Поетесите Катя Кремзер и Анжела Димчева си партнираха чрез поезията

Поетесите Катя Кремзер и Анжела Димчева си партнираха посредством поезията си на български и немски


Хармоничното многогласие посредством разнообразни форми на актуалното изкуство от ден на ден се постанова като жанр на духовно обогатяване. Символичното предаване на Председателството на Съвета на Европейския съюз от България на Австрия беше осъществено посредством метафоричните послания на типичен и постмодерни произведения. След грандиозния концерт на “Йоан Кукузел ” през юни в католическата катедрала “Св. Стефан ” във Виена, когато министърът на културата Боил Банов огласи този символен привет сред нашите две култури, последва и едно ново събитие, маркирало началото на креативния сезон за Българския културен институт “Дом Витгенщайн ”.

В началото на 2018 година точно мултижанровият синтез е бил водещ при възвикването на концепцията за поетично-музикален разговор “Арка на изкуствата София – Виена ”, който беше подсилен по стратегия на Министерство на културата и сбъднат на 2 октомври 2018 година в австрийската столица. Идеята хареса на няколко представители в поезията, класическата музика и изобразителното изкуство, които взаимно осъществиха тази изящна Арка. Така “Дом Витгенщайн ” приюти в своите салони огромна галерия на умрелия през предходната година пловдивски художник Анастас Константинов, а поетесите Катя Кремзер и Анжела Димчева си партнираха посредством поезията си на български и немски език. Техният рецитал беше експресивно обагрен от оперните осъществявания на младата певица Калина Томова – магистър в Националната музикална академия “Проф. П. Владигеров ”.

Сред формалните посетители беше посланикът на Република България в Австрия доктор Иван Сираков, а събитието се водеше от изкуствоведа доктор Райна Дамяни. Над 200 български и австрийски фенове на изкуството препълниха трите зали, с цел да прегледат изложбата “Път към безкрая ”, обединила повече от 30 впечатляващи с размерите си и колорита платна от разнообразни интервали, маркиращи креативното развиване на космополита Анастас Константинов.

Проявата беше открита от проф. доктор Румяна Конева, шеф на БКИ “Дом Витгенщайн ”. В словото си тя подчертава на другарството и взаимното креативно обогатяване, което е задача на културната институция под нейно управление: “Радвам се да ви посрещна тук в новия сезон, заредени с летни преживявания, въодушевили ни и породили креативен изповеди. Желая ви щастливо пътешестване под дъгата на изкуството ”.

Модераторът на изложбата доктор Райна Дамяни направи отпратка сред значимостта на “Дом Витгенщайн ” за Виена и изложба “Анастас ” в Пловдив: “Тук виждате картини, които са пренесени от неповторима по своята идея и градеж изложба в Стария Пловдив, съхранила 7 пласта цивилизация на пет равнища. “Дом Витгенщайн ” е измежду знаковите обекти на културното завещание и в този смисъл срещата на две култури – космополитната живопис на Анастас Консантинов и духа на Виена от началото на 20 век – ни дават благосъстоянието на тази извисена, изпълнена с послания атмосфера: в три зали виждате платна, въплътили духа на тракийската цивилизация, само че и изображения на шаманката просвета, видения от галактическите селения и знаците в тайнството на любовта. Анастас беше един от най-големите бохеми, живееше предан до дъно на изкуството, умееше да експериментираше с разнообразни материали. Чрез творчеството си той надвиши времето, в което живя. Сигурна съм, че тези произведения ще бъдат оценени от австрийската аудитория. Те издигат “Дом Витгенщайн ” в център на новия модернизъм, наедно със международните галерии във Виена ”.

В късото си обръщение към публиката проф. Емилия Константинова – уредник на изложбата, акцентира, че приживе Анастас е мечтаел за свое показване в културната столица на Европа, а тя е направила всичко допустимо, с цел да събере най-знаковите платна за тази експозиция, в това число и от чужбина.

Как поезията се вписва в междуредията на живописта? Отговорът пристигна от Анжела Димчева и Катя Кремзер. Като поклон към австрийската аудитория техните стихове звучаха на немски (превод – Румяна Захариева, осъществяване – Яна Подбелсек), а преходът сред поезията на багрите и римуваните картини бе осъществено от Калина Томова с превъзходно осъществяване на песен на мадмоазел Зилберкланк из операта “Театралния шеф ” (В. А. Моцарт).

Последва лиричен рецитал на български език, а музикалните интермедии включваха осъществявания на Калина Томова (П. Хаджиев “Мой скитнико ”, Ария на Севина из операта “Лето 893-то ”) и на пинастката Сребра Гелева ( ”Импровизация ”, П. Владигеров). Специален привет за българската аудитория (черковно-славянски песнопения) сервира мецосопраното Каори Томияма (Япония). Аплаузите бяха и за известната пианистка Мария Гелева, която приглася на вокалните осъществявания. Така мултижанровият план “Арка на изкуствата София – Виена, 2018 ” закупи интернационален темперамент. Вечерта приключи със стихотворението на Катя Кремзер “Път към безкрая ”, отдадено на Анастас и Емилия Константинови. Десетки българи закупиха изданията на Катя Кремзер ( ”Обичам те, обич ”, “Пясъчна роза ”) и на Анжела Димчева ( ”Крехка суетност ”, “Небесен роял ” – билингва), както и първокласния азбучник, събрал стотици изображения от произведения на Анастас Константинов. Изложбата “Път към безкрая ” може да бъде прегледана до края на октомври. А поезията продължава да пътува посредством страниците си в сърцата на многохилядната българска общественост във Виена – измежду тях има стотици музиканти, художници, поети, студенти, както и представители на културно-просветната организация “Св. св. Кирил и Методий ” и на литературния кръжок.

Ежемесечно в БКЦ “Дом Витгенщайн ” се организират десетина културни събития. В тях се включват български артисти и режисьори с нови постановки, писатели с министър председатели на нови книги, фолклорни групи, поп реализатори и типичен музиканти. Представят се филми, изложения, рецитали; означават се националните празници на България с рецитали и концерти. Проф. доктор Румяна Конева и нейният екип развиват извънредно дейна активност, явявайки се популяризатор на българската просвета в сърцето на мултинационална Европа.

De profundis
Анжела Димчева

С избодени очи поезията пее –
не е тъгата й горест за себе си.
С пречупени ръце поезията носи –
не е товарът й пари, а отговорност.
С препънати нозе поезията бърза –
не е надалеч денят на смъртна смелост.
С опърлени фантазии поезията мисли –
не е благосъстояние да мълчиш притиснат…
С разпукнато сърце поезията има вяра –
не е духът й тук, измежду тази олелия.
Без слух, без глас поезията пее –
щастлива е душата є незаслепена.
Каквото и да отсече законът –
самата тя е живата човешка ризница.

Крехко равновесие
Катя Кремзер

Къде изгубих тази истина?
Във пясък мислите попиват,
а времето с ръка безмилостна
заглажда всичко, като изгрев.
От топъл мирис се ражда утрото.
Стихът е споменът разлистен.
Най-крехкият миг за словото,
лъчите – преродени мисли.
Сърцето бърза непокорно –
на пролетта филизи нови.
Прощавам му това проклинание,
щом да умира е готово.
Аз знам, че всяко петолиние
е сложен път, орис нетрайна.
Дори великите премеждия
са ноти, писани потайно.
През огъня да минат думите,
остава дух, написал ария.
В сърцето няма дистанции,
а единствено нежно равновесие…