Помня първия път, когато се докоснах до древногръцката митология –

Помня първия път, когато се допрях до древногръцката митология – един ден майка ми реши да ме запознае с тази съкровищница от вълшебен истории, отмъстителни богини, полубожествени индивиди и неописуеми чудовища. Отвори слепешката дебелата черна книга и ми прочете първата й попаднала история. В нея Зевс гони една госпожица, а тя с цел да попадне в ръцете му, се обръща за помощ към някоя богиня, не помня коя, и тя я трансформира в плачеща върба. В такава се трансфорах и аз, смутена до безспир от тъжния край, на какъвто не бях привикнала. В детските приказки, които до тогава четяхме с мама, неприятните постоянно си намираха майстора, а почтените девойки – принца. Това, което желая да кажа, че древногръцкият епос изобилства с несправедливости, тъй като подобен е и животът.

Във кино лентата на Брет Ратнър „ Херкулес ” чаках да видя пресъздадени някои от именитите му подвизи, някои от които – като прочистването на Авгиевите обори - са останали живи и до през днешния ден, в случай че не друго, най-малко като фигура на речта. Очаквах да видя една отмъстителна Хера, един всесилен Зевс и най-малко една хидра. Вместо това видях една човешка история, за силата на един човек, който е мощен, не тъй като божественият му татко му оказва помощ, а тъй като намира сили да си повярва самичък. Е, имаше го Немейският лъв, имаше го Цербер, имаше и намек за кентаври – все вълшебен същества, без която антична Гърция е като скандинавския епос  без чука на Тор. Но те не бяха главното. В тази своя човещина „ Херкулес ” ми подсети филмовата версия на библейската история на Ной, което е добре. И по никакъв начин не ми подсети на екранизациите по историята на Тезей / ”Сблъсъкът на титаните ” например/, което също е добре.Първоначално въобще не бях очарована от обстоятелството, че ролята на Херкулес се извършва, както се оказа, от Дуен „ Скалата ” Джонсън, само че той направи един зрял и прочувствен Херкулес и ме убеди в историята. На моменти, би трябвало да призная, баталните подиуми ми пристигнаха допълнително, а ние от първите фрагменти на „ Гладиатор ” до момента не сме видели кой знае какво друго в тях. Хепиенд, несъмнено, имаше, малко в прорез с философията на същинските гръцки легенди, само че аз нямах нищо срещу това. Както с лека ръка простих и някои изключително смешни грешки в историческата, географската или антропологична картинка – и доста по-лоши неща сме виждали.