Политическа (зло)употреба на образованието
Поне две десетилетия политиката унищожава образованието. Вярвам, че го вършат от нелепост, непросветеност и цинично равнодушие. Не пея в хора на подозрителните, за които сме жертва на световна интрига против нетърпимо интелигентната ни нация. Всички опити и дивотии, наложени в нашето обучение са родени в български глави. От години образованието е просто избирателен девиз и подправен етикет, залепен на политическия ревер. Но образованието като политическа бухалка е оригиналност, която към този момент плаши. Не слагам на подозрение потребността от промяна на професор Тодор Танев. Поведението му беше гротескно за заемания пост прекомерно от дълго време. Един пленник на непозната просветителна промяна е неминуем виновник. Оставката стърчеше от джоба му от много месеци. Та не премерените думи бяха съвсем перманентна част от неговата изразителност. Поискаха му я в комфортния миг – като вентил за трупано напрежение и успешен опит за отклонение на вниманието от надалеч по-тревожни злободневки.
Естествено одобрявам кандидатурата на Меглена Кунева за противоречива и спорна. Но акцията против нейното избиране бе невиждана. Дори изсипаха внушения за съпоставимост с назначението на Пеевски! По-непросветен би останал с разбиране, че този избор е опасност за държавната сигурност. По-наблюдателните, обаче, биха забелязали, че зад вълната от отвращение наднича опит за политическа дестабилизация през един противоречив избор в един унищожен до уязвимост сектор. А защото образованието е следващата компетентност, за която българинът претендира, елементарно се пали клада върху неговия яд. Всеки има своите упования до каква степен Кунева ще се оправи. Няма да избяга нито от обвиняванията на обществото, нито от съда на историята. Факт е, че новият министър ще бъде следващият пленник на непознати политически упоритости. Кунева е обречена най-малкото заради обстоятелството, че ще вкарва в осъществяване новия закон, за който занапред е ясно, че не взема решение фундаментални проблеми на българското обучение.
Новият министър е дванадесетото име на началник в просветителното ведомство от началото на новото хилядолетие. Признавам, че по-голямата част от имената си ги припомних посредством Wikipedia. Почти всички са били еднообразно безлични. Тодор Танев, Анелия Клисарова, Сергей Игнатов, Игор Дамянов, Владимир Атанасов, Димитър Димитров, при всеки от тях положението на образованието се утежняваше и затъвахме в празнодумие за неотложни промени. Спестявам няколко имена на хора, които са оглавявали министерството по два-три месеца и няма по какъв начин да бъдат оценени. Единственият, който се помни с промени е Даниел Вълчев. Но тъкмо неговото ръководство се помни и с най-мащабната съсловна опозиция против статуквото в образованието. Стачка, който със своята мощност и повсеместност можеше да катализира още по-радикални промени. Но бе загърбена, даже жигосана от българското общество. Ето това общество през днешния ден виртуално се бунтува против избора на един министър, само че отхвърля да разбере и поддържа учителските гласове за промени отвън козметиката на закона. Защото този закон няма да се оправи с стремглавия срив на мотивацията и знанията, с рухналата дисциплинираност и ежедневните душевен и физически похищения върху преподавателите, с превръщането на учителите в слаби и подвластни служители, с порочния модел на финансиране, който слага учебни заведения и хора на ръба на оцеляването. Ежемесечно медиите оповестяват за произшествия с бити учители, годишна се срамим от резултатите на матурите, непрестанно PISA ни мести към опашкарите по просветеност. След нито един от тези обстоятелства не слушам вълна от възмутени крясъци, не виждам акция за публичен напън.
Простичко е: в тях има единствено злободневка, няма политика. А обществото продължава детско да не схваща, че в политиката няма ни грижа, ни мисъл за качеството на образованието и грамотността на бъдещите генерации. В политиката постоянно има материални ползи, в никакъв случай духовни хоризонти. Нищо положително не чака образованието, до момента в който обществото не разбере, че би трябвало да застане зад своите учители. Дотогава просветата ще извършва тъжната роля на политическа куртизанка. С опрощение.
Автор: Иво Райнов, преподавател в Гимназия с преподаване на непознати езици „ Екзарх Йосиф I “ гр. Ловеч
Инфо: www.eratosten.wordpress.com
