Децата на прехода - бомба с часовников механизъм
Поколението на прехода е " бомба с часовников механизъм ", което елементарно може да се поддаде на антимодемократични форми на ръководство.
Това демонстрира отчет на фондацията " Софийска платформа ", представен от " Дневник ". Документът е отдаден на поколенията на прехода в страните от Източна Европа
Бомба с часовников механизъм
Комбинацията от ниски равнища на обществено и институционално доверие, дружно с ниския интерес към цивилен и политически действия, както и нереалистично високите упования към страната е бомба с часовников механизъм, предизвестяват създателите на проучването. Гражданите са елементарно поддаващи се на антидемократични форми на ръководство и това издига финансовата сигурност, връзките и корупцията високо в подредбата на полезностите.
Макар емиграционният тренд да е извърнат за пръв път от 1989 година насам и добре образовани, млади българи да се връщат в страната, дейните жители са прекомерно малко и прекомерно многообразни, с цел да трансформират ситуацията. Дори в противен случай - съществува разбирането, че животът е приемлив, изключително в случай че човек работи за непозната компания, и няма потребност да се ангажира с политика. Проучвания на скорошните протестни придвижвания демонстрират, че за тях е по-лесно да се провеждат " срещу " нещо, само че че не съумяват да формулират цел, към която да се стремят.
" Въпреки, че към момента повече хора избират да живеят в народна власт, както теренната ни работа, по този начин и проучванията ни демонстрират, че разбирането на българина за народна власт е доста накриво, не е рационализирано ", изяснява за " Дневник " Луиза Славкова, шеф на " Софийска платформа ".
" В разбирането на доста хора думата народна власт значи преход, а преходът има отрицателна конотация. "
" Хората нямат чувството, че триумфите им, каквито и да са те, са свързани с политическото устройство и опциите, които дава демокрацията, колкото и дефектна да е тя. Опитът на хората с демокрацията е нищожен, липсва познаване на естеството на поданството, това, че се образува както от права, по този начин и от отговорности и че формите за въздействие и взаимоотношение с политиката и институциите отиват оттатък гласуването. И на фона на тези ниски равнища на познаване и схващане на демократичните процеси и ниската гражданска просвета, комунизмът наподобява като един спретнат строй, който не чака от теб никаква самодейност и отговорност. В демокрацията всички сме овластени и поданството значи да носим отговорност за средата. В комунизма нямаме власт, само че не носим и отговорност. "
" Дефицитният опит на българина с демокрацията не е единствено артикул на комунистическото минало, той е артикул и на минусите на прехода, на захвата на страната, проблемите с правораздаването и на съвремените провокации пред демокрацията, произлизащи от обществените мрежи, миграция и така нататък ", споделя тя. " Комбинацията от двете води до ниско познаване и потребление на механизмите на демокрацията, както и не изключително високо мнение за нея. "
Изследователите разделят " поколението на прехода " на две групи - родените сред 1975 година и 1985 година и тези, родени след 1985 година до 1995 година Основните разлики сред тях са, че първата група е по-граждански дейна, а двете се интересуват и от напълно разнообразни проблеми. Докато родените до 1985 година са по-склонни да се ангажират със отбраната на върховенството на закона, свободата на словото, самостоятелната правосъдна система или корупцията, по-младите се интересуват най-вече от аполитични дела - като отбраната на околната среда.
Да купиш всичко
Проучване на фондация " Фридрих Еберт " от 2014 година намира, че главните ползи на по-младото потомство в България са да наподобява добре, да бъде без значение и да има кариера. Стремежът към самостоятелност обаче не води до цивилен дейности или политическа активност; става въпрос по-скоро за икономическия аспект. Това може да бъде ненапълно обяснено с израстването им в условия на непрекъснато смяна, икономическа неустановеност и оскъдицата на 90-те години. Успехът непременно е цел за 42% от младите българи, а непотизмът остава главно средство.
" Едно допитване от 2007г. когато влязохме в Европейски Съюз, демонстрира, че младите схващат под народна власт най-общо казано опцията да си купиш всичко. Но това не е наложително единствено израз на желанието да консумираш, а разбирането, че с рушвет можеш да купиш всичко и всеки, малко като във филмът на Костурица " Ако нещо не става с паре, става с доста паре ". От тук и мотивацията за кариера и акумулирането на запаси ", разяснява Славкова. " Другият аспект на желанието за финансова самостоятелност е осъзнаването, че не можеш да разчиташ на страната, по тази причина трупаш богатство, с цел да разчиташ на частни услуги. "
Държавата е длъжна
Общото сред двете елементи на поколението обаче остава неспособността гражданската им сила да докара до смяна и сред тях като жители и държавния уред на процедура съвсем няма връзка. В същото време те имат високите упования, че страната би трябвало да се грижи за жителите. Между 92% и 86% са на мнение, че институциите би трябвало да обезпечат гратис обучение, опазване на здравето, минимални заплати и претовареност за всекиго, а в това време 60% считат, че налозите би трябвало да намалеят.
" Т.нар. потомство на прехода израсна главно в среда на обществено и фамилно безмълвие по комунизма, преди мълчанието да отиде в другата си прекаленост - носталгията. Затова по-младите хора не са носталгични, а по-скоро възприемат вярванията и настройките на по-възрастните, свързани с комунизма. Сред тези вярвания са както ние ги назоваваме легенди за " положителното остаряло време " за безплатното образование, опазване на здравето, качествената храна, ниските равнища на престъпност и ПТП-та. Паралелно с това се ширят и вярванията, че не комунизмът, а демокрацията е отговорна за явления като корупцията, като се не помни, че тя е добре открита процедура в годините преди 89та ", изяснява Славкова.
" Другото, което се предава на младото потомство е настройки и вярвания, възпитавани усърдно през комунизма, като да вземем за пример нереалистично високите упования към страната, ниските равнища на самодейност, настройката, че нищо не зависи от нас, че като жители не се възприемаме като съществена част от цялата политическа система, а по-скоро като външни на нея. Все едно сме безгласни консуматори на политика, а не нейни дейни архитекти. Трябва да си даваме сметка, че в комунизма тези поданически, не цивилен настройки са възпитавани съвсем от люлката. В условия на народна власт, несъмнено, това не е по този начин. Няма демократични идеологически предмети, които да ни споделят какви да бъдем, както ги е имало по време на комунизма. Заради отворената природа на демокрацията, построяването на цивилен, демократични полезности е доста по-бавен развой, в сравнение с в една властническа среда, където всичко се случва под строй. "
Доверие
Българите, както и румънците, изпитват съмнение към съществени институции като Народното събрание, държавното управление или президент; политическите партии и депутатите са минимум известни. С най-високо доверие се употребяват полицията, църквата и Европейски Съюз, а религията за българите е въпрос повече на традиция, в сравнение с религия.
Младите българи имат вяра най-вече на фамилиите и приятелите си, само че доверието в обособените хора и структури е ниско, като евентуално това е обвързвано с оскъдното присъединяване в обществени или доброволчески дела.
" Доверието, както споделя политологът Ерик Усланер, е пилешката чорба на всяко общество. "
" Същевременно се следи растеж на цивилен начинания и обществени нововъведения, основани от представители на втората кохорта на поколението на прехода ", показва Славкова. " Може би просто би трябвало да сме по-търпеливи, с цел да има осезаема смяна в общественото пространство и да работим целеустремено за връщане на доверието на хората в техните качества като жители, в техните съграждани и в демокрацията. "
Поколението на прехода и милениълите
На източноевропейското потомство на прехода подхождат западните милениъли, необятно описвани като хората, родени сред началото на 80-те години и края на 90-те. Те са етнически шарена група и все по-ляво настроени политически.
Разликите сред двете генерации Славкова изяснява по този начин: " Клишето за милениълите на Запад е, че се интересуват от неща, които имат смисъл и способстват за общото богатство и че в някакъв смисъл са пост-материалисти. Освен това са и тези, които бяха ударени от финансовата рецесия при встъпването си на пазара на труда и за тях тя беше еманация на минусите на капитализма. Това е доста опростено пояснение за техните по-скоро леви убеждения. Българският подтекст обаче е друг.
Поколението на прехода израстна с неналичията, непрекъснатите промени и несигурността на 90те, по тази причина последвалите рецесии не могат да се сравнят с тези прекарвания. Освен това поколението на прехода има и нещо, което назоваваме синдром на наваксване. Заради неналичията в комунизма и лишенията на 90те, то има потребност да акумулира и използва. Според мен по-леви политически настройки е по-вероятно да следим при поколението, което идва след 95-а и 2000-та. В българският подтекст левите преференции не намират своят политически израз в гласоподаване за Българска социалистическа партия, както знаете, тя е обичайно известна измежду по-възрастното потомство. Да не забравяме, че обичайните линии на разделяне сред ляво и дясно също се размиват. "
Изследването е извършено в края на 2017 година от Фондация " Софийска платформа ". Акценти от него ще бъдат показани на събитие на 22 и 23 ноември. /news.bg
Това демонстрира отчет на фондацията " Софийска платформа ", представен от " Дневник ". Документът е отдаден на поколенията на прехода в страните от Източна Европа
Бомба с часовников механизъм
Комбинацията от ниски равнища на обществено и институционално доверие, дружно с ниския интерес към цивилен и политически действия, както и нереалистично високите упования към страната е бомба с часовников механизъм, предизвестяват създателите на проучването. Гражданите са елементарно поддаващи се на антидемократични форми на ръководство и това издига финансовата сигурност, връзките и корупцията високо в подредбата на полезностите.
Макар емиграционният тренд да е извърнат за пръв път от 1989 година насам и добре образовани, млади българи да се връщат в страната, дейните жители са прекомерно малко и прекомерно многообразни, с цел да трансформират ситуацията. Дори в противен случай - съществува разбирането, че животът е приемлив, изключително в случай че човек работи за непозната компания, и няма потребност да се ангажира с политика. Проучвания на скорошните протестни придвижвания демонстрират, че за тях е по-лесно да се провеждат " срещу " нещо, само че че не съумяват да формулират цел, към която да се стремят.
" Въпреки, че към момента повече хора избират да живеят в народна власт, както теренната ни работа, по този начин и проучванията ни демонстрират, че разбирането на българина за народна власт е доста накриво, не е рационализирано ", изяснява за " Дневник " Луиза Славкова, шеф на " Софийска платформа ".
" В разбирането на доста хора думата народна власт значи преход, а преходът има отрицателна конотация. "
" Хората нямат чувството, че триумфите им, каквито и да са те, са свързани с политическото устройство и опциите, които дава демокрацията, колкото и дефектна да е тя. Опитът на хората с демокрацията е нищожен, липсва познаване на естеството на поданството, това, че се образува както от права, по този начин и от отговорности и че формите за въздействие и взаимоотношение с политиката и институциите отиват оттатък гласуването. И на фона на тези ниски равнища на познаване и схващане на демократичните процеси и ниската гражданска просвета, комунизмът наподобява като един спретнат строй, който не чака от теб никаква самодейност и отговорност. В демокрацията всички сме овластени и поданството значи да носим отговорност за средата. В комунизма нямаме власт, само че не носим и отговорност. "
" Дефицитният опит на българина с демокрацията не е единствено артикул на комунистическото минало, той е артикул и на минусите на прехода, на захвата на страната, проблемите с правораздаването и на съвремените провокации пред демокрацията, произлизащи от обществените мрежи, миграция и така нататък ", споделя тя. " Комбинацията от двете води до ниско познаване и потребление на механизмите на демокрацията, както и не изключително високо мнение за нея. "
Изследователите разделят " поколението на прехода " на две групи - родените сред 1975 година и 1985 година и тези, родени след 1985 година до 1995 година Основните разлики сред тях са, че първата група е по-граждански дейна, а двете се интересуват и от напълно разнообразни проблеми. Докато родените до 1985 година са по-склонни да се ангажират със отбраната на върховенството на закона, свободата на словото, самостоятелната правосъдна система или корупцията, по-младите се интересуват най-вече от аполитични дела - като отбраната на околната среда.
Да купиш всичко
Проучване на фондация " Фридрих Еберт " от 2014 година намира, че главните ползи на по-младото потомство в България са да наподобява добре, да бъде без значение и да има кариера. Стремежът към самостоятелност обаче не води до цивилен дейности или политическа активност; става въпрос по-скоро за икономическия аспект. Това може да бъде ненапълно обяснено с израстването им в условия на непрекъснато смяна, икономическа неустановеност и оскъдицата на 90-те години. Успехът непременно е цел за 42% от младите българи, а непотизмът остава главно средство.
" Едно допитване от 2007г. когато влязохме в Европейски Съюз, демонстрира, че младите схващат под народна власт най-общо казано опцията да си купиш всичко. Но това не е наложително единствено израз на желанието да консумираш, а разбирането, че с рушвет можеш да купиш всичко и всеки, малко като във филмът на Костурица " Ако нещо не става с паре, става с доста паре ". От тук и мотивацията за кариера и акумулирането на запаси ", разяснява Славкова. " Другият аспект на желанието за финансова самостоятелност е осъзнаването, че не можеш да разчиташ на страната, по тази причина трупаш богатство, с цел да разчиташ на частни услуги. "
Държавата е длъжна
Общото сред двете елементи на поколението обаче остава неспособността гражданската им сила да докара до смяна и сред тях като жители и държавния уред на процедура съвсем няма връзка. В същото време те имат високите упования, че страната би трябвало да се грижи за жителите. Между 92% и 86% са на мнение, че институциите би трябвало да обезпечат гратис обучение, опазване на здравето, минимални заплати и претовареност за всекиго, а в това време 60% считат, че налозите би трябвало да намалеят.
" Т.нар. потомство на прехода израсна главно в среда на обществено и фамилно безмълвие по комунизма, преди мълчанието да отиде в другата си прекаленост - носталгията. Затова по-младите хора не са носталгични, а по-скоро възприемат вярванията и настройките на по-възрастните, свързани с комунизма. Сред тези вярвания са както ние ги назоваваме легенди за " положителното остаряло време " за безплатното образование, опазване на здравето, качествената храна, ниските равнища на престъпност и ПТП-та. Паралелно с това се ширят и вярванията, че не комунизмът, а демокрацията е отговорна за явления като корупцията, като се не помни, че тя е добре открита процедура в годините преди 89та ", изяснява Славкова.
" Другото, което се предава на младото потомство е настройки и вярвания, възпитавани усърдно през комунизма, като да вземем за пример нереалистично високите упования към страната, ниските равнища на самодейност, настройката, че нищо не зависи от нас, че като жители не се възприемаме като съществена част от цялата политическа система, а по-скоро като външни на нея. Все едно сме безгласни консуматори на политика, а не нейни дейни архитекти. Трябва да си даваме сметка, че в комунизма тези поданически, не цивилен настройки са възпитавани съвсем от люлката. В условия на народна власт, несъмнено, това не е по този начин. Няма демократични идеологически предмети, които да ни споделят какви да бъдем, както ги е имало по време на комунизма. Заради отворената природа на демокрацията, построяването на цивилен, демократични полезности е доста по-бавен развой, в сравнение с в една властническа среда, където всичко се случва под строй. "
Доверие
Българите, както и румънците, изпитват съмнение към съществени институции като Народното събрание, държавното управление или президент; политическите партии и депутатите са минимум известни. С най-високо доверие се употребяват полицията, църквата и Европейски Съюз, а религията за българите е въпрос повече на традиция, в сравнение с религия.
Младите българи имат вяра най-вече на фамилиите и приятелите си, само че доверието в обособените хора и структури е ниско, като евентуално това е обвързвано с оскъдното присъединяване в обществени или доброволчески дела.
" Доверието, както споделя политологът Ерик Усланер, е пилешката чорба на всяко общество. "
" Същевременно се следи растеж на цивилен начинания и обществени нововъведения, основани от представители на втората кохорта на поколението на прехода ", показва Славкова. " Може би просто би трябвало да сме по-търпеливи, с цел да има осезаема смяна в общественото пространство и да работим целеустремено за връщане на доверието на хората в техните качества като жители, в техните съграждани и в демокрацията. "
Поколението на прехода и милениълите
На източноевропейското потомство на прехода подхождат западните милениъли, необятно описвани като хората, родени сред началото на 80-те години и края на 90-те. Те са етнически шарена група и все по-ляво настроени политически.
Разликите сред двете генерации Славкова изяснява по този начин: " Клишето за милениълите на Запад е, че се интересуват от неща, които имат смисъл и способстват за общото богатство и че в някакъв смисъл са пост-материалисти. Освен това са и тези, които бяха ударени от финансовата рецесия при встъпването си на пазара на труда и за тях тя беше еманация на минусите на капитализма. Това е доста опростено пояснение за техните по-скоро леви убеждения. Българският подтекст обаче е друг.
Поколението на прехода израстна с неналичията, непрекъснатите промени и несигурността на 90те, по тази причина последвалите рецесии не могат да се сравнят с тези прекарвания. Освен това поколението на прехода има и нещо, което назоваваме синдром на наваксване. Заради неналичията в комунизма и лишенията на 90те, то има потребност да акумулира и използва. Според мен по-леви политически настройки е по-вероятно да следим при поколението, което идва след 95-а и 2000-та. В българският подтекст левите преференции не намират своят политически израз в гласоподаване за Българска социалистическа партия, както знаете, тя е обичайно известна измежду по-възрастното потомство. Да не забравяме, че обичайните линии на разделяне сред ляво и дясно също се размиват. "
Изследването е извършено в края на 2017 година от Фондация " Софийска платформа ". Акценти от него ще бъдат показани на събитие на 22 и 23 ноември. /news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ