Талант: Разказите на Иво Иванов разплакват българи и американци от двете страни на Океана
„ Последната история, която написах, беше напролет – споделя Иво. – Пропътувах до Хюстън на един мирис 1258 км, чак до Мексиканския залив, с цел да прекарам 15 минути там и по-късно да се върна, написа bg-voice.com
„ Там, в гимназията „ Клиър Лейк “ в Хюстън, писателят снима една… футболна топка. С невероятна орис. Тя два пъти лети в Космоса, като първия път я взема астронавтът Елисън Онизука по молба на гимназиалния футболен тим, който тренира. А след това той умира при гърмежа на совалката „ Чалънджър “ на 28 януари 1986 година
Няколко дни след детонацията намират топката измежду вълните на Атлантическия океан. Познават я по надписа от девическия футболен тим: „ Наслука, екипаж на совалката! “. „ И аз пропътувах тези 1258 км до Хюстън, с цел да фотографирам тази невероятна топка и да опиша цялата история “, сподели пред BG Voice писателят. Не е като множеството събратя по перо – всяка своя история я преболява, претърпява персонално и дълго държи в паметта и сърцето си, преди да я напише. Може би по тази причина неговата първа книга „ Кривата на щастието “, излязла преди 5 години, е претърпяла нечуваните за България 20 препечатки. Звучи нереално, само че от издателство „ Вакон “ не отхвърлиха този факт.
Истерията в България по живеещия в Лоренс, Канзас, Иво Иванов продължава с цялостна мощ. Както всяко лято, и предишното, на 3 юли, в книжарница „ Хеликон “ опашката за подписи на бестселъра се точеше над 3 часа.
По-миналото лято – същата картина: „ Повече от 3 часа – от 19 до 22.30 – продължи опашката за подписи в „ Маймунарника “, описа Владина Цекова, тв продуцент и пиар специалист. – Заваля мощен дъжд, хората с чадъри, капеше отвред, само че всички над 200 души търпеливо чакаха и мръзнеха… Над 100 книги съм раздала на другари по рождени дни. Иво е огромен подстрекател, тъй като „ вижда “ със сърцето си. “
Неговите разкази и есета разплакват българи и американци от двете страни на Океана. Изпълнени с човечност и емпатия, те трансформират ориси. Прозата му работи лечебно на хора, борещи се с увреждания и смъртоносни диагнози. Иво Иванов е като че ли програмиран да вижда положителното.
Той потвърждава, че позитивното и доброжелателно отношение към героя, желанието да изтъкнеш най-важното от живота му се цени и в България, макар изобилието от отрицателни вести и публикации. Или тъкмо поради това. „ Дори и в на пръв взор най-отрицателния човек за мен има нещо хубаво и положително, което си заслужава да бъде събудено и задействано. Достатъчно е просто да вярваш в положителното начало. Някои хора подхождат със песимизъм към всеки човек или чакат да бъдат разочаровани от него. Аз чакам да не бъда отчаян от индивида “, смее се Иво.
Преди години разказал историята на именития колоездач Ланс Армстронг – „ Живей мощно “. Той, който 7 пъти печели колоездачната обиколка на Франция, надвива рака с доста тежки разсейки в мозъка, белите дробове и диафрагмата. Превръща се във ентусиазъм за милиони хора. Посвещава живота и триумфите си на битката с рака, като основава фондация и набира стотици милиони долари.
В същото време разочарова доста хора, когато го засичат с допинг, и се държи вулгарно с критиците си. „ Аз обаче съм избрал да се съсредоточвам върху неговите позитивни качества и положителното, което е направил на този свят, което е доста повече от неприятното “, разяснява писателят.
„ Напоследък стопирах с писането заради здравословни проблеми в фамилията ми – показа Иво. – Не съм спирал обаче да диря и да се срещам с забавни хора и да се пробвам да надникна и в техния свят. Нося в себе си най-малко двайсетина истории, които се надявам в най-скоро време да опиша както на другите хора, по този начин и на себе си. Защо на себе си? Защото постоянно откривам, че посланията на хората от разказите ми са отправени към самия мен. Помагат ми да схвана себе си. “
Иво не се интересува от комерсиалната страна на писането си. „ Правя го заради мощна вътрешна нужда, а и тъй като се надявам някой да се натъкне на тези истории в сложен миг и да открие опора и ентусиазъм в тях, да види светлина в мрака “, споделя писателят. В първата си книга „ Кривата на щастието “ има 73 очерка и есета, а във втората – „ Отвъд играта “ – към 50. Бестселърът е публикуван и в аудиоформат в Storytel. Планира и книга за странстванията си из дивите кътчета на Америка, които е опознал, когато е обикалял индиански резервати.
„ Като дете бях доста разпален по баскетбола “, стартира описа на личния си живот Иво. Баща му е елитният състезател и нееднократен първенец на България по джудо Светослав Иванов – Цапето, „ създателят на бойните изкуства в България “.
Той е и академик, професор. Завършил е нуклеарна физика и е математик и физик. И единственият в рода си по бащина линия, който не е доктор. „ Аз обаче чувствам в гените си този „ шепот “ на лекарската специалност – споделя Иво. – Винаги доста съм се интересувал от метода, по който действа тялото на клетъчно равнище, от физиологията. По-късно в университета демонстрирах интерес към биомеханиката – придвижването на човешкото тяло, науката на татко ми. “
От татко си, който преподава биомеханика и става ректор на НСА, Иво наследява любовта, отношението към спорта и разбирането, че зад един триумф се крият доста други фактори. Като дребен в кино „ Дружба “ (сега „ Одеон “) Иво гледа един доста остарял филм за харлемските баскетболисти – тима Harlem globetrotters („ Харлем глоубтротърс “). Пленен е от магията на тази игра, която в ръцете на умели баскетболисти се трансформира в танц. „ Започнах самичък да се изучавам “, споделя Иво. Подава му ръка Младен Младенов, преподавател в близкото до дома му.
127-мо учебно заведение – Меката на баскетбола
Младенов е легенда в българския баскетбол, основал поколения от елитни състезатели и татко на огромния Георги Младенов. По това време Иво учи в 133-то съветско учебно заведение и в свободното си време непрестанно е в двора на 127-мо.
След това тренира баскетбол в ЦСКА и приключва учителския и треньорски факултет на НСА с баскетбол. Първата му среща с публицистиката е във в. „ Старт “. Пише за американски спортове – баскетбол, американски футбол, бейзбол, националната хокейна лига. Първата си публикация взема решение да посвети на треньора Младенов. „ Тогава бях на 21, излязъл от казармата, некомпетентен и се притеснявах по какъв начин ще пиша за своя кумир.
След месец го видях на баскетболен мач и ми идеше да се скрия някъде, само че той ме откри и просто ме прегърна. Това беше неговият коментар за публикацията ми “, спомня си Иво.
„ През 1990 година не емигрирах, а отидох в Щатите да последвам “, прецизира той. След НСА Иво желае да направи магистратура в американски университет. Идеята му е да види това, за което е чел в книгите на обичаните си създатели Стайнбек, Керуак, Кен Киси… „ Исках просто да усетя Америка, да попия нейната просвета, език, комизъм, метод на живот, а след това да се върна и да пребивавам в България “, споделя Иво.
В Съединени американски щати обаче той се влюбва в американката Джейми
Женят се, след година им се ражда първото дете Алина, а през 2000 година – и наследник Емил. Междувременно Иво приключва спортна логика на психиката в университета в Канзас сити. А факултетът е в град Лоренс, на 20-ина километра от Канзас сити. Харесва му артистичният дух на града – „ един демократичен остров в океан от консерватизъм “. Днес Иво и фамилията му не престават да живеят в Лоренс.
В Щатите Иво разгласява публикации в най-големия вестник в района – „ Канзас Сити остарял “. „ Дадоха ми „ пожизнен “ блог във вестника, само че го изоставих заради липса на време “, споделя той.
Иво работи като маркетинг експерт, само че отново за хората, които постоянно са герои на негови очерци. Това е обществена организация, която оказва помощ на хора с увреждания.
Мисията му като маркетинг експерт е да популяризира посланието, че хората с увреждания могат да се осъществят като пълноценни персони. Отговаря и за дизайна и уеб дизайна в организацията. Вкъщи има телевизионно студио, в което прави документални филми от А до Я. Праща и репортажи за предаването „ 120 минути “ по bTV – негови забавни истории, които филмира.
След работа Иво тренира училищен тимове по европейски футбол. Започва още през 2003 година със напълно дребни деца – 4-5-6-годишни. Днес тренира два гимназиални тима – на девойки напролет и на момчета през есента. „ Тази есен момчетата се показаха ослепително, беше най-силният сезон в историята на учебното заведение “, споделя с неспокойствие Иво.
Никога не съм се чувствал бежанец
защото човек е там, където е сърцето му. Надявам се последните 20-ина години от живота ми да са в България. Трудно е да запазиш българското у децата си, когато майчиният им език е британски “, признава Иво. Всяко лято води за месец в България сина си Емил, който следва стопанска система.
Алина от време на време пропуща поради задължения в колежа си. Тя следва философия. „ Все отново съумях да ги направя и българи. Успях да ги науча да ценят нашата просвета, книжовност, саможертвата на българските мъченици, нашата история и покруса и триумфите на тази нация “, споделя с неспокойствие
„ Там, в гимназията „ Клиър Лейк “ в Хюстън, писателят снима една… футболна топка. С невероятна орис. Тя два пъти лети в Космоса, като първия път я взема астронавтът Елисън Онизука по молба на гимназиалния футболен тим, който тренира. А след това той умира при гърмежа на совалката „ Чалънджър “ на 28 януари 1986 година
Няколко дни след детонацията намират топката измежду вълните на Атлантическия океан. Познават я по надписа от девическия футболен тим: „ Наслука, екипаж на совалката! “. „ И аз пропътувах тези 1258 км до Хюстън, с цел да фотографирам тази невероятна топка и да опиша цялата история “, сподели пред BG Voice писателят. Не е като множеството събратя по перо – всяка своя история я преболява, претърпява персонално и дълго държи в паметта и сърцето си, преди да я напише. Може би по тази причина неговата първа книга „ Кривата на щастието “, излязла преди 5 години, е претърпяла нечуваните за България 20 препечатки. Звучи нереално, само че от издателство „ Вакон “ не отхвърлиха този факт.
Истерията в България по живеещия в Лоренс, Канзас, Иво Иванов продължава с цялостна мощ. Както всяко лято, и предишното, на 3 юли, в книжарница „ Хеликон “ опашката за подписи на бестселъра се точеше над 3 часа.
По-миналото лято – същата картина: „ Повече от 3 часа – от 19 до 22.30 – продължи опашката за подписи в „ Маймунарника “, описа Владина Цекова, тв продуцент и пиар специалист. – Заваля мощен дъжд, хората с чадъри, капеше отвред, само че всички над 200 души търпеливо чакаха и мръзнеха… Над 100 книги съм раздала на другари по рождени дни. Иво е огромен подстрекател, тъй като „ вижда “ със сърцето си. “
Неговите разкази и есета разплакват българи и американци от двете страни на Океана. Изпълнени с човечност и емпатия, те трансформират ориси. Прозата му работи лечебно на хора, борещи се с увреждания и смъртоносни диагнози. Иво Иванов е като че ли програмиран да вижда положителното.
Той потвърждава, че позитивното и доброжелателно отношение към героя, желанието да изтъкнеш най-важното от живота му се цени и в България, макар изобилието от отрицателни вести и публикации. Или тъкмо поради това. „ Дори и в на пръв взор най-отрицателния човек за мен има нещо хубаво и положително, което си заслужава да бъде събудено и задействано. Достатъчно е просто да вярваш в положителното начало. Някои хора подхождат със песимизъм към всеки човек или чакат да бъдат разочаровани от него. Аз чакам да не бъда отчаян от индивида “, смее се Иво.
Преди години разказал историята на именития колоездач Ланс Армстронг – „ Живей мощно “. Той, който 7 пъти печели колоездачната обиколка на Франция, надвива рака с доста тежки разсейки в мозъка, белите дробове и диафрагмата. Превръща се във ентусиазъм за милиони хора. Посвещава живота и триумфите си на битката с рака, като основава фондация и набира стотици милиони долари.
В същото време разочарова доста хора, когато го засичат с допинг, и се държи вулгарно с критиците си. „ Аз обаче съм избрал да се съсредоточвам върху неговите позитивни качества и положителното, което е направил на този свят, което е доста повече от неприятното “, разяснява писателят.
„ Напоследък стопирах с писането заради здравословни проблеми в фамилията ми – показа Иво. – Не съм спирал обаче да диря и да се срещам с забавни хора и да се пробвам да надникна и в техния свят. Нося в себе си най-малко двайсетина истории, които се надявам в най-скоро време да опиша както на другите хора, по този начин и на себе си. Защо на себе си? Защото постоянно откривам, че посланията на хората от разказите ми са отправени към самия мен. Помагат ми да схвана себе си. “
Иво не се интересува от комерсиалната страна на писането си. „ Правя го заради мощна вътрешна нужда, а и тъй като се надявам някой да се натъкне на тези истории в сложен миг и да открие опора и ентусиазъм в тях, да види светлина в мрака “, споделя писателят. В първата си книга „ Кривата на щастието “ има 73 очерка и есета, а във втората – „ Отвъд играта “ – към 50. Бестселърът е публикуван и в аудиоформат в Storytel. Планира и книга за странстванията си из дивите кътчета на Америка, които е опознал, когато е обикалял индиански резервати.
„ Като дете бях доста разпален по баскетбола “, стартира описа на личния си живот Иво. Баща му е елитният състезател и нееднократен първенец на България по джудо Светослав Иванов – Цапето, „ създателят на бойните изкуства в България “.
Той е и академик, професор. Завършил е нуклеарна физика и е математик и физик. И единственият в рода си по бащина линия, който не е доктор. „ Аз обаче чувствам в гените си този „ шепот “ на лекарската специалност – споделя Иво. – Винаги доста съм се интересувал от метода, по който действа тялото на клетъчно равнище, от физиологията. По-късно в университета демонстрирах интерес към биомеханиката – придвижването на човешкото тяло, науката на татко ми. “
От татко си, който преподава биомеханика и става ректор на НСА, Иво наследява любовта, отношението към спорта и разбирането, че зад един триумф се крият доста други фактори. Като дребен в кино „ Дружба “ (сега „ Одеон “) Иво гледа един доста остарял филм за харлемските баскетболисти – тима Harlem globetrotters („ Харлем глоубтротърс “). Пленен е от магията на тази игра, която в ръцете на умели баскетболисти се трансформира в танц. „ Започнах самичък да се изучавам “, споделя Иво. Подава му ръка Младен Младенов, преподавател в близкото до дома му.
127-мо учебно заведение – Меката на баскетбола
Младенов е легенда в българския баскетбол, основал поколения от елитни състезатели и татко на огромния Георги Младенов. По това време Иво учи в 133-то съветско учебно заведение и в свободното си време непрестанно е в двора на 127-мо.
След това тренира баскетбол в ЦСКА и приключва учителския и треньорски факултет на НСА с баскетбол. Първата му среща с публицистиката е във в. „ Старт “. Пише за американски спортове – баскетбол, американски футбол, бейзбол, националната хокейна лига. Първата си публикация взема решение да посвети на треньора Младенов. „ Тогава бях на 21, излязъл от казармата, некомпетентен и се притеснявах по какъв начин ще пиша за своя кумир.
След месец го видях на баскетболен мач и ми идеше да се скрия някъде, само че той ме откри и просто ме прегърна. Това беше неговият коментар за публикацията ми “, спомня си Иво.
„ През 1990 година не емигрирах, а отидох в Щатите да последвам “, прецизира той. След НСА Иво желае да направи магистратура в американски университет. Идеята му е да види това, за което е чел в книгите на обичаните си създатели Стайнбек, Керуак, Кен Киси… „ Исках просто да усетя Америка, да попия нейната просвета, език, комизъм, метод на живот, а след това да се върна и да пребивавам в България “, споделя Иво.
В Съединени американски щати обаче той се влюбва в американката Джейми
Женят се, след година им се ражда първото дете Алина, а през 2000 година – и наследник Емил. Междувременно Иво приключва спортна логика на психиката в университета в Канзас сити. А факултетът е в град Лоренс, на 20-ина километра от Канзас сити. Харесва му артистичният дух на града – „ един демократичен остров в океан от консерватизъм “. Днес Иво и фамилията му не престават да живеят в Лоренс.
В Щатите Иво разгласява публикации в най-големия вестник в района – „ Канзас Сити остарял “. „ Дадоха ми „ пожизнен “ блог във вестника, само че го изоставих заради липса на време “, споделя той.
Иво работи като маркетинг експерт, само че отново за хората, които постоянно са герои на негови очерци. Това е обществена организация, която оказва помощ на хора с увреждания.
Мисията му като маркетинг експерт е да популяризира посланието, че хората с увреждания могат да се осъществят като пълноценни персони. Отговаря и за дизайна и уеб дизайна в организацията. Вкъщи има телевизионно студио, в което прави документални филми от А до Я. Праща и репортажи за предаването „ 120 минути “ по bTV – негови забавни истории, които филмира.
След работа Иво тренира училищен тимове по европейски футбол. Започва още през 2003 година със напълно дребни деца – 4-5-6-годишни. Днес тренира два гимназиални тима – на девойки напролет и на момчета през есента. „ Тази есен момчетата се показаха ослепително, беше най-силният сезон в историята на учебното заведение “, споделя с неспокойствие Иво.
Никога не съм се чувствал бежанец
защото човек е там, където е сърцето му. Надявам се последните 20-ина години от живота ми да са в България. Трудно е да запазиш българското у децата си, когато майчиният им език е британски “, признава Иво. Всяко лято води за месец в България сина си Емил, който следва стопанска система.
Алина от време на време пропуща поради задължения в колежа си. Тя следва философия. „ Все отново съумях да ги направя и българи. Успях да ги науча да ценят нашата просвета, книжовност, саможертвата на българските мъченици, нашата история и покруса и триумфите на тази нация “, споделя с неспокойствие
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ