Петя Дикова: Сърцето ми се къса за едно детенце, което няма да спи до майка си тази нощ
Подкупът тук се санкционира многократно по-жестоко от ликвидиране даже
Опитах се да виждам фрагментите с Десислава Иванчева. Не съумях.
Сърцето ми се къса да виждам плачещото бебенце, последната целувка, дребните ръчички, протегнати за прегръдка.
Не пазя някогашния кмет. Видях я в “Майчин дом ” преди 4 години, когато я доведоха с вериги, като че ли идва от Гунтанамо. Никой, който я е видял тогава, не може да не помни гледката. Още тогава беше прекомерно, брутално. И през днешния ден е по този начин.
Сърцето ми се къса за едно детенце, което няма да спи до майка си тази нощ. Нито на следващия ден. Няма да чува гласа й.
Не единствено за тях. Мъчно ми е и за мен си. Аз съм дете на прехода. На 10-ти ноември видях по какъв начин суровата ръка на закона раздели майка от детенцето й. Няма благосклонност за майката. И в случай че гласът на страстта дава превес на емпатията, то гласът на рациото също не вижда разумни причини, сравними пропорции. Пак споделям, не пазя някогашния кмет на “Младост ”. Имам мъчително възприятие за правдивост.
И тъкмо през днешния ден се запитвам къде е строгата, само че обективна ръка на правораздаването против всички мъже, чиито лица са ни до болежка известни - тези, поради чиито пъти по 75 хиляди евро в този момент в София няма задоволително детски градини и чист въздух, пораснахме с “ремонт на ремонта ”, а за пенсиите ни дори не ми се приказва. Доказани нарушители на независимост. Ами потвърдените убийци на пътя, които получават условни присъди и пробации? Ами крадците на еврофондове? И най-после отново опираме до цената на човешкия живот у нас. Дори да е отговорна, излиза, че подкупът тук се санкционира многократно по-жестоко от ликвидиране даже.
Решетките са за майката, не за тях. Нечовешко! Чудовищно!
За детенцето ми е постът. И за сълзите.
Петя Дикова
Опитах се да виждам фрагментите с Десислава Иванчева. Не съумях.
Сърцето ми се къса да виждам плачещото бебенце, последната целувка, дребните ръчички, протегнати за прегръдка.
Не пазя някогашния кмет. Видях я в “Майчин дом ” преди 4 години, когато я доведоха с вериги, като че ли идва от Гунтанамо. Никой, който я е видял тогава, не може да не помни гледката. Още тогава беше прекомерно, брутално. И през днешния ден е по този начин.
Сърцето ми се къса за едно детенце, което няма да спи до майка си тази нощ. Нито на следващия ден. Няма да чува гласа й.
Не единствено за тях. Мъчно ми е и за мен си. Аз съм дете на прехода. На 10-ти ноември видях по какъв начин суровата ръка на закона раздели майка от детенцето й. Няма благосклонност за майката. И в случай че гласът на страстта дава превес на емпатията, то гласът на рациото също не вижда разумни причини, сравними пропорции. Пак споделям, не пазя някогашния кмет на “Младост ”. Имам мъчително възприятие за правдивост.
И тъкмо през днешния ден се запитвам къде е строгата, само че обективна ръка на правораздаването против всички мъже, чиито лица са ни до болежка известни - тези, поради чиито пъти по 75 хиляди евро в този момент в София няма задоволително детски градини и чист въздух, пораснахме с “ремонт на ремонта ”, а за пенсиите ни дори не ми се приказва. Доказани нарушители на независимост. Ами потвърдените убийци на пътя, които получават условни присъди и пробации? Ами крадците на еврофондове? И най-после отново опираме до цената на човешкия живот у нас. Дори да е отговорна, излиза, че подкупът тук се санкционира многократно по-жестоко от ликвидиране даже.
Решетките са за майката, не за тях. Нечовешко! Чудовищно!
За детенцето ми е постът. И за сълзите.
Петя Дикова
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ