Пловдив вдъхнови Димитър Димов за великия роман Тютюн
Под тепетата е зачената и първата щерка на огромния публицист, която той кръщава на античната пророчица Сибила
Навършват се 70 години от издаването на романа " Тютюн " на обичания на генерации българи публицист Димитър Димов. Романът е написан в Пловдив, по времето, когато Димов е бил началник на Катедрата по анатомия и физиология на Пловдивския университет " Паисий Хилендарски ".
" Винаги ми е било прелестно да си припомням за Пловдив, тъй като в този прелестен, безоблачен и остарял като историята град е останала парченце от младостта ми - в него започнах кариерата си на професор, в него написах романа „ Тютюн”, в него видях хубави постановки на мои пиеси ". Това пояснение в обич на града под тепетата прави огромният публицист Димитър Димов в писмо, представено от литературния критик и откривател Георги Райчевски.
От 1946 до 1949 година Димитър Димов управлява Катедрата по анатомия и физиология на домашните животни с приложна зоология в Агро-лесовъдския факултет на новосъздадения тогавашен Пловдивски университет и чете лекции тук до 1951 година Той е ръководител на литературния колектив „ Христо Смирненски”, предходник на днешното Дружество на пловдивските писатели.
Димов е към този момент прочут публицист - провокирал е възторг с книгата си „ Осъдени души”.
Работи върху най-сериозния си разказ - „ Тютюн”.
Темата с тютюна, която Димов изследва с научна пристрастеност, му разрешава да разгърне изумително платно, да направи дисекция на величествен план, обвързван с един от най-драматичните интервали в българската история. В архивите на писателя е открит неименуван и незавършен фрагмент от разказ, „ първи вид “ на „ Тютюн “, връстник на революцията от 1944 година, писан още преди „ Осъдени души “ (1945). И тонът, и казусът на романиста Димов са съзвучни с най-големите романисти на века - на Джон Голсуърти, на Томас Ман.
В края на 1946 година Димов е определен за постоянен доцент в Агрономическия факултет на Пловдивския университет и идва под тепетата със брачната половинка си Недялка, Нели Доспевска.
" Бяхме радостни, че за известно време ще избягаме от София, която ни беше опротивяла. И двамата обичахме Пловдив. С брат ми постоянно ни водеха тук на посетители при баба ни, директорка на старопиталище. Пловдивчанка е и най-хубавата ми другарка - Вета Куцоглу, щерка на известния тютюнев магнат Анастас Куцоглу, споделя в спомените си Доспевска, праправнучка на известния художник Станислав Доспевски.
Заради следвоенната рецесия настаняват доцента и брачната половинка му в една стая - дневна, спалня и кабинет по едно и също време, в неугледната постройка на тогавашното занаятчийско учебно заведение. В Пловдив е зачената първата дъщеря на Димов, на която той дава името Сибила, на античната пророчица. Сибила Димова е дълготраен публицист, преводач от испански.
Филмът слага Невена Коканова до Клаудия Кардинале
„ Тютюн “ е най-известният разказ на Димитър Димов и един от най-четените в българската литература.
Непосредствено след публикуването си през 1951 година романът е подложен на остра идеологическа рецензия за буржоазни залитания. Вълко Червенков се застъпва за Димов, само че с изискване да пренапише романа по каноните на социалистическия натурализъм.
През 1992 година е публикуван в първичния си вид.
Романът е екранизиран през 1961 година от режисьора Никола Корабов. Той желае да за ролята на Ирина Невена Коканова, тогава 21-годишна стажантка в Ямболския спектакъл.
Тя се явява за облика на комунистката Лила, а Корабов й предлага да я опитва в облик на жена вамп. В София гръмва скандал.
Везните в интерес на Невена накланя и самият Димитър Димов, макар че претендентка за ролята е и втората му брачна половинка - красивата млада актриса Лили Левчева.
Ролята прави Коканова звезда. На премиерата на „ Тютюн “ на кинофестивала в Кан през 1963 г тя свети паралелно със международни звезди като Клаудия Кардинале и Жана Моро.
Загадъчната дама доктор Марена Колушева - първообраз на Ирина
В Пловдив Димов открива прототипи на някои от централните облици в романа, споделя Доспевска в книгата си със мемоари за писателя. Особено плодотворно се оказва другарството им със фамилията на дългогодишния шеф на пловдивския клон на компанията „ Ориенттабако” - тютюнотърговеца Кочо Апостолов.
Доста от чертите му залягат в облика на Костов, основния специалист на „ Никотиана”. Съпругата на Апостолов - доктор Марена Колушева, впечатлява Димов с изтънченост, разсъдък и със загадъчно, „ фатално” лъчение. Според съвременници той даже бил влюбен в пловдивската лекарка, първообраз на красивата Ирина.
Утвърдено е мнението, че първообраз на специалиста на „ Никотиана “ Костов е точно Кочо Апостолов, специалист и шеф на пловдивския клон на компанията на Крум Чапрашиков „ Ориенттабако “.
Димови са чести посетители в изискания дом на Апостолов и на доктор Марена Колушева на ул. „ Кирил и Методий “ 6.
Апостолов бил внушителен, хубав мъж, висок, строен. Бил грациозен, сантиментален бонвиван, човек на великодушния жест, който впечатлявал с небългарска изтънченост в облеклото и обноските. Всички тези черти читателят открива в облика на специалиста Костов в романа.
С още по-голям размах и дълбочина е основан обликът на Ирина, един от най-пълнокръвните в българската литература. Естествено, романната героиня не е цялостно копие на чаровната пловдивска лекарка. Димов е заимствал някои черти, други са плод на креативната му фикция.
За разлика от скромния генезис на Ирина в „ Тютюн”, Марена произлиза от състоятелно семейство - татко <210> Недялко Колушев (Маренин), е посланик. Бил е дипломат в Турция по време на Първата международна война, след това депутат. Загива на 16 април 1925 година при атентата в църквата „ Света Неделя “.
Д-р Колушева работи в Трета поликлиника в Пловдив, днешната ДКЦ 3 в регион Северен.
Красивата лекарка се омъжва за Кочо Апостолов и става част от пловдивския елит. Блести като забавна, ерудирана, ухажвана жена. Димитър Димов не е единственият мъж, обуздан от естествения <210> сексапил.
В Пловдив писателят Димитър Димов среща и други от своите прототипи - партизанката и по-късно журналистка Жули Левиева е първообраз на комунистката Варвара, кумира на пловдивското тютюноработничество Никола Балканджиев - на Шишко.
Черти от много действителни персони се преплитат в трагичния облик на тютюневия необут Борис Морев. Сред тях е и неповторимият търгаш и борсов състезател Анжело Куюмджийски, един от най-богатите българи в първите десетилетия на 20. век.
Империята на пловдивския тютюнотърговец Анастас Куцоглу е най-вероятен облик на „ Никотиана”. Куцоглу разпростира бизнес с внушителни мащаби.
Навършват се 70 години от издаването на романа " Тютюн " на обичания на генерации българи публицист Димитър Димов. Романът е написан в Пловдив, по времето, когато Димов е бил началник на Катедрата по анатомия и физиология на Пловдивския университет " Паисий Хилендарски ".
" Винаги ми е било прелестно да си припомням за Пловдив, тъй като в този прелестен, безоблачен и остарял като историята град е останала парченце от младостта ми - в него започнах кариерата си на професор, в него написах романа „ Тютюн”, в него видях хубави постановки на мои пиеси ". Това пояснение в обич на града под тепетата прави огромният публицист Димитър Димов в писмо, представено от литературния критик и откривател Георги Райчевски.
От 1946 до 1949 година Димитър Димов управлява Катедрата по анатомия и физиология на домашните животни с приложна зоология в Агро-лесовъдския факултет на новосъздадения тогавашен Пловдивски университет и чете лекции тук до 1951 година Той е ръководител на литературния колектив „ Христо Смирненски”, предходник на днешното Дружество на пловдивските писатели.
Димов е към този момент прочут публицист - провокирал е възторг с книгата си „ Осъдени души”.
Работи върху най-сериозния си разказ - „ Тютюн”.
Темата с тютюна, която Димов изследва с научна пристрастеност, му разрешава да разгърне изумително платно, да направи дисекция на величествен план, обвързван с един от най-драматичните интервали в българската история. В архивите на писателя е открит неименуван и незавършен фрагмент от разказ, „ първи вид “ на „ Тютюн “, връстник на революцията от 1944 година, писан още преди „ Осъдени души “ (1945). И тонът, и казусът на романиста Димов са съзвучни с най-големите романисти на века - на Джон Голсуърти, на Томас Ман.
В края на 1946 година Димов е определен за постоянен доцент в Агрономическия факултет на Пловдивския университет и идва под тепетата със брачната половинка си Недялка, Нели Доспевска.
" Бяхме радостни, че за известно време ще избягаме от София, която ни беше опротивяла. И двамата обичахме Пловдив. С брат ми постоянно ни водеха тук на посетители при баба ни, директорка на старопиталище. Пловдивчанка е и най-хубавата ми другарка - Вета Куцоглу, щерка на известния тютюнев магнат Анастас Куцоглу, споделя в спомените си Доспевска, праправнучка на известния художник Станислав Доспевски.
Заради следвоенната рецесия настаняват доцента и брачната половинка му в една стая - дневна, спалня и кабинет по едно и също време, в неугледната постройка на тогавашното занаятчийско учебно заведение. В Пловдив е зачената първата дъщеря на Димов, на която той дава името Сибила, на античната пророчица. Сибила Димова е дълготраен публицист, преводач от испански.
Филмът слага Невена Коканова до Клаудия Кардинале
„ Тютюн “ е най-известният разказ на Димитър Димов и един от най-четените в българската литература.
Непосредствено след публикуването си през 1951 година романът е подложен на остра идеологическа рецензия за буржоазни залитания. Вълко Червенков се застъпва за Димов, само че с изискване да пренапише романа по каноните на социалистическия натурализъм.
През 1992 година е публикуван в първичния си вид.
Романът е екранизиран през 1961 година от режисьора Никола Корабов. Той желае да за ролята на Ирина Невена Коканова, тогава 21-годишна стажантка в Ямболския спектакъл.
Тя се явява за облика на комунистката Лила, а Корабов й предлага да я опитва в облик на жена вамп. В София гръмва скандал.
Везните в интерес на Невена накланя и самият Димитър Димов, макар че претендентка за ролята е и втората му брачна половинка - красивата млада актриса Лили Левчева.
Ролята прави Коканова звезда. На премиерата на „ Тютюн “ на кинофестивала в Кан през 1963 г тя свети паралелно със международни звезди като Клаудия Кардинале и Жана Моро.
Загадъчната дама доктор Марена Колушева - първообраз на Ирина
В Пловдив Димов открива прототипи на някои от централните облици в романа, споделя Доспевска в книгата си със мемоари за писателя. Особено плодотворно се оказва другарството им със фамилията на дългогодишния шеф на пловдивския клон на компанията „ Ориенттабако” - тютюнотърговеца Кочо Апостолов.
Доста от чертите му залягат в облика на Костов, основния специалист на „ Никотиана”. Съпругата на Апостолов - доктор Марена Колушева, впечатлява Димов с изтънченост, разсъдък и със загадъчно, „ фатално” лъчение. Според съвременници той даже бил влюбен в пловдивската лекарка, първообраз на красивата Ирина.
Утвърдено е мнението, че първообраз на специалиста на „ Никотиана “ Костов е точно Кочо Апостолов, специалист и шеф на пловдивския клон на компанията на Крум Чапрашиков „ Ориенттабако “.
Димови са чести посетители в изискания дом на Апостолов и на доктор Марена Колушева на ул. „ Кирил и Методий “ 6.
Апостолов бил внушителен, хубав мъж, висок, строен. Бил грациозен, сантиментален бонвиван, човек на великодушния жест, който впечатлявал с небългарска изтънченост в облеклото и обноските. Всички тези черти читателят открива в облика на специалиста Костов в романа.
С още по-голям размах и дълбочина е основан обликът на Ирина, един от най-пълнокръвните в българската литература. Естествено, романната героиня не е цялостно копие на чаровната пловдивска лекарка. Димов е заимствал някои черти, други са плод на креативната му фикция.
За разлика от скромния генезис на Ирина в „ Тютюн”, Марена произлиза от състоятелно семейство - татко <210> Недялко Колушев (Маренин), е посланик. Бил е дипломат в Турция по време на Първата международна война, след това депутат. Загива на 16 април 1925 година при атентата в църквата „ Света Неделя “.
Д-р Колушева работи в Трета поликлиника в Пловдив, днешната ДКЦ 3 в регион Северен.
Красивата лекарка се омъжва за Кочо Апостолов и става част от пловдивския елит. Блести като забавна, ерудирана, ухажвана жена. Димитър Димов не е единственият мъж, обуздан от естествения <210> сексапил.
В Пловдив писателят Димитър Димов среща и други от своите прототипи - партизанката и по-късно журналистка Жули Левиева е първообраз на комунистката Варвара, кумира на пловдивското тютюноработничество Никола Балканджиев - на Шишко.
Черти от много действителни персони се преплитат в трагичния облик на тютюневия необут Борис Морев. Сред тях е и неповторимият търгаш и борсов състезател Анжело Куюмджийски, един от най-богатите българи в първите десетилетия на 20. век.
Империята на пловдивския тютюнотърговец Анастас Куцоглу е най-вероятен облик на „ Никотиана”. Куцоглу разпростира бизнес с внушителни мащаби.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ