(Portrait of Children, 1893, by Berthe Morisot) Децата не се

(Portrait of Children, 1893, by Berthe Morisot)

Децата не се възпитават с непрекъснати похвали

Похвалата нанася щета на децата. Какво споделя словото Божие: „ Народе Мой! твоите вождове те вкарват в илюзия и са развалили пътя, по който вървиш. ” (Ис. 3:12). Този, който ни хвали, ни заблуждава и покварява пътищата на нашия живот. Колко мъдри са Божиите слова! Похвалата не приготвя децата за никаква компликация в живота и по тази причина когато пораснат, те са неприспособими, не намират пътя в живота и в последна сметка се провалят. Днес светът се поквари. На дребното дете приказват единствено похвални думи. Недейте – поучават – да му се карате, не му възразявайте, не го притискайте. Но то привиква по този начин и по тази причина при най-малкото усложнение не може да реагира вярно. Щом някой му възрази, то към този момент е сломено, в него няма решителност.

За неуспеха на децата в живота преди всичко са отговорни родителите, а по-късно учителите и преподавателите, тъй като те непрестанно ги хвалят, пълнят им главата с егоистични слова. Не ги превеждат към Божия Дух, а ги отчуждават от Църквата. Когато децата поотраснат малко и тръгнат на учебно заведение с този нарцисизъм, те се отдалечават от вярата и я презират, изоставят почитането на Бога, както и почитането на родителите и на всички останали. Те стават неукротими, жестоки и несъстрадателни. Не почитат нито вярата, нито Бога. Изпращаме не християни, а егоисти в живота.

Децата не се възпитават с непрекъснати похвали. Напротив, по този начин те стават егоисти и тщеславни. По-късно през целия си живот тези деца непрестанно ще желаят всички да ги хвалят, въпреки че по този метод ще ги лъжат. За страдание през днешния ден всички са се научили да лъжат, а тщеславни хора одобряват неистини, за тях това е душевна храна. „ Само ми го кажи, в случай че ще да е неистина, в случай че ще да е подигравка ” – по този начин приказват. Бог не желае това. Бог желае истината. За страдание, не всички схващат това и правят тъкмо противоположното.

Когато непрекъснато и неразумно хвалиш децата, тогава съперникът ги изкушава. В тях се задейства мелницата на егоизма и те, от дребни привикнали с похвалите от родители и учители, може би напредват в знанието, само че каква е изгодата от това? В живота ще бъдат егоисти, а не християни. Егоистите в никакъв случай не могат да бъдат християни. Те непрестанно желаят другите да ги хвалят, всички да ги обичат, всички да споделят положителни думи за тях, а това е нещо, което нашият Бог, нашата Църква, нашият Христос не желае.

Нашата религия не оправдава подобен метод на образование. Напротив, тя желае децата от дребни да учат истината. Христовата истина акцентира, че в случай че хвалиш един човек, тогава го правиш лакомец. Егоистът е комплициран и управителен от дяволът и злия дух. По този метод, като пораства с нарцисизъм, първото му работа е да отхвърли Бога, а като лакомец е и неприспособим за живота в обществото.

Трябва да казваш истината, с цел да може другият човек да я научи, другояче го утвърждаваш в неговото неведение. Когато кажеш на другия истината, той се ориентира, внимава, слуша другите, въздържа се. Така и на детето ще кажеш истината, ще му се скараш, с цел да осъзнае, че това, което прави, не е положително. Какво споделя премъдрият Соломон: „ Който жали пръчката си, ненавижда сина си; а който го обича, санкционира го от детинство ” (Притч. Сол. 13:25). Но това не значи, че би трябвало да го биеш с сопа. Тогава излизаме от границите и се получава противоположното на това, което желаем.

Чрез похвалите от дребни водим децата към егоизма. Може и да се подиграваш на егоиста, стига да му казваш, че е добър, стига да надуваш неговото его. И тогава той ще ти каже: „ А, този, който ме хвали, той е добър ”. Но това не е вярно. Тъй като човек пораства с егоизма, вътре в него се получават обърквания. Той страда, не знае какво да прави. Егоизмът е причина за нравствен ужас. И самите психиатри, в случай че проучат този въпрос, ще открият, че егоистът е болен човек.

Никога не би трябвало да хвалим нашите ближни и да ги ласкаем, а да ги водим към примирение и Божия обич. Но и ние самите не би трябвало да желаеме от тях да ни обичат, като ги хвалим. Трябва да се учим да обичаме, а не да желаеме да ни обичат. Трябва всички да обичаме и да вършим колкото се може по-големи жертви за всички братя в Христос по несебичен метод, без да чакаме похвали и обич от тях. Те ще постъпят по отношение на нас по този начин, както Бог ги научи. Ако и те са християни, ще популяризират Бога, че сме се срещнали и че сме им помогнали или сме ги упътили с добра дума.

Насочвайте в тази посока децата в учебно заведение. Това е истината. В противоположен случай те стават непригодни. Не знаят какво вършат, нито къде отиват, а причина за това сме ние, които сме ги създали такива. Не сме ги довели до истината, не сме ги учили на примирение, нито на Божията обич. Направили сме ги егоисти и ето в този момент резултатът!

Обаче има и деца, които идват от смирени родители, които от дребни им приказват за Бога и за светото примирение. Тези деца не основават проблеми на своите ближни. Не се гневят, когато им показват грешките, а се пробват да се поправят, като се молят на Бога да им помогне да не бъдат егоисти.

Какво да ви кажа? Като дете отидох на Света Гора при доста свети старци. Те в никакъв случай не ми споделиха: „ Браво. ” Винаги ме поучаваха да обичам Бога и постоянно да бъда преклонен, молитвено да приканвам Бога да укрепи моята душа и мощно да Го обичам. Нито знаех това „ Браво! ”, нито в миналото съм го търсил. Напротив, притеснявах се, в случай че старците не ми се караха. Тогава си споделях: „ Прости ме, Боже, не съм намерил положителни старци! ” Исках да ми се карат, да ме смъмрят, да се отнасят строго с мене. Ако някой чуе това, което в този момент ви споделям, какво ли ще каже? Ще се учуди и ще отхвърли моите думи. Но въпреки всичко това, което ви споделям, е правилно, смирено, напълно.

Дори моите родители в никакъв случай не ми споделиха: „ Браво! ”, нито съм желаел да го чуя от тях. Затова всичко което вършех, го вършех несебично. Сега, когато хората ме хвалят, се усещам доста неприятно. Какво да ви кажа… стачкувам в себе си, когато другите ми споделят „ Браво! ” Но фактът, че се научих на примирение, не ми навреди. А за какво в този момент не желая да ме хвалят? Защото зная, че похвалата остава индивида празен и изгонва Божията берекет. А Божията берекет идва единствено със светото примирение. Смиреният човек е идеален човек.

Не са ли хубави тези неща? Не са ли истина? Ако кажеш тези неща на някого, той ще ти отвърне: „ Какво приказваш, дребосъче! Ако не хвалиш детето, то няма да може да учи, нито да реализира нещо ”. Но това се случва, тъй като ние сме такива и вършим децата такива като нас. С други думи, отклонили сме се от истината. Егоизмът е извадил индивида от парадайса, той е огромно зло. Първите хора, Адам и Ева, били простодушни и смирени. Затова те живели в парадайса. В тях нямало нарцисизъм. Но са се отличавали, както се споделя на богословски език, с първосъздадената Красота. Когато споделяме „ първосъздадена ”, имаме поради плодородните блага, които Бог е дал на индивида първоначално, когато го е сътворил – живота, безсмъртието, съвестта, свободата, любовта, смирението и така нататък По-късно дяволът посредством похвалата съумял да ги заблуди. Те се изпълнили с нарцисизъм. Смирението е естествено положение на индивида по този начин, както е основан от Бога, а егоизмът е нещо неестествено, той е болест, той е неестествен.

И така, когато посредством похвалите сътворяваме това „ свръх-аз (суперего) ” в детето, тогава надуваме неговия нарцисизъм и му нанасяме огромна щета. Правим ги по-уязвим за дяволските примки. Като го възпитаваме по този метод, го отдалечаваме от всички полезностите в живота. Не считате ли че това е повода, заради която децата пропадат, а хората стават бунтовници. Причината е егоизмът, който родителите от дребни са насадили в децата.

Дяволът е огромен лакомец, огромен луцифер. В това положение ние претърпяваме луцифер в нас, претърпяваме дявола. Не претърпяваме смирението. Смирението е от Бога. То е належащо нещо за човешката душа. То е нещо органично и когато липсва, като че ли липсва сърцето от организма. Сърцето дава живот на организма, а смирението дава живот на душата. Като робува на егоизма, човек застава на страната на злия дух, т.е. развива се с злия дух, а не с положителното.

Това е съумял да реализира дяволът. Направил е земята лабиринт, с цел да не можем да живеем в единодушие между тях. Какво е това, което се е случило с нас, а не го разбираме? Виждате ли по какъв начин сме се заблудили? Допуснахме нашата земя и нашата ера да станат същинска психиатрия! При това не разбираме къде е виновността. Всички се чудим: „ Какво стана с нас, накъде вървим, за какво децата хванаха пътищата, тъй като напуснаха дома, за какво се отхвърлиха от живота, за какво зарязаха своето обучение, за какво се случва всичко това?

Дяволът е съумял да направи себе си неосезаем, като че ли не съществува. Той предиздвикал хората да употребяват други имена за неговите каузи, вместо да загатват самия него. Когато някой човек страда душевно, лекарите, изключително психолози постоянно споделят: „ Ах, имаш невроза! Ах, имаш стрес! ” и други сходни. Те не одобряват, че дяволът предизвиква и възбужда егоизма в индивида. Дяволът обаче съществува. Той е дух на злобата. Ако кажем, че той не съществува, тогава все едно отхвърляме Евангелието, което приказва за него. Той е нашият зложелател, душманинът на нашия живот: съперник на Христос, който се назовава безбожник. Христос пристигна на земята, с цел да ни освободи от дявола и да ни подари спасението.

Заключението, което следва, е, че би трябвало да учим децата да живеят смирено и простодушно, а не да търсят похвалите и възклицанието „ отлично ”. Трябва да ги учим, че съществува примирение, което е здравето на живота.

Манталитетът, който господства в актуалното общество, предизвиква зло на децата. Съвременното общество има друга логика на психиката, друга педагогика, която е насочена към деца на атеисти. Този нрав води до разхайтеност. Сами виждате какви са последствията за децата и младите. Днес младите крещят – споделят ни: „ Трябва да ни разберете! ” Ние обаче, не би трябвало да вървим в тяхната посока. Напротив, би трябвало да се молим за тях, да приказваме това, което е вярно, като ние самите го живеем, проповядваме го, само че без да се приспособяваме към техния дух. Не би трябвало да разрешаваме да се срине величието на нашата религия! За да им помогнем, не е нужно да придобиваме техния нрав. Трябва да бъдем това, което сме, и да проповядваме истината и светлината.

Децата ще научат най-вече от светите отци. Учението на светите отци ще помогне на нашите да научат за изповедта, за пристрастеностите, за злите каузи, за това по какъв начин светците са победили своето зло аз. А ние ще се молим Бог да се всели в тях.

От беседата на преп. Порфирий Кавсокаливит „ За възпитанието на децата “ (трета част), превод: Константин Константинов Източник: 
Картина: Portrait of Children, 1893, by Berthe Morisot; chinaoilpaintinggallery