Как Тодор Живков решаваше проблемите със съседните ни държави
Подготви Христо Георгиев
Двама министър председатели на две прилежащи нам страни се договориха да именуват югозападната ни съседка Северна Македония - в ущърб на географската и историческата позиция на България. Нашият министър председател не просто се самоотстрани от решаването на жизненоважен за страната ни проблем, само че се гърбосложи раболепно пред ползите на задокеанските си началници и даже взе страна във вътрешните разногласия в Македония - несъмнено, в сгода на "евроатлантизма ". Взаимоотношенията на Балканите в никакъв случай не са били лесни и постоянно несъгласията са били подстрекавани от Великите сили. За страдание на сегашните ни управници обаче, даже по този начин омразният за тях Тодор Живков е имал дързостта да се опълчва на политиката на непознати ментори, в това число на руските приятели. Очевидно Борисов не е научил кой знае какъв брой от него... Неотдавна в "Черно на бяло " разказахме по какъв начин е станала огромната смяна в политиката на България по македонския въпрос през 1963 година, когато Живков съумява хем да приключи с един размах македонизирането на Пиринския край, хем да укрепи дружбата с огромните в Съюз на съветските социалистически републики, които са поддържали това македонизиране.
Днес предлагаме документи за различен сходен епизод в комплицираните ни връзки със съседите - този път с Гърция. В своите мемоари, писани непосредствени след преврата през 1989 година, Петър Младенов (1936 - 2000) се стопира на визитата през юли 1975 година в България на гръцкия министър-председател Константинос Караманлис (1907 - 1998). Роден е в серското село Кюпкьой, Проти, на няколко десетки километра от България. И през днешния ден има изказвания, че той е от български генезис и че е знаел български език.
Караманлис е избиран за президент на Гърция през 1980 и 1990 година, за министър-председател през 1956, 1958, 1961, 1974, 1979, министър е в доста държавни управления. Емигрант по времето на военната хунта на черните полковници от 1967 до 1975 година След рухването й още веднъж е на власт и се демонстрира като огромен българомразец, а връзките сред България и Гърция се смръзват на мъртва точка.
Точно в този миг той посещава България. Макар и с очевидно отегчение Петър Младенов, който е един от основните превратаджии през 1989 година, разкрива ролята на Тодор Живков за разчупването на ледовете сред двете прилежащи балкански страни, на инат на някои велики сили, които се стремят да попречват положителните им връзки. Самородният гений на Тодор Живков още веднъж му оказва помощ и България печели на своя страна Гърция - след десетилетия на взаимна ненавист и недоразумение.
.jpg )
Тодор Живков към Караманлис: И в този момент има държавници, които не се радват на разбирателството сред нас
Из записките на Петър Младенов "Животът плюсове и минуси ", ИК "Петекс ", 1992 година
Бяха първите дни на юли 1975 година Лятото беше меко и топло. Караманлис дойде със аероплан на гръцката национална самолетна компания "Олимпик ". След церемонията Караманлис слезе от подиума и съпроводен от Станко Тодоров, се насочи към групата посрещачи.
Пред нас се изправи висок, строен, хубав, към този момент не в първа младост, само че физически чудесно непокътнат човек. Тялото му бе изправено, главата високо вдигната. Имах възприятието, че при здрависването той не поглеждаше индивида пред себе си, а погледът му беше насочен над главите на посрещачите. При представянето проронваше по някоя дума, лицето му беше застинало в нещо като усмивка и излъчваше вглъбеност и напрежение. Не без дейната роля на българската агитация, името на Караманлис в нашето схващане се беше трансформирало в синоним на реакция и антикомунизъм. А в този момент трябваше взаимно да се усмихваме, да преговаряме и несъмнено щяхме да се опитаме да оставим остарелия багаж, който тежеше и на двете страни и да търсим пътища за взаимно-изгодно съдействие, за добросъседско съгласие, а за какво не и за другарство.
Самият факт, че този прекрасен мъж, с оредели прошарени коси, който до неотдавна смятахме надали не за наш върл зложелател, беше измежду нас, говореше какви дълбоки промени бяха настъпили в света през последните години. Но към този момент по външния тип на Караманлис личеше единствено, че той е мощно вътрешно под напрежение.
Напрегнати бяхме и ние, взели присъединяване в подготовката на тази аудиенция от българска страна. Всички си давахме сметка, че от психическа позиция извънредно значимо беше да се смъкна напрежението, да се в профил сянката на предишното. А тази сянка беше огромна и плътна. На гръцкия народ години наред беше внушавано, че неговият основен зложелател е на север, т.е., това е България. Не беше дребен и нашият "принос " за съществуването на враждебните настроения и връзки. Що се отнася до народите на двете страни, на обществеността, на другите пластове от популацията, в това число и на тези, които по силата на своята специалност най-силно влияеха на публичното мнение, - имам поради публицистите, - те освен бяха узрели за нуждата от промени в нашите връзки, само че неприкрито подтикваха ръководещите към тях. Така да вземем за пример, като следях по какъв начин в средствата за всеобщо осведомление на двете страни се отразява подготовката на визитата, с изненада и задоволство установявах, че единствено за десетина дни в гръцкия щемпел бяха оповестени доста повече позитивни материали за България, в сравнение с за всичките следвоенни години. Същото се отнасяше и за българските масмедии. В навечерието на визитата в България беше осъществен същински десант на гръцки публицисти. Живков даде изявленията за вестници, за радиото и малкия екран. Същото направи и Караманлис. Създадена беше подобаваща атмосфера за национална поддръжка на визитата, а в този момент оставаше своите функции да изиграят двете съществени настоящи лица на договарянията - Живков и Караманлис.
Най-напред в първи дом на резиденция "Бояна " се състоя среща сред Караманлис и Живков. Живков доста се гордееше с този комплекс от резиденции. По замисъла на неговите основатели той трябваше да символизира сполучливото развиване на България по времето, когато неин висш началник е бил той. Времето и хората по-късно щяха да дадат своята оценка, а както е известно, за историята тя е само меродавна. А в този момент Живков и Караманлис седнаха един против различен, аз заех мястото до Живков, а отсреща ми беше Бициус. Превеждаха двама дипломати - българин и грък. Последва естествената в такива случаи навалица сред публицистите, те бяха доста и всеки искаше да заеме най-удобна позиция. Владееше атмосфера на нещо изключително, всички имахме чувството, че сме участници във значим миг от историята на двата народа. Всъщност, такава беше и истината, гръцки министър-председател за първи път посещаваше нашата страна.
Разговорите започнаха с дежурните въпроси - по какъв начин са устроени гостите и имат ли някакви проблеми. Отговорите също не се отличаваха с автентичност. Последва високопарно одобрение на Тодор Живков, отговорът беше в същия декларативен дух. Двамата се усмихваха, говореха високо, като че ли да се ободрят и си вдъхнат кураж, да показват непрестореност, само че това очевидно не им се удаваше. Проклетото напрежение тежеше във въздуха и продължаваше да ни сковава. Мислех си, че някой от двамата събеседници би трябвало да направи нещо, с цел да счупи леда, другояче съществуваше действителна заплаха, тази замислена като историческа среща да остане официална и да не придвижи напред връзките сред двете страни.
Живков пръв нанесе удара, който срина обхваналото и двамата сковаващо вцепенение и унищожи разделящата ги бариера. Разстоянията внезапно изчезнаха, двамата държавници се погледнаха в очите и в залата настъпи лекост.
За Тодор Живков през годините са правени доста и постоянно взаимноизключващи се оценки. Тези оценки са съдържали както непремерени похвали, по този начин и намерено надменно отричане. Бил е характеризиран като интелигентен, проникновен, надарен и умен и в това време са го наричали селски шмекер, страхливец, лукавец, определяли са го като нечовечен и безсъвестен, лишен от всевъзможни морални задръжки, некултурен и малограмотен. С времето всичко ще застане на мястото си и тогава историята ще даде своята оценка, а знае се, че тя е неподкупна. И най-малко до момента никой не е съумял да я надхитри или излъже.
Истината е, че Тодор Живков е една комплицирана и спорна персона, човек с големи, на първо място морални дефекти и пороци, само че не може да му се отхвърли съществуването на мощен темперамент, на мощна воля, както и умеенето да изчаква толкоз, колкото е належащо - от време на време дълги години, в преследването на поставената цел. Не може да не му се признае умеенето да прави положително усещане, изключително когато това му носеше някаква персонална полза. И най-после, не може да се отхвърли умеенето му да се ориентира бързо в ситуацията и да подхваща нужните за момента дейности.
Това си качество Живков прояви на тази първа негова среща с Караманлис. Той млъкна, внезапно стана сериозен и концентриран, всички се обърнаха към него. Тишината вероятно продължи единствено секунди, само че на нас ни се стори, че са минали часове. Най-сетне Живков се раздвижи, сякаш излизаше от ненадейно обхваналото го вцепенение и безшумно сподели:
"Господин Караманлис, дълго размишлявах, до момента в който се готвех за срещата си с Вас, и стигнах до едно умозаключение. То се състои в това, че Вие сте доста мощен и самоуверен човек, човек с колосален кураж, откакто се решихте да дойдете в България. Казвам това, тъй като Вие доста добре знаете какво сте правили и говорили, както и какво съм правил и приказвал аз, тъй като и двамата си даваме сметка, че народите ни към момента не са не запомнили това и най-после, тъй като несъмнено и в този момент има държавници от близки и далечни страни, които по никакъв начин не биха се радвали на едно наше съгласие. И ето по тази причина си мисля, че Вие сте една огромна персона, един огромен човек И политик. Слабият човек и дребният политик не биха могли да се решат на сходна стъпка ".
Всички мълчахме, мълчеше и Караманлис. Инстинктивно разбрах, че Живков беше споделил това, което сега беше належащо.
По-нататьк диалозите потръгнаха, лееха се като вода през разкъсан яз. Имаше и въодушевление, имаше и типичното за балканския характер недочакване на колегата да приключи мисълта си, имаше и спиране, и смях и смешки. Всичко потегли добре и опитът ми подсказваше, че и краят ще бъде добър. Мисля, че това не по-зле от мен разбираше и нашият висок посетител. Той беше човек с голям политически опит, безчет пъти оглавявал разнообразни министерства и управлявал няколко държавни управления.
Когато се присъединихме към останалите публични лица, които ни чакаха на един етаж по-долу, нещата към този момент вървяха безпрепятствено и безпроблемно. Тук Караманлис се разкри като персона, способна да споделя и убеждава. Той приказва за Гърция, приказва за диктатурата на полковниците, за тежкото завещание, което в този момент трябвало да преодоляват. Говори също по този начин за гръцко-турските връзки и, засягайки казуса за егейския шелф и Кипър, охарактеризира турската политика като намерено експанзионистична. След това в резюме се спря на връзките Изток-Запад. Трудно можеше да се възрази на неговите съждения.
Те бяха напълно в духа на към този момент контрактувания документ, чието сключване предстоеше след броени дни в Хелзинки, който щеше да влезе в историята на интернационалните връзки под познатото на всички заглавие "Заключителен акт на съвещанието за сигурност и съдействие в Европа ".
Много време Караманлис отдели на двустранните ни връзки. Слушах деликатно - по принцип това бяха същите въпроси, които преди две години обсъждахме с Пападопулос, само че в този факт нямаше нищо неприятно. Напротив, още веднъж се потвърждаваше мисълта, че личностите, държавните управления са преходни, а народите и техните ползи безконечни. Единственият нов въпрос, който сложи за разискване нашият посетител, беше за заслужено систематизиране и рационално потребление водите на река Места. Този въпрос и в бъдеще щеше да участва на всички наши двустранни срещи, без значение от коя партия беше гръцкото държавно управление. След дълги разисквания се приближавахме компактно до неговото заслужено решение и след това отново се отдалечавахме.
Официалната вечеря мина в тържествена и другарска конюнктура. Този път Живков и Караманлис говореха още веднъж високо, само че ние чудесно знаехме, че това към този момент не се дължеше на вътрешно напрежение, а по-скоро на освободеност от него, на положително въодушевление - а може би и на обстоятелството, че и двамата не бяха в първа младост и имаха проблеми със слуха. Произнесоха се дълги, само че не бих споделил скучни наздравици. Напротив, речите и на двамата бяха забавни и съдържателни.
...А градусът на настроението, явно и под въздействието на хубавото българско вино, непрестанно се вдигаше, хората се бяха отпуснали, говореха, смееха се, лицата на всички бяха открити и ведри. Раждаше се нещо ново, доста скъпо и хубаво - доверие и другарство сред представителите на две прилежащи страни.
Преди кафето Живков изиска да приказва с мен. Попита ме дали след кафето не бихме могли да поканим госта в някое заведение с стратегия, където би могло да се потанцува. Оказа се, че прозорливият шеф на протокола беше основал организация и за сходна прищевка. Казвам прищевка с ясното схващане, че думата не звучи доста добре, само че в съответния случай концепцията се оказа едно положително скимване. По това време в столицата нямаше доста нощни заведения, а най-престижно беше барът на хотел "София ". Отидохме там. Програмата беше изцяло прилична, а и нашият протокол беше я подсилил с присъединяване на някои от най-хубавите ни естрадни реализатори.
След края на артистичната стратегия оркестърът засвири танцова музика. Имаше неписано предписание, в случай че участва "първият ", никой да не става да танцува преди него. Оркестърът продължаваше да свири, Живков говореше нещо на Караманлис, само че той очевидно се разсейваше и не го слушаше деликатно. Реших да наруша правилото и поканих за танц една позната балерина. Караманлис като че ли единствено това чакаше и незабавно ме последва. Размених няколко реплики с него, Живков към този момент също танцуваше, наставаха от местата си и множеството от останалите посетители. Помислих си, че денят, почнал с съмнение и съмнение, завършваше добре. Ако не беше изцяло срутена, въпреки всичко съществено беше подкопана стената на недоверието и враждебността, която епохи наред ни беше разделяла. Разбира се, не трябваше да живеем с илюзии. Голям и доста тежък камък трябваше да се отмести от общия ни път, с цел да стигнем до откровеното другарство и взаимното ценене и почитание.
На другия ден бяхме във Варна и Живков придружаваше своя посетител. Варненци устроиха на ръководителя на прилежащата страна превъзходно посрещане - топло, сърдечно, приятелско. Стори ми се, че Караманлис беше освен сюрпризиран, само че и шокиран. Като умел политик, той можеше да допусне, че вчерашната проява на доброжелателност на столичани можеше да бъде и проведена. Но когато през днешния ден се срещна с същинска, неподправена национална искреност, и той, а и ние също разбрахме, че в света нещата се трансформират, че политиката към този момент е работа освен на ръководещите и ставаше невероятно тя да се води срещу волята и ползите на народите.
Двама министър председатели на две прилежащи нам страни се договориха да именуват югозападната ни съседка Северна Македония - в ущърб на географската и историческата позиция на България. Нашият министър председател не просто се самоотстрани от решаването на жизненоважен за страната ни проблем, само че се гърбосложи раболепно пред ползите на задокеанските си началници и даже взе страна във вътрешните разногласия в Македония - несъмнено, в сгода на "евроатлантизма ". Взаимоотношенията на Балканите в никакъв случай не са били лесни и постоянно несъгласията са били подстрекавани от Великите сили. За страдание на сегашните ни управници обаче, даже по този начин омразният за тях Тодор Живков е имал дързостта да се опълчва на политиката на непознати ментори, в това число на руските приятели. Очевидно Борисов не е научил кой знае какъв брой от него... Неотдавна в "Черно на бяло " разказахме по какъв начин е станала огромната смяна в политиката на България по македонския въпрос през 1963 година, когато Живков съумява хем да приключи с един размах македонизирането на Пиринския край, хем да укрепи дружбата с огромните в Съюз на съветските социалистически републики, които са поддържали това македонизиране.
Днес предлагаме документи за различен сходен епизод в комплицираните ни връзки със съседите - този път с Гърция. В своите мемоари, писани непосредствени след преврата през 1989 година, Петър Младенов (1936 - 2000) се стопира на визитата през юли 1975 година в България на гръцкия министър-председател Константинос Караманлис (1907 - 1998). Роден е в серското село Кюпкьой, Проти, на няколко десетки километра от България. И през днешния ден има изказвания, че той е от български генезис и че е знаел български език.
Караманлис е избиран за президент на Гърция през 1980 и 1990 година, за министър-председател през 1956, 1958, 1961, 1974, 1979, министър е в доста държавни управления. Емигрант по времето на военната хунта на черните полковници от 1967 до 1975 година След рухването й още веднъж е на власт и се демонстрира като огромен българомразец, а връзките сред България и Гърция се смръзват на мъртва точка.
Точно в този миг той посещава България. Макар и с очевидно отегчение Петър Младенов, който е един от основните превратаджии през 1989 година, разкрива ролята на Тодор Живков за разчупването на ледовете сред двете прилежащи балкански страни, на инат на някои велики сили, които се стремят да попречват положителните им връзки. Самородният гений на Тодор Живков още веднъж му оказва помощ и България печели на своя страна Гърция - след десетилетия на взаимна ненавист и недоразумение.
Тодор Живков към Караманлис: И в този момент има държавници, които не се радват на разбирателството сред нас
Из записките на Петър Младенов "Животът плюсове и минуси ", ИК "Петекс ", 1992 година
Бяха първите дни на юли 1975 година Лятото беше меко и топло. Караманлис дойде със аероплан на гръцката национална самолетна компания "Олимпик ". След церемонията Караманлис слезе от подиума и съпроводен от Станко Тодоров, се насочи към групата посрещачи.
Пред нас се изправи висок, строен, хубав, към този момент не в първа младост, само че физически чудесно непокътнат човек. Тялото му бе изправено, главата високо вдигната. Имах възприятието, че при здрависването той не поглеждаше индивида пред себе си, а погледът му беше насочен над главите на посрещачите. При представянето проронваше по някоя дума, лицето му беше застинало в нещо като усмивка и излъчваше вглъбеност и напрежение. Не без дейната роля на българската агитация, името на Караманлис в нашето схващане се беше трансформирало в синоним на реакция и антикомунизъм. А в този момент трябваше взаимно да се усмихваме, да преговаряме и несъмнено щяхме да се опитаме да оставим остарелия багаж, който тежеше и на двете страни и да търсим пътища за взаимно-изгодно съдействие, за добросъседско съгласие, а за какво не и за другарство.
Самият факт, че този прекрасен мъж, с оредели прошарени коси, който до неотдавна смятахме надали не за наш върл зложелател, беше измежду нас, говореше какви дълбоки промени бяха настъпили в света през последните години. Но към този момент по външния тип на Караманлис личеше единствено, че той е мощно вътрешно под напрежение.
Напрегнати бяхме и ние, взели присъединяване в подготовката на тази аудиенция от българска страна. Всички си давахме сметка, че от психическа позиция извънредно значимо беше да се смъкна напрежението, да се в профил сянката на предишното. А тази сянка беше огромна и плътна. На гръцкия народ години наред беше внушавано, че неговият основен зложелател е на север, т.е., това е България. Не беше дребен и нашият "принос " за съществуването на враждебните настроения и връзки. Що се отнася до народите на двете страни, на обществеността, на другите пластове от популацията, в това число и на тези, които по силата на своята специалност най-силно влияеха на публичното мнение, - имам поради публицистите, - те освен бяха узрели за нуждата от промени в нашите връзки, само че неприкрито подтикваха ръководещите към тях. Така да вземем за пример, като следях по какъв начин в средствата за всеобщо осведомление на двете страни се отразява подготовката на визитата, с изненада и задоволство установявах, че единствено за десетина дни в гръцкия щемпел бяха оповестени доста повече позитивни материали за България, в сравнение с за всичките следвоенни години. Същото се отнасяше и за българските масмедии. В навечерието на визитата в България беше осъществен същински десант на гръцки публицисти. Живков даде изявленията за вестници, за радиото и малкия екран. Същото направи и Караманлис. Създадена беше подобаваща атмосфера за национална поддръжка на визитата, а в този момент оставаше своите функции да изиграят двете съществени настоящи лица на договарянията - Живков и Караманлис.
Най-напред в първи дом на резиденция "Бояна " се състоя среща сред Караманлис и Живков. Живков доста се гордееше с този комплекс от резиденции. По замисъла на неговите основатели той трябваше да символизира сполучливото развиване на България по времето, когато неин висш началник е бил той. Времето и хората по-късно щяха да дадат своята оценка, а както е известно, за историята тя е само меродавна. А в този момент Живков и Караманлис седнаха един против различен, аз заех мястото до Живков, а отсреща ми беше Бициус. Превеждаха двама дипломати - българин и грък. Последва естествената в такива случаи навалица сред публицистите, те бяха доста и всеки искаше да заеме най-удобна позиция. Владееше атмосфера на нещо изключително, всички имахме чувството, че сме участници във значим миг от историята на двата народа. Всъщност, такава беше и истината, гръцки министър-председател за първи път посещаваше нашата страна.
Разговорите започнаха с дежурните въпроси - по какъв начин са устроени гостите и имат ли някакви проблеми. Отговорите също не се отличаваха с автентичност. Последва високопарно одобрение на Тодор Живков, отговорът беше в същия декларативен дух. Двамата се усмихваха, говореха високо, като че ли да се ободрят и си вдъхнат кураж, да показват непрестореност, само че това очевидно не им се удаваше. Проклетото напрежение тежеше във въздуха и продължаваше да ни сковава. Мислех си, че някой от двамата събеседници би трябвало да направи нещо, с цел да счупи леда, другояче съществуваше действителна заплаха, тази замислена като историческа среща да остане официална и да не придвижи напред връзките сред двете страни.
Живков пръв нанесе удара, който срина обхваналото и двамата сковаващо вцепенение и унищожи разделящата ги бариера. Разстоянията внезапно изчезнаха, двамата държавници се погледнаха в очите и в залата настъпи лекост.
За Тодор Живков през годините са правени доста и постоянно взаимноизключващи се оценки. Тези оценки са съдържали както непремерени похвали, по този начин и намерено надменно отричане. Бил е характеризиран като интелигентен, проникновен, надарен и умен и в това време са го наричали селски шмекер, страхливец, лукавец, определяли са го като нечовечен и безсъвестен, лишен от всевъзможни морални задръжки, некултурен и малограмотен. С времето всичко ще застане на мястото си и тогава историята ще даде своята оценка, а знае се, че тя е неподкупна. И най-малко до момента никой не е съумял да я надхитри или излъже.
Истината е, че Тодор Живков е една комплицирана и спорна персона, човек с големи, на първо място морални дефекти и пороци, само че не може да му се отхвърли съществуването на мощен темперамент, на мощна воля, както и умеенето да изчаква толкоз, колкото е належащо - от време на време дълги години, в преследването на поставената цел. Не може да не му се признае умеенето да прави положително усещане, изключително когато това му носеше някаква персонална полза. И най-после, не може да се отхвърли умеенето му да се ориентира бързо в ситуацията и да подхваща нужните за момента дейности.
Това си качество Живков прояви на тази първа негова среща с Караманлис. Той млъкна, внезапно стана сериозен и концентриран, всички се обърнаха към него. Тишината вероятно продължи единствено секунди, само че на нас ни се стори, че са минали часове. Най-сетне Живков се раздвижи, сякаш излизаше от ненадейно обхваналото го вцепенение и безшумно сподели:
"Господин Караманлис, дълго размишлявах, до момента в който се готвех за срещата си с Вас, и стигнах до едно умозаключение. То се състои в това, че Вие сте доста мощен и самоуверен човек, човек с колосален кураж, откакто се решихте да дойдете в България. Казвам това, тъй като Вие доста добре знаете какво сте правили и говорили, както и какво съм правил и приказвал аз, тъй като и двамата си даваме сметка, че народите ни към момента не са не запомнили това и най-после, тъй като несъмнено и в този момент има държавници от близки и далечни страни, които по никакъв начин не биха се радвали на едно наше съгласие. И ето по тази причина си мисля, че Вие сте една огромна персона, един огромен човек И политик. Слабият човек и дребният политик не биха могли да се решат на сходна стъпка ".
Всички мълчахме, мълчеше и Караманлис. Инстинктивно разбрах, че Живков беше споделил това, което сега беше належащо.
По-нататьк диалозите потръгнаха, лееха се като вода през разкъсан яз. Имаше и въодушевление, имаше и типичното за балканския характер недочакване на колегата да приключи мисълта си, имаше и спиране, и смях и смешки. Всичко потегли добре и опитът ми подсказваше, че и краят ще бъде добър. Мисля, че това не по-зле от мен разбираше и нашият висок посетител. Той беше човек с голям политически опит, безчет пъти оглавявал разнообразни министерства и управлявал няколко държавни управления.
Когато се присъединихме към останалите публични лица, които ни чакаха на един етаж по-долу, нещата към този момент вървяха безпрепятствено и безпроблемно. Тук Караманлис се разкри като персона, способна да споделя и убеждава. Той приказва за Гърция, приказва за диктатурата на полковниците, за тежкото завещание, което в този момент трябвало да преодоляват. Говори също по този начин за гръцко-турските връзки и, засягайки казуса за егейския шелф и Кипър, охарактеризира турската политика като намерено експанзионистична. След това в резюме се спря на връзките Изток-Запад. Трудно можеше да се възрази на неговите съждения.
Те бяха напълно в духа на към този момент контрактувания документ, чието сключване предстоеше след броени дни в Хелзинки, който щеше да влезе в историята на интернационалните връзки под познатото на всички заглавие "Заключителен акт на съвещанието за сигурност и съдействие в Европа ".
Много време Караманлис отдели на двустранните ни връзки. Слушах деликатно - по принцип това бяха същите въпроси, които преди две години обсъждахме с Пападопулос, само че в този факт нямаше нищо неприятно. Напротив, още веднъж се потвърждаваше мисълта, че личностите, държавните управления са преходни, а народите и техните ползи безконечни. Единственият нов въпрос, който сложи за разискване нашият посетител, беше за заслужено систематизиране и рационално потребление водите на река Места. Този въпрос и в бъдеще щеше да участва на всички наши двустранни срещи, без значение от коя партия беше гръцкото държавно управление. След дълги разисквания се приближавахме компактно до неговото заслужено решение и след това отново се отдалечавахме.
Официалната вечеря мина в тържествена и другарска конюнктура. Този път Живков и Караманлис говореха още веднъж високо, само че ние чудесно знаехме, че това към този момент не се дължеше на вътрешно напрежение, а по-скоро на освободеност от него, на положително въодушевление - а може би и на обстоятелството, че и двамата не бяха в първа младост и имаха проблеми със слуха. Произнесоха се дълги, само че не бих споделил скучни наздравици. Напротив, речите и на двамата бяха забавни и съдържателни.
...А градусът на настроението, явно и под въздействието на хубавото българско вино, непрестанно се вдигаше, хората се бяха отпуснали, говореха, смееха се, лицата на всички бяха открити и ведри. Раждаше се нещо ново, доста скъпо и хубаво - доверие и другарство сред представителите на две прилежащи страни.
Преди кафето Живков изиска да приказва с мен. Попита ме дали след кафето не бихме могли да поканим госта в някое заведение с стратегия, където би могло да се потанцува. Оказа се, че прозорливият шеф на протокола беше основал организация и за сходна прищевка. Казвам прищевка с ясното схващане, че думата не звучи доста добре, само че в съответния случай концепцията се оказа едно положително скимване. По това време в столицата нямаше доста нощни заведения, а най-престижно беше барът на хотел "София ". Отидохме там. Програмата беше изцяло прилична, а и нашият протокол беше я подсилил с присъединяване на някои от най-хубавите ни естрадни реализатори.
След края на артистичната стратегия оркестърът засвири танцова музика. Имаше неписано предписание, в случай че участва "първият ", никой да не става да танцува преди него. Оркестърът продължаваше да свири, Живков говореше нещо на Караманлис, само че той очевидно се разсейваше и не го слушаше деликатно. Реших да наруша правилото и поканих за танц една позната балерина. Караманлис като че ли единствено това чакаше и незабавно ме последва. Размених няколко реплики с него, Живков към този момент също танцуваше, наставаха от местата си и множеството от останалите посетители. Помислих си, че денят, почнал с съмнение и съмнение, завършваше добре. Ако не беше изцяло срутена, въпреки всичко съществено беше подкопана стената на недоверието и враждебността, която епохи наред ни беше разделяла. Разбира се, не трябваше да живеем с илюзии. Голям и доста тежък камък трябваше да се отмести от общия ни път, с цел да стигнем до откровеното другарство и взаимното ценене и почитание.
На другия ден бяхме във Варна и Живков придружаваше своя посетител. Варненци устроиха на ръководителя на прилежащата страна превъзходно посрещане - топло, сърдечно, приятелско. Стори ми се, че Караманлис беше освен сюрпризиран, само че и шокиран. Като умел политик, той можеше да допусне, че вчерашната проява на доброжелателност на столичани можеше да бъде и проведена. Но когато през днешния ден се срещна с същинска, неподправена национална искреност, и той, а и ние също разбрахме, че в света нещата се трансформират, че политиката към този момент е работа освен на ръководещите и ставаше невероятно тя да се води срещу волята и ползите на народите.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ