансмисия сред двете цели.
Едва когато види по какъв начин Европа ще понесе зима без " Газпром ", по какъв начин украинската войска и общество ще устоят тестванията на студа и какви ще бъдат политическите последствия на тези спешни обстановки, едвам тогава Путин може да ревизира настоящето си държание. Дали то ще бъде в посока ескалация или търсене на помирение, сега никой не може да предвижда.
Свързани публикации:
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ