Любовните романи на живота: Красивата история на Ботев и Венета
Понякога животът написа най-хубавите любовни романи, където красивото и трагичното се срещат, с цел да основат история, която се помни през вековете. Любовта на българския бунтовник Христо Ботев и брачната половинка му Венета е точно такава. Макар и откровени и дълбоки, на връзките им не се гледало с положително око през цялото време. А след бурята на хорското мнение, добре знаем, че идва и бурята на революционното дело на Ботев, което поставя завършек на живота му прекомерно рано.
можете да откриете кино лентата " Ботев ", който ще ви потопи в живота и великия героизъм на една от най-изявените персони в българската история. Лентата ще ви позвили да наблюдавате някои от най-трудните избори, които революционерът е взимал. Преди всичко за него е Родината. Затова с шепа млади революционери се събират в Гюргево и сформират проект за освобождението на поробена България. Христо Ботев захвърля перото и повежда двеста юнаци на помощ на своите въстанали братя.
А някъде в България го чака тя - любовта му, с дребното им дете на ръце...
За Ботев любовта стартира да носи името Венета няколко години по-рано.
На 26 юни 1875 година той написа на приятеля си Иван Драсов, с което му изяснява за какво не е дал отговор на четири негови писма:
Сичко се беше струпало на моята глава: и процеси, и фамилни несгоди, и кавги с доброжелатели, и хайдутлук, и битка за печатницата, и вървене по всички страни за пари, и доста, доста още други.
След това прибавя:
Безпаричието ще ме принуди да се оженя, с цел да мога да работя, само че недей мисли, че моята шия влиза в хомота. Само един ярем съм можал да нося, и това е хомотът на Каравелова, с разбиране, че аз придавам някаква изгода на народа…
Още идващия месец, през юли 1875-а, той се събира с Венета, която му оказва помощ да си купи печатница и да издава своя вестник „ Знаме “, финансира изпадналите в неволя негови приятели, носи им храна и облекла.
Грижи се и за свекърва си Иванка и тримата ѝ невръстни синове, които тя довежда със себе си в Букурещ след гибелта на брачна половинка ѝ даскал Ботьо Петков през 1869 г.
С една дума, Венета споделя напълно извънредно мизерния живот на мъжа си. Живот, който Захари Стоянов разказва по този начин:
За да не би да стане затлъстял човек, да не му влязат в ръката благосъстояния и други богатства /а той е имал такава опция около богатите си сродници като Евлоги и Христо Георгиеви/, т.е. с цел да не би да стане нему добре, той спял с кучетата по пустите воденици, не ял по три деня, помагал на всички презрени, само че не и на себе си. Той търсел такова ужасно средство, с което да унищожи всички ония, които мъчат народите и най-вече неговото родно място.
Пак Захари Стоянов разказва много картинно сватбата на поета и Венета:
Тя се направила през юли 1875 година, когато вуйчо ѝ – владиката Панарет Рашев, отсъствал от Европа. Венета просто избягала от него, оставила богатата софра и отишла да живее по бордеите. Със сълзи на очи желаела, щото венчавката да стане по остарялата мода, със духовник. Ботев я уверил, че той умира, само че отново не приема да му чете поп на главата и… би трябвало да направи цивилен брак с нея. Венета била към този момент в клопката. Вечерта станало и нещо като забавление, гдето участвали всички хъшляци. Играло се хора, пели се песни и прочие…
Така двамата поставят началото на една от най-красивите и тъжни любовни истории, срещана по нашите земи.
Тъжна история, тъй като е белязана с доста недоумение, ругатни и клюки по техен адрес.
Венета преди време прави нещо, което не могат да одобряват нито околните ѝ, нито обществото: желае бракоразвод от деспотичния си мъж – богатия търновски сарафин Дончо Стефанов Петров, за който е омъжена принудително. Тя сграбчва сина си Димитър, който е единствено на три години, и бяга в Румъния при вуйчо си – владиката Панарет Рашев. Там се грижи за семейството му и последователно се откъсва от предишното. По гледище на владиката дребният е записан в румънско учебно заведение, само че на долния етаж на същата постройка се обитава българско учебно заведение и детето все по-често стартира да поддържа връзка със своите сънародници.
Точно тогава в българското школо стартира работа нов даскал – Христо Ботев. Владиката е нащрек – той към този момент знае името на българския хъш от писанията му в „ Тъпан “, „ Будилник “ и „ Независимост “, които българските революционери в Букурещ издават. На всичкото от горната страна самият епископ постоянно е „ воин “ на публикации в тези вестници и нееднократно техен създател е точно Ботев. Затова, когато схваща, че хъшът е завъртял главата на племенницата му, реагира гневно:
Никога няма да разреша този да влезе в къщата ми!
Близките на Венета също въстават против нея. Как може да загърби добре уредения си живот и да избере бедността?
Близките на Ботев – все хъшове и революционери, също са изумени: Как може той, борецът против богатите, да си вземе жена от тези среди, още повече пък и племенница на епископ?
Панарет ѝ не разрешава да се среща с него. Но когато тя се оплаква на Ботев от този тормоз, той ѝ споделя:
Иди вземи Димитър и тръгвай с мен още в този момент!
И Венета потегля.
След време тя ще опише на внучката си, кръстена на нея:
В едно ковчеже си сложих единствено най-необходимото; всички копринени облекла, кадифета, фистани и гиздила оставих, тъй като знаех къде отивам и нямах потребност от такива разкоши… Домъчня ми единствено за едно контошче от кадифе, гарнирано с кожи от белка. Много ми приличаше това контошче, и топло ми държеше, само че и него оставих… След години, когато отново се върнах при дядо епископ, то беше още там, добре запазено… Натоварих на една каручка сандъка си, поведох за ръка Димитър и обърнах глава на владишкия дом.
Докато мъжът ѝ провежда прекосяването на четата през Дунава, Венета чака да се роди детето им. Иванка се появява на бял свят на 13 април 1876-а. На 16 май Ботев отпътува.
Дотогава пази в загадка всичко и даже в последния миг не събира сили да каже на Венета къде отива. Вече на кораба „ Радецки “ ѝ написа писмо, само че отново не споделя, че потегля за България.
Мила ми Венето, Димитре и Иванке! Простете ми, че аз ви не споделих къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме кара да направя това…
И най-после: Ако умра, то знай, че след това Отечеството си съм обичал най-вече тебе, по тази причина гледай Иванка и помни любящия те Христа.
17 квас 1876, „ Радецки “
Венета остава да го чака да се върне, само че вместо това я застига страшната новина за неговата гибел.
Внушителна видеотека в комфортно за вас време с VOD:
Просто натиснете VOD –, на вашето отдалечено. Можете да търсите, преглеждате и подреждате заглавията съгласно вашите ползи и желания. Те са комфортно разпределени в обособени жанрове. Каталогът се обновява непрестанно, тъй че в никакъв случай няма да скучаете. Филмовото наслаждение е обезпечено!
можете да откриете кино лентата " Ботев ", който ще ви потопи в живота и великия героизъм на една от най-изявените персони в българската история. Лентата ще ви позвили да наблюдавате някои от най-трудните избори, които революционерът е взимал. Преди всичко за него е Родината. Затова с шепа млади революционери се събират в Гюргево и сформират проект за освобождението на поробена България. Христо Ботев захвърля перото и повежда двеста юнаци на помощ на своите въстанали братя.
А някъде в България го чака тя - любовта му, с дребното им дете на ръце...
За Ботев любовта стартира да носи името Венета няколко години по-рано.
На 26 юни 1875 година той написа на приятеля си Иван Драсов, с което му изяснява за какво не е дал отговор на четири негови писма:
Сичко се беше струпало на моята глава: и процеси, и фамилни несгоди, и кавги с доброжелатели, и хайдутлук, и битка за печатницата, и вървене по всички страни за пари, и доста, доста още други.
След това прибавя:
Безпаричието ще ме принуди да се оженя, с цел да мога да работя, само че недей мисли, че моята шия влиза в хомота. Само един ярем съм можал да нося, и това е хомотът на Каравелова, с разбиране, че аз придавам някаква изгода на народа…
Още идващия месец, през юли 1875-а, той се събира с Венета, която му оказва помощ да си купи печатница и да издава своя вестник „ Знаме “, финансира изпадналите в неволя негови приятели, носи им храна и облекла.
Грижи се и за свекърва си Иванка и тримата ѝ невръстни синове, които тя довежда със себе си в Букурещ след гибелта на брачна половинка ѝ даскал Ботьо Петков през 1869 г.
С една дума, Венета споделя напълно извънредно мизерния живот на мъжа си. Живот, който Захари Стоянов разказва по този начин:
За да не би да стане затлъстял човек, да не му влязат в ръката благосъстояния и други богатства /а той е имал такава опция около богатите си сродници като Евлоги и Христо Георгиеви/, т.е. с цел да не би да стане нему добре, той спял с кучетата по пустите воденици, не ял по три деня, помагал на всички презрени, само че не и на себе си. Той търсел такова ужасно средство, с което да унищожи всички ония, които мъчат народите и най-вече неговото родно място.
Пак Захари Стоянов разказва много картинно сватбата на поета и Венета:
Тя се направила през юли 1875 година, когато вуйчо ѝ – владиката Панарет Рашев, отсъствал от Европа. Венета просто избягала от него, оставила богатата софра и отишла да живее по бордеите. Със сълзи на очи желаела, щото венчавката да стане по остарялата мода, със духовник. Ботев я уверил, че той умира, само че отново не приема да му чете поп на главата и… би трябвало да направи цивилен брак с нея. Венета била към този момент в клопката. Вечерта станало и нещо като забавление, гдето участвали всички хъшляци. Играло се хора, пели се песни и прочие…
Така двамата поставят началото на една от най-красивите и тъжни любовни истории, срещана по нашите земи.
Тъжна история, тъй като е белязана с доста недоумение, ругатни и клюки по техен адрес.
Венета преди време прави нещо, което не могат да одобряват нито околните ѝ, нито обществото: желае бракоразвод от деспотичния си мъж – богатия търновски сарафин Дончо Стефанов Петров, за който е омъжена принудително. Тя сграбчва сина си Димитър, който е единствено на три години, и бяга в Румъния при вуйчо си – владиката Панарет Рашев. Там се грижи за семейството му и последователно се откъсва от предишното. По гледище на владиката дребният е записан в румънско учебно заведение, само че на долния етаж на същата постройка се обитава българско учебно заведение и детето все по-често стартира да поддържа връзка със своите сънародници.
Точно тогава в българското школо стартира работа нов даскал – Христо Ботев. Владиката е нащрек – той към този момент знае името на българския хъш от писанията му в „ Тъпан “, „ Будилник “ и „ Независимост “, които българските революционери в Букурещ издават. На всичкото от горната страна самият епископ постоянно е „ воин “ на публикации в тези вестници и нееднократно техен създател е точно Ботев. Затова, когато схваща, че хъшът е завъртял главата на племенницата му, реагира гневно:
Никога няма да разреша този да влезе в къщата ми!
Близките на Венета също въстават против нея. Как може да загърби добре уредения си живот и да избере бедността?
Близките на Ботев – все хъшове и революционери, също са изумени: Как може той, борецът против богатите, да си вземе жена от тези среди, още повече пък и племенница на епископ?
Панарет ѝ не разрешава да се среща с него. Но когато тя се оплаква на Ботев от този тормоз, той ѝ споделя:
Иди вземи Димитър и тръгвай с мен още в този момент!
И Венета потегля.
След време тя ще опише на внучката си, кръстена на нея:
В едно ковчеже си сложих единствено най-необходимото; всички копринени облекла, кадифета, фистани и гиздила оставих, тъй като знаех къде отивам и нямах потребност от такива разкоши… Домъчня ми единствено за едно контошче от кадифе, гарнирано с кожи от белка. Много ми приличаше това контошче, и топло ми държеше, само че и него оставих… След години, когато отново се върнах при дядо епископ, то беше още там, добре запазено… Натоварих на една каручка сандъка си, поведох за ръка Димитър и обърнах глава на владишкия дом.
Докато мъжът ѝ провежда прекосяването на четата през Дунава, Венета чака да се роди детето им. Иванка се появява на бял свят на 13 април 1876-а. На 16 май Ботев отпътува.
Дотогава пази в загадка всичко и даже в последния миг не събира сили да каже на Венета къде отива. Вече на кораба „ Радецки “ ѝ написа писмо, само че отново не споделя, че потегля за България.
Мила ми Венето, Димитре и Иванке! Простете ми, че аз ви не споделих къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме кара да направя това…
И най-после: Ако умра, то знай, че след това Отечеството си съм обичал най-вече тебе, по тази причина гледай Иванка и помни любящия те Христа.
17 квас 1876, „ Радецки “
Венета остава да го чака да се върне, само че вместо това я застига страшната новина за неговата гибел.
Внушителна видеотека в комфортно за вас време с VOD:
Просто натиснете VOD –, на вашето отдалечено. Можете да търсите, преглеждате и подреждате заглавията съгласно вашите ползи и желания. Те са комфортно разпределени в обособени жанрове. Каталогът се обновява непрестанно, тъй че в никакъв случай няма да скучаете. Филмовото наслаждение е обезпечено!
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ