Последните избори, като тези в Германия и Норвегия миналия месец,

Последните избори, като тези в Германия и Норвегия предишния месец, демонстрират, че вълната на популизма е покрай своя връх в Европа. Центристките партии, нормално представляващи някаква версия на либерализма, съумяват да се промъкнат и да запазят публичната поддръжка. Но проблемите, провокирали популистки протести в Европа, към момента са с нас, като доста от техните аспекти в този момент се трансформират, а не отпадат.

Популизмът нормално се схваща като отрицателно, преходно и разрушително събитие. Това частично се дължи на обстоятелството, че в интервала след Втората международна война популистите по-скоро са дилетанти.

Напоследък обаче редица властнически партии започнаха да притеглят донори, мениджъри на акции, юристи и държавни лица към техните дела.

Тези поддръжници трансформират играта и обезпечават по-професионален тип на своите интервенции, като показват вложения в институции за социализация, достъп до интернационалните контакти и основа за основаване на геополитически съюзи.

Либералите, склонни към самобичуване, признаха доста от политическите неточности, които са позволили в предишното. Пренебрегването на националните настроения и проявата на безмилостност към тежкото състояние на губещите в глобализацията са преди всичко в листата.

Но те не престават да лавират сред две еднообразно рискови тактики. Първата е да се концентрират върху въпроси, които засягат дребни групи в обществото. Втората, нормално призната, откакто първата се окаже пагубна, се основава на догатката, че елементарните жители се грижат единствено за материалните условия.

Насърчаване на патриотизма

Популистите, употребяващи коза за носталгията, употребяват също въображението на жителите, като разпалват диспути за бъдещето: бъдеще, изпълнено с апокалиптични закани.

Играта на боязън има неприятна известност. Но това е изцяло законна тактика. Ако политиката има някаква функционалност, тя е точно, с цел да ни помогне да избегнем бъдещи бедствия.

Основното злополучие, оповестено от популистите, е мултикултурният спор и загубата на национална еднаквост. Много жители считат тези неща за действителни рискове и макар че са сериозни към властническото придвижване, те постоянно виждат властническите водачи в страната си като противотежести против бързите обществени промени.

Националните идентичности са тук, с цел да останат, а либералите би трябвало да припомнят на хората за фундаменталната съгласуемост сред либерализма и патриотизма.

Култивиране на самоуважение

За да доближат до междинния жител, либералите би трябвало да обяснят по какъв начин персоналната сигурност и културната последователност ще бъдат предпазени в бъдеще. Те също би трябвало да разпознават авторитаризма като източник на спорове, а не като решение.

Може да ни чака трагичен сюжет - културни и междукултурни конфликти - само че възползващите се от подобен резултат са тези, които се оказват най-загрижени за него: популисти като Матео Салвини, Марин Льо Пен, Виктор Орбан, Нарендра Моди и Доналд Тръмп.

Друго, което либералите могат да научат от популистите, е реториката на самоуважение. Докато препратките към националния суверенитет може да са самоцелни и постоянно защищават корумпираните водачи от рецензии за тяхното самоизтъкване, нарушение на правата на индивида и рестриктивните мерки на свободата на печата, гласоподавателите чуват гласа на някой, който не извършва заповеди и който не се предава пред обезличаващите процеси.

Виктор Орбан да вземем за пример култивира мита за Централна Европа като район, който може да подмлади европейската политика и да продължи напред, без да чака Брюксел. Съдържанието на такава изразителност е изменчиво, само че форматът има голям капацитет.

Здраво придържане към главните полезности
Живеещият в Източна Европа популизъм усилва разцеплението в Европейски Съюз
Популистката вълна, която заплаши тази година да завладее Западна Европа и да сътвори екзистенциални терзания за Брюксел, наподобява с...

В последна сметка най-хубавият метод за деяние на либералите е да останат правилни на главните си полезности, като свободата. Защитата на свободата съставлява отменяне на твърдата дясна, само че и на твърдата лява политика.

Истината е, че либералите би трябвало да одобряват въпроса за равенството по-сериозно, в сравнение с в предишното. Но те също по този начин би трябвало намерено да кажат, че налагането на радикални визии за обществена правдивост на жителите, като в същото време лимитира свободата им да приказват, е неприемлива концепция, даже и да идва от доброжелателни и прогресивни младежи.

Те би трябвало да продължат да ни припомнят, че уважението към другия е добродетел, само че такава, в която към момента има право на независимост на изложение дали някой би трябвало да бъде почитан или не.

----------------------------------------------------------------

Золт Ениеди, професор по отдел " Политически науки " в Централно -Европейския университет (CEU) и водещ откривател на демокрацията в CEU, за Евронюз.