Какви са били последните думи на голямата Катя Паскалева, написани с големи букви
Последните й думи, написани с огромни букви, били „ Мокро, дъжд… “ – малко преди да поеме мирис за финален път в Правителствена болница. Катя Паскалева се ражда на 18 септември 1945 година в Петрич, само че цялото й детство минава в Перник. Самата й кариера стартира с присъединяване в самодейния спектакъл, в който играят нейният татко и близки негови другари. Седемгодишна е, когато се превъплъщава в облика на момче, наследник на партизанка. Във ВИТИЗ я одобряват през 1963-а. Тогава тя става част от имената, дали образ на българското модерно кино и спектакъл: Стефан Данаилов, Стефан Мавродиев, Руси Чанев, Марин Янев, Милен Пенев, Соня Маркова, Елена Райнова, Меглена Караламбова, Пламен Дончев…
За огромната си обич Георги Божилов-Слона се омъжва малко преди да приключи днешната Театрална академия. Разпределена е чак в Добрич, само че Слона отпътува с нея. Споделят общия си живот в беднотия, само че с доста любов. После, когато отпътуват за Пловдив, бохемата нахлува с цялостна мощ в техните дни и нощи. В допълнение Катя се снима гола в „ Козият рог “. С това тя става първата българска актриса, която застава пред камера без облекла.
Преди кино лентата към този момент е снимала епизодични функции в „ Понеделник заран “, „ Отклонение “, „ Скорпион против дъга “ и „ Краят на песента “. Последната лента е по сюжет на Николай Хайтов и точно той упорства тя да да извърши ролята на Мария в „ Козият рог “, основан по неговите „ Диви разкази “. Тази роля й носи интернационално самопризнание – с изключение на премията за женска роля в Панама и „ Фемина “ в Брюксел, тя печели и оценката за принос в развиване на международното кино в Карлови Вари.
След това Катя Паскалева безусловно снима филм след филм. Стават над 50 в кариерата ѝ, а всред тях са лентите „ Бялата авантюра “ (1973), „ Голямата победа “ (1973), „ Мъже без работа “ (1973), „ Нона “ (1973), „ Спомен “ (1974) „ Иван Кондарев “ (1974), тв сериала „ На живот и гибел “ (1974, „ Вилна зона “ (1975), „ Катина “ (1976), „ Вината “ (1976), „ Лъжовни истории “ (1977), „ Матриархат “ (1977) и други
Вторият ѝ брачен партньор, режисьорът Иван Росенов, ще си спомни за нея: „ Не примаше халтури и в никакъв случай не взе участие в скечове от естрадата и развлекателното шоу “. Двамата са дружно от 1979-а.
Катя и Иван Росенов заживяват дружно през 1979 година Това е време за дейна креативна работа и Паскалева снима филмите „ Слънчев удар “ (1977), „ Звезди в косите, сълзи в очите “ (1977), „ Всички и никой “ (1978), „ Бумеранг “ (1979), „ Бедният Лука “ (1979), „ Елегия “ (1982), „ Най-тежкият грях “ (1982), „ Равновесие “ (1983).
Когато заболяването напредва и Катя Паскалева не е в положение повече да приказва, стартира да записва мислите си на листчета. Те стават основа за томчето „ Книжни квадратчета “, в което брачният партньор й Иван Росенов ги събира на едно място, откакто Катя умира. В „ Книжни квадратчета “ четем: „ Явно най-после човек изпада в необикновен тип логорея, счита, че всичко, което споделя, е съдбовно значимо за света! “.
За нея журналистът Георги Тошев ще напише в книгата си „ Катя Паскалева. Жените в мен “: „ ТЯ в никакъв случай не съумя да се види с очите на хората, които я обичаха. Нарича себе си „ сгъната “. Самочувствието, за което толкоз доста мечтае през годините на своята сполучлива кариера, я посещава единствено на сцената и снимачната площадка. В живота е елементарна. Плаха. Понякога нерешителна и свита. Нищо в нея не издава гения й на кино звезда. Играта е най-хубавият й другар. Дива, умна, гражданка, еснафка, самотница, момиче, бабичка или майка. “
В края на предходната година в НДК се състоя изложбата с картини на актрисата под надпис „ Аз, Катя “. Видяхме 23 нейни акварела, 3 нейни портрета на Златю Бояджиев и един незнаен портрет от Георги Божилов-Слона.
Катя Паскалева умира на днешната дата, 23 юли, през 2002 година.
Инфо: Афиш
