Тайнството на древната българска кухня
Понеже съм си от Свищов, а Търново е наоколо, неотдавна разбрах за това, че доцент Иван Лазаров от Великотърновския университет " Св. Св. Кирил и методий " в продължение на 30 години е изследвал античната българска кухня. Също по този начин този доцент е елегантен кулинар и готви единствено по антични български предписания. Средновековната ни история е цялостна с информация за войни и владетели.
Но това, което ни разказва най-добре е животът на елементарните хора и най- към този момент това, с което са се хранели в всекидневието си. Прабългарите са консумирали главно месо, мляко и млечни артикули. Доцентът споделя, че прабългарите живеели с помощта на своите стада. Те не обичали да хапват храни с растителен генезис, тъй като мислели, че разравянето на нивите е отваряне на път към света на мъртвите.
Когато приели християнството, методът им на мислене се трансформирал. Новата вяра карала хората да постят от двеста до двеста и петдесет дни в годината. Това предиздвикало хората от скотовъдци да се трансфорат в земеделци и по този начин последователно се появяват сезонните ястия.
Прабългарите са се научили от византийците по какъв начин се вари на пара, задушава и пържи. Хлябът на трапезата на българина се е появил едвам през единадесети век. Все отново по това време за най-плодородни в Европа са се считали нашите земи, тъй като при нас в никакъв случай не е имало гибел от апетит.
Всички, които минавали по нашите земи, са се възхищавали на евтините и вкусни храни, а също и на хубавото и скъпо българско вино. Всички, които минавали през нашите земи разказвали, че ние сме носели одежди на принцове и принцеси. Византийците били очаровани от нашият апетитен самун. Доцент Лазаров споделя още, че последователно от Византия пристигнали ароматни подправки, които били пренесени от Китай и Индия.
Доцентът е сготвил над 25 антични предписания, които е разкрил по време на своето проучване на нашата кухня. Забележете, че най-вече информация за бита и всекидневието на античните българи и била намирана в техния отпадък. Историкът споделя по този начин: " Възстанових една от гозбите: Разфасована телешка глава се сварява, а по-късно, към обезкостеното месо се поставят разнообразни зеленчуци- лук, зеле, нахут, бакла. По това време са отглеждали краставици, ряпа, леща, моркови. На мястото на картофите са употребявали пащърнак ".
Българите, които били по-заможни по това време, предпочитали в храната им да участват по-тлъсти меса. Приготвяли са печено агне, пълнено с най-различни вкусотии. Обичайни били и пълнените хлябове- лучник и зелник. Сред най-популярните ястия тогава е била буранията, която се правила от булгур и кисело зеле.
Баклата нашите предци консервирали, като я слагали в делви, запечатани с тиня. Така консервирана, можела да издържи цяла зима. Интересно е, че през Средновековието е имало повече сирена, в сравнение с има в този момент. Най-известното било сиренето " бранза ". Чорбите по това време, били наричани " сочиво ". Готвачите ги наричали " сокачи ". Кулинарията е била най-високо платеният поминък във Византия и Османската империя.
Според античните данни, готвачът взимал двойно повече пари от ходжата. Друго ядене, което е било опитано от доцент Лазаров се назовава: " Радостта на боеца ". Това ядене се прави от месо и се споделя още телешко разсол- подготвя се в котел, на дъното на който се подреждат накълцани кости. Върху тях се прави скара от лозови пръчки и върху нея се подреждат мръвки, които се осоляват и се засипват с най-различни типове зеленчуци.
Най-отгоре още веднъж се поставят лозови пръчки и всичко това се притиска с камъни от реката. Слагали се 100 грама ракия и малко вода. Ястието се овкусява с хрян и се пече 4-5 часа на слаб огън. Болярите пък си хапвали и чомлек.
Кашата от булгур също била доста известна по това време. Десертите били киселото мляко с петмез и булгур с прясно мляко. Правили са си и самун гюзлеме, който се пече на сач. Смесвали го с кисело мляко, разделяли тестото на топки и го точели. Корите мажели щедро с масло и им поставяли плънка.
После ги завивали на руло и ги печели. Така се появила пицата Калцоне, с която италианците са хвалят толкоз доста, а се оказва, че тя си е наше дело. Надявам се публикацията да ви е била забавна.
