Разберете какъв читател сте
Понякога го построяваме и с години. Така по метода, по който четем, някой експерт може да сформира съвършен психически облик на всеки един от нас. Вярно е обаче и друго – в другите интервали от живота си ние търсим разнообразни неща в книгите. Има моменти, в които просто запълват времето ни, само че и други, в които безусловно избавят нашата душа. Превръщат се в опора, която да ни помогне да преодолеем житейските трудности и персоналните проблеми.
Книгите са мощен инструмент за смяна.
Ако си отговорите на въпроса какъв четец сте, ще ви е по-лесно да определите и това какво тъкмо търсите в книгите. Съответно, да осмислите избора си, да разширите кръгозора си и да надникнете в заглавия, които сте мислели, че в никакъв случай няма да прочетете. Защото истината е, че книгите са доста мощен инструмент за личностна смяна. Просто би трябвало да осъзнаем по какъв начин да го използваме.
Има да вземем за пример хора, които можем условно да назовем МИСЛИТЕЛИ. Те подреждат книгите по своя лична логичност в разнообразни категории, като постоянно четат няколко заглавия едновременно. Не им пречи да съчетаят хитов разказ със сериозна студия. Или пък да задълбаят в материята, посвещавайки се на един проблем – и заобграждайки се надлежно с купчина книги, които го изясняват. Хубавото на така наречен мислители в четенето е това, че доста тъкмо могат да посочат положителната и слабата страна на една книга. Минусът пък е, че прелитат от заглавие на заглавие, тъй като за тях постоянно е значим размерът и многообразието, а не мигът.
Други пък са ПРАВОВЕРНИ като читатели. Тоест, интересуват се от тъкмо избран вид литература и мъчно нещо може да отмести погледа им настрана от нея. Не може да се отхвърли, че умеят да й се любуват до дъно. Но е мъчна работа да им се предложи каквото и да е, което е отвън техния фокус. Просто си имат мнение и точка. За така наречен правоверни читатели важи и това, че обичат да препрочитат обичаните си заглавия. Упорити са и постоянно намират време за книга. Дори да се наложи да жертват нещо от уговорките си.
ЕКСТРАВЕРТИТЕ са странни птици. Повече от всички държат да покажат на хората в близост, че четат несъмнено заглавие. Активно употребяват обществените мрежи с тази цел. Първи са, когато даден жанр или създател се наложи – първи в това да си купуват новоизлязлото, да пишат рецензии и да го хвалят. Но не може да не им се признае, че вдигайки толкоз звук, разпространяват четенето. Просто при тях максимата, че четенето е занятие самотно по никакъв начин, но по никакъв начин не важи!
Има го и противоположното събитие – групата на ИНТРОВЕРТИТЕ. Комерсиалната литература мъчно ги притегля. Избират си арт четиво и се потапят в него. Обаче са същински сериозни към написаното. Подхождат към книгите като към шоколада – или би трябвало да е доста първокласен и добър, или просто не си коства да го опитваш. Бродят в своите литературни селения и доста мъчно можеш да ги свалиш на земята.
Влюбени в книгите са ДОБРОЛЮБИТЕ. Обичат да пробват всевъзможни. Съвсем доброжелателно ще те посъветват какво да прочетеш – и нормално няма да сбъркат в преценката си, че ще ти хареса и на теб. Добролюбите не робуват на имена и жанрове. Вдъхновява ги самият мирис на книга. Едно хубаво изречение да има в нея, единствено него ще запомнят. Но и за това се желае гений.
Както и в живота, и измежду читателите има НЕВРОТИЦИ. Това са хората, които четат абзац тук, абзац там – и са подготвени с преценката си. После упорстват, че точно тя е най-важната и правдивата. Липсва им самообладание да усетят магията на словото. Трудно съумяват да повярват, че книгата е най-хубавият ни другар. Макар че от време на време рецензиите им попадат право в задачата. Нямат обичан род. Четенето за тях е като бързата храна – по-добре нещо, в сравнение с нищо.
Най-важното е да сме отворени към книгите.
Ако ви е мъчно да признаете пред себе си, че попадате в някоя от тези категории, огледайте се в близост. Помислете добре къде бихте причислили приятелите си или познатите, които обичат да четат. Ще видите, че незабавно ще откриете доста сходства. Всъщност, най-добре е в действителност никое от тези понятия да не ви приляга. Да притежавате линия от едното, линия от другото… Защото най-важното е да подхождаме с отворено схващане към книгите – да се вслушваме в рекомендациите, само че да имаме лично мнение. Да умеем да опитвам, само че да знаем добре кои са заглавията, които ни сгряват. Най-добре е, в случай че сте тъкмо подобен четец. Книгите за вас са опора. Половината ви живот.
Инфо: www.lira.bg
