Върбакова да каже кой е реалният собственик
Последният човек съм, който ще отхвърли правото на госпожа Гинка Върбакова и Инерком да станат притежатели на българските активи на ЧЕЗ. Радвам се всякога, когато български бизнесмен направи огромна крачка и смени лигата, в която се състезава.
Нито ме тормози, че КЕВР няма да има лостове с цел да контролира и управлява активността, въпреки че не би трябвало да се залита в краен оптимизъм. Да припомня единствено, че по-голяма част от пълномощията на КЕВР са пост фактум - т.е. белята може да се направи и чак по-късно да се подхващат незабавни и коригиращи дейности.
Ако питате мен това си е непрекъсната мина под държавното управление и България.
Това е смисълът на регулаторните пълномощия на КЕВР, не да бъдат ръководещи и да заместват мениджмънта.
Но договорката е невъзможна, без публично схващане и приемане, най-малко в частта бистрота и видимост на рисковете за обществото.
На първо място, не мога да си затворя очите за очевидния факт, че от това което се показва като конструкция и модел на договорката, госпожа Върбакова не е нито мажоритарен, нито даже контролиращ притежател. Както показах, размера на средствата под неин надзор са оскъдни на фона на средствата, нужни за придобиване на активите. Не става въпрос за активите, които тя може да заложи с цел да изтегли заем, а за новите методолии за оценка на кредитните опасности, които са в действие от началото на 2018 година. Няма банка нито в България, нито даже в този момент в Европа, която да одобри този риск с цел да финансира договорка, която вкупом отива над 700 милиона евро от базата, от която започва госпожа Върбакова и Инерком.
Това Ви го подсигурявам.
Следователно зад кадър има хора, които подсигуряват с персонални или корпоративни гаранции тази договорка пред банките, с цел да ги освободи от кредитния риск. Но остава репутационния риск и подозренията за задкулисие, които ВИНАГИ имат за резлутат субоптимално ръководство на сходни придобивания. Едни пари вместо за вложения и разивтие на компанията, отиват за смазване на нечии джобове.
А в този момент нещо за КЕВР - какво може и какво не може.
Номинално на регулатора му е все тая, за какъв брой и кой придобива, в случай че новата компания Инерком успее да извърши лицензията си и потребителите си получават своето. Но не може да не се интересува от основни и свръх рискови фактори по договорката, които могат да слагат под опасност опцията на Инерком да извършва функционалностите си на притежател и собственик на лиценз. Примерно - при размерите на заявена облага и равнище на дивиденти на фирмите на ЧЕЗ за последните години, от които ще би трябвало да се погасяват заемите по придобиване, няма по какъв начин Инерком и кредиторите ѝ да бъдат спокойни.
Съгласете се, че е необичайно по какъв начин компания без никакъв опит ще може да генерира по-големи облаги и дивиденти от прегорялата в борби ЧЕЗ в България.
Идиоти кредитори също няма - тогава - или настава събитието Х и действителните кредитори стават действителни притежатели или... компанията Инерком банкрутира и банките назначават синдик. Колкото и дейно и бързо да реагира КЕВР, тя не разполага с успореден мениджърски запас и подготвеност, които да обезпечат и най-много да подсигуряват непрекъсваемо и безпроблемно действие на транспорт и търговия са електрическа сила за над 2 милиона консуматори.
Докато КЕВР откри казуса и предпише ограничения минава време. Така, че не разчитайте на КЕВР - най-малко не по този начин ангро както се спряга в медиите.
Освен това забравете, че някой ще допусне страната в договорката на Инерком, нито че има смисъл от това, тъй като няма подозрение, че притчата за страната и нейното присъединяване служат по-скоро медийно, с цел да дадат индулгенция на договорката пред обществото. Предложението на Българска социалистическа партия пък за национализация е толкоз неуместно и надалеч е прагматичната полза, че даже няма смисъл да се пояснява - нито могат, нито ще го създадат, нито знаят защо иде тирада. Те там са по-едрия макро мащаб, само че нямат никакъв опит в детайлните проекции на сходни покупко-продажби по придобивания, тъй като по техния сюжет или ще стигнем до загуби на стотици милиони или до дело за държавна помощ в Европейска комисия.
Толкова са комплицирани предложенията в тази повърхност, че не си коства да се приказва.
Затова рекомендацията ми към госпожа Върбакова, с цел да не загуби тези 5 милиона евро гаранция, е да си каже защо става тирада и кой е действителния притежател. Ако не е за казване, да го смени, в случай че не може да го смени да се върне към главния си бизнес.
Нямам илюзии, че ще го направи. Затова не чакам и договорката да се състои.
Б. ред. - Илиян Василев е посланик, някогашен дипломат в Москва. Препечатваме мнението му от неговия блог.
Нито ме тормози, че КЕВР няма да има лостове с цел да контролира и управлява активността, въпреки че не би трябвало да се залита в краен оптимизъм. Да припомня единствено, че по-голяма част от пълномощията на КЕВР са пост фактум - т.е. белята може да се направи и чак по-късно да се подхващат незабавни и коригиращи дейности.
Ако питате мен това си е непрекъсната мина под държавното управление и България.
Това е смисълът на регулаторните пълномощия на КЕВР, не да бъдат ръководещи и да заместват мениджмънта.
Но договорката е невъзможна, без публично схващане и приемане, най-малко в частта бистрота и видимост на рисковете за обществото.
На първо място, не мога да си затворя очите за очевидния факт, че от това което се показва като конструкция и модел на договорката, госпожа Върбакова не е нито мажоритарен, нито даже контролиращ притежател. Както показах, размера на средствата под неин надзор са оскъдни на фона на средствата, нужни за придобиване на активите. Не става въпрос за активите, които тя може да заложи с цел да изтегли заем, а за новите методолии за оценка на кредитните опасности, които са в действие от началото на 2018 година. Няма банка нито в България, нито даже в този момент в Европа, която да одобри този риск с цел да финансира договорка, която вкупом отива над 700 милиона евро от базата, от която започва госпожа Върбакова и Инерком.
Това Ви го подсигурявам.
Следователно зад кадър има хора, които подсигуряват с персонални или корпоративни гаранции тази договорка пред банките, с цел да ги освободи от кредитния риск. Но остава репутационния риск и подозренията за задкулисие, които ВИНАГИ имат за резлутат субоптимално ръководство на сходни придобивания. Едни пари вместо за вложения и разивтие на компанията, отиват за смазване на нечии джобове.
А в този момент нещо за КЕВР - какво може и какво не може.
Номинално на регулатора му е все тая, за какъв брой и кой придобива, в случай че новата компания Инерком успее да извърши лицензията си и потребителите си получават своето. Но не може да не се интересува от основни и свръх рискови фактори по договорката, които могат да слагат под опасност опцията на Инерком да извършва функционалностите си на притежател и собственик на лиценз. Примерно - при размерите на заявена облага и равнище на дивиденти на фирмите на ЧЕЗ за последните години, от които ще би трябвало да се погасяват заемите по придобиване, няма по какъв начин Инерком и кредиторите ѝ да бъдат спокойни.
Съгласете се, че е необичайно по какъв начин компания без никакъв опит ще може да генерира по-големи облаги и дивиденти от прегорялата в борби ЧЕЗ в България.
Идиоти кредитори също няма - тогава - или настава събитието Х и действителните кредитори стават действителни притежатели или... компанията Инерком банкрутира и банките назначават синдик. Колкото и дейно и бързо да реагира КЕВР, тя не разполага с успореден мениджърски запас и подготвеност, които да обезпечат и най-много да подсигуряват непрекъсваемо и безпроблемно действие на транспорт и търговия са електрическа сила за над 2 милиона консуматори.
Докато КЕВР откри казуса и предпише ограничения минава време. Така, че не разчитайте на КЕВР - най-малко не по този начин ангро както се спряга в медиите.
Освен това забравете, че някой ще допусне страната в договорката на Инерком, нито че има смисъл от това, тъй като няма подозрение, че притчата за страната и нейното присъединяване служат по-скоро медийно, с цел да дадат индулгенция на договорката пред обществото. Предложението на Българска социалистическа партия пък за национализация е толкоз неуместно и надалеч е прагматичната полза, че даже няма смисъл да се пояснява - нито могат, нито ще го създадат, нито знаят защо иде тирада. Те там са по-едрия макро мащаб, само че нямат никакъв опит в детайлните проекции на сходни покупко-продажби по придобивания, тъй като по техния сюжет или ще стигнем до загуби на стотици милиони или до дело за държавна помощ в Европейска комисия.
Толкова са комплицирани предложенията в тази повърхност, че не си коства да се приказва.
Затова рекомендацията ми към госпожа Върбакова, с цел да не загуби тези 5 милиона евро гаранция, е да си каже защо става тирада и кой е действителния притежател. Ако не е за казване, да го смени, в случай че не може да го смени да се върне към главния си бизнес.
Нямам илюзии, че ще го направи. Затова не чакам и договорката да се състои.
Б. ред. - Илиян Василев е посланик, някогашен дипломат в Москва. Препечатваме мнението му от неговия блог.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ