Проф. Христова пред Стандарт: Новите политици не минаха изборния тест
* Политиката не би трябвало да е изчегъртване, а надграждане * Три са поуките от вота, той се трансформира в мотив за катарзис * Медиаторите в договарянията са близки до Демократична България * ГЕРБ прави тестова обстановка за другите партии Българска социалистическа партия отвори нишата за нова лява партия, споделя проф. Антоанета Христова, политически психолог
- Проф. Христова, какво отличава последните избори от предходните предварителни, които се организираха през последните 2 години?
-->
- Изключително основни са тези избори. В новото нареждане на партиите се съдържа изцяло друга конструкция и систематизиране на властовото наличие. Държавата живее в балон от операции през последните години и резултатът сподели, че те не са били изцяло ефикасни.
Първият извод от тези избори е, че политиците не бяха задоволително гъвкави, с цел да разширят поддръжката си. Страхът надви над самодейното и разширяващо предизборно говорене и тактичност. Вторият извод е, че операцията през медиите е допустима до време. Третият доста значителен извод е, че партиите в по-голямата си част са извънредно неподготвени да ръководят. Новите партии нямат потенциал, личностите в тях са доста слаби. Нямат равнище нито на обучение, нито на просвета, нито на просветеност, нито на образование, нито на вероятност да виждат накъде вървят и по какъв начин да го реализиран. Старите партии са тези, които са си отгледали политици и които, ненавиждани или не, носят знанието въз основата на опита си. В това число са ГЕРБ, която получи най-голям % поддръжка, въпреки и релативно, тъй като най-големият % е от негласувалите. И на второ място - Движение за права и свободи.
Българска социалистическа партия е необикновен случай. Тя е подложена на дълги вътрешни борби от водача си, заради което по натурален метод върви към залез. Българска социалистическа партия на процедура отвори нишата за нова лява партия и сериозните претенденти за тази ниша са Политическа партия и Демократична България.
- Всъщност новите политици пристигнаха тъкмо с претенциите за високо обучение, получено в най-престижни университети, висок ценз и всичко най-модерно в областта на образованието, което нямат старите политици. Но казвате, че те не са се справили. Означава ли това, че образованието не е фактор за политиката?
- Човек може да приключи всякакво обучение. Но първият въпрос е по какъв начин го приключва. Вторият - по какъв начин е получил оценките си. На трето място зависи от потенциала на индивида да учи. Нямавръзка сред обучение и политическо водачество.
Има връзка обаче сред образованието да бъдеш политик и политическата работа. Защото да бъдеш политик значи, че би трябвало да имаш голяма палитра от познания - по какъв начин да взимаш решения, по какъв начин да поемаш отговорност, по какъв начин да оценяваш експертно обстановка, по какъв начин да работиш с специалисти, по какъв начин да формулираш тактически и стратегически цели, по какъв начин да правиш екипи и група и да й създаваш еднаквост. Това не се учи в университетите. Нито един от тези, които се кичеха с етикета " приключил Харвард ", не има съответните компетентности.
Това с образованието бяха мантри. Беше инженерно проектирано да дойдат образовани и да предизвикват битка против корупцията.
- Да разясняваме и другия феномен - партията " Не поддържам никого ", която съвсем влезе в Народното събрание, както и срутва на изборната интензивност до равнища, каквито не сме имали от 1989 година насам. Защо стана по този начин?
- Два са факторите за това. Първата причина е, че в историята на прехода нямаше зрели политици, нито специалисти, които да провидят и обяснят, че демокрацията не е съвършена, че тя е всекидневно гражданско изпитание и избор сред другите степени на незадоволително качество. Втората причина - не успяхме да сложим тежка преграда към загатна за живота преди 1989 година И когато срещнат компликации, а те са естествени в годините на преход, хората си спомнят по какъв начин тогава са живели по-спокойно, поддавайки се на романтиката от младостта.
- Как виждате оттук насетне развиването на събитията?
- ГЕРБ направи крачка, с която лидира политическия развой. Прави го по професионален метод, търсейки посредници на фона на тежки разломи в обществото. Доколко са подбраниправилно посредниците, е различен въпрос. Те би трябвало да са равноотдалечени, само че въпросът е каква е задачата. Избрани са хора, които са по-близко до Демократична България. Явно, че това е задачата. В международната процедура има два разновидността за подобен посредник. Единият е да бъде политик. Такъв е Джими Картър, един от най-големите договарящи, с минало на президент, международно приет, владее експертизата да модерира договаряния. На второ място това се прави от учени, университетски екипи, които могат да приготвят процедурата по преговаряне. Има си техника и образование. Моето мнение е, че една академична среда по-добре би подготвила такива договаряния, в сравнение с политическа.
Но сега ГЕРБ лидира и в действителност прави тестова обстановка за останалите партии, които се държаха до момента извънредно несъответстващо, изключително след изборите, към проблемите на българина - високата инфлация и изяжданите от нея приходи.
Освен това живеем в ужасно тежка манипулативна среда. А съм проевропейски човек, само че за първи път мога да кажа, че през днешния ден /б.ред. сряда/ на " Възраждане " смъквам шапка. Защото Костадин Костадинов уточни риска - външните фондации, които купуват каналите за образуване на публичното мнение. Много мощен ход. Затова споделям, че изборите са доста забавен катарзис, фокус, през който всяко политическо деяние се трансформира в проекция на политическата класа по отношение на отговорността й към националната сигурност. Вече го няма страхът да кажеш, че някой работи за непознати ползи. Няма го и страхът да кажеш - хора, ние сме действително пред война. Какво вършим? Как преодоляваме това ужасно нещо, което може да се случи на страната? Всичко останало е толкоз дребно, смешно, тъпо, цапащо в личната локва.
- Тези съществени въпроси като че ли не съществуват, с изключение на в частни диалози. Никъде на по-високо равнище не се разяснява, като че ли всичко си е в реда на нещата.
- За първи път в този момент, около декларацията на 9-те /б. ред. взаимната декларация на страни от ЦИЕ за участието на Украйна в НАТО/започна да се приказва съществено от Борисов и от Радев. Двамата може би имат разнообразни гледни точки към казуса, само че се приказва. Докато всички останали живеят в блатото си. А то става все по-малко и все по-малко са жабчетата.
Всеки ден те се разкриват пред личните си гласоподаватели. Мъката ще завърши в един миг. Въпросът е, че ни предстоят тежки дни.
- А по какъв начин ще се развие обстановката политически?
- Добрата вест е, че лъжците понижават. И борбата сред тези, които желаят да ръководят и могат да ръководят, ще продължи на качествена база. Борисов може да е всевъзможен, само че знае по какъв начин да ръководи. Той съумява да си води групата доста години. Не можем да не признаем, че неговото ръководство донесе триумф в интернационалните ни връзки, че триумф е стабилността в страната в интервала, когато управляваше, триумф е, че всяка година всеки получаваше актуализация и повишение по малко на заплатата. И вървяхме нагоре. Че имаше пътища, че имаше заричане за скоростно строене на " Хемус ". Независимо от приказките, в последна сметка жителя го интересува да се случи това, тъй като е потребно за бизнеса му.
Но обществото се умори и от грешките, които е позволил, защото има и такива. Тези неточности са, че в името на целта на едни политики, някои други политики бяха загърбени. Логично беше след него, шансът да е на левите. Трябва да дойдат левите, би трябвало да стартират да тичат добре.Да осъзнаят, че би трябвало да имат тактика и тактичност, която да ги покаже като конкурентни.
Но видяхме напълно сбъркана тактика и държание, вадене на спорове, вместо правене на политики, дейности от последното ръководство, които не са задоволително ефикасни.Корнелия Нинова не сътвори положителни послания, с които имиджът на една партия се усъвършенства и тя става конкурентноспособна. Никой от съперниците на Борисов не съумя задоволително бързо да тича и да се научи, с цел да излезе по-напред. Не съумя - какво да създадем! Това е животът. Утре може да се появи подобен човек, който да успее. Но сега Борисов е в най-хубава позиция.
- Дали ще се появи нов?
- Ако не се появи, отново ще е Борисов. Нещата би трябвало да са в границите на разпоредбите. А в България разпоредбите се прескачат и се провокират не по разпоредбите революционни борба против врага, който не би трябвало да бъде зложелател, а конкурент. Не би трябвало да бъде изчегъртване, а би трябвало да бъде надграждане. Ето това е генералната неточност на българската политическа реалност. Новото, което пристигна, не може да бъде наречено ново, а край, или най-малко началото на края на демократичните напъни да ръководи света.
- Какво ще се случи през тази зима?
- Не знам. Нямам кълбо. Така, както вървят нещата с цените, ме е боязън да си помисля какво ще се случи. Така, както вървят нещата с войната, още веднъж ме е боязън да мисля какво ще се случи. Така, както политиците не виждат действителните проблеми, ме е боязън от некадърността им. Аз като човек се опасявам за околните си.
- И в това време нямаме политик, на който да се доверим, че ще вземе най-правилните решения в тази извънредно комплицирана обстановка.
- Правилата на демокрацията сочат, че би трябвало да се доверим на най-голямата политическа партия. Аз доста одобрявам системата в Гърция, слушам, че и други сътрудници са почнали да я дават за образец - когато една политическа партия е първа, дава й се на нея да направи държавно управление и тя да ръководи. След като е първа, значи тя е спечелила надпреварата. Дайте й властта, с цел да се знае кой носи отговорност. Според мен би било потребно в такава объркана страна като нашата да се промени Конституцията, тъй като обединенията развращават политиците.
- Проф. Христова, какво отличава последните избори от предходните предварителни, които се организираха през последните 2 години?
-->
- Изключително основни са тези избори. В новото нареждане на партиите се съдържа изцяло друга конструкция и систематизиране на властовото наличие. Държавата живее в балон от операции през последните години и резултатът сподели, че те не са били изцяло ефикасни.
Първият извод от тези избори е, че политиците не бяха задоволително гъвкави, с цел да разширят поддръжката си. Страхът надви над самодейното и разширяващо предизборно говорене и тактичност. Вторият извод е, че операцията през медиите е допустима до време. Третият доста значителен извод е, че партиите в по-голямата си част са извънредно неподготвени да ръководят. Новите партии нямат потенциал, личностите в тях са доста слаби. Нямат равнище нито на обучение, нито на просвета, нито на просветеност, нито на образование, нито на вероятност да виждат накъде вървят и по какъв начин да го реализиран. Старите партии са тези, които са си отгледали политици и които, ненавиждани или не, носят знанието въз основата на опита си. В това число са ГЕРБ, която получи най-голям % поддръжка, въпреки и релативно, тъй като най-големият % е от негласувалите. И на второ място - Движение за права и свободи.
Българска социалистическа партия е необикновен случай. Тя е подложена на дълги вътрешни борби от водача си, заради което по натурален метод върви към залез. Българска социалистическа партия на процедура отвори нишата за нова лява партия и сериозните претенденти за тази ниша са Политическа партия и Демократична България.
- Всъщност новите политици пристигнаха тъкмо с претенциите за високо обучение, получено в най-престижни университети, висок ценз и всичко най-модерно в областта на образованието, което нямат старите политици. Но казвате, че те не са се справили. Означава ли това, че образованието не е фактор за политиката?
- Човек може да приключи всякакво обучение. Но първият въпрос е по какъв начин го приключва. Вторият - по какъв начин е получил оценките си. На трето място зависи от потенциала на индивида да учи. Нямавръзка сред обучение и политическо водачество.
Има връзка обаче сред образованието да бъдеш политик и политическата работа. Защото да бъдеш политик значи, че би трябвало да имаш голяма палитра от познания - по какъв начин да взимаш решения, по какъв начин да поемаш отговорност, по какъв начин да оценяваш експертно обстановка, по какъв начин да работиш с специалисти, по какъв начин да формулираш тактически и стратегически цели, по какъв начин да правиш екипи и група и да й създаваш еднаквост. Това не се учи в университетите. Нито един от тези, които се кичеха с етикета " приключил Харвард ", не има съответните компетентности.
Това с образованието бяха мантри. Беше инженерно проектирано да дойдат образовани и да предизвикват битка против корупцията.
- Да разясняваме и другия феномен - партията " Не поддържам никого ", която съвсем влезе в Народното събрание, както и срутва на изборната интензивност до равнища, каквито не сме имали от 1989 година насам. Защо стана по този начин?
- Два са факторите за това. Първата причина е, че в историята на прехода нямаше зрели политици, нито специалисти, които да провидят и обяснят, че демокрацията не е съвършена, че тя е всекидневно гражданско изпитание и избор сред другите степени на незадоволително качество. Втората причина - не успяхме да сложим тежка преграда към загатна за живота преди 1989 година И когато срещнат компликации, а те са естествени в годините на преход, хората си спомнят по какъв начин тогава са живели по-спокойно, поддавайки се на романтиката от младостта.
- Как виждате оттук насетне развиването на събитията?
- ГЕРБ направи крачка, с която лидира политическия развой. Прави го по професионален метод, търсейки посредници на фона на тежки разломи в обществото. Доколко са подбраниправилно посредниците, е различен въпрос. Те би трябвало да са равноотдалечени, само че въпросът е каква е задачата. Избрани са хора, които са по-близко до Демократична България. Явно, че това е задачата. В международната процедура има два разновидността за подобен посредник. Единият е да бъде политик. Такъв е Джими Картър, един от най-големите договарящи, с минало на президент, международно приет, владее експертизата да модерира договаряния. На второ място това се прави от учени, университетски екипи, които могат да приготвят процедурата по преговаряне. Има си техника и образование. Моето мнение е, че една академична среда по-добре би подготвила такива договаряния, в сравнение с политическа.
Но сега ГЕРБ лидира и в действителност прави тестова обстановка за останалите партии, които се държаха до момента извънредно несъответстващо, изключително след изборите, към проблемите на българина - високата инфлация и изяжданите от нея приходи.
Освен това живеем в ужасно тежка манипулативна среда. А съм проевропейски човек, само че за първи път мога да кажа, че през днешния ден /б.ред. сряда/ на " Възраждане " смъквам шапка. Защото Костадин Костадинов уточни риска - външните фондации, които купуват каналите за образуване на публичното мнение. Много мощен ход. Затова споделям, че изборите са доста забавен катарзис, фокус, през който всяко политическо деяние се трансформира в проекция на политическата класа по отношение на отговорността й към националната сигурност. Вече го няма страхът да кажеш, че някой работи за непознати ползи. Няма го и страхът да кажеш - хора, ние сме действително пред война. Какво вършим? Как преодоляваме това ужасно нещо, което може да се случи на страната? Всичко останало е толкоз дребно, смешно, тъпо, цапащо в личната локва.
- Тези съществени въпроси като че ли не съществуват, с изключение на в частни диалози. Никъде на по-високо равнище не се разяснява, като че ли всичко си е в реда на нещата.
- За първи път в този момент, около декларацията на 9-те /б. ред. взаимната декларация на страни от ЦИЕ за участието на Украйна в НАТО/започна да се приказва съществено от Борисов и от Радев. Двамата може би имат разнообразни гледни точки към казуса, само че се приказва. Докато всички останали живеят в блатото си. А то става все по-малко и все по-малко са жабчетата.
Всеки ден те се разкриват пред личните си гласоподаватели. Мъката ще завърши в един миг. Въпросът е, че ни предстоят тежки дни.
- А по какъв начин ще се развие обстановката политически?
- Добрата вест е, че лъжците понижават. И борбата сред тези, които желаят да ръководят и могат да ръководят, ще продължи на качествена база. Борисов може да е всевъзможен, само че знае по какъв начин да ръководи. Той съумява да си води групата доста години. Не можем да не признаем, че неговото ръководство донесе триумф в интернационалните ни връзки, че триумф е стабилността в страната в интервала, когато управляваше, триумф е, че всяка година всеки получаваше актуализация и повишение по малко на заплатата. И вървяхме нагоре. Че имаше пътища, че имаше заричане за скоростно строене на " Хемус ". Независимо от приказките, в последна сметка жителя го интересува да се случи това, тъй като е потребно за бизнеса му.
Но обществото се умори и от грешките, които е позволил, защото има и такива. Тези неточности са, че в името на целта на едни политики, някои други политики бяха загърбени. Логично беше след него, шансът да е на левите. Трябва да дойдат левите, би трябвало да стартират да тичат добре.Да осъзнаят, че би трябвало да имат тактика и тактичност, която да ги покаже като конкурентни.
Но видяхме напълно сбъркана тактика и държание, вадене на спорове, вместо правене на политики, дейности от последното ръководство, които не са задоволително ефикасни.Корнелия Нинова не сътвори положителни послания, с които имиджът на една партия се усъвършенства и тя става конкурентноспособна. Никой от съперниците на Борисов не съумя задоволително бързо да тича и да се научи, с цел да излезе по-напред. Не съумя - какво да създадем! Това е животът. Утре може да се появи подобен човек, който да успее. Но сега Борисов е в най-хубава позиция.
- Дали ще се появи нов?
- Ако не се появи, отново ще е Борисов. Нещата би трябвало да са в границите на разпоредбите. А в България разпоредбите се прескачат и се провокират не по разпоредбите революционни борба против врага, който не би трябвало да бъде зложелател, а конкурент. Не би трябвало да бъде изчегъртване, а би трябвало да бъде надграждане. Ето това е генералната неточност на българската политическа реалност. Новото, което пристигна, не може да бъде наречено ново, а край, или най-малко началото на края на демократичните напъни да ръководи света.
- Какво ще се случи през тази зима?
- Не знам. Нямам кълбо. Така, както вървят нещата с цените, ме е боязън да си помисля какво ще се случи. Така, както вървят нещата с войната, още веднъж ме е боязън да мисля какво ще се случи. Така, както политиците не виждат действителните проблеми, ме е боязън от некадърността им. Аз като човек се опасявам за околните си.
- И в това време нямаме политик, на който да се доверим, че ще вземе най-правилните решения в тази извънредно комплицирана обстановка.
- Правилата на демокрацията сочат, че би трябвало да се доверим на най-голямата политическа партия. Аз доста одобрявам системата в Гърция, слушам, че и други сътрудници са почнали да я дават за образец - когато една политическа партия е първа, дава й се на нея да направи държавно управление и тя да ръководи. След като е първа, значи тя е спечелила надпреварата. Дайте й властта, с цел да се знае кой носи отговорност. Според мен би било потребно в такава объркана страна като нашата да се промени Конституцията, тъй като обединенията развращават политиците.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ