Кой е луд да плаши рибата - парите следват ученика
Политиците са във почивка, неотдавна никой не ни е обидил на национална чест, тематиката за климата я заобикаляме, че вреди на туризма. И не щеш ли всички заедно се заемаме с образованието, написа Ивайло Дичев във връзка летния спор.
Дискусия по подразбиране: следващата учебна промяна.
МОН услужливо подава тематика: да понижим лятната почивка? Моля, спор. От една страна - в Северозападна Европа е по този начин, а бива ли ние да сме на опашката. От друга - наша си културна традиция от времето на Стамболийски, който се грижел за това децата да оказват помощ в обирането на реколтата. От трета - климатици нямало, а у нас през лятото е горещо, през зимата пък щели да пестят от отопление. Бившият министър проф. Игнатов печели приз за най-екзотичен мотив: имало „ интелектуална традиция " някои родители да вървят на море през септември.
Хайде да се хвана и аз на летния спор и да изкажа мисли. Какво целим? Оставям настрани естетическото придвижване „ промяна поради самата промяна ", оставям догонването на културните нации.
Проблемът у нас е висенето на децата без цел и смисъл. Разбира се без известно висене младост не може да има - ние висяхме из улиците на махалата, в този момент повече висят в клубове и фейсбук. Но времето се форсира. Българин, попаднал в индустриална страна, сигурно го е усетил: в случай че си изпуснал някакви интервали от живота си, в случай че си оставил бели петна в CV-то - ами изпадаш и толкоз!
Неходенето на учебно заведение в доста страни се третира като закононарушение, едни наши другари в Холандия се разправят със съдилища сума време, тъй като синът им пубертет бяга от час. Докато у нас не могат даже да ги изключат, в някои страни глобяват солидно дневно неявяване, другаде ги търсят с полиция, на трети родителите рискуват затвор, за обществените помощи да не приказваме. Репресията не е самоцелна, става дума за това, че цялото общество се усеща длъжно да поеме част от родителската функционалност, а образователният развой е нещо извънредно съществено - не просто зверилник, където оставяш детето си известно време на топло под контрол. Детето не е владеене на родителя, неговият интерес се брани от всички, в избрани случаи - против родителя.
Защо началото на образователната година няма да се измести на 1. 09.
Тук личи недомодернизираният темперамент на нашето общество. Знаете ли за какво съгласно мен няма да се измести началото на образователната година на 1.09? Защото доста от учителите работят през лятото по морето, да не приказваме за хилядите родители, принудени да берат всякакви работи в чужбина (глобализиран Стамболийски!). Бедните и изключително - ромските деца всеобщо потеглят към края на април и се връщат съм октомври. И несъмнено шефовете не ги глобяват, тъй като „ парите следват ученика ", а кой е вманиачен да плаши рибата?
Към тази тъжна действителност ще се прибавят едни по-възвишени претекстове на заможните ни съграждани, които държат да водят децата си на екскурзии по света и по езикови ваканции. Ако за първата група седенето в учебно заведение е загуба на трудодни, за втората то е рухване до едно по-ниско социо-културно равнище - тъй като те знаят по-добре с какво да ги занимават и какви частни учители и школи да им намират.
Не знам какъв проблем ще се реши, в случай че другите учебни заведения получат правото да стартират и свършват ваканциите по лично убеждение - с изключение на несъмнено най-срамният, с климатиците и отоплението (наместо да санират блокове на частни лица, да се бяха погрижили за образователните заведения!). А възприемането на 15.09 като „ традиция " е малко като софийското паве - културно завещание.
Защо не и летни школи?
Главната тематика е битката с висенето на децата. Но няма за какво да ги затворим по-дълго в учебно заведение. Не съм единственият, който счита, че най-добре би било да им се вкара образователната форма наложителна лятна школа, наложителен детайл от образователния развой. Опитът ми е академични, тук от дълго време организираме такива школи. Представете си го: децата отиват на някакво забавно място и се занимават с дадена просветителна тематика съгласно ползите си, като дружно с това спортуват, прекарват забавно време дружно. За бедните деца таксата следва да се поеме от страната, за тези с благоприятни условия - да е търпима, а най-богатите биха могли отново да пращат децата си в аналогични чужбински места, като след това потвърждават това занятие със подобаващ документ.
Вярно, че това ще пристигна спомагателен труд на учителите, само че той може да се заплаща, така че те да не са принудени да вървят да слугуват по морето. Иска ми се школите да са по месец, само че реалистично видяно можем да почнем с две седмици. В края ученикът да получава оценка по тематиката на школата, която да влиза в годишната оценка - да вземем за пример компютърни технологии, екология, изобразително изкуство.
От опита знам, че съумяват школи, където самодейността идва от самите учители - измислят тематики, намират място, да аплайват пред министерството за финансиране, да пробват да възпламенят децата. При доста школи из цялата страна всеки възпитаник ще има право да избира къде да иде, за най-хубавите ще има съревнование.
Децата ще се научат да излизат от нормалната си компания и да се интегрират в нова, да уголемяват кръга си от другари от други места из страната, в един ранен народен melting pot, в случай че щете, да се смъкват. Някои от тях може би ще станат интернационалните, някои ще почнат да се провеждат и в други страни.
Така може би ще надскочим алтернативата учебно заведение - родители, която опълчва колектив на субект, небогати на богати, администрация на артистичност и други такива непродуктивни дихотомии. Трябва нещо трето - общество от възпитаници, надалеч както от класната стая, по този начин и от вкъщи.
Ще има опозиция отвред - от учителите-сезонни служащи, от бюрократите в министерството, на които им се усложнява работата, от планиращите почивката си родители, от разнообразни психолози, които ще кажат че претрупваме децата, от писачите на учебници, които ще видят тук пропуснати изгоди... Но в случай че самите учители видят интереса си в това да провеждат едни такива забавни и за самите тях школи, в случай че получат отнякъде финансово рамо, в случай че тръгне една такава мода: „ А ти къде беше тази година на лятна школа? " Кой знае...
Източник: Дойче Веле, създател: Ивайло Дичев
Дискусия по подразбиране: следващата учебна промяна.
МОН услужливо подава тематика: да понижим лятната почивка? Моля, спор. От една страна - в Северозападна Европа е по този начин, а бива ли ние да сме на опашката. От друга - наша си културна традиция от времето на Стамболийски, който се грижел за това децата да оказват помощ в обирането на реколтата. От трета - климатици нямало, а у нас през лятото е горещо, през зимата пък щели да пестят от отопление. Бившият министър проф. Игнатов печели приз за най-екзотичен мотив: имало „ интелектуална традиция " някои родители да вървят на море през септември.
Хайде да се хвана и аз на летния спор и да изкажа мисли. Какво целим? Оставям настрани естетическото придвижване „ промяна поради самата промяна ", оставям догонването на културните нации.
Проблемът у нас е висенето на децата без цел и смисъл. Разбира се без известно висене младост не може да има - ние висяхме из улиците на махалата, в този момент повече висят в клубове и фейсбук. Но времето се форсира. Българин, попаднал в индустриална страна, сигурно го е усетил: в случай че си изпуснал някакви интервали от живота си, в случай че си оставил бели петна в CV-то - ами изпадаш и толкоз!
Неходенето на учебно заведение в доста страни се третира като закононарушение, едни наши другари в Холандия се разправят със съдилища сума време, тъй като синът им пубертет бяга от час. Докато у нас не могат даже да ги изключат, в някои страни глобяват солидно дневно неявяване, другаде ги търсят с полиция, на трети родителите рискуват затвор, за обществените помощи да не приказваме. Репресията не е самоцелна, става дума за това, че цялото общество се усеща длъжно да поеме част от родителската функционалност, а образователният развой е нещо извънредно съществено - не просто зверилник, където оставяш детето си известно време на топло под контрол. Детето не е владеене на родителя, неговият интерес се брани от всички, в избрани случаи - против родителя.
Защо началото на образователната година няма да се измести на 1. 09.
Тук личи недомодернизираният темперамент на нашето общество. Знаете ли за какво съгласно мен няма да се измести началото на образователната година на 1.09? Защото доста от учителите работят през лятото по морето, да не приказваме за хилядите родители, принудени да берат всякакви работи в чужбина (глобализиран Стамболийски!). Бедните и изключително - ромските деца всеобщо потеглят към края на април и се връщат съм октомври. И несъмнено шефовете не ги глобяват, тъй като „ парите следват ученика ", а кой е вманиачен да плаши рибата?
Към тази тъжна действителност ще се прибавят едни по-възвишени претекстове на заможните ни съграждани, които държат да водят децата си на екскурзии по света и по езикови ваканции. Ако за първата група седенето в учебно заведение е загуба на трудодни, за втората то е рухване до едно по-ниско социо-културно равнище - тъй като те знаят по-добре с какво да ги занимават и какви частни учители и школи да им намират.
Не знам какъв проблем ще се реши, в случай че другите учебни заведения получат правото да стартират и свършват ваканциите по лично убеждение - с изключение на несъмнено най-срамният, с климатиците и отоплението (наместо да санират блокове на частни лица, да се бяха погрижили за образователните заведения!). А възприемането на 15.09 като „ традиция " е малко като софийското паве - културно завещание.
Защо не и летни школи?
Главната тематика е битката с висенето на децата. Но няма за какво да ги затворим по-дълго в учебно заведение. Не съм единственият, който счита, че най-добре би било да им се вкара образователната форма наложителна лятна школа, наложителен детайл от образователния развой. Опитът ми е академични, тук от дълго време организираме такива школи. Представете си го: децата отиват на някакво забавно място и се занимават с дадена просветителна тематика съгласно ползите си, като дружно с това спортуват, прекарват забавно време дружно. За бедните деца таксата следва да се поеме от страната, за тези с благоприятни условия - да е търпима, а най-богатите биха могли отново да пращат децата си в аналогични чужбински места, като след това потвърждават това занятие със подобаващ документ.
Вярно, че това ще пристигна спомагателен труд на учителите, само че той може да се заплаща, така че те да не са принудени да вървят да слугуват по морето. Иска ми се школите да са по месец, само че реалистично видяно можем да почнем с две седмици. В края ученикът да получава оценка по тематиката на школата, която да влиза в годишната оценка - да вземем за пример компютърни технологии, екология, изобразително изкуство.
От опита знам, че съумяват школи, където самодейността идва от самите учители - измислят тематики, намират място, да аплайват пред министерството за финансиране, да пробват да възпламенят децата. При доста школи из цялата страна всеки възпитаник ще има право да избира къде да иде, за най-хубавите ще има съревнование.
Децата ще се научат да излизат от нормалната си компания и да се интегрират в нова, да уголемяват кръга си от другари от други места из страната, в един ранен народен melting pot, в случай че щете, да се смъкват. Някои от тях може би ще станат интернационалните, някои ще почнат да се провеждат и в други страни.
Така може би ще надскочим алтернативата учебно заведение - родители, която опълчва колектив на субект, небогати на богати, администрация на артистичност и други такива непродуктивни дихотомии. Трябва нещо трето - общество от възпитаници, надалеч както от класната стая, по този начин и от вкъщи.
Ще има опозиция отвред - от учителите-сезонни служащи, от бюрократите в министерството, на които им се усложнява работата, от планиращите почивката си родители, от разнообразни психолози, които ще кажат че претрупваме децата, от писачите на учебници, които ще видят тук пропуснати изгоди... Но в случай че самите учители видят интереса си в това да провеждат едни такива забавни и за самите тях школи, в случай че получат отнякъде финансово рамо, в случай че тръгне една такава мода: „ А ти къде беше тази година на лятна школа? " Кой знае...
Източник: Дойче Веле, създател: Ивайло Дичев
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ