Невероятната любовна история на Марин от Оряхово и Сун от Китай
Попаднахме на една красива история във Фейсбук и взехме решение да ви я разкажем, тъй като за любовта би трябвало да се приказва! (бел.ред.)
Момче от Оряхово среща пекинска принцеса и се женят с благословията на Мао Ако в Китай. Това е модерна приказка за любовта, в която влюбените се борят с дракони, преброждат планини и гори, побеждават огъня и водата, с цел да възкръсне любовта им в нещо чисто и красиво, то това е приказката за Марин - Ван Ман и Сун. Днес тя е същинска легенда. Дори има музей за тяхната история.
Марин - сираче, с още четирима братя, е осиновен от многодетно семейство в Оряхово. Има смелостта да кандидатства в непрестъпната Художествена академия и да влезе да учи за художник. Това се случва през 50-те години на предишния век, комунизмът в България е победил, а след Съюз на съветските социалистически републики и ние признаваме, че и в Китайската национална република е спечелил. Отношенията сред страните стават другарски, топли. Следва замяна на студенти.
През 1952 година младият Върбанов - бъдещият прочут занаятчия на гоблена, направил гражданска война в това изкуство, научава за опцията да замине за Пекин. Кандидатства и се оказва единственият запалянко. Решението да тръгне предопределя живота му. Години по-късно синът му, Феникс, ще си спомни, че татко му му е разказвал по какъв начин има вяра в прераждането, тъй като, когато попада в град Хан Джоу, има възприятието, че се е разхождал из него. Днес там има академия на името на Върбанов. Прераждане... Дори са му викали Китайчето.
Пекин си е Пекин без значение от комунистическите гарнитури и лозунги - имперски, възвишен. Гостенинът би трябвало първо да научи китайски. Оказва се надарен - до края на живота си Върбанов приказва превъзходен китайски. Но среща в коридорите на Пекинската художествена академия младата Сун - изящна като статуетка, фина и изискана. Тя, отличничката, ще му оказва помощ да учи езика. Влюбва се незабавно, само че за какво тя обиква слабичкия българин с мустаците и буйната къдрава коса... Чар, магия? Сун в никакъв случай не разкрива тази тайнственост.
Това се оказва греховна връзка! Татко Иван от Оряхово е дърводелец, мама Тота - стопанка. Сун е наречена на името на остаряла хилядолетна китайста династия. Презимето ѝ Хуай Куей значи красиво уханно цвете. Баща ѝ е професор по старокитайски в Пекинския университет. Майка ѝ преподава там британски. И в цялата тази аристократична фамилия, която си знае корените от епохи - влиза наш Марин! От Оряхово. При всичките тези китайски обичаи. При всичките тези нрави от династията Мин! Любов! Срещите на влюбените са съвсем невъзможни. Ако тя е с една плитка, преметната през рамото - невероятно е да се срещнат даже за малко. Ако е спуснала и двете - даже биха имали късмет да си разменят целувка в мрака под вишната. Когато схващат за любовта сред студентите, в пекинската академия викат Марин и го предизвестяват да стои на разстояние от това момиче. Професорите стават резервирани и към Сун. Смятат връзката й с чужденец за национално изменничество.
Фейсбук
Сун постоянно заплита двете плитки, има доста целувки, до момента в който най-после не съумява да убеди мама и баща професори, че Марин е от родословие - български оряховски принц! А те двамата, бидейки в интелектуалните среди, в които българската литература към този момент е на респект, с помощта на топлите комунистически връзки и познавайки творчеството на Иван Вазов, знаели, че българите ядат доста чесън, доста люти чушки и носят ками, затъкнати в пояса... Представяте ли си по какъв начин са посрещнали възможния си предстоящ шурей... Но шокът на достолепната и монументална баба Тота - майката на Марин, при срещата със снахата е още по-голям... За това - по-късно.
Марин и Сун поддържат връзка като незаконни. Разменят си любовни писма, сложени в кухо дърво. Днес тези писма са част от легендата за тях и са изкупени от специфична фондация, отдадена на тяхната история. Възможно ли е да узаконят връзката си? Просто в българо-китайските взаимоотношения няма подобен случай и по тази причина няма и правни правила по какъв начин да се реши. Оказва се, че Марин и Сун слагат казус, стигнал до самия Мао. Сун е осведомена с традициите и тежката администрация в страната си. Пише десетки писма до всевъзможни инстанции. Положението наподобява съвсем безнадеждно, до момента в който едно писмо не стига до бюрото на дясната ръка на Мао Дзедун Джоу Енлай. И той го резюлира с “да”! Нека се вземат!
Години по-късно, когато Сун е към този момент известна бизнес дама, наложила марката “Пиер Карден” в Китай, в офиса ѝ няма дипломи на стената, само че това рамкирано писмо на Джоу Енлай е окачено на видно място. Защото той измолва благословията на самия Мао поради тях. Марин и Сун се връщат в България, без да подозират, че години наред няма да имат път обратно зад стената. В Китай към този момент се усеща сянката на Големия скок. Професорското семейство е най-застрашено от “превъзпитание” на оризовите полета. Ще се окаже, че Сун няма да знае нищо нито за родителите си, нито за братята си над 15 години... Всички са пръснати из цялата страна, избиват от главите им буржоазните предубеждения с интензивен труд.
Любовта сред Сун и Марин е легенда в Китай. Момчето от Оряхово среща пекинска принцеса и се женят с благословията на...
Публикувахте от Miroslav Dimitrov в Вторник, 25 септември 2018 година
Но на двамата млади и в България не им е по-лесно. Марин продължава образованието си в Националната художествена академия. Наемите в столицата са непостижими. Накрая се снабдяват със стаичка на тавана на постройката на академията. Цената да не заплащат, е Сун да мие чинии в студентския стол. Тя, пекинската аристократка, търка мазните тенджери, до момента в който състудентките ѝ си мият четките, с които са живописвали. Не се оплаква, сапунисва и плакне... Марин и Сун към този момент са родители на Боряна. През 1962 година се ражда Феникс - безусловно в Академията, там му е хвърлен пъпът. Името му дава татко му - вярвал, че човек се възражда, а с него и цялата природа. Мама Сун е уверена, че след появяването на синчето всичко им потегля на добре. Марин получава ателие, тя рисува портрети на български интелектуалци. (Семейството пази портрет на Невена Коканова - б.а.). Намират дом на ул. “Оборище” (първо под наем), който става кей на цялата тогавашна интелигенция.
А къде е тогава дребният Феникс? При цялата претовареност на мама и баща той намира топлата прегръдка на баба Тота в Оряхово. Там прекарва летата си: “Боб -картофи, катрофи - боб”, редувахме ги, само че беше толкоз вкусно и прелестно моето детство, спомня си той, в този момент изкушен от вкуснотиите на Париж. Легенди се разказвали по какъв начин баба Тота посрещнала снахата китайка. В нейните очи била кльощава, недохранена. “Мале, сине! Що си ми довел? Какво е това извънземно? Хилаво, слабичко! Дай да го охраним”, рекла 100-килограмовата достолепна стопанка на дома. Всички постоянно са викали на брачната половинка на Марин Върбанов Сунчето, само че баба Тота ѝ викала Анка - тя си знае за какво. Както и надали е подозирала, че на сина ѝ в отдалечен Китай са му дали името Ван Ман - смисъла му е “десет хиляди години”, а признакът - знакът за безкрайността.
“Тази огромна обич на майка и баща, която в действителност е срутила стени от предубеждения, преодоляла е вековните обичаи на две култури, на процедура е проправила пътя на браковете на китайци с чужденци, на които прочее и през днешния ден не се гледа с положителни очи. А представяте ли си тогава... Това трансформира тяхната любовна история в легенда”, уверен е синът им Феникс. Марин тъче своите гоблени, Сун е неговата муза, а тя бързо става и център на софийската бохема. В дома им на ул. “Оборище” се събират другари и необятно отваря порти “първият китайски ресторант”, майтапят се тогава. Сун е превъзходна готвачка. От китайското посолство ѝ прошепват понякога вести, че околните ѝ са добре, а от време на време я доставят със соев сос и други типични деликатеси. А Сун изкушава с тези екзотични гозби гостите си от столичния хайлайф. Пиле в сладко-кисел сос, зеленчуци гуан дон, спагети “Би хун”... - всичко е поднесено превъзходно приготвено. Разговорът се поддържа от домакинята на отличен български. Тя владее още британски и френски.
Марин Върбанов основава специалността “Текстил” в Художествената академия, а по-късно гобленната секция в Университета Ню Сауд, Сидни, Австралия. С новата компетентност, открита в Академията, Марин Върбанов изважда гоблена и стенния килим от стаята за посетители и ги трансформира в скъпо приложно изкуство, което украсява доста интернационалните зали, галерии, изложения. Нашият създател не е просто видян, неговият гений е толкоз ослепителен, че той печели редица награди.
Фейсбук
Феникс отрасва в скута на Дечко Узунов, спомняйки си неговите занимателни разкази за софийската бохема. Заедно с това и двамата му родители са работохолици. Денонощно са кой пред стана, кой пред статива с платното. През 1974 година китайци, пръснати по света, са поканени да посетят родината. Тогава Сун се връща с дребния Феникс и сестра му Боряна при роднините си. Едва съумели да ги съберат. Когато Сун застава на вратата, не я познават... Следват безкрайни сълзи и след това доста наслада от срещата.
Но въртенето към тигана уок не е призванието на китайската принцеса. С умела ръка Сун движи делата на Марин Върбанов с все по-популярните му гоблени, а маестрото към този момент има своя ателие, където опитни майсторки претворяват в материал концепциите за неговите гоблени. Има покана да отвори ателие в Париж, да преподава. Прави го. И в един прекрасен миг в изложбата му в Париж идва великият моделиер Пиер Карден. Влюбен е в гоблените, посредством които Върбанов нарушава всички правила на това изкуство - прави го обемно, влага всевъзможни странни материали - също като Карден, трансформира го в текстилна пластика, и си споделя: “аха, това е то”. (По-късно Върбанов преплита и опъва особено тъкани ластици в големи пространства и с това се равнява с Кристо Явашев, уверени са критиците. Завистници крият тези обстоятелства. Двамата художници са били близки, а Феникс през вчерашния ден имаше среща със Стефан - брата на Явашев, който живее в София - б.а.).
Едно не може да се отхвърли на Карден - с изключение на талантлив моделиер има и нюх за хора. Кани Върбанов да направи галерия в Ню Йорк, където има изложба, само че дружно с това “съблазнява” и жена му. Вече е пробил в Япония, само че Китай е за него непозната територия. Не познава традициите, разпоредбите. А Сун ги знае, Карден е марка, тя се изкушава да го показва. И подписва контракта с дявола - става мадам Сун! Ако в този момент този непокътнат знак може да се види в милиардната страна с благоприятни условия за милиардни вложения, то е с помощта на Сун. Казвал ли ѝ е в миналото Карден “благодаря”? Тя 25 години пробива там за него. Прави го император на модата в Изтока, там, където никой различен западен дизайнер не е пробил. Защото знае по какъв начин да направи мост сред Изтока и Запада.
Edna предлага Любимият серум за мигли на Меган Маркъл ще разкраси и твоите мигли
Именно това “надушва” хитрецът Карден и залага на Сун. Тя му отваря от негово име и най-представителния ресторант - копие на френския “Максим”! Но да забравим марката - Сун в действителност срутва Китайската стена за западната просвета. Така, както преди години е сринала предразсъдъците поради огромната си българска обич. Изящната дама е най-хубавият модел на Карден. Отлично ѝ стоят елегантните му костюми. Позира с Ален Делон. Но не се влюбва в него, а остава влюбена и вярна на Марин. Дори има принос към кино лентата на Бертолучи “Последният император”.
Феникс прекарва летата си в Оряхово, само че мама и баща го водят в Париж, където Марин Върбанов получава опция да направи ателие за модерни гоблени. Момчето е 14-годишно, българо-китайче, не знае и дума френски Записват го в колеж, само че е уединен. Така в тази самотност открива изкуството на Дали, на импресионистите, на Маргит... И стартира да рисува. Но кръвта вода не става - влече го черно-бялата рисунка с туш, магията на хартията, която попива черното и то става картина. Често се сеща за България, през лятото бърза при приятелите си от квартала към “Докторската градина”. Не всеки има шанса Стоимен Стоилов да е негов преподавател в графиката, само че той - да.
Феникс приключва образованието си в Париж, а в същото време Сун, благородарение на връзките си с Карден, и на татко му - с помощта на истинското си изкуство, към този момент са се открили в Пекин. Върбанов прави школа за гоблени и трансформира тяхното произвеждане в промишленост - по този начин нужна за младата страна. През няколко години Марин и Сун бързо угасват - и двамата от рак на белите дробове. Той е едвам на 57 години, тя на 69.
“И двамата имаха нелек живот. На Марин не вървеше безоблачно пътят в изкуството, който беше прогресивен от всяка позиция. Той имаше огромни проблеми, споделял е с другари, само че дискретно, което правеше болката още по-осезаема. Сун също нямаше доста мотиви за жизненост. В Китай се вихреше културната гражданска война, тя не знаеше безусловно нищо за своите родители. Когато с Рангел Вълчанов и с нея бяхме при Ванга, тя чу за първи път, че те са живи и здрави. Двамата остават вечно в нас, внедрени духовно”, споделя близката им другарка, известната преводачка и издателка проф. Вера Ганчева.
Феникс остава във Франция, където има отлична кариера като художник. Женен е за французойка, също художничка - графичка. Имат двама синове. Сестра му Боряна живее в Пекин и е пазител на паметта на фамилията. Тя е виновна да се запазят както любовните писма сред Сун и Марин, които са оставяни в кухото дърво, а в този момент те са изплатени от музея “М+” в Хонгконг, по този начин и за картините на тяхната майка, и гоблените на татко им, които без особено предпазване биха се разпаднали.
В този музей се пазят и 100 костюма с марка “Пиер Карден” от 80-те и 90-те години, които Сун е носила при налагането на марката в Китай и които през днешния ден имат изключителна полезност за историята на модата и висока цена. Те също са предоставени от фамилията. Към тях има и аксесоари. Благодарение на Сун там е цялата история на марката при нейния пробив зад Великата стена. А той би бил неосъществим без нейната връзка сред източната сензитивност и западната бизнес хватка. Сун я няма. Карден е още жив и може да си спомни нейния принос. Не е за удивление, че има подобен интерес към Марин Върбанов и Сун Куей в Китай. Те в действителност са легенда!
Момче от Оряхово среща пекинска принцеса и се женят с благословията на Мао Ако в Китай. Това е модерна приказка за любовта, в която влюбените се борят с дракони, преброждат планини и гори, побеждават огъня и водата, с цел да възкръсне любовта им в нещо чисто и красиво, то това е приказката за Марин - Ван Ман и Сун. Днес тя е същинска легенда. Дори има музей за тяхната история.
Марин - сираче, с още четирима братя, е осиновен от многодетно семейство в Оряхово. Има смелостта да кандидатства в непрестъпната Художествена академия и да влезе да учи за художник. Това се случва през 50-те години на предишния век, комунизмът в България е победил, а след Съюз на съветските социалистически републики и ние признаваме, че и в Китайската национална република е спечелил. Отношенията сред страните стават другарски, топли. Следва замяна на студенти.
През 1952 година младият Върбанов - бъдещият прочут занаятчия на гоблена, направил гражданска война в това изкуство, научава за опцията да замине за Пекин. Кандидатства и се оказва единственият запалянко. Решението да тръгне предопределя живота му. Години по-късно синът му, Феникс, ще си спомни, че татко му му е разказвал по какъв начин има вяра в прераждането, тъй като, когато попада в град Хан Джоу, има възприятието, че се е разхождал из него. Днес там има академия на името на Върбанов. Прераждане... Дори са му викали Китайчето.
Пекин си е Пекин без значение от комунистическите гарнитури и лозунги - имперски, възвишен. Гостенинът би трябвало първо да научи китайски. Оказва се надарен - до края на живота си Върбанов приказва превъзходен китайски. Но среща в коридорите на Пекинската художествена академия младата Сун - изящна като статуетка, фина и изискана. Тя, отличничката, ще му оказва помощ да учи езика. Влюбва се незабавно, само че за какво тя обиква слабичкия българин с мустаците и буйната къдрава коса... Чар, магия? Сун в никакъв случай не разкрива тази тайнственост.
Това се оказва греховна връзка! Татко Иван от Оряхово е дърводелец, мама Тота - стопанка. Сун е наречена на името на остаряла хилядолетна китайста династия. Презимето ѝ Хуай Куей значи красиво уханно цвете. Баща ѝ е професор по старокитайски в Пекинския университет. Майка ѝ преподава там британски. И в цялата тази аристократична фамилия, която си знае корените от епохи - влиза наш Марин! От Оряхово. При всичките тези китайски обичаи. При всичките тези нрави от династията Мин! Любов! Срещите на влюбените са съвсем невъзможни. Ако тя е с една плитка, преметната през рамото - невероятно е да се срещнат даже за малко. Ако е спуснала и двете - даже биха имали късмет да си разменят целувка в мрака под вишната. Когато схващат за любовта сред студентите, в пекинската академия викат Марин и го предизвестяват да стои на разстояние от това момиче. Професорите стават резервирани и към Сун. Смятат връзката й с чужденец за национално изменничество.
Фейсбук Сун постоянно заплита двете плитки, има доста целувки, до момента в който най-после не съумява да убеди мама и баща професори, че Марин е от родословие - български оряховски принц! А те двамата, бидейки в интелектуалните среди, в които българската литература към този момент е на респект, с помощта на топлите комунистически връзки и познавайки творчеството на Иван Вазов, знаели, че българите ядат доста чесън, доста люти чушки и носят ками, затъкнати в пояса... Представяте ли си по какъв начин са посрещнали възможния си предстоящ шурей... Но шокът на достолепната и монументална баба Тота - майката на Марин, при срещата със снахата е още по-голям... За това - по-късно.
Марин и Сун поддържат връзка като незаконни. Разменят си любовни писма, сложени в кухо дърво. Днес тези писма са част от легендата за тях и са изкупени от специфична фондация, отдадена на тяхната история. Възможно ли е да узаконят връзката си? Просто в българо-китайските взаимоотношения няма подобен случай и по тази причина няма и правни правила по какъв начин да се реши. Оказва се, че Марин и Сун слагат казус, стигнал до самия Мао. Сун е осведомена с традициите и тежката администрация в страната си. Пише десетки писма до всевъзможни инстанции. Положението наподобява съвсем безнадеждно, до момента в който едно писмо не стига до бюрото на дясната ръка на Мао Дзедун Джоу Енлай. И той го резюлира с “да”! Нека се вземат!
Години по-късно, когато Сун е към този момент известна бизнес дама, наложила марката “Пиер Карден” в Китай, в офиса ѝ няма дипломи на стената, само че това рамкирано писмо на Джоу Енлай е окачено на видно място. Защото той измолва благословията на самия Мао поради тях. Марин и Сун се връщат в България, без да подозират, че години наред няма да имат път обратно зад стената. В Китай към този момент се усеща сянката на Големия скок. Професорското семейство е най-застрашено от “превъзпитание” на оризовите полета. Ще се окаже, че Сун няма да знае нищо нито за родителите си, нито за братята си над 15 години... Всички са пръснати из цялата страна, избиват от главите им буржоазните предубеждения с интензивен труд.
Любовта сред Сун и Марин е легенда в Китай. Момчето от Оряхово среща пекинска принцеса и се женят с благословията на...
Публикувахте от Miroslav Dimitrov в Вторник, 25 септември 2018 година
Но на двамата млади и в България не им е по-лесно. Марин продължава образованието си в Националната художествена академия. Наемите в столицата са непостижими. Накрая се снабдяват със стаичка на тавана на постройката на академията. Цената да не заплащат, е Сун да мие чинии в студентския стол. Тя, пекинската аристократка, търка мазните тенджери, до момента в който състудентките ѝ си мият четките, с които са живописвали. Не се оплаква, сапунисва и плакне... Марин и Сун към този момент са родители на Боряна. През 1962 година се ражда Феникс - безусловно в Академията, там му е хвърлен пъпът. Името му дава татко му - вярвал, че човек се възражда, а с него и цялата природа. Мама Сун е уверена, че след появяването на синчето всичко им потегля на добре. Марин получава ателие, тя рисува портрети на български интелектуалци. (Семейството пази портрет на Невена Коканова - б.а.). Намират дом на ул. “Оборище” (първо под наем), който става кей на цялата тогавашна интелигенция.
А къде е тогава дребният Феникс? При цялата претовареност на мама и баща той намира топлата прегръдка на баба Тота в Оряхово. Там прекарва летата си: “Боб -картофи, катрофи - боб”, редувахме ги, само че беше толкоз вкусно и прелестно моето детство, спомня си той, в този момент изкушен от вкуснотиите на Париж. Легенди се разказвали по какъв начин баба Тота посрещнала снахата китайка. В нейните очи била кльощава, недохранена. “Мале, сине! Що си ми довел? Какво е това извънземно? Хилаво, слабичко! Дай да го охраним”, рекла 100-килограмовата достолепна стопанка на дома. Всички постоянно са викали на брачната половинка на Марин Върбанов Сунчето, само че баба Тота ѝ викала Анка - тя си знае за какво. Както и надали е подозирала, че на сина ѝ в отдалечен Китай са му дали името Ван Ман - смисъла му е “десет хиляди години”, а признакът - знакът за безкрайността.
“Тази огромна обич на майка и баща, която в действителност е срутила стени от предубеждения, преодоляла е вековните обичаи на две култури, на процедура е проправила пътя на браковете на китайци с чужденци, на които прочее и през днешния ден не се гледа с положителни очи. А представяте ли си тогава... Това трансформира тяхната любовна история в легенда”, уверен е синът им Феникс. Марин тъче своите гоблени, Сун е неговата муза, а тя бързо става и център на софийската бохема. В дома им на ул. “Оборище” се събират другари и необятно отваря порти “първият китайски ресторант”, майтапят се тогава. Сун е превъзходна готвачка. От китайското посолство ѝ прошепват понякога вести, че околните ѝ са добре, а от време на време я доставят със соев сос и други типични деликатеси. А Сун изкушава с тези екзотични гозби гостите си от столичния хайлайф. Пиле в сладко-кисел сос, зеленчуци гуан дон, спагети “Би хун”... - всичко е поднесено превъзходно приготвено. Разговорът се поддържа от домакинята на отличен български. Тя владее още британски и френски.
Марин Върбанов основава специалността “Текстил” в Художествената академия, а по-късно гобленната секция в Университета Ню Сауд, Сидни, Австралия. С новата компетентност, открита в Академията, Марин Върбанов изважда гоблена и стенния килим от стаята за посетители и ги трансформира в скъпо приложно изкуство, което украсява доста интернационалните зали, галерии, изложения. Нашият създател не е просто видян, неговият гений е толкоз ослепителен, че той печели редица награди.
Фейсбук Феникс отрасва в скута на Дечко Узунов, спомняйки си неговите занимателни разкази за софийската бохема. Заедно с това и двамата му родители са работохолици. Денонощно са кой пред стана, кой пред статива с платното. През 1974 година китайци, пръснати по света, са поканени да посетят родината. Тогава Сун се връща с дребния Феникс и сестра му Боряна при роднините си. Едва съумели да ги съберат. Когато Сун застава на вратата, не я познават... Следват безкрайни сълзи и след това доста наслада от срещата.
Но въртенето към тигана уок не е призванието на китайската принцеса. С умела ръка Сун движи делата на Марин Върбанов с все по-популярните му гоблени, а маестрото към този момент има своя ателие, където опитни майсторки претворяват в материал концепциите за неговите гоблени. Има покана да отвори ателие в Париж, да преподава. Прави го. И в един прекрасен миг в изложбата му в Париж идва великият моделиер Пиер Карден. Влюбен е в гоблените, посредством които Върбанов нарушава всички правила на това изкуство - прави го обемно, влага всевъзможни странни материали - също като Карден, трансформира го в текстилна пластика, и си споделя: “аха, това е то”. (По-късно Върбанов преплита и опъва особено тъкани ластици в големи пространства и с това се равнява с Кристо Явашев, уверени са критиците. Завистници крият тези обстоятелства. Двамата художници са били близки, а Феникс през вчерашния ден имаше среща със Стефан - брата на Явашев, който живее в София - б.а.).
Едно не може да се отхвърли на Карден - с изключение на талантлив моделиер има и нюх за хора. Кани Върбанов да направи галерия в Ню Йорк, където има изложба, само че дружно с това “съблазнява” и жена му. Вече е пробил в Япония, само че Китай е за него непозната територия. Не познава традициите, разпоредбите. А Сун ги знае, Карден е марка, тя се изкушава да го показва. И подписва контракта с дявола - става мадам Сун! Ако в този момент този непокътнат знак може да се види в милиардната страна с благоприятни условия за милиардни вложения, то е с помощта на Сун. Казвал ли ѝ е в миналото Карден “благодаря”? Тя 25 години пробива там за него. Прави го император на модата в Изтока, там, където никой различен западен дизайнер не е пробил. Защото знае по какъв начин да направи мост сред Изтока и Запада.
Edna предлага Любимият серум за мигли на Меган Маркъл ще разкраси и твоите мигли Именно това “надушва” хитрецът Карден и залага на Сун. Тя му отваря от негово име и най-представителния ресторант - копие на френския “Максим”! Но да забравим марката - Сун в действителност срутва Китайската стена за западната просвета. Така, както преди години е сринала предразсъдъците поради огромната си българска обич. Изящната дама е най-хубавият модел на Карден. Отлично ѝ стоят елегантните му костюми. Позира с Ален Делон. Но не се влюбва в него, а остава влюбена и вярна на Марин. Дори има принос към кино лентата на Бертолучи “Последният император”.
Феникс прекарва летата си в Оряхово, само че мама и баща го водят в Париж, където Марин Върбанов получава опция да направи ателие за модерни гоблени. Момчето е 14-годишно, българо-китайче, не знае и дума френски Записват го в колеж, само че е уединен. Така в тази самотност открива изкуството на Дали, на импресионистите, на Маргит... И стартира да рисува. Но кръвта вода не става - влече го черно-бялата рисунка с туш, магията на хартията, която попива черното и то става картина. Често се сеща за България, през лятото бърза при приятелите си от квартала към “Докторската градина”. Не всеки има шанса Стоимен Стоилов да е негов преподавател в графиката, само че той - да.
Феникс приключва образованието си в Париж, а в същото време Сун, благородарение на връзките си с Карден, и на татко му - с помощта на истинското си изкуство, към този момент са се открили в Пекин. Върбанов прави школа за гоблени и трансформира тяхното произвеждане в промишленост - по този начин нужна за младата страна. През няколко години Марин и Сун бързо угасват - и двамата от рак на белите дробове. Той е едвам на 57 години, тя на 69.
“И двамата имаха нелек живот. На Марин не вървеше безоблачно пътят в изкуството, който беше прогресивен от всяка позиция. Той имаше огромни проблеми, споделял е с другари, само че дискретно, което правеше болката още по-осезаема. Сун също нямаше доста мотиви за жизненост. В Китай се вихреше културната гражданска война, тя не знаеше безусловно нищо за своите родители. Когато с Рангел Вълчанов и с нея бяхме при Ванга, тя чу за първи път, че те са живи и здрави. Двамата остават вечно в нас, внедрени духовно”, споделя близката им другарка, известната преводачка и издателка проф. Вера Ганчева.
Феникс остава във Франция, където има отлична кариера като художник. Женен е за французойка, също художничка - графичка. Имат двама синове. Сестра му Боряна живее в Пекин и е пазител на паметта на фамилията. Тя е виновна да се запазят както любовните писма сред Сун и Марин, които са оставяни в кухото дърво, а в този момент те са изплатени от музея “М+” в Хонгконг, по този начин и за картините на тяхната майка, и гоблените на татко им, които без особено предпазване биха се разпаднали.
В този музей се пазят и 100 костюма с марка “Пиер Карден” от 80-те и 90-те години, които Сун е носила при налагането на марката в Китай и които през днешния ден имат изключителна полезност за историята на модата и висока цена. Те също са предоставени от фамилията. Към тях има и аксесоари. Благодарение на Сун там е цялата история на марката при нейния пробив зад Великата стена. А той би бил неосъществим без нейната връзка сред източната сензитивност и западната бизнес хватка. Сун я няма. Карден е още жив и може да си спомни нейния принос. Не е за удивление, че има подобен интерес към Марин Върбанов и Сун Куей в Китай. Те в действителност са легенда!
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ