Застоят и отвращението от риска според романа Краят на вечността от Айзък Азимов
Покрай миналото изстрелване на съветския робот “Фьодор ” и идното завръщане на американския “Робонавт ” до Международната галактическа станция, нямаше по какъв начин да не се върна върху творчеството на Айзък Азимов. Но този път няма да ви занимавам с неговите книги за роботите, а ще се спрем на класиката “Краят на вечността ” – едно от най-хубавите литературни творби за пътешестване във времето.
Романът е публикуван през 1955 година, а научната фантастика има неприятното свойство да остарява и в един миг да звучи демоде – изключително когато през далечните бъдещи епохи героите още употребяват технологии от средата на предишния век. Главният воин Ендрю Харлан вади от джоба си рула с перфоленти. Парадоксално, думичката “компютър ” в романа разказва хора. И това не трябва да ви изненадва – в човешката история терминът “компютър ” в смисъл на човек, който прави калкулации, се използва още от 1613 година, когато е издадена книгата The Yong Mans Gleanings на британския писател Ричард Братуейт, и този смисъл се резервира докъм средата на 20-ти век. А терминът “персонален компютър ” в смисъл на вашата персонална изчислителна машина вкъщи е фиктивен от Ед Робъртс през 1975-та. Това не трансформира обстоятелството, че първият път, когато прочетох “Краят на вечността ” от Азимов, повествованието ми звучеше извънредно необичайно. Та какво има в далечните епохи вместо компютри в смисъла на изчислителни машини? Кибермозъци, на които се подават въпросните перфоленти, а главните калкулации си се правят от хора-компютри.
Предупреждавам, че оттук нататък следват някои спойлери, тъй че, в случай че не желаете да си разваляте усещането от книгата, време е да спрете да четете ревюто.
Човечеството открива технологията за пътешестване на времето през 24-ти век, а през 27-ми конструира Вечността – успореден свят, изравен отвън естествения времеви ход. Официално задачата на Вечността е да координира търговията сред обособените епохи. Тайно обаче в нея се проектират промени, които целят да обезпечат безпроблемния ход на човешката цивилизация – от историята се отстраняват рискови събития като войните, само че това има противен непряк резултат – хората губят технологиите, които ще им разрешат да основат галактически кораби.
Вечността е обитаема единствено от мъже – веселя се, че книгата е издадена през 1955 година, другояче в днешно време подобен разказ въобще нямаше да види бял свят. Когато поражда потребност от набирането на нови хора за експерти, млади момчета биват отвличани от другите епохи. За да могат да бъдат безпристрастни реализатори на потребностите на Вечността без непотребни страсти, на мъжете им се не разрешава да имат връзка с дами, с изключение на след особено позволение за краткотраен съюз, което се дава рядко. След строго образование, мъжете получават названието Вечни и могат да се квалифицират като:
– както към този момент разясних нагоре, това са хората, извършващи изчисленията, които целят да ревизират какви биха били наложените промени върху бъдещите общества и персони. На върха на йерархията и де факто индивидът, който ръководи Вечността, носи званието
– тяхата цел е да следят в детайли вековете и да пишат отчети за тях, които са нужни, с цел да се изчислят нужните промени.
– те правят така наречен М.Н.П. – минимална нужна смяна, нужна за измяната на действителността в съответния век. Поради това, че техниците заличават една действителност с друга, включително техните дейности биха унищожили или изменили тогавашните родственици и близки на работещите във Вечността, те са най-мразените от всички. Всички гледат да заобикалят срещата с механик и поддържат връзка с него единствено в най-крайна потребност.
Специални времеви капсули могат да пътуват от един до различен век. Не може да се пътува във времената преди 27-мия век, когато е създадена Вечността. Това са. Евентуални намеси в тях могат да трансформират хода на историята по този начин, че Вечността въобще да не бъде основана. Освен това са недостъпни вековете от 70 000-тия до 150 000-тия. Това са – обитаеми с хора, които са измислили метод да се защитят от въздействието на Вечните. В скритите епохи са изобретени нужните технологии за междузвездни полети, само че тези галактически технологии идват прекомерно късно – през миналото време цялата Вселена е била обитаема от други цивилизации, а за човечеството настава интервал на крах и то умира.
Ендрю Харлан е основният воин – механик, който, сходно на всички останали Вечни, е похитен принудително от неговия век. Харлан е замесен в света на интригите сред обособените Компютри, които се борят за превъзходство един над различен. На фона на тези интриги стои залогът за съществуването на Вечността – Старшият компютър пази мрачна загадка за историята на човечеството и за откриването на пътуването на времето, а Харлан схваща, че неговата роля в хода на събитията е незаменима. Паралелно той се влюбва в едно момиче на име Нойс – публично от 482-ри век, само че действително тя е от Скритите епохи – нейната цел е да унищожи Вечността, като попречи на откриването на пътуването във времето в далечната Праистория. Целта – да се предотврати възникването на Вечността и налаганото от нея омерзение от риска, пречещо на човек да изобрети галактическата технология.
Както сами можете да се досетите, любовта побеждава, а Харлан и Нойс дружно унищожават Вечността. Човечеството би трябвало да поеме по друг път – не по този на тихото и умерено битие, а на опасности, които обаче ще го изведат на предна позиция измежду състезаващите се цивилизации към преодоляването на Галактиката. Приятната изненада за мен бе, че Азимов е последовател на нуклеарната енергетика и точно значимостта на нейното развиване бе основен миг от развръзката на романа.
А това, скъпи читатели, е годно даже през днешния ден. Ядрената енергетика е най-ефективната, с нулеви нездравословни излъчвания. Т.нар. ВЕИ-та не са нито толкоз ефикасни, нито щадящи природата. Отвращението от нуклеарната енергетика води до изгаряне на повече фосилни горива и надлежно до задълбочаване на казуса с климатичните промени. Това е тежката цена, която идните генерации ще платят.
Ще кажете, че Айзък Азимов е написал тази книга във времената отпреди Чернобил и Фукушима. Да, по този начин е, но романът е сътворен по-малко от 10 години след Хирошима и Нагасаки. Азимов е осъзнавал, както е и написал в “Краят на вечността ”, че съществува риск безотговорното потребление на технологиите да трансформира Земята в радиоактивна пустиня. Но залогът е бъдещето на човечеството, галактическото развиване и превъзмогване на стагнацията, която непроменяемо ще докара цивилизацията ни до крах.
Днес човечеството е на кръстопът – дали ще продължим да залагаме на високи технологии, или, в противен случай, ще се върнем обратно към пещерите. Ако желаеме да е първото, нужно е да залагаме на качествено обучение и просветеност. Струва ми се, че в случай че хората четяха повече Айзък Азимов и по-малко Грета Тунберг, светът щеше да е едно по-добро място.
Ако харесвате ревютата на Светослав Александров, можете да го подкрепите, като закупите неговата научнопопулярна книга “Аз, виртуалният астронавт ” в книжен вид от книжарница “Български книжици ” на адрес гр. София, ул. Аксаков 10 (Кристал) или в електронен вид от страниците на книжарница Книгите (линк тук) или Хеликон (линк тук). От книжарница Книгите можете да извършите поръчка и за хартиена численост, която ще дойде непосредствено на Вашия адрес.
По предпочитание можете да изпратите и дарение за КОСМОС БГ на този линк.
