Папагалът Алекс знаеше около 100 думи и искаше да говори – смятаха го за Айнщайн на папагалите
Понякога е доста мъчно да имаме вяра, че сме единственото рационално създание на тази планета. Някои антрополози и биолози са сигурни, че онази стъпка в еволюцията, която ни е направила такива, каквито сме, е разследване на отделянето ни от всички типове, като това ни разрешава да влияем директно на всички, в това число и на природата. Тук обаче има някои изключения, тъй като до момента в който си мислим, че не можем да открием по-висша форма от самите нас на планетата, то някои животни могат умерено да научат нашия език и от време на време да споделят изцяло свободно с нас.
Най-вероятно знаете историята за горилата Коко, която можеше да беседва посредством езика на знаците. Оказа се, че когато животното открива метод да комуникира свободно, води някои изключително дълбоки и прочувствени диалози. И тъкмо тук идва ролята на Алекс, той е сив папагал, който попада в един от най-интересните 30-годишни опити. Собственост е на животинския психолог Ирен Пеперберг, заемаща тази позиция в университета в Аризона, а малко по-късно и в Харвард. Ирен закупува Алекс, до момента в който е единствено на една година от зоо магазина.
За малко време учените го съпоставят като птицата, която припомня на Албърт Айнщайн и още на 2-годишна възраст стартира да дава отговор вярно на въпроси за 6-годишни. Понеже самата птица има подрязани крила и в никакъв случай не се научава да лети, изследователката взема решение да го тренира и да му нещо малко по-различно като умеене. Въпросният модел на опит е нещо като проба-грешка, като в този случай Алекс следи неговите треньори в диалога. Докато връзката тече, всеки един треньор преднамерено ще прави неточности, до момента в който Алекс даже се възмущава и ги поправя.
Точно тази тактика разрешава на папагала да се научи да комуникира малко по-свободно. Понякога Алекс влиза в ролята на някой от асистентите, които към този момент е следил и желае да приказва, като се преструва на помощник в същия опит. Понякога даже са го забелязвали да се пробва да приказва на другите папагали, пробвайки се да ги научи да споделят по същия метод. Нещо забавно е, че даже и когато е самичък, папагалът се упражнявал да споделя най-различни думи. Според Ирен, Алекс в никакъв случай не се е научил да комуникира свободно, само че се опитвал да комуникира двустранно. Неговото достижение е оповестено през 1999 година и в този интервал папагалът можел да разпознава към 50 разнообразни обекта, както и да брои до 6, познава към 7 цвята и 5 форми, схваща концепцията за малко, огромно, същото и друго. Има визия даже какво е под и над.
Доказателството за неговото майсторство се вижда и благодарение на редица по-сложни проби. Папагалът показва страсти като изненада и яд, изключително в случай че би трябвало да назове предмет, който в никакъв случай до в този момент не е виждал или би трябвало да му откри място в тестванията. Познавал смисъла на 100 думи и даже сглобявал малко по-сложни фрази, съгласно Ирен, той в действителност знаел какво тъкмо споделя. Например може да му покажете ключ и той ще ви показа какъв тип тъкмо е бил, по какъв начин наподобява и какъв цвят е.
Докато се гледа в огледалото, Ирен му споделя, че неговият цвят е сив и Алекс доста се забавлявал. За разлика от Коко и други маймуни, Алекс имал свободата да задава въпроси и тъкмо това е записвано доста пъти. Освен това имал опция да схваща държанието и метода, по който се управлява един диалог – това характерно изчакване сред събеседниците за приемането на отговор. При някои от тестванията, когато птицата се измори, може да каже „ Искам да се върна обратно “. Това означавало, че иска да се върне назад в клетката си. Алекс от време на време желал банан и преднамерено му давали лешници.
При типът им, папагалът гледал безмълвно и още веднъж желал банан. Понякога даже взимал лешниците и ги хвърлял по откривателя, показвайки, че е афектиран. При задаването на въпроси съумява да отговори навръх 80% от всички заложени въпроси. При повторните проби с цветните кубчета, папагалът започвал да дава неверни въпроси, тъй като се изморявал и отегчавал и явно доста добре разбирал какво му казвали, само че предпочитал да не се занимава по никакъв метод. В един миг даже схваща концепцията на нула или нищо и това се случва посредством съпоставяне на предмети.
Ако два предмета имат разлика, той ще я уточни, само че при изчезнала такава, може да каже, че е никаква. Освен това реагирал по същия метод и на оптични илюзии, тъкмо както се случва при хората. Научава се даже да употребява вярно буквосъчетания като sh или or. За страдание приказката завършва на 6 септември 2007 година, когато Алекс умира ненадейно. Неговата собственичка е неприятно сюрпризирана, тъй като папагалите от този тип живеят към 45 години, а Алекс е умрял на 31 години.
Последните му думи са „ Ти бъди добре, обичам те, ще се забележим на следващия ден! “. Обикновено това е било сбогуването сред папагала и Ирен при всяка последваща вечер, когато същият се отнасял към клетката си. До през днешния ден този воин и обект на проучване се счита за един от най-умните папагали в историята, само че Ирен не се пробва да повтори опита, става известно, че този представител е съумял да вдигне летвата прекомерно високо, а и за към 30 години е мъчно човек да не се привърже към него, изключително откакто показва толкоз съществени умения и предпочитание за социализация.
Снимки: Wikipedia
