Традиции и обичаи на Гергьовден, какво НЕ се прави
Понеже Гергьовден – денят на Светия великомъченик и боец Георги Победоносец, е измежду най-големите и значими християнски празници, затова е обвързван с голям брой обичаи и поверия. За българите в предишното този ден бил прекомерно значим и се вярвало, че на него се осъществявала изключително мощна връзка с Бог и природата, написа Actualno.com.
Но множеството вярвания се отнасят за това какво би трябвало да се прави и по какъв начин е нужно да се постъпва в този празничен ден; а доста по-малко внимание се отделя на това, което не трябва да се прави, нежелателно е, не би трябвало да се прави, с цел да се избягнат, надлежно, и отрицателни последици от нарушаването на празничната атмосфера.
1. Преди всичко, на Гергьовден човек не би трябвало да огорчава хората в близост си – а да бъде добър, общителен и вежлив с тях. Ако има опция да им направи някаква услуга, би трябвало да го стори, а не да заобикаля това под разнообразни предлози. Въобще, би трябвало да се пази от всевъзможни " лошавини ". Така ще се уподоби на светеца, който умъртвил дракон, с цел да избави госпожица, и раздал имуществото си на бедните, щом станало ясно, че ще го санкционират със гибел поради твърдото му отстояване на християнската религия.
2. Не се яде на закрито. С настъпването и задържането на хубавите, приятни и слънчеви дни, на Гергьовден още се чества и " промяната на времето ". В предишното по селата и дребните градове организирали дълги празнични трапези, на които сядали всичките поданици. Смятало се за " грехота " в такова хубаво време да се поставя софра " в собата " (в стаята) и да не се възползва човек от Божия подарък на слънцето след дългата зима и кишавите пролетни дни.
3. Не се прави земеделска работа. Понеже това е ден, отдаден на паметта на Свети Георги , и пролетта е навлязла в най-хубавия си интервал след мартенските и априлски дъждове и " калища ", се предлага да похапнете измежду природата навън, да се разноските до някой манастир или просто да си почивате.
4. Не се яде друго месо – единствено агнешко. Освен че това е празник на пастирите, в миналото било и " грехота " при съществуването на толкоз заклани агнета (а това се правело съвсем във всяка къща) да се яде някакво друго месо. Подобна постъпка се тълкувала като явно и демонстративно изразено пренебрежение към празника – несъмнено, в случай че не била провокирана чисто и просто от беднотия; само че пък тогава и най-бедните имали достъп до общите богати трапези.
5. Не се осолява сирене. Онова сирене , което се прави на Гергьовден , би трябвало да остане прясно и безсолно. Затова на този ден правели единствено ритуални, дребни количества, защото без сол сирене то бързо се скапва.
6. Не се реже коса и не се подстригва. Според националното вярване рязането на коса в този ден било рисково за здравето. Това се отнасяло най-много за дамите с техните дълги коси. Също по този начин се считало, че е добре те да се изкъпят в течаща вода – река или поток, с цел да бъдат здрави и красиви. Както виждаме, в националните поверия има рационално зърно; в тази ситуация закаляване измежду природата на нежния женски организъм.
Но множеството вярвания се отнасят за това какво би трябвало да се прави и по какъв начин е нужно да се постъпва в този празничен ден; а доста по-малко внимание се отделя на това, което не трябва да се прави, нежелателно е, не би трябвало да се прави, с цел да се избягнат, надлежно, и отрицателни последици от нарушаването на празничната атмосфера.
1. Преди всичко, на Гергьовден човек не би трябвало да огорчава хората в близост си – а да бъде добър, общителен и вежлив с тях. Ако има опция да им направи някаква услуга, би трябвало да го стори, а не да заобикаля това под разнообразни предлози. Въобще, би трябвало да се пази от всевъзможни " лошавини ". Така ще се уподоби на светеца, който умъртвил дракон, с цел да избави госпожица, и раздал имуществото си на бедните, щом станало ясно, че ще го санкционират със гибел поради твърдото му отстояване на християнската религия.
2. Не се яде на закрито. С настъпването и задържането на хубавите, приятни и слънчеви дни, на Гергьовден още се чества и " промяната на времето ". В предишното по селата и дребните градове организирали дълги празнични трапези, на които сядали всичките поданици. Смятало се за " грехота " в такова хубаво време да се поставя софра " в собата " (в стаята) и да не се възползва човек от Божия подарък на слънцето след дългата зима и кишавите пролетни дни.
3. Не се прави земеделска работа. Понеже това е ден, отдаден на паметта на Свети Георги , и пролетта е навлязла в най-хубавия си интервал след мартенските и априлски дъждове и " калища ", се предлага да похапнете измежду природата навън, да се разноските до някой манастир или просто да си почивате.
4. Не се яде друго месо – единствено агнешко. Освен че това е празник на пастирите, в миналото било и " грехота " при съществуването на толкоз заклани агнета (а това се правело съвсем във всяка къща) да се яде някакво друго месо. Подобна постъпка се тълкувала като явно и демонстративно изразено пренебрежение към празника – несъмнено, в случай че не била провокирана чисто и просто от беднотия; само че пък тогава и най-бедните имали достъп до общите богати трапези.
5. Не се осолява сирене. Онова сирене , което се прави на Гергьовден , би трябвало да остане прясно и безсолно. Затова на този ден правели единствено ритуални, дребни количества, защото без сол сирене то бързо се скапва.
6. Не се реже коса и не се подстригва. Според националното вярване рязането на коса в този ден било рисково за здравето. Това се отнасяло най-много за дамите с техните дълги коси. Също по този начин се считало, че е добре те да се изкъпят в течаща вода – река или поток, с цел да бъдат здрави и красиви. Както виждаме, в националните поверия има рационално зърно; в тази ситуация закаляване измежду природата на нежния женски организъм.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ