Електролитите през лятото поддържат тялото жизнено и здраво
Поддържането на естествен електролитен баланс в организма е от значително значение за осъществяването на виталните функционалности от клетките. В топлите летни дни, когато се потим повече, естествено губим част от електролитите, които би трябвало да бъдат възобновени, с цел да се усещаме добре. Добрата диета спомага това да се случва, без да поставяме спомагателни старания.
Електролитите са микроелементи, които вземат присъединяване в редица процеси в нашето тяло и се намират в телесните ни течности (например кръвта и урината). Това са субстанции, които съдържат свободни йони с позитивен заряд (катиони) или такива с негативен (аниони). Към катионите спадат минералите натрий, калций, калий и магнезий. Аниони пък ни дават хлоридите, бикарбонатите и фосфатите.
Тези микроелементи имат неповторимото качество в разтвори да се разпадат на йони, които могат да организират електричество. По този метод те организират електрическите импулси, които мозъкът ни изпраща до клетките и тъканите ни. По същия метод при физическа активност те вземат участие и в активирането на мускулните тъкани. От особена значимост за този развой е съществуването на калий и магнезий, които разрешават плъзгането на мускулните нишки, а магнезият дава отговор и за способността на мускулите да се провиснал след стесняване.
Освен това, тяхната уравновесена централизация спомага за реализирането на флуидния продан сред клетките и тъканите. С измененията в равнищата на електролитите надлежно се контролира наличието на течности на правилото на осмозата. Така че, когато концентрацията на соли вътре в клетката е по-голяма от тази отвън нея, водата минава през мембраната във вътрешността, с цел да изравни осмотичното налягане.
Електролитите имат роля и в поддържането на киселинно-алкалния баланс в организма. Ако в концентрацията им се получи отклоняване от естествените им равнища в кръвта, то това води до неспособност за реализиране на някои от функционалностите на организма, което пък се показва посредством неразположение. Негативно въздействие имат както увеличените равнища, по този начин и дефицитът на електролитите.
Някои от образците за директното отношение на електролитите върху виталните ни индикатори са високото кръвно, което може да се дължи на нараснали равнища на натрий. Продължителното струпване на натрий пък води до сърдечни болести. Ниското наличие на калий, калций и натрий в кръвта отключва мускулна уязвимост и се показват в неприятни крампи. Други признаци за дисбаланс в електролитните равнища са умората, сърцетуптенето, неравномерният пулс, безпокойството, объркването, световъртежът, коремните конвулсии, главоболието, отоците и конвулсиите. Те не са безобидни и е добре да бъдат съветвани с доктор.
Обикновено тялото ни е по този начин устроено, че да контролира равнищата на микроелементите единствено. То има механизми да ги задържа, когато са му нужни. Здравословната диета е задоволителна, с цел да си ги набавим, когато сме здрави, а оттова нататък организмът поема контрола над тях. В стресови обстановки, да вземем за пример при силови тренировки, се намесва хормонът алдостерон, с помощта на който отделеният към този момент от бъбреците натрий се всмуква още веднъж в системата, с цел да предотврати загубата на вода. Същият хормон обаче повлиява на равнищата на калия, като предизвика неговото интензивно изхвърляне.
Заради несъразмерната загуба на течности при дехидратация с разнообразни причинители организмът не съумява да компенсира електролитния дисбаланс. Понякога това се случва поради повръщане и стомашни разстройства, които са присъщи признаци на летните вируси. Затова изключително през лятото и когато сме заболели, приемът на течности е от основно значение за възобновяване. Водата от чешмата обаче не съдържа нужния минерален състав и по тази причина не би трябвало да подценяваме значимостта на здравословната диета, която включва разнообразна храна, като се натъртва на плодовете и зеленчуците.
Богати източници на натрий са млечните артикули, цвеклото, целината, доматите, маслините и солта. Калият, който подкрепя тялото да разгради въглехидратите, можем да си набавим по натурален метод от броколите, тиквата, бананите, кайсиите, пъпеша, както и от цитрусите. Затова се предлага да слагаме по комат лимон във водата, която пием. Източници на магнезий са ядките, пълнозърнестите храни, зеленолистните зеленчуци и бобът.
Електролитите са микроелементи, които вземат присъединяване в редица процеси в нашето тяло и се намират в телесните ни течности (например кръвта и урината). Това са субстанции, които съдържат свободни йони с позитивен заряд (катиони) или такива с негативен (аниони). Към катионите спадат минералите натрий, калций, калий и магнезий. Аниони пък ни дават хлоридите, бикарбонатите и фосфатите.
Тези микроелементи имат неповторимото качество в разтвори да се разпадат на йони, които могат да организират електричество. По този метод те организират електрическите импулси, които мозъкът ни изпраща до клетките и тъканите ни. По същия метод при физическа активност те вземат участие и в активирането на мускулните тъкани. От особена значимост за този развой е съществуването на калий и магнезий, които разрешават плъзгането на мускулните нишки, а магнезият дава отговор и за способността на мускулите да се провиснал след стесняване.
Освен това, тяхната уравновесена централизация спомага за реализирането на флуидния продан сред клетките и тъканите. С измененията в равнищата на електролитите надлежно се контролира наличието на течности на правилото на осмозата. Така че, когато концентрацията на соли вътре в клетката е по-голяма от тази отвън нея, водата минава през мембраната във вътрешността, с цел да изравни осмотичното налягане.
Електролитите имат роля и в поддържането на киселинно-алкалния баланс в организма. Ако в концентрацията им се получи отклоняване от естествените им равнища в кръвта, то това води до неспособност за реализиране на някои от функционалностите на организма, което пък се показва посредством неразположение. Негативно въздействие имат както увеличените равнища, по този начин и дефицитът на електролитите.
Някои от образците за директното отношение на електролитите върху виталните ни индикатори са високото кръвно, което може да се дължи на нараснали равнища на натрий. Продължителното струпване на натрий пък води до сърдечни болести. Ниското наличие на калий, калций и натрий в кръвта отключва мускулна уязвимост и се показват в неприятни крампи. Други признаци за дисбаланс в електролитните равнища са умората, сърцетуптенето, неравномерният пулс, безпокойството, объркването, световъртежът, коремните конвулсии, главоболието, отоците и конвулсиите. Те не са безобидни и е добре да бъдат съветвани с доктор.
Обикновено тялото ни е по този начин устроено, че да контролира равнищата на микроелементите единствено. То има механизми да ги задържа, когато са му нужни. Здравословната диета е задоволителна, с цел да си ги набавим, когато сме здрави, а оттова нататък организмът поема контрола над тях. В стресови обстановки, да вземем за пример при силови тренировки, се намесва хормонът алдостерон, с помощта на който отделеният към този момент от бъбреците натрий се всмуква още веднъж в системата, с цел да предотврати загубата на вода. Същият хормон обаче повлиява на равнищата на калия, като предизвика неговото интензивно изхвърляне.
Заради несъразмерната загуба на течности при дехидратация с разнообразни причинители организмът не съумява да компенсира електролитния дисбаланс. Понякога това се случва поради повръщане и стомашни разстройства, които са присъщи признаци на летните вируси. Затова изключително през лятото и когато сме заболели, приемът на течности е от основно значение за възобновяване. Водата от чешмата обаче не съдържа нужния минерален състав и по тази причина не би трябвало да подценяваме значимостта на здравословната диета, която включва разнообразна храна, като се натъртва на плодовете и зеленчуците.
Богати източници на натрий са млечните артикули, цвеклото, целината, доматите, маслините и солта. Калият, който подкрепя тялото да разгради въглехидратите, можем да си набавим по натурален метод от броколите, тиквата, бананите, кайсиите, пъпеша, както и от цитрусите. Затова се предлага да слагаме по комат лимон във водата, която пием. Източници на магнезий са ядките, пълнозърнестите храни, зеленолистните зеленчуци и бобът.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ